Певецът учи в 36-о основно училище „Максим Горки“, където е и първата му сценична изява, след това продължава образованието си в Техникума по художествени занаяти. Между 1969 и 1971 г. е член на група „Кенари“ към читалище „Светлина“, след което през 1971 г. се включва в „Златни струни“. Караджов е лидер на група „Сигнал“ от самото създаване на групата и композитор на повечето им песни. Скоро бандата ще издаде 11-ия си албум. Данчо е женен от 45 години за жена си Мариана. Двамата имат две деца Лора и Даниел и три внучета. Данчо Караджов даде интервю пред Ива Димитрова, публикувано в сайта Антени

– Г-н Караджов, как прекарвате лятото – почивате ли си или група „Сигнал“ има доста участия?
– За радост на нас и на нашите почитатели група „Сигнал“ има доста ангажименти през лятото, защото тази пандемия ни отряза главите. В един момент започвахме да се чудим след 43 години на сцената това истина ли е или не е. Изобщо за всички музиканти, артисти и хора на изкуството беше доста тежко. Но дай Боже да го преживеем.

– Не се ли замислихте да започнете да се занимавате с нещо различно?
– През тези 43 години всички от група „Сигнал“ сме се прехранвали само и единствено от музика. Никога не сме си и помисляли да се откажем и да правим нещо друго. За един истински изпълнител преди всичко музиката е в сърцето му и всичко останало е след това. Освен това аз вече съм на почти 70 и от миналата година получавам пенсия, но тези пари за нищо не стигат. Взимам 300 лева, които ми стигат само за лекарствата за високото кръвно и диабета.

– Как се разболяхте от диабет, да не би да сте преживели силен стрес?
– Страдам от болестта от 2008 година, не помня да съм преживял силен стрес тогава, но веднага започнах да пия медикаменти. Не съм на инсулин, защото имам лека форма. Наблюдава ме моят доктор, но честно казано, не спазвам строг режим на хранене. Не си меря и кръвната захар всеки ден по пет пъти, въпреки че има опасност човек да изпадне в диабетна криза. Засега обаче нямам проблеми, пия си лекарствата сутрин и вечер, и съм добре.

– А заразихте ли се от ковид или успяхте да се опазите?
– Не успях да се заразя нито аз, нито никой от семейството ми. Със съпругата ми се ваксинирахме отдавна. По време на първия локдаун, когато затвориха държавата, много се пазехме, защото все пак вече сме на възраст. Но в интерес на истината никога не съм мислел, че може да ме пипне този вирус и може би заради това не ме застигна.

– Догодина ставате на 70, вече мислите ли за оттегляне от сцената?
– О, не, в никакъв случай. Ще стоя на сцената, докато хората кажат стига. Докато публиката има интерес към мен и група „Сигнал“, ние ще се занимаваме с това, което правим. Съпругата ми постоянно се шегува с мен и все ми казва: „Ти Лили Иванова ли искаш да догониш?“. И наистина, защо да не я догоня, какво лошо има. Та тя не е единствената ни действаща певица на тези години. Ето и Кирчо Маричков е на 76-77 години и още е на сцената. В България имаме лошо схващане за музикантите, че като навършат определени години вече са стари и трябва да слязат от сцената. А всъщност ние сме хората, които разбираме най-много от този занаят. По света не гледат на възрастта като на порок. Ето Том Джоунс и музикантите от „Ролинг Стоунс“ са на години, но още имат концерти.

– Кои са били най-трудните моменти за групата?
– На „Сигнал“ никога не са ни пречели кой знае колко много по времето на комунизма, защото правехме нашата си музика, пеехме на български. Но имахме доста тежък период по времето на соца, когато ни спряха да пеем една година – не можехме да продаваме билети за концерти, грамофони плочи, не ни пускаха по радиото и телевизията. Това стана заради наш концерт на 10 февруари 1982 година в Бургас. Имаше над 4000 души в спортна зала „Изгрев“, която се пукаше по шевовете. Заради полските събития тогава, когато там беше обявено военно положение, властите у нас бяха настръхнали някой да не наруши безметежното им управление. Милицията бдеше особено зорко за антикомунистически прояви в контекста на полските събития. На третата песен всички в изпълнената до краен предел зала пееха с нас, феновете ни бяха на крака, подскачаха. Милицията се разбесня, извади палките и започне да бие хора. Пред мен припадна едно момиче и аз прекратих концерта. От сцената казах, че не сме свикнали да пеем под ударите на милиционерските палки. И елате да видите какво стана, още на следващия ден всичките ни плочи бяха иззети от магазините. Отрязаха ни главите в продължение на година. Всичко ни беше забранено, но в крайна сметка оцеляхме и вече сме на 43 години.

– За вас лично най-сериозното изпитание сигурно е тежката катастрофа, която преживявате в Норвегия?
– Отдавна вече съм я забравил. Това беше през 1987 година. Не бях на косъм от смъртта, но имах счупена дясна ръка и получих доста силен удар в главата. Преживях го и този момент. По-скоро най-тежките моменти за мен са загубите на близките ми хора.

– Като малък сте учили в художествено училище, как тогава дойде тази любов към музиката?
– Не бих казал, че е било случайно. Когато бях в пети клас, моята баба Катя, майката на баща ми, донесе една китара вкъщи. В началото не проявих интерес и отидох да ритам футбол с другите деца. Така китарата стоеше няколко дни в ъгъла на кухнята
и баща ми един ден се прибра и започне да свири. Аз нададох ухо и така всъщност се породи любовта ми към музиката. Впоследствие на 18 години направих група „Кенари“, а на 20 бях част от легендарната група „Златни струни“, с която изкарах осем години. От 1978 година до ден днешен съм в „Сигнал“.

– Кога обаче разбрахте, че ще станете певец?
– На 13 години. За един 25 май в 36-о основно училище в „Красно село“, където учех, направихме банда с приятели и за първи път излязохме на сцената за края на учебната година.

– Казахте, че баща ви също е свирел на китара, и той ли беше музикант?
– Не, той беше боксьор в „Славия“, но любител музикант. Навремето е пял в хор „Кавал“. Той имаше приятел, който свиреше на много инструменти. Един ден баща ми го извика вкъщи, той чу изпълненията ми на китара и веднага каза на татко да ми купи китара. След това получих електрическа и в момента имам 40, може би най-голямата колекция у нас сред моите колеги. Притежавам модели, на които свирят известни световни музиканти. Дори един „Гибсън“, който купих от магазин „Фактор“, на който Пол Анка беше свирил на концерт у нас. Сега ги държа вкъщи, застраховани са. Както се шегувам, необходима ми е цяла стая за тях. Но се гордея, защото навремето като дете обикалях стрелбищата и купувах картички и снимки на музикантите от „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, за да видя на какви китари свирят. Е, вече притежавам повечето от тези модели и се гордея с това си постижение.

– Синът ви Даниел също е свирел, сега с какво се занимава?
– Преди много години завърши радио и телевизия, сега работи в няколко медии като тонрежисьор, режисьор, асистент-режисьор. Той свиреше много добре на китара по едно време, пееше също доста прилично, но никога не е искал да тръгва по моя път. Единствено композира електронна музика. И до ден днешен продължава да се занимава с нея, има добри попадения и два издадени албума преди десетина години.

– Дъщеря ви Лора Караджова сама ли избра да тръгне по вашия път?
– Сама, дори до ден днешен, когато искам да чуя нещо ново, което е направила, тя не ми разрешава. Не иска и да й помагам, защото на мен някога никой не ми е подавал ръка. В един момент се усети, че моето име й тежи и аз направих всичко възможно да не й казват просто дъщерята на Данчо Караджов.
Много искаме да направим нещо съвместно, но сега тя се занимава с двете си деца и няма време, но някой ден ще запишем съвместно парче.

– Някое от трите ви внучета проявява ли интерес към музиката?
–Средното ми внуче – на Лора дъщеря й Алиса пее много добре. Третото още е малко и не може да се каже. А голямата ми внучка Ния от сина ми тренира художествена гимнастика и има уникално чувство за ритъм. Музикална е, но като тръгне да пее, не е толкова добра като Алиса. Тя си е с добър слух и предполагам, че и занапред ще го развие и един ден може да стане певица. Сега ще е в първи клас.

– Посвещавали ли сте песен на внучетата?
–Да, на двете внучки. На Алиса малко се забави песента, защото нямах необходимата муза, но два месеца след раждането на Ния й посветих парче. Сега ще видя дали ще мога да се справя с песента за Матео, защото някой ден момичетата ще се хвалят, че дядо им е направил песен, а за него няма.

– Харесвате ли втория мъж на Лора – Марсел Рохас?
– Да, много приятно момче е. За мен е страшно важно, че се грижи много добре за дъщеря й от първата връзка Алиса, защото ако не е така, няма да вървят добре нещата между Лора и него. Алиса го обича и уважава и всичко е наред.

– С жена ви Мариана от колко години сте заедно, вие май имате най-дългия брак сред колегите ви?
– Да, така е, наскоро отпразнувахме 51 години, откакто се запознахме в Ахтопол през 1970 година. Бях на 18 години, още не бях известен музикант, а Мариана беше в девети клас. Моята сестра ни запозна. Аз бях много загубен сваляч. Нищо не можех да направя с момичета, но пък умеех да пея. И така й изпълних едно парче на „Би Джийс“ и й казах, че искам да й кажа нещо с тази песен. Шест години бяхме гаджета и след това се оженихме. Това си е цял един живот.

– Наистина ли в началото на връзката ви бащата на Мариана е бил против вас и е вадил пушката, за да ви стреля?
– Да, точно така беше. Тя все пак беше още ученичка и беше табу на тези години да имаш гадже. И вече като се оженихме, попитах баща й защо толкова е бил против мен. А той ми каза: „Откъде да знам, че си толкова добро момче“. (Смее се.)

– След това как оцеля бракът ви 45 години, при толкова много фенки и изкушения?
–Абсолютно не е имало никакви проблеми. Винаги съм казвал, че човек трябва да бъде много сериозен към себе си и човека до него. И двамата бяхме наясно, че за да има здрава връзка, човек не трябва да дърпа чергата към себе си.

– Мариана с какво се занимава?
– Почти през цялото време е била домакиня. Тя отгледа децата, защото аз много пътувах, имах турнета по 40-50 дни както в чужбина, така и у нас. Много мъжко момиче, желязна жена е. Пое цялата грижа за семейството, докато ме нямаше. Като пораснаха децата, започна да идва с мен по турнета, два пъти е била в Щатите, в СССР, в Лондон. Не съм изпускал момент да не я взема.

– Продължавате ли да изпитвате сценична треска и на тези години?
– Слава Богу, че имам. Ако нямах, директно щях да се откажа от музиката. Един артист загуби ли треската, която го държи, трябва да се откаже от работата си. Никога не разчитам на рутината, което е много важно, защото тя може да те подхлъзне в определена посока. Ние нямаме написан репертоар, подреждам песните на момента, според публиката. Ако видя, че хората започват да се разсейват, веднага изкарваме някой хит и нещата стават.

– Допадат ли ви песните на най-младите ни певци?
– Отказвам да коментирам този въпрос, защото ще бъда много лош. Единствено ще ги посъветвам да спрат да мислят, че от тях тръгват нещата.

– Какво предстои на група „Сигнал“, освен тези концерти през лятото?
– Готови сме с 11-ия си пореден албум, ще го пуснем през есента. Той е готов, нарича се „След тъмнината“ и е по текстове на нашия приятел Сашо Петров. Албумът е много хубав, като в него има само три от по-старите ни парчета, които са тотални хитове.

Материалът Легендата Данчо Караджов изригна: Дават ми 300 лева пенсия, колкото за лекарствата е публикуван за пръв път на Опознай България.

ДА ВОДЯТ ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН НАЧИН НА ЖИВОТ В МАЛКИ ЧИФЛИК, ИЗБРАХА ВАЯНА КАЛОЯНОВА И СИМЕОН СИМЕОНОВ след странство в чужбина. Двамата влюбени получиха шанса да живеят безвъзмездно в къща в търновското село, открита след запитване във Фейсбук групата „Имот под наем без наем“. Те ще стопанисват постройката и ще облагородят двора й. Планират да засеят различни видове култури, като водещо в дейността им е екологичното отглеждане на плодове и зеленчуци. Двойката ще приложи наученото от престоя й в екоселища зад граница, като планира в бъдеще да си произвежда сама ток чрез слънчеви панели на покрива на къщата.

Ваяна е на 25, а Симеон на 28 години. Тя е от Велико Търново, а той – от Разград.
Запознават се в старата столица и вече две години са заедно. Свързва ги не само
любовта, но и сходните виждания за живот, който щади ресурсите на планетата. Двамата не консумират месо и животински продукти, не си купуват скъпи дрехи, а се обличат от магазини за облекла, втора употреба. А за да не се разхищават платове и други суровини, носят текстилни чанти, пият вода от шишета за многократно използване и т.н.

Преди да се запознаят, Ваяна предприела щуро приключение след завършване на средното си образование в Езикова гимназия „Проф. Асен Златаров“.

ЗАЕДНО С ДВЕ ПРИЯТЕЛКИ ТРЪГНАЛА НА АВТОСТОП ИЗ ЕВРОПА. Носела само една раница на гърба си и имала 50 евро в джоба.

„Спираха и ни взимаха всякакви хора, но всички бяха добронамерени. Случвало се
е дори да ни плащат да нощуваме в хостели. Стигнахме до Италия, Испания, Франция
и Холандия. Носехме си палатка и обикновено спяхме в нея. Нямаше много обичайни
моменти в това приключение, а повече екстремни. Аз свирех на флейта по улиците
и така си изкарвах повече пари, отколкото на нормална работа в България“, споделя
Ваяна.

Спомня си, че веднъж се случило да разпънат палатката в зелените площи на кръгово
кръстовище в Испания. Нощували насред движението, но всичко завършило благополучно.
Продължила странстването във Франция, където работела като детегледачка.

2015 година се върнала, за кратко следвала стенопис във ВТУ „Св. св. Кирил и
Методий“, но прекъснала и заминала за София. През 2018 година се прибрала в родния град и се запознала с приятеля си. Симеон е завършил „Експлоатация на флота и пристанища“, после живял в Дания, където завършил магистратура. От малък имал интерес към алпинизма и скалното катерене и също като своята любима вярва, че хората не бива да живеят като паразитни видове, които единствено „взимат“ от природата, без да правят нищо за екоравновесието.

ДВАМАТА ПЪТУВАЛИ ДО ИТАЛИЯ, КЪДЕТО БИЛИ ДОБРОВОЛЦИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ МЕСЕЦА В МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЕКОСЕЛИЩАТА. Помагали в организацията на събитието, което приело около 600 души от цял свят.

„Заминахме, защото ни е интересен животът в екоселищата – в тях човек е независим
от обществото, има собствена храна, вода и ток. Ние сме свързани с природата и
вярваме, че тя не трябва да се експлоатира, а да живеем в симбиоза с нея“, казва
Симеон.

След това преживяване заминали за Испания, където изкарали половин година, отново като доброволци, в екоселището Сънсийд. То се намира в пустиня, а покрай него минава река.

„Мястото е като оазис. В селото нямаше ток и се ползваха слънчеви панели, нямаше
и водоснабдяване, а взимахме вода от реката. Бяха създадени прекрасни градини,
в които отглеждаха различни култури – картофи, домати, царевица, салати, боб,
патладжан. Ние също участвахме в саденето и засаждахме дървета, тъй като имаше
проект за залесяване“, поясни търновката.

ПРЕСТОЯТ ИМ ТАМ СЪВПАДНАЛ С ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ ОТ ПАНДЕМИЯТА С КОРОНАВИРУС, КОГАТО ИСПАНИЯ БИЛА СИЛНО ЗАСЕГНАТА. Често се случвало в екоселището да идват полицаи, които да разпитват доброволците защо не са в къщите като предпазна мярка срещу разпространението на заразата.

