Може ли някогашното хлапашко варненско занимание да се гмурнеш за миди и после да ги опечеш на случайна тенекия със стари вестници да ти стане ноу-хау? Оказва се, че може. Това е гвоздеят на малкото ресторантче “Дантон” на 42-годишния варненец Антон Михайлов.

“Доставят ми мидите от Каварна, слагам ги на тенекия в барбекюто и за 2-3 минути се отварят, само ги поръсвам със сол и след още 2-3 минути са на масата”, описва апетитната и проста рецепта собственикът.

И благодарение на този детски спомен, напливът на заможни хора не спира цяло лято

Докато заведенията по Златни пясъци са почти празни дори през юли и август, в “Дантон” правиш задължителна резервация. Хора с много пари предпочитат да седнат на откритата тераса с хартиени покривки, надвесена над морето, и да им сервират племенниците на Антон – Тошко и Петър, които са прочути по цялото Северно Черноморие.

“Веднъж старец ми се скара, че Дантон бил корумпирана личност в историята на Франция, и ме укори, че съм си кръстил заведението на негово име”, разказва Антон Михайлов. Жорж Дантон е действително една от спорните фигури на Великата френска революция. 34-годишният оратор и политик е гилотиниран след неуспешен опит за преврат срещу правителството на 5 април 1794 г.

Въпроса защо е избрал името “Дантон” и какво свързва ресторанта с историята на Франция, задават на Антон Михайлов почти непрекъснато. Той чистосърдечно признава, че не знае кой е Жорж Дантон, а е нарекъл заведението от съчетание на името между съпругата Дани и неговото Антон.

Историята на фамилията Михайлови, която развива точно такъв семеен туризъм, заради който хиляди българи пътуват до Гърция, е особено поучителна.

“Купих 500 квадрата преди години и реших да направя ресторант. През 90-те почнах с хранителен магазин и малко заведение под наем пред Свободния университет. После ме изгониха, защото бях разработил мястото. Тогава се ориентирах към Златни пясъци”, добавя Антон.

За “Дантон” няма оплакване от слаб или къс сезон, от свлачището “Трифон Зарезан”, което да пречи на бизнеса.

От това лято към откритите тераси фамилията е направила и затворено помещение – така целият екип ще работи целогодишно. А оградата пред разцепения стар път за Златни пясъци сега е превърнала пътя в естествен паркинг пред ресторанта. Бих сонди да проуча дали при мен има свлачище, правих и укрепване с пилоти, което ми струва колкото един апартамент, уверено казва Михайлов.

Самото заведение е строено и пристроявано през годините с всеки изкаран лев през лятото. От този факт ресторантчето е придобило няколко нива, но гордостта на Михайлов е новата “гръцка” тераса с уникална панорамна гледка към Черно море. Първоначалната постройка на пътя, която в началото е била хранителен магазин, сега вече е с две тераси и ще бъде закрита за първата зима, в която ресторантът ще работи.

Цялото семейство работи и спи тук. Съпругата Дани е майстор на салатите в кухнята, прави и страхотни десерти. Дъщерята Теодора, която ще бъде догодина абитуриентка, също се научила да готви перфектно.

Сутрин раздава закуските в семейния хотел, а вечер е на топлата кухня.

Аз сутрин, като заредя с продукти, също влизам в кухнята да работя каквото ми кажат майсторите, обяснява модела на управление собственикът. Антон е наследствен рибар и има голяма лодка, с която ходи за риба пред комплекса “Ривиера”. Онзи ден хванахме 30 паламуда по 900 г, казва сервитьорът Тодор. С брат му Петър са помагали при строителството на “гръцката” тераса, която сега им гарантира целогодишна работа. Те имат от години клиенти, които се връщат всяко лято.

“Не е вярно, че няма работа. При нас връстниците ни се страхуват от многото работа. Идват за малко и бягат”, разказва Петър. Брат му Тошко имал голямо желание да е полицай, но се оказва, че е великолепен сервитьор. И чичо им Антон е трябвало да стане ядрен физик. Затова и баща му го изпратил да учи в атомния техникум.

“Като бях дете, всяко лято татко ни изкарваше по един месец на палатка във Фичоза да ловим миди и риба, оттогава знам как да ги правя на тенекия. Научих се да правя чирози и маринована риба”, разказва Михайлов.

Съпругата му Йорданка е от Добрич, тя се записала да следва мениджмънт в Свободния университет, но се отказала заради семейния бизнес.

“Купих едно място над Дома на журналистите и след като тъстът продаде друго място до летището във Варна, успях да построя малък хотел с 10 стаи. Но за разширението на ресторанта всяка година тегля малки заеми и в края на сезона ги погасявам”, обяснява бизнестактиката си Антон. Той е учуден, че въпреки ол инклузива в хотелите на Златни пясъци през лятото няма нито едно незаето от 150-те места в “Дантон”.

Реклами няма, руснаците сами идвали, защото техни сънародници споделяли впечатленията си от заведението в руски сайт и си препредавали информация. Антон Михайлов обаче си обяснява собствения успех не само с романтичните гледки към морето.

Казва, че в заведението му най-ценна е тишината, пуска тихо музика, веднъж пробвал с оркестър, но го смята за грешка.

“Аз винаги правя по-големи порции. Поне с по 200 г всичко трябва да е отгоре, никога надолу. И ако една порция лаврак на Златните е 25 лв., при мен е 17. Салатите ми винаги са от розови домати колкото и да струват на пазара. Дори по 4,50 лв. Зеленчуците избира сам, картофите му ги доставя приятел директно от Говедарци.

Съпругата му допълва още едно важно правило – никога не сравняват цените със съседните заведения.

“Най-добрите клиенти са българите. Поръчват си първо, второ, трето. Руснаците имат подобно поведение, румънците също не са скъперници. Германците пък не вкусват риба и искат само месо”, споделя Дани.

Завръщането на поляците това лято в България обаче ги разкрило като стиснати и некоректни посетители, защото си вкарвали почти целия алкохол в ресторанта в чанти.

Гръцкия характер на ресторанта Антон придава с октоподи, които приготвя по рецепта на приятеля си Панайотис, най-големия ловец на мекотели на остров Самотраки.

“Като ми се обади, тръгвам с буса и купувам по 300 кг октоподи. Той има машини да ги бие, за да станат крехки. Един грък, като хване октопод, трябва поне 100 пъти да го удари в земята и тогава си отива да го готви. Тук, при нас, продават разни марокански октоподи, които нямат вкус”, разкрива една от тайните си Антон.

Той си е донесъл изключително ароматен риган от Самотраки и го засял в двора на ресторанта. Друг негов специалитет е рибената чорба, която прави и от сладководни, и от морски видове риби, които вари заедно.

“Хайверът, който си правя, е уникален, защото използвам хайвера от лихнусите, които хващам сам. Той е по-хубав и от хайвера на сьомгата”, убеден е Михайлов.

“Когато работиш за семейството, влагаш цялото си сърце и душа, през лятото – особено юли и август, няма свободно време.

Само веднъж заведох малкия на плаж за 2-3 часа.

Но като си помисля, какво друго бихме правили с Антон, ако не това – да работим”, казва съпругата. Двамата мечтаят да отидат на почивка и за риба в Гърция, малкият Родислав също мечтае за такава екскурзия. Баща му обаче иска най-накрая да си построи къща.

Искам да стана собственик на много ресторанти и хотели, е мечтата на Родислав, който е в III клас. Другата мечта на малкия тенисист е да има успеха на Григор Димитров. Засега най-голям успех обаче момчето има с риболова.

“Ходя с баща ми и хващам по 10 сафрида наведнъж.” Иначе фамилията за първи път ще работи целогодишно, без да се оплаква от лош и къс сезон.

Източник: 24 часа

Материалът Българско ресторантче за пример – конкурира Гърция и Златните с ЧОВЕШКИ цени и ГОЛЕМИ порции е публикуван за пръв път на Опознай България.