Сега да поемем глътка свеж въздух – вън от Блатото – с Георги Парцалев…

След видеото ви предлагам и фрагменти от дописката ми.

„Млък, нещастници!“ – тя е известна, но на далеч по-скромна аудитория във ФБ.

Написана е по повод участие на покойния Георги Калоянчев в телевизионно предаване, в което бе обсъждана хомосексуалността на Парцалев.

***

Георги Парцалев бе един от малкото истински народни любимци.

Той идваше от „низините“ – оттам, откъдето, всъщност, идваме почти всички.

Може би и затова имаше неукротима страст към античните мебели, старинните икони или ценните бижута, целият беше окичен с тях, като коледна елха – и сам иронизираше тази си слабост.

Покрай задочната му разправия с Калоянчев, надълго разговарях със Стоянка Мутафова, и тя ми разказа, как го увещавала да спре да трупа мебели, понеже цялото му жилище било задръстено от тях.

Обаче той винаги казвал едно и също: „В мазата има още място, нека си стоят там“.

Всъщност, искал е да каже, че на никой не му пречат – така че, да бъдат любезни да не му се бъркат в живота.

***

Ходил съм у тях, когато вече живееше на бул. „Ленин“, днешното „Цариградско шосе“, в апартамент под наем – понеже когато събрал кураж да си поиска жилище, му определили една гарсониера.

На някои артистки със съмнително дарование – огромни апартаменти, а на народния любимец – гарсониера, понеже си е сам.

„Ура“ за справедливостта.

И по този начин пак са го унижавали – и той решил, че до края на живота си ще живее под наем, и така, както смята за нужно.

***

В апартамента му на „Ленин“ цареше някаква особена атмосфера – „диаболична“, както я наричах, а той се чудеше на акъла ми.

Сега си мисля, че са го унижавали с гарсониерата не заради друго, а тъкмо защото бе народен любимец.

Те и звание му дадоха почти последен сред големите артистични имена – и Стоянка разказваше, как на всеки 24 май, докато слушал „Върви, народе възродени“, очите му винаги се насълзявали.

Това на днешните читатели няма да е много ясно, та трябва да го уточня: на 24 май даваха званията за заслуги в областта на културата и образованието, включително и на актьорското съсловие.

И всеки път все прескачаха Парцалев – някакви .урветини ставаха заслужили на не знам какво си, а той си стоеше просто Парцалев.

Народен любимец, обаче без звание.

Може би и затова Народът го обичаше – в ония години той все още имаше определена слабост към хората, които ги унижават или притискат в някаква степен, без значение дори, колко са талантливи.

***

Веднъж, според легендата, Парцалев не издържал приказките срещу себе си и рекъл на Живков: „Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, та опряхте до моя задник?“

Знам отдавна тази фраза, и никога не бих посмял да питам за истинността й самия Парцалев, но сега ми изглежда абсурдно да го е казвал.

Това би било в разрез с представата, която е искал да наложи за себе си.

***

По-интересното е друго – в онези години никой не би се сетил дори да обсъжда задника на този или онзи, хората просто си харесваха героите такива, каквито са.

А сега – прас! – отиваш и дърпаш за езика Калоянчев да каже, какъв е бил Парцалев.

И това далеч не е случайно, това се прави напълно промислено и напълно съзнателно.

Това е част от общото усилие да се самодоказват, като поругават паметта на избранниците на Съдбата.

Едно напълно ненужно занимание.

Защото – сигурно вече сте го забелязали – някои могат да говорят непрестанно и най-скандалните неща, но това съвсем няма значение за Съдбата, тя няма и да ги погледне, дори и през рамо.

***

Работа е ясна.

Сражението почти е приключило, останала е съвсем малко надежда – и съвсем близо сме до деня, в който на знамето ни трябва да бъде извезан един задник.

А в държава, в която проявяват интерес най-вече към задниците – какво пречи пък други задници да я управляват?

Нищо, разбира се.

***

Времето, все пак, понякога е и справедливо.

Поне по отношение на Парцалев.

Те се занимават със задника му – а той изглежда все по-достолепен.

Те го облепват с мръсни думи – а неговите изглеждат още по-красиви.

Те говорят за задници – а пък той едва удържа сълзите си, когато ни казва, че вече си е взел сбогом с Дон Кихон – там, край паметника му в Мадрид, понеже е разбрал, че никой няма да му позволи да излезе от амплоата/затвора му на комик.

Голям комик наистина, обаче комик, нали – друго си е да размахваш меча на Цар Шишман, примерно, на сцената на Народния театър – ах, тези мечове, които победоносно се размахват само в сънищата на българската История…

***

Какви задници, по дяволите, защо ги тикате в очите ни – какво общо имат те с нашия занаят?

Като искате толкова да се занимавате със задници – правете политически предавания, правете нещо като едновремешната „Панорама“, която беше специалист в каденето на тамян тъкмо на задниците.

Не разпалвайте и не търгувайте с най-ниските инстинкти на публиката – защото когато си все в септичната яма на живота, няма как да миришеш приятно…

Направете си новото знаме – онова със задника, но поне изчакайте още малко, докато ги няма неудобните свидетели – такива като Мутафова, например, която и на 95 години е по-жива и духовно по-витална от вас, новите знаменосци.

***

Не говорете за великите мъртъвците така, както го правят ония .айнарки от „Пуси Райъп“ – не влизайте в църквите на тези мъртъвци с кубинки, не разбутвайте с лакти почитателите им, и пр.

Не превръщайте живота и особено изкуството в някаква лудница, от която долитат само грухтене и някакви други неприятни звуци.

И после – кои пък сте вие, че да раздавате индулгенция за едни, понеже сте се цанили за техни кочияши, а пък да обругавате други – понеже дори не си представяте, какво са били, какво са изживели и какви следи са оставили във Времето.

***

След като поразказа някои неща за Парцалев, Стоянка Мутафова спомена и нещо, от което се беше най-притеснила.

Гледала в едно предаване, как някакъв участник сочно, натрапчиво-нахално и продължително се изсеквал срещу камерата.

Стоянка беше поразена от това, че са го оставили да го прави и дори сякаш му са се наслаждавали.

„О, скъпа – казах й аз, – та нали това е идеята на днешната телевизия. Изсекни се срещу публиката!“

***

Веднъж питах Парцалев, кога е разбрал, че хората го обичат.

Събличал си балтона във фоайето на един театър, неволно ударил с лакът едно детенце и то силно се разплакало.

А майка му се навела да го успокоява и рекла: „Мълчи, бе, мамо, Георги Парцалев те удари!“

„Тогава“ – отвърна той.

Кеворк Кеворкян – Фейсбук

Материалът ВЪН ОТ БЛАТОТО. ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ (Статия и Видео) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Българина владее кино изкуството, а на времето направо сме били царе. Повечето от нас много добре си спомнят тези знаменити моменти от тези безсмъртни филми. Някои от тях ще ни накарат да се замислим, други от тях ще ни накарат да се усмихнем, трети от тях ще ни накарат да се разплачем, но едно е сигурно – никои от тях няма да ни накарат да останем равнодушни. Толкова сърце има в старото българско кино.

Като се започне от актьорската игра, като се премине през операторското майсторство и се стигне до режисурата, а ако щете и до монтажа. На времето тези неща не са се правили на компютър, както сега – хоп едно копче и филма е монтиран. Всичко се е правело ръчно, което единствено показва, че сме били упорити и много талантливи! Българина владее кино изкуството, а на времето сме били направо царе.

Материалът Всеки трябва да знае тези КРИЛАТИ ФРАЗИ на Георги Парцалев от български филми! Доброто старо БЪЛГАРСКО КИНО е просто ИЗУМИТЕЛНО! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

А за Стоянка Мутафова какво да кажем…един безспорен талант! Тази нейна нестихваща енергия ни зарежда положително и ни кара да се замислим що за хора сме. Вижте тяхната незабравима и забавна сцена от „Културно обслужване“.

Истинският актьор може да ни радва и забавлява докато е жив. За таланта няма възраст! В следващото видео ще видите страхотния тандем Парцалев-Мутафова и ще си припомните как играеха на младини!

https://youtu.be/x2amBmMq3ho

Материалът Незабравимите Георги Парцалев и Стоянка Мутафова! ВИЖТЕ ВЕЛИКОЛЕПНАТА ИГРА на още КУЛТОВИ актьори с това ЗАБАВНО, приятно и носталгично ВИДЕО! е публикуван за пръв път на Опознай България.

В театъра играе много представления, като най-известните са „Чичовци“, „Големанов“, „„От много ум… вражалец“ и много, много други.
Но малцина знаят, че той е и автор на доста хумористични аудио-сценки.
Ще ви предложим негов УНИКАЛЕН аудио запис, на който усмива поведението на българите в чужбина.

Записът е правен някъде преди 1980 година, записван е в компания „на маса“. Разпространявал се е апокрифно – от магнетофон на магнетофон. Обстоятелствата и мястото на записа остават неизвестни и загадъчни.
В записа ще чуете изключително сочен и неподправен хумор на талантливия актьор. Компанията на масата се смее от сърце на всяка дума, казана от него. Ще чуете неподправени истини и лафове, които ще останат в главата ви дълго време.

Материалът НЕИЗЛЪЧВАНО! АПОКРИФНО! Георги Парцалев за ловците и поведението на българите в чужбина. СМЯХ! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.