– Методи, защо замина да работиш в Лондон?

– Очакваш да кажа, че е за пари, но не беше. Причината се оказа съвсем друга. Доста преди да отида в Лондон там работеха майка ми Мария и баща ми Илиян. Те вече се бяха поустроили и аз отидох да им погостувам, пък и свят да видя. Нещата обаче се развиха в друг план. Погостувах, що погостувах, Лондон взе да ми харесва и наред с другото се хванах и аз да поработя и да изкарам пари.

– И с какво се хвана?

– С какво”! Ами в Лондон такива като мен едва ли биха си намерили работа с писалка в канцелария. Включих се в строителството. Или по-точно в група, в чийто състав имаше такива като мен от Благоевград, а и от Пиринския край. Префасонирахме и обновявахме стари сгради. Това ставаше като махахме всичко ненужно и подменяхме с ново, обновявахме фасадите, дворовете по желание на собствениците.

– Как се строи в Англия?

– При нашите обекти не бе като при нас. Работихме най-вече по стари двуетажни къщи. Зидовете им бяха с тухлено застрояване, но таваните и подовете изграждахме от дърво. Правят се гредореди, редят се пластове вата и други изолационни материали. Тухлени са само външните зидове, защото разпределението по стаи, коридори и помещения го правехме с гипсокартон. Не е като при нас и така нареченият заден двор. Там задният двор бе лицето на дома – с мозайки, цветни алеи, декоративни храсти, беседки и други чудесии.

– Трудът ви оценяваше ли се както трябва?

– В сравнение с плащанията при нас в строителството си струваше да се поработи. Започнах с 50 паунда на ден, което си е по над 120 лева при 8-часов работен ден. Човек като потръгне в работата – и плащането му се повишава. И при това плащането е седмично, точно и коректно. Стига се до 100 – 120 паунда на ден.

– На петдневна работна седмица ли бяхте?

– Официално – да. Така беше и за английските работници, но ние, за разлика от тях, понякога работихме и в събота като добавка за по-високо плащане.

– Имаш вече опит и в работата, а и за живота в Лондон. Какво би посъветвал тези, които сега искат да заминат?

– Ами да се опитат, да сложат в главите си поне най-елементарните за разбиране английски думи в речника си, че с жестове и мимики е много трудно. Проблем е и осигуряването на квартира и добре ще е, ако има някакво настаняване в предварителна уговорка, а още по-добре и ако отиващият знае и какво и къде ще работи. Все пак при упоритост и без тези условия човек може да се устрои, ама няма да му е никак лесно.

– Ти тези проблеми май си ги нямал?

– Наистина ги нямах. Установих се при родителите ми, които си имаха наета квартира и вече знаеха по нещо английско в речника си, пък и аз бях поприхванал нещо. Мама се занимаваше с камериерство в известния в Лондон стар хотел “Виктория”, който е близо до кралските дворци, а тате работеше в строителството. За квартирата ни наемът бе по 160 паунда на седмица, но при тамошните заплати те не бяха особен проблем. За мен бе добре, че в Лондон работеха и други мои близки, сред които беше и семейството на вуйчо ми Георги Воденичарски с братовчедите ми Владислав и Владимир, та си бяхме нещо като колония.

– Понапечели ли се в Лондон?

– Нямам основание за оплакване. Каквото семейно постигнахме, тук нямаше да се случи, макар че тате работеше като мотокарист в големия свинекомплекс в Зелен дол, а мама беше шивачка.

– Скъп ли е животът в Лондон?

– За българския обикновен портфейл – да, но за лондончани – не. Та и за такива като нас всичко бе поносимо. Ще кажа и това, че има и големи скъпотии, но те касаят нещо рядко, нещо модно, нещо, което е за заможните. За обикновените хора всичко е достъпно и по възможности. Ако вземем храната, която при нас е основният проблем и харчлък, там е евтина, даже и по-евтина от ценоразписите в Благоевград, а може да разчиташ и на качеството й, че купуваш това, за което плащаш. В Лондон истински благодат е за по-бедните, че има сезонни намаления на много стоки, в дните на празници цените се свалят драстично, докато при нас те се вдигат. Икономии могат да се постигнат и като се следят честите промоции на стоки. Няма да излъжа, ако кажа, че едно цяло агне, готово за печене, в Лондон при добри случаи може да се намери и при половин цена от тази при нас.

– Като млад човек как видя английската столица?

– Питаш за развлечения” О, там така да се пошляеш, все има какво да видиш. Футбол – религия, стадиони, стотици неща. Има игрища и зали за всякакви спортове. И месец на човек няма да стигне да разгледа Британския музей. Гладът е пълен с кина, театри. Ами парковете, тяхната разкошна ливадна зеленина, цветни чудесии и места за уикенди… Лондон – това е историята на едно велико кралство с влияние близо над половината някогашен и сегашен свят. Ако човек няма какво да прави, така да погледа двуетажните автобуси, които вървят точно по разписание, да понадникне в метрото или да удари нозе край р. Темза – и току-виж денят му минал. Лондон впечатлява и с много велоалеи, е там велосипедното пътуване до работа и обратно, а и като разходка е на мода.

– Къде повече си прекарвал почивните си дни?

– Не беше по стадионите. Виждал съм и митичния “Уембли” и този на Челси. Не съм без хич внимание към спорта, но така – в аматьорските му измерения, колкото за развлечение. Ходим с приятели да ритаме топка из големите Хайд парк и Долиууд. Най-често си правим мачлета с братовчедите Владимир, Владислав и други нашенци от Пиринско, като това става и на гола трева.

– На празници или като именни, рождени дни и други поводи събирате ли се в компания?

– О, да! Ами човек не се е родил само за да работи. Има нужди и от други неща, от неща, които и душа да развеселят. Не всичко е физическата храна, че тялото на човек има и втора част, а тя е душата. И за нея трябва да се мисли. В Лондон човек накъдето и да тръгне, може да долови родна реч, че най-вероятно в него вече има българска колония с жители колкото Благоевград.

– Защо се върна в Селище? Нямаш ли вече сърбеж пак да отидеш в Лондон?

– Засега не. С родителите ми се устроихме в Селище. Аз си намерих работа, каквато ми се иска да работя. Пресьор съм в едно предприятие в Благоевград. Основната ми работа е разкрояването на ламарина в различни детайли, като основи за греди, директни окачвачи, планки в различни размери, част от които отиват и в Англия.

– В Електротехникума не си учил това. Как се справяш?

– Не с гледане, а с работа. Мая ми даде един майстор – Георги. Изделията се търсят, а това е най-доброто, което може да се случи на всеки бизнес.

– Живееш в Селище, а работиш в Благоевград. Не ти ли е далечко?

– Не, не ми е. Имам кола, пътувам и това не ме затруднява. Пък в Благоевград имам и много приятели, че се събираме на по кафе или да поритаме топка на някое частно игрище. Пък може да гледаме и някой филм, театър, да послушаме концерт.

– Имаш ли хоби?

– Обичам риболова. Не знам как и кога ме е хванала тази треска. При свободни дни ходя на язовир “Стойковци”, пък отивам и на язовир “Доспат”, по р. Струма. Имам и добри слуки, но засега не съм в списъка на добрите майстори риболовци. Обикновено се задоволявам с кефал, мряна, каракуда, пъстърва, шаран. За мен риболовът е и възможност за излети сред природата, за освежаване и ободряване на душата и тялото. Напоследък обаче понамалих риболовните си изяви.

– Защо?

– Запалих се по овощарството. В Селище си имаме голямо дворно място и други имоти и взехме да си правим овощна градина. Понаучих азбуката по гледането на дръвчета. Садя, окопавам, водя растителна защита. Посадили се над 70 дръвчета с родителите ми и нека да растат и да плододават.

– Селище що за село е?

– Ами добро село е било. Състояло се е от 15 населени места /махали/, пръснати из Влахина планина, и с една махала централна – селото. По-известни населени места са били махалите Карадачка, Ерделска, Пешовска, Овнарска, Гьочковска, Камбитска. Достигало е до 856 жители /1946 г./, но сега е под 250. Няма го вече и училището “Св.св. Кирил и Методий”. Много къщи са се разпаднали, други са позапазени, но необитаеми, но все пак е хубаво, че има и такива като нашата, от които излиза дим през зимата. Старо селище е Селище. Има останки от тракийско-римски времена в м. Старо село, руини от крепост в м. Градище. Основният поминък някога е идвал от земеделие и домашно животновъдство, но развити били и ловът и дърводобивът. Идващите гости на селото могат да се полюбуват на чудни природни простори, на църквата “Св. Илия”, строена през 1864 година.

– Ще възкръсне ли Селище за нов живот?

– Надежди има. Все някога Благоевглад ще се позадъха от пренаселване и пренасищане и тогава много заможни хора най-вероятно ще погледнат към Влахина планина, а защо не и към нашето Селище, което може да им предложи и добър климат, и природа, като това си е една магия за освобождаване на душа и тяло от пренапрежението, с каквото насища големият град.

Интервю на БОРИС САНДАНСКИ

Материалът 30-годишният Методи : Печелех по 120 паунда на ден в Англия е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Знаеш ли, злато мое, че в Щатите още преди да си свирнала, таксито вече е спряло пред теб. Не че се оплаквам, но някак си така е по-приятно.
След 20 мин. пристигнали вкъщи, разтоварили багажа, а жената сервирала вечерята. Мъжът пак се обадил:

– Знаеш ли, скъпа, че в Щатите масите са отрупани някак си много по-обилно и разнообразно.
Е, да, това е дреболия, но пък по този начин е по-приятно!
Жената замълчала, а после седнали да гледат телевизия на дивана. Мъжът пак се сетил нещо:
– Абе, съкровище, знаеш ли, че аз в Щатите имах над 700 канала, пък у нас са само 120. Не че се оплаквам, но някак си беше малко по-приятно!
Жената не се стърпяла повече и му казала:

– Знаеш ли, скъпи, че на съседа му е с 5 сантиметра по-дълъг! Дреболия е това, но някак си е малко по-приятно…

Материалът Този ВИЦ ме СКЪСА от СМЯХ! Семеен мъж се завръща у дома след дълъг гурбет в Щатите. Жена му го чака на летището… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ето какво споделя една българка във „Фейсбук“

Автор: Дина Харизанова

За някои българи Гърция е мечтан курорт – с обилни слънчеви дни, романтични плажове, изкусителна средиземноморска кухня и оживени таверни. Казват дори, че почивката в южната ни съседка им излиза по-евтино, отколкото на нашето Черноморие. И палят колата и потеглят на юг – колко му е да стигнеш до комшиите. Пътуваш по-малко, отколкото до Бургас, да речем.

За други наши сънародници обаче това е страната, където си вадят хляба. С пот на чело. Не заради жегите, а заради усилията и блъскането без почивка. За някое евро повече.

Във „Фейсбук“ българката Валентина Кирилова, която работи в Гърция, споделя как срещнала тези дни в автобуса едни нашенки – камериерки в хотел. Едната от тях вечер работела допълнително и в таверна. Без почивен ден.

Защо се е заела с две работи!? Ами защото, както споделила, заплатата й като камериерка е 500 евро. Наемът за квартирата – 150 евро, като с тока и водата стига до 200 евро. Още 100 евро отивали за цигари. Оставали й 200 за храна и всички други нужди! „Не стигат!“ – оплакала се тя.

За семейните е по-лесно – делят си разходите, допълнила жената. Българките, женени за гърци или с гръцки приятели, също били по-облекчени. Вариант било и двама човека да наемат една обща квартира.

Но за мъже нямало работа, както едно време лесно се намирала в строителството.

През зимата българките в Гърция масово се грижат за възрастни и болни хора или чистят къщите на по-заможни гърци и чужденци. А през лятото са камериерки или сервитьорки в таверни и ресторанти (докато в същото време нашите рестораньори се задъхват от липса на работна ръка, та трябваше да внасяме от Украйна и Беларус, б.а.). Обикновено всяка година ги наемат на едно и също място. Затова и „новите“ трудно си намират място под слънцето. А и се иска владеене на гръцки език.

Приятелят на българката нямал постоянна работа през първата година. Викали го тук и там за кратко за дребни ремонти, като помощник на някой майстор или в селското стопанство. Накрая го наели в една мандра, в която мнозина преди него не издържали на натоварването. Там се работи без почивен ден – по 12 часа! Вярно – за 1000 евро месечна заплата. 250 от тях отиват за осигуровки, 100 евро му е бензина за мотора до местоработата. 150 евро плаща за наема. Остават 500 евро!

Та пита се в задачката – заслужава ли си гурбетът?! За няколоко гроша в повече, отколкото ще изкараш в родината!

Материалът Заслужава ли си да работиш в Гърция? Ето какво споделя наша гурбетчийка. е публикуван за пръв път на Опознай България.