През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза статията „Пътеводител за България – пътища и безпътие“. За неин автор се счита големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от болшевиките след преврата през 1944 г.). Когато човек чете текста, украсен с хумор и ирония, остава с впечатлението, че е нарисувана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:

Райко Алексиев през 1933-а: България е населена от бивши, сегашни и бъдещи министри

„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции. Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа. Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй. Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.“

Материалът Големият сатирик и карикатурист Райко Алексиев през 1933-а: България е населена от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Откъде падна и този сняг сега? То, поне да беше сняг като сняг, а то жива фъртуна. Вали ли, вее ли го? Иди разбери, ако можеш. Заваля повече от проклетия че цяла зима мина, а не можа да си покаже магариите. Ама, а остави непочистено. Грабнах лопатата и хукнах. То, какъв е и смисълът, ама… След 5 минути всичко е същото. Докато обиколя къщата премръзнах целия. А пред гаража – жив ужас. Пратил машина кметът, уж за добро, а целият сняг натикан пред моя гараж. Да го хвана сега този с булдозера, да му покажа едно хубаво как се чисти сняг, ама нейсе. Кучето и то, мисли си че си играем. Подскача след всяка изхвърлена лопата, нарочно се пъха под снега и все в краката ми.

– Да се махаш и ти че ако ти обърна лопатата. Виж как си утъпкал снега – карам му се, но онуй не вдява.
По някое време се задава баба Гица. Мъкне се по разчистения път, подпетила отново някакви галоши. Върви по средата на пътя. Минават коли, надуват клаксоните, ала нашата не помръдва.
– Докторе, ти ли си с този фес, бе? – крещи още отдалече.
– Че кой друг да е?
– Викам, да не е Бойко Борисов, щото и той така ходи, с фес.
– Ше ходи, като му е плешива кратуната.
– Ама, така отдалече, баш на него те направих, да знаеш.
– Той, затъ Бойко, все сняг рине у нашата махала.
– И шал си сложил. Увил си се като кокона.
– По потник ли да бях излязъл?

– Не бе, докторе, щото цяла зима те нямаше. Кучето някакви женски идваха да го хранят. Подхвърляха му храна през оградата. Смеят ли да влязат? Веднъж, докторе, да ти кажа, хвърлиха му половин печено прасе. По Коледа ще да е било.
– Да бе… То, моето куче е мюсюлманин. Свинско не яде.
– Кръщавай ме ти мене. Мюсюлманин е то, колкото си ти.
– Че, какво ми има?
– Така, като те гледам, все в джамията киснеш. Тъй ми се приядоха ребърца. Ама, как да отида да го взема от устата му? Ще ме разкъса пущината. Че все на хляб и кисело мляко не се даяни. Що не ме вържеш в двора си, докторе?
– Да бе, само това ми трябваше.

– По цял ден ще лая, докторе. Каруца няма да пропусна да мине. Поне ще се наям на ребърца.

– Ужас.
– Че то, кучето ти живее по-добре от мен, докторе. Ти, върна ли се вече?
– Не, още съм там.
– Ха-ха, там си ти. Ами, де беше бе, докторе?
– Където е топло.
– И ти като щъркелите стана – зимата отлиташ, а напролет се връщаш.
– Нещо май подраних.
– То, и прости щъркели има, докторе. Не си ли ги виждал как мръзнат като мокри кокошки из пущинаците, някой път като зафучи? Цяла зима нямаше сняг и таман се върна и заваля. Тебе те е чакал, да знаеш.

Залових се отново за лопатата, но баба Гица нямаше никакво намерение да си тръгва. Дойде досущ до ухото ми.

– Докторе, а бе, какво ще правим с тия? – прошепна заговорнически като показа с глава в някаква неясна посока.
– С кои?
– Как с кои? Тия, джендърите, бе.
– Какви джендъри сънуваш и ти, бабо Гицо?
– Как какви? Че ти не гледаш ли телевизия? Тия от конвекцията.
Баба Гица взе лопатата от ръцете ми и се подпря на нея. А работи сега, ако можеш.
– Ти, изобщо знаеш ли, какво е конвекция и конвенция?
– А бе, знам аз, ти не ме учи. За разлика от теб и телевизия гледам.
– Гледаш ти, ама май не чуваш.
– Чувам, чувам аз. Ти не ме мисли. Слушай, докторе – баба Гица се навря съвсем в ухото ми – Да не дойдат някоя вечер да ми направят нещо, бе?
– Кой да ти направи нещо пък сега?

– Джендърите. Кой? Ей, уж си доктор човек, а докато разбереш нещо.
– Че, памперса не си ли го носиш?
– Слагам си го аз докторе, нали знаеш че се изпускам.
– Е, как така… през памперса?
– Ама, колко е то един памперс.
– А бе, чак пък толкоз да са мераклии…
– А недей тъй ти.
– Бабо Гицо, давай ми лопатата и стига си ме занимавала.

Ядосах се накрая. Снегът фучи, премръзнах целия, а тя, с нейните джендъри ме занимава във виелицата и с нейния памперс. Издърпах лопатата от ръцете й и почнах отново да чистя.

