Д-р Чавдар Ботев е специалист по хематология в Националния център по хематология – София. Той е сертифициран в областта на аферезата на стволови клетки, тяхната обработка и приложение.
Д-р Ботев е специалист по клетъчна, плазмена и генна терапия с над 30-годишен опит. Преминал е обучение в областта на клетъчната терапия и туморната имунология в Италия, САЩ, Германия и Англия. Има интереси в редица области, сред които плазмафереза и фотофереза при хематологични и нехематологични заболявания.

– Д-р Ботев, част сте от екипа, който тества ново лечение на СОVID-19 със сърфактанти. В началото моля да обясните как стигнахте до идеята да лекувате коронавируса по този начин?

– В интерес на истината стигнахме до тази идея съвсем случайно, когато бях в болница “Софиямед” и трябваше да прелеем на пациент реконвалесцентна плазма.

Той беше в изключително тежко състояние. Докато обсъждахме с д-р Василка Зарчева доколко ефективно ще е преливането на плазма при този пациент, тя изведнъж се сети, че терапията със сърфактант би могла да помогне на този човек.

Аз подкрепих идеята на д-р Зарчева и след като направихме библиографска справка, разбрахме, че този метод вече се използва за лечение на коронавирусната инфекция в няколко страни и дава изключителни резултати.

Има и коментар на мои колеги от Русия, които също го прилагат и споделят, че постигат също такива добри резултати. Прилага се основно в Англия, Франция и САЩ. Прави се сега под формата на клинични проучвания, защото всички терапии са нови за това заболяване. Резултатите от прилагането на сърфактанта досега са много добри.

Д-р Зарчева е инфекционист, но е била 12 г. шеф на неотологично отделение и е преливала хиляди пъти този продукт на новородени недоносени деца, които впоследствие страдат от дихателна недостатъчност. Д-р Зарчева знае колко е безопасен – все пак се прилага при новородени деца вече над 20 г.

Взехме решение да тръгнем в тази посока и да приложим сърфактант при лечението на този болен поради факта, че смъртността е много висока при хората, стигнали до дихателна недостатъчност.

Независимо от съответната апаратна вентилация тяхното състояние не се възстановява. Вследствие на което се увреждат други органи и системи. Тези болни са само 5%, но смъртността при тях е 100%.

След като го приложихме, настъпи подобрение на дихателната функция. Установено е, че дори алвеоларните клетки да са увредени от вируса, при приложение на сърфактант те подобряват функционалната си активност.

– Какво представляват сърфактантите? Как по-точно се превръщат в лекарство?

– Сърфактантът е белтъчна, липидна смес, която се продуцира в пневмоцитите на белия дроб. Съставени са от 23-пентапептида, а вирусът има 13 пентапептида, които съвпадат с тях.

Сърфактантите като цяло са вещества, които намаляват повърхностното напрежение и разрушават обвивката на вируса – действат по този начин. Например малко хора знаят, че сапуните със сърфактанти по тази причина успяват да измият ръцете.

Но в случая с коронавируса сърфактантът има и друго предимство – проявява много силни противовирусни свойства. Състои се от четири части, пептиди А, В, С и Д, като А и Д са мастно разтворими и го свързват, като на практика го убиват.

Отделно, има три доказани механизма, чрез които този продукт унищожава коронавируса. Единият е с макрофаги, вторият – директно убиване и третият, който взаимодейства с други клетки.

– Има ли ги в организма ни сърфактантите?

– Във всеки човек има сърфактант. Той помага на белия дроб да диша. Всъщност сърфактантът е това, което ни пази от различните вируси. При децата те са в много по-голямо количество, но то намалява с възрастта. И това е една от причините, поради които възрастните хора боледуват по-тежко от всякакви вирусни заболявания.

Съществуват, разбира се, и в други форми – едната е синтетична, а другата се получава от животни – от свински или телешки бял дроб.

Лечението със сърфактант е много скъпо. Затова заедно с Националната пациентска организация и програмата им за лечение на коронавируса с реконвалесцентна плазма, на която съм консултант, ще се опитаме да помогнем на болните чрез набиране на дарения.

Единият флакон струва 1050 лева, а лечението стандартно включва от три до пет флакона.

Всъщност до подобряване на състоянието може и повече да се приложат. Установено е досега, че само случаите със сепсис не се повлияват от тази терапия или ако лечението е приложено твърде късно.

Екипът ни е изработил и алгоритъм от изследвания, с които можем да докажем дали при пациента има дефицит на сърфактант. И ако се включи сърфактантът до 24 часа от поставянето на пациента на апаратна вентилация, само след три апликации може да се постигне подобрение.

– На какъв етап сте от изпитванията и кога очаквате новата терапия да започне да се прилага?

– Тя се прилага вече на много места, дори и в домашни условия. Има и една част, която се оформя като клинично проучване, където проблемът е, че всеки болен трябва да мине през комисия по лекарска етика.

Има два препарата, които увеличават сърфактанта и в момента тече клинично проучване за лечение именно на коронавируса. И това са добре познати препарати – бромхексин и амброксол. Резултатите, които получаваме досега, са много добри.

Иначе се понася много леко. Особено в по-ранните стадии, когато се използва, ефектът е моментален. Направил съм изследвания на болните, при които съм приложил лечение със сърфактант.

Вижда се как веднага товарът на вируса намалява, антителата започват да падат и целият актив на процеса спада. Тоест имаме и изследвани хора, при които се вижда явно ефектът от лечението.

– Казвате, че терапията на коронавируса е комплексна. Кои методи са одобрени към днешна дата?

– Към днешна дата има само едно одобрено лекарство, и то за първата фаза от развитие на коронавирусната ифекция – ремдесивир.

Второто е с реконвалесцентна плазма, одобрена по принципа за спешното приложение при такава кризисна ситуация. След като се съберат още данни за нея, ще бъде напълно одