След около 20 минути пред заставата спря лек автомобил „Лада“ и от него слезе висок мъж, съпругата му и двете им деца. Веднага забелязах някакво особено напрежение в мъжа. Отдадох го на спомените, които го бяха налегнали.

Първите му думи, след като се представи, бяха: „Другарю лейтенант, мога ли да видя моя брат?”.

Учудих се кой е той и защо не са ми казали, че идва братът на някой от войниците.

Мъжът продължи: „Това е служебно куче Верни”. След тези думи извика: „Верни, тук съм!”.

В този момент от питомника се чу страхотен вой и блъскане по една от вратите на клетките. Разпоредих на младши сержанта, който в момента беше инструктор на Верни, да го доведе. Какво ти довеждане – след излизането от клетката кучето прескочи оградата на питомника (около 1,5 метра мрежа) и като стрела се озова при бившия си водач. Двамата със сълзи на очи се хвърлиха в прегръдка, която продължи най-малко 5 минути.

Тогава за пръв път видях куче да плаче като човек.

Гледката беше неописуема – повече от сърцераздирателна. След шока на семейството му, Верни нацелува децата и съпругата на бившия водач (макар и с много страх от тяхна страна). Два часа човек и куче си говориха – единият с думи, а другият по свой си начин – със скимтене и лек лай. Когато дойде времето на раздялата, стана страшно. Верни не приемаше никакви команди от сегашния си инструктор. Наложи се бившият му водач да го прибере в питомника.

Три дни след това Верни непрекъснато виеше, искаше да разруши питомника и не допускаше никой до себе си. Той беше едро куче и никой не искаше да му бъде учебен нарушител за задържане. След една година Верни внезапно почина. Погребахме го близо до границата, която той заедно със своите водачи и инструктори беше охранявал 10 години…

Това е една история, която ще помня до края на дните си. Това е историята на едно истинско приятелство между човек и куче, между бойни другари, които се срещнаха отново след 5 години“, споделя с нас бивш граничар.

Моля, споделете!

Материалът Трогателната история на един бивш граничар и неговото любимо куче е публикуван за пръв път на Опознай България.

Днес ще говоря за проблема с мигрантите. Не бежанците, а икономическите мигранти, които Европейският съюз настоява да ги приемаме и издържаме.

Борисов беше в Анкара, за да обсъди с Ердоган проблема и аз и всички българи този път го подкрепяме и се надяваме да се постигне споразумение. Защото бедна България не може да приема мигранти. Не е морално в държава, в която пенсионерите едва оцеляват, и няма пари за лечение на деца, да се дават три и четири пъти повече пари за мигранти.

Правителството заяви, че можем да приемем до 10 000 мигранти. Дори да можем, да си зададем въпроса дали трябва? Това са хора, чужди на нашата култура, обичаи, които трудно спазват върховенството на закона. Също така Каракачанов изпратил 400 военни да пазят границата. Само вчера гръцката граница е била атакувана от група от 5000 мигранти. А ако е нашата – 5000 срещу 400 военни. Които просто ще бъдат прегазени.

Гръцката армия си отстоява суверинитета, пусна сълзотворен газ и дори се говори за гумени куршуми. Българската ще посмее ли? Още помним случая с граничаря преди няколко години, който стреля по мигрант, незаконно влизащ през границата. Проблемите познайте за кого бяха! И друго – 10 000 здрави, прави, въоръжени и агресивни мъже.

Нашата армия мисля, че е от около 24 000 души. Махнете жените и администрацията и може да се окаже, че мигрантите ще бъдат повече от армията ни! Ще допуснем ли за пореден път Брюксел да ни накара да приемаме мигранти. Да напомня, че България нито е имала колонии, нито като големите държави се е бъркала във вътрешната и външна политика на арабските държави. Да ги приемат тези, които ги докараха до това положение на войни и бедност.

Националните интереси на България са по-важни от съчувствието към млади въоръжени мъже, които се правят на бежанци. Време е да вземем решение, защото ЕС за пореден път показва колко е вреден за нас.

Границата ни е свещенна. И трябва да бъде защитавана.

Елена Гунчева

Материалът Не е морално в държава, в която пенсионерите едва оцеляват и няма пари за лечение на деца, да се дават четири пъти повече пари за е публикуван за пръв път на Опознай България.