Точно тези ограничения подтикнали двамата влюбени да се замислят за създаване
на свое собствено екомясто у нас, в което спазването на ограниченията да бъде
по-лесно поносимо. Така, след като се прибрали в България преди месец, решили
да си пробват късмета, като пуснат публикация във Фейсбук групата „Имот под наем
без наем“. В нея те отправили запитване за свободна къща в района на старата столица, в която собствениците не живеят, но биха я дали за безвъзмездно ползване и поддържане.

ЗА ТЯХНА ИЗНЕНАДА ВЕДНАГА ПОЛУЧИЛИ НЯКОЛКО ОФЕРТИ – В МИНДЯ, ДРАГАНОВО, МАЛКИ ЧИФЛИК И Т.Н. Обиколили да разгледат всички предложени имоти, но се спрели на този в Малки чифлик заради близостта на мястото с града.

„Къщата е двуетажна, с 1,5 дка двор. Постройката не е стара, може би е на около
15 години. Сега започваме да почистваме двора от обраслата растителност и да подготвяме почвата за саденето напролет. Ще ползваме наличните мебели, ще си донесем само два барбарона. Симеон много се интересува от начините за гледане на растения с възможно най-малко човешка намеса в процеса, като например да засеем дърво, а под него да има сенколюбиви растения“, уточни Ваяна.

По думите й ще събират дъждовната вода за поливане на растенията, за да не се
разхищава водният ресурс.

В къщата освен със земеделие двамата ще се отдадат на хобитата си. 25-годишната
жена ще рисува картини, а приятелят й ще твори различни вещи от костилки от авокадо.
Междувременно от понеделник той започва работа във фирма за строителство на екокъщи.

Ваяна и Симеон споделят, че семействата им приемат радушно идеята да живеят природосъобразно и ги подкрепят.

ДВОЙКАТА СЕ ХРАНИ БАЛАНСИРАНО, КАТО В МЕНЮТО Й НЕ ПРИСЪСТВАТ МЕСО И ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ. Младата жена отказва да нарече себе си веган поради факта, че сякаш хората не възприемат добре този начин на живот.

„Храним се обикновено три пъти на ден. Например днес закусвах овес с орехи, ленено семе, чия и сусамов тахан, за обяд планирам чушки на тиган с лук, чесън и т.н. С приятеля ми се редуваме кой да сготви“, допълва тя.

Влюбените вярват, че скоро и българите, подобно на хората в чужбина, ще прозрат
колко важно е отношението към природата. Предполагат, че за момента местните не
осъзнават негативното влияние, което оказват на околната среда, поради факта,
че са съсредоточени в оцеляването си заради ниските доходи у нас.

Източник: Борба.БГ

Материалът Влюбени създадоха екологичен рай в селски имот, в който живеят безплатно срещу поддържане е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тайна група за „ранно предупреждение“ за радари и фотокамери е осигурявала зелен коридор и безпроблемно предпазване от засичане на скоростта на територията на няколко дирекции на МВР в страната. В мрежата, която е действала от началото на март 2020 година са били включени 189 действащи служители на МВР, 39 лица с телефони с договори за членове на Синдикалната федерация на служителите на МВР (СФСМВР) и 52 граждански и юридически лица извън системата, пише Монитор.

Подробности за конспирацията излязоха от няколко административни съдилища покрай това, че по-дръзките от вече наказаните полицаи решили да обжалват наложените им дисциплинарни наказания. От постановените вече решения се вижда, че магистратите оставят наказанията в сила и те не подлежат на обжалване.

Симптоматичен е случаят на мл. инспектор Петър Хинков, младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ на Районно управление на МВР в Созопол, който е бил наказан по казуса и е един от подалите жалба срещу заповед 251з-5239 от 23 декември м. г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца и е предупреден, че при извършване на друго нарушение ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Петков оспорил наказанието като незаконосъобразно.

Полицаят изгърмял след като доклад № 769р-10582 от 17 август 2020 г. в ОДМВР – Бургас описал резултатите от предварителна проверка за извършени дисциплинарни нарушения от 11 служители на дирекцията, сред които и Хинков. 11-имата били уличени, че са разпространявали информация чрез публикуване на съобщения в тайна група във „Viber“ на местата за контрол на скоростните режими с АТСС. По смисъла на закона и съществото на работата им това била класифицирана информация, определена като „служебна тайна“ по смисъла на Закона за МВР.

Повод за проверката станало писмо от директора на „Вътрешна сигурност“ в МВР – София с данни на участие в такава група на служителите на вътрешното ведомство от страната и в това число на ченгета от Бургас. При поискване на сведения катаджията потвърдил, че той ползва един от номерата в групата, но не си спомнял кога и от кого бил добавен вътре. Разказал, че имало случаи, в които той и други служители от групата си обменяли информация за радарите, но самият той не бил използвал тази информация. При съпоставка на графиците за дежурства в районните управления в Несебър, Поморие, Созопол и Карнобат станало ясно, че в чатовете се изнасят точките, в които работели с радари участници в групата. Дирекция „Вътрешна сигурност“ изискала разпечатки от „Viber“ за всички членове на групата. В случая с станало ясно, че натоварените да ловят нарушители се предупреждавали взаимно и споделяли точките, в които дебнат времето, през което са там по график, действащото ограничение на скоростта скоростта, на която е настроен радарът – например 80 км. в час ограничение и техническо средство настроено на 94. Така най-малко 280 посветени пряко и участващи в канала можели да си избират безопасни маршрути. Проверяващите от „Вътрешна сигурност“ констатирали, че ченгетата са нарушили Етичния кодекс за поведение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи. Самият Хинков е от по-пасивните участници – доказани са само 10 съобщения в чата с негово авторство. Иначе е минавал за стриктен служител. Долу-горе по времето, по което е в групата в бургаския „Флагман“ излиза статия със заглавие „В Созопол затягат безмилостно примката за джигитите на пътя – 30 фиша за превишена скорост само днес“, която е илюстрирана със снимка на младши инспектор Константин Грудов, който заедно с колегата си Петър Хинков – младши автоконтрольор от РУ-Созопол, извършва проверки от 8 ч сутринта.

Служебна тайна в мрежата споделяли не само ченгета от горещите точки, но и служители от звено „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“ при група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“. При заемане на съответните точки за контрол служителите уведомявали оперативния дежурен в ОДМВР-Бургас. По разпореждане на началник сектор „Пътна полиция“, тези точки за контрол са изписвани и в поставените ежедневни задачи на състава на пътна полиция, като по този начин достъп до информацията имат всички служители от сектора. Синдикалист от заверата се опитал да обясни, че това, което правели в канала било споделяне на казуси по работа, но го уличили, че директно е „осветил“ радарите общо 62 пъти. При проверката в ОДМВР – Бургас имало и куриози – наложило се един от проверяващите да го сменят от комисията за проверка, след като се оказало, че номерът му също е в групата.

Съгледвачи на „зеления коридор“ са били и ченгета от други области в страната. Мл. инспектор от пътна полиция в Търговище издал, според разпечатките е публикувал 13 съобщения, като в някои от случаите дори не е бил дежурен. Срещу наказанията си са скочили и катаджии от Ловеч, Луковит, Кнежа и Плевен.

Материалът Разкриха коя е катаджийската група във „Viber“, предупреждавала за радари е публикуван за пръв път на Опознай България.

Руската група Белия орел е една от най-популярните и обичани сред руснаците. Техните песни са слушани по цял свят, печелили са конкурси и международни отличия. На концертите си събират стотици хиляди почитатели.

В клипа се пее и се пресъздават епизоди за един от най-любимите хитове на групата, а именно – омайващите вечери в Русия. С аромат на лято, нежност, любовни трепети, балове, забави, поети, спомени от село, разходки, излети сред красивата природа, това е наистина едно чудесно изпълнение с прекрасен текст и музика, стоплящо душата и навяващо носталгия за времето на една минала… чиста, красива любов…за „Любов, шампанско, красота, залези, алеи…“
Гледайте и се насладете!

Материалът Прекрасна руска песен – Колко омайващи са вечерите… (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.