– Слушай, докторе – не се предаде отново нашата – Наистина, вземи ме вържи там, у двора. Ще лая повече от кучето ти.
– Да те вържат джендърите.
– Уха, докторе, колко дърва имаш, а моите свършиха.
– Вземи си колкото искаш.
– Ще взема, ама ме боли кръста. Ти и преди си ми давал.
– Че, вземи си колкото можеш да носиш.
– Благодаря, докторе.

Пое баба Гица нагоре по пътя, а аз наблегнах на лопатата. Но, защо така, изведнъж ми стана още по-студено? Ледът проникна в мен и се настани дълбоко, в самото ми сърце. И вихрушката завя там, в недрата на самата ми душа.

– Ей, подлудиха хората с тия джендъри – изпсувах няколко пъти – После, идва 3 март, ще метнат отново турците, Ердоган, Гинка… Няма да имат край темите. Преливане от пусто в празно. И този сняг не се наваля. Чистя, чистя, а… Преливане от пусто в празно.
– Мамито и на снега и на студа, на виелицата, и на джендърите – изругах отново и хвърлих лопатата зад мен.
Кучето изквича уплашено. Че аз откъде да знам че е било зад мен?
– Да се махаш и ти че ако те метна и тебе с лопатата – сопнах му се и на него – Куче да вържеш, няма да стои, а ти се радваш.
Поех към топлата камина. Налях си чаша вино и се излегнах точно пред нея. По-близо до жарта. Огънят пращеше и така омагьосваше.
– Ужас, да съм я вържел като куче – повторих още десетки пъти – Че да си вкусела ребърца.
Но не ми беше смешно. Така и съм заспал. Сънувах баба Гица, вързана на двора. Лаеше като побесняла, заради няколко ребърца.
– Хората лаят, но поне знаят за какво, бабо Гицо – изрекох в съня си – Отвори вестниците или Фейса, пусни телевизора и ще видиш. А ти за някакви си ребърца.
– Пък може и да не знаят, докторе. Не бъди толкова сигурен – обади се и вързаната на двора баба Гица, захапала огромен кокал. Беше щастлива.
А виелицата някак се бе засилила. Вееше и фучеше с нова сила. Сякаш нямаше да има край. Виелицата в нашите души! Онази, отвън все някога щеше да свърши.
Това е! Друго няма.

автор: Хасан Ефраимов

Материалът ВИЕЛИЦА И РЕБЪРЦА (Хумористичен разказ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тодор Живков и Леонид Брежнев летят със самолет над Съветския съюз. По едно време Тодор погледнал през илюминатора и възкликнал:
– Гледай Брежнев, твоите хора са разбрали, че летим в този самолет и всеки е вдигнал по един бинокъл да ни гледа!
Погледнал и Брежнев и казал:
– Глупости, научили са, че ме няма и всеки е надигнал по двe бутилки водка!

*****

Бай Тошо се обзаложил с един британски лорд, че не ще успее да превърне един шоп в галантен господин. Залогът бил Форд „Мустанг“ (естествено за какво му е на един лорд боклук като Форд, но това е за целите на вица и затова няма да издребняваме със заядливи питанки).
След 3 месеца опити за култивиране на коравият нашенец, лордът изпраща следната телеграма до Тато:
„Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо, подпис-Лордо“.

*****

По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по негово време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също – цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал:
– Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
– Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер!
– Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената и децата не сме спали да вадим очите на цацата!

*****

– Дядо, сега ли се живее по-добре, или при Тодор Живков?
– При Тодор Живков!
– А защо, бе дядо?
– При Тодор Живков още ми ставаше…

*****

Деградацията на България през поколенията – Бай Ганьо, Бай Тошо, Бай Х*й…

*****

В самолета са Бай Тошо, Горбачов и Рейгън. Прелитат над Емпайър Стейт Билдинг и американецът решил да се похвали:
– Виждате ли? Това ние го построихме за 1 месец!
Минават над Кремъл и Горбачов се обажда:
– Виждате ли? А това ние го пострихме за 1 седмица!
Прелитат над НДК и Бай Тошо казва:
– А, вчера това го нямаше!

*****

Звъни червения телефон в кабинета на Тодор Живков. Вдига секретарят му и чува:
– Как при вас перестройка идьот?
– Другарю Живков, един ми вика, че съм идиот… – оплакал се секретаря.
– Как ще ти вика идиот, та това е червения телефон, я провери пак! – отговаря Живков.
Оттам обаче пак се чува „Как при вас перестройка идьот?“
– Другарю Живков, тоя продължава да ми вика идиот… – оплаква се отново секретаря.
– Ами тегли му една майна тогава! – отсича Тодор Живков.
– Алоо, да ти е*а п*тката лелина! – нарежда нашенеца.
От другата страна отговарят:
– По путьом Ленина? Харашо, Харашо…

Материалът Колекция Стари, но Златни вицoве за Тодор Живков, от които ще паднете от смях е публикуван за пръв път на Опознай България.

Някаква звъни на приятелката си:
– И, как си?
– Как да ти кажа…полубременна.
– Не те разбрах.
– Оф, моля те, звънни след час…

Усмихвам се на хората, които обичам! А, на тези, които не обичам се усмихвам още повече, защото това ги дразни най-много!

Сватбеният марш неусетно преминава в: „Марш в къщи“, „Марш на работа“, „Марш в кухнята“.

Материалът Най-смешните постове в социалните мрежи от седмицата (ВИЦОВЕ И СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.