„Ангел си няма стара майчица
негова майка Стара планина…
Ангел си няма млада булчица
негова булка – тънка му пушка
Ангел си няма дребни дечица
негови деца – ситни куршуме…”

Хаджи Йероним е предрекъл: „Тази песен ще преживее султанското царство, срещу което се е борил и ще влезе в царството на вечността”.

Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.

Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма как да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една статия. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.

Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкия Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите затова защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че турците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че турците убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телета им на селския мегдан, като поръчва на попа да напише че „това очаква всеки, който посегне на българска жена”. Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но то със сигурност преобърнало живота му.

Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки. Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 войника. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар…

След като гайдаря се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.

Паметник в Първомай

След като умирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.

Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството

Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят като видял това си помисли, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.

Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага на следващата сутрин дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите.

Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа , с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – куршумът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през умът му минало написаното на бележката:

„ С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава”. Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражени от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдутите, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода” .

Ние българите често се възхищаваме на чужди герои и рицари. Не трябва да забравяме обаче, че в нашата родина също са се раждали и се раждат мъже и жени, извършили несравними подвизи, достойни за възхвала. Това е само част от историята на Ангел войвода, но тя е достатъчна, за да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завети. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.

Източник: Българска история

Материалът Убиват баща му, изнасилват сестра му, отвличат годеницата му и отключват звяра в него. Кой е закрилникът на Родопа? е публикуван за пръв път на Опознай България.

БАТАШКО КЛАНЕ НЕ Е ИМАЛО
ЕНИЧАРСТВО НЕ Е ИМАЛО
АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ НЕ ИМАЛО

На въпроса: Какво е имало в България между ХIV-ХVІIІ в Министерството на Образованието отговаря:
„Имало е съжителство между традициите на християни и мюсюлмани“ в глава озаглавена (забележете колко нежно е пипнато) „Османската империя и българите“. Вече дори не е владичество, дори не е присъствие.

Не може да се каже, че в България е имало османско робство или османско владичество. Поне не според проекта за нова програма по история за VI клас, публикувана от Министерството на образованието и науката и коментирана днес на пресконференция в МОН. В проекта не се говори за робство или владичество, а за „съжителство между традициите на християни и мюсюлмани“, „взаимни влияния между културите на християнството и исляма“ и „османската власт“.
Този период от историята ни е в четвъртата, последна тема по история в проекта за VI клас, която е озаглавена „Османската империя и българите ( ХV-ХVІІ в.)“. В нея се включват подтемите „Държавност“, „Общество и всекидневен живот“, „Култура и културно наследство“ и „Религия“.

Едно-единствено изречение загатва, че въпросното съжителство не е било съвсем доброволно. То гласи, че темата „представя съпротивителните действия на българите срещу османската власт“.

На журналистически въпрос на пресконференцията в МОН защо програмата е разписана по толкова предпазлив начин Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователна интеграция“ в МОН, отговори, че „не е работа на министерството да коментира научната достоверност на дадено събитие“. Това дали България е била под робство или владичество било работа единствено на учените.
Програмата е нормативен документ и не въвежда определения, каза експертът по история Радостина Николова. Тя допълни, че в програмата пише „съжителство“, защото в периода XV – XVII век българи и турци са живели заедно.

Пълни кретени!
Децата няма да знаят истината за близо 500 години от българската история.
Така е при управлението на ГЕРБ!
Точка.

Кирил Стаменов, Фейсбук

Материалът Капитан Петко Войвода отпадна от учебниците по история…Защо са хайдути при проспериращо съжителство? е публикуван за пръв път на Опознай България.

ПОМНЕТЕ ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

В Долно Райково имаше един дядо Смилян и жена му, баба Лиляна. Те имаха всичко две деца Милян и Милица. Турците му взеха момченцето и го изпратиха в Цариград, а момиченцето порасна и стана прочута хубавица. Един ден, след много години, Милян се завърна като турски ходжа, с чалма на главата и се отправи към бащината си къща, но баща му го не прие, макар, че много години бяха плакали за него. А сестра му Милица, като го видя, позна го и силно се разплака, хвърли се към него, прегърна го, почна да го целува и умилно да нарежда братски думи, да възбужда братска обич и майчина любов. Той се развълнува, покърти се сърцето му и каза: „Отричам се вече от турската вяра!“ Целуна баща си и майка си и хубавата Милица. Всякакъв страх изчезна от него, готов да даде и живота си, като се отрича от турската вяра. Свали чалмата си Милян, стъпка я с краката си и влезе в къщи. Тази трогателна случка бе за християните голяма радост, а за турците голяма скръб.

Още на другия ден, дойдоха разярени турци, разпитаха го вярно ли се отказва, и той потвърди това категорически. Тогава по най-жесток и мъчителен начин го убиха пред къщата на баща му, а Милица хванаха и я заведоха в Смолен (Смилян), да я правят млада кадъна. Но какво стана? От селото се събраха много млади буйни момци, начело с дядо Смилян, стигнаха хубавата Милица, отнеха я от турците, избиха ги, а те хванаха гората и станаха върли хайдути… село Голямо Райково, 9 май 1633г.“

Из „Исторически бележник“, стр. 155

10 войводи се събират в едно село, потресени от кървищата и за да отвърнат на душманина

През пролетта на 1705 година, в царуването на султан Махмуд I, много турци от Анадола под закрилата на самата турска власт, се настаниха най-напред в крайморските селища Солинци и Ксанти, а от там и във вътрешността, из селата, разположени в Южните склонове на Родопа. С голяма ярост и злоба те завзеха селата Габрово, Кръстополе, (Еникьой, Ксантийско), Осеново (Исьорен), Липен, Сливово (Муставчево), Бук, Буково, Лясково, Лещен, Белен, Жировец, Перуново (Алмалъ), Низнец (Шахин), Ириница (Даровас), Площен (Адата), Ботишево (Исеинкьой), Сандевица и Смолен (Смилян). Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се настаниха по християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха имота му и заробиха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите. Голямо нещастие сполетя това население. Беше голямa скръб, плач и писък. Никой обаче не му помогна. Населението оказа голяма съпротива, но турската власт помагаше на пришълците.

Най-сетне, след люта борба, пришълците турци се настаниха, разрушиха църквите, заличиха всичко християнско, построиха джамии и мечити. Горите се изпълниха с бягащото българско население. Но след това зло дойде друго, не по-малко: лютата зима, която завари населението без подслон, без дрехи, без храна. Много мъже, жени и невинни дечица измряха от студ, без да има кой да ги погребе.

От изтезание, селата Осеново (Исьорен), Сливово (Муставчево), Сандевица и Низнец (Шахин) приеха мохамеданството. А жителите на селата Габрово и Кръстополе (Еникьой), на другото лято, с юнашка борба и с помощта на техния приятел Али ага Житковски, заеха обратно селата си, настаниха се наново в тях и изгониха турците, които заминаха към Смолен (Смилян). Но смоленци не оставиха да се смесят с тях дошлите анадолци. Тогава около Смолен бяха останали доста християнски семейства. Но като дойдоха анадолците, те се преселиха в Очиново (Чокманово ).

Така прочутия християнски център Смолен, седалище на смоленския епископ, тогава стана чисто мохамеданско село.

През 1720 година, в царуването на султан Ахмед Ш, в горната махала на село Райково живееше един турчин от Анадола по име Селим ходжа. Той се ползваше с голямо доверие пред султана. В едно донесение до него, той му съобщил, че райковци не са верни негови поданици и постоянно се бунтуват, безпокоят властта и пречат на помохамеданчването на родопското население.

Тогава султанът заповяда да се накажат непокорните селяни. Селим ходжа използва това нареждане, та повика около 200 души по-видни райковци на площада на селото и ги покани, за да смекчат гнева султанов, да приемат мохамеданската вяра, като в противен случай, ги заплаши със смърт. Райковските първенци упорито отблъснаха всички увещания да се потурчат, като заявиха, че

на никаква цена няма да се откажат от своята вяра.

Тогава, по даден знак заобикалящите ги турци се нахвърлиха върху тях и ги избиха до един.

Това стана на 8 юли 1720 година. Ето имената на повечето от изкланите райковски първенци: Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски.

С това избиване на видните райковски българи Селим ходжа искаше да сплаши населението в Райково и това в околните села, което се противеше упорито и не искаше да приеме мохамеданството.

Олелия, писък и плач се носеше из селото. Мъченическата смърт на неговите съселяни му даде по-голяма вяра в Бога и по-голям кураж за борба с турците, за запазване на вярата и българския език. Труповете на зверски избитите българи бяха хвърлени в дола, близо до „Каювци“.
На 8 юли 1720 г., в деня на клането над райковските първенци, беше обесен в местността „Поляне“, енорийският свещеник от с. Езерово, йеромонах Варлаам Светогорски. Това безчестно и с подлост извършено престъпление над кръстогорските българи възбуди у мнозина желание за отмъщение. И чакаше се сгодно време за това.

Един петъчен ден, на втория ден след Голяма Богородица, откъм местността Кральов камък, се зададоха и влязоха в Райково много въоръжени българи начело с войводите: Мирчо войвода и Дойчин войвода от Райково, Добрик войвода от Езерово, Димо войвода от Устово, Стоян войвода от Очиново (Чокманово), Вълкан войвода от Пещера, Велко войвода от Левочево, Витан войвода от Кутлово (Славейно), Чило войвода от Петково и Делю войвода от Беловидово (Златоград). Те заобиколиха джамията и хванаха Селим ходжа и всички турци молещи се в нея. Ходжата жив набодоха на кол, който поставиха на същото място, където бяха избити райковските българи, а турците изклаха.

Властта не посмя да преследва бунтовниците, а мълчаливо преглътна това отмъщение на юначните българи.
След това турците вече не се осмелиха да преследват българското население.

НА ТОВА ЛИ ВИКАТЕ „ТУРСКО ПРИСЪСТВИЕ“ ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ-НАРОДНИ ПРЕДАТЕЛИ ?!!! ТОВА Е ГЕНОЦИД МАСОВО ИЗБИВАНЕ И КЛАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!!!

Материалът Легендата за Милян и Милица от село Райково. Историята помни потурчването, зверствата, клането и отмъщението на войводите е публикуван за пръв път на Опознай България.

Нейковска река преминава през селцето и продължава пътя си към южната му част, която за съжаление вече е необитаема. Тук са уникалните местности с девствена природа, като Вълков чаир, Лисичи дол и Средоряка.

Катунище е доста по-малко от по-известното в местността село Жеравна. Двете села, макар и непосредствено близки едно до друго, са много различни.

Всичко в селцето е автентично запазено от Възрожденския период на България и всяка една частица от него е недокосната от цивилизацията, модерните технологии и шума на града. Църквата на селото е строена през 19 век и се казва „Света Троица“.

Къщите му са в типичния за региона Възрожденски стил – камчийски. Основите им са от масивни каменни зидове, а нагоре смугло дърво извисява снага.

Не архитектурата и къщите, обаче ни впечатлиха тук. Тук ни спря дъхът девствената природа, недокосната от пагубната ръка на човека. Макар и на една крачка от Жеравна, тук природата е много по различна. Зимата дебелите преспи сняг покриват покривите на къщите, тесните калдъръмени улици и цялото село.

Зимната приказка се разгръща в цялата си красота и само няколко местни жители остават в нея. За разлика от зимата, тук лятото е по-оживено, има къщи за гости, и комплекси, които са активно използвани от туристите, но зимата наплива е слаб.

Тук, в Катунище зимата е сурова и Стара планина не жали, ни хора, ни животни, ни треви и дървета.

Падне ли дълбок сняг, покрие ли черната земя и завие ли селото с дебела перелина, наоколо става като зимна картина на майстор художник. Само черните осанки на дървените къщи и белите зидове се открояват на фона, на зимната идилия. Не случайно тук е живял, според преданията страшния войвода Кара Танас, който е бродил из суровия балкан и е бранел българщината. Кара Кольо и Кара Танас

Кара Танас, хайдутувал през първата половина на 19 век. Според Панайот Хитов той бродил с малка дружина повече от 10 години из Стара планина и Югоизточна България като през цялото време не загубил нито един от хората си. Всички те били облечени с еднакви дрехи и носели еднакви оръжия. Вероятно Кара Танас е бил една от причините турците да казват за Катунище, че е „осем къщи, девет хайдутина“. Родната къща на войводата е запазена.

Още от младини Кара Танас бил безстрашен юнак и дори като орял бащините си ниви, ходел постоянно въоръжен – шишенето му било закачено винаги на ралото му. Казват, че веднъж, когато орял нивата, двама турци из засада стреляли върху него. Куршумът обаче попаднал в дебелия му селяфлък и не можал да го нарани опасно. В същия момент той бръква в пазвата си, изважда куршума, спуща го и в тъй готовото си напълнено шишене и се стрелнал подир дирите на убийците. „На ти куршума, амуджа (чичо)!“ – викнал той и тичал, настигнал турците и ги убил.

Жеравна, Сливенско (Константинов, Д. Жеравна, с. 238).

Народна песен за него описана от Захари Стоянов /Вижте второто ВИДЕО по-долу/

Яина през гора вървеше,
с крушев листец свиреше
и на гората думаше:
„Горо ле, горо зелена,
и ти, водица студена!
Вижда ли, горо, хайдуци
Кара Танаса войвода
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води?“
Птичка изпищя в усое:
„Янке ле, булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
кога си така глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдуци
под своя бука зелена.“
Още пиление пееше –
ето че иде дружина;
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше;
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто лато паласки
и двойка пъстри пищови –
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода!
Янка си отри сълзите,
па ми се викна, провикна:
„Горо ле, горо зелена!
Я развий листи широко,
изкарай клони високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин –
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и цариградски султани.“

Катунище през зимата е вълшебство, уют и идилия. Тук можете да се слеете с природата на 100% и да оцените истинското в живота.

Чуйте и се насладете на тази прекрасна песен, изпълнена от великата Динка Русева:

Материалът Катунище през зимата е нереално красиво място. Това малко селце ще ви очарова с възрожденски дух, природа и зимна идилия! Чуйте и песен от великата Динка Русева (Снимки и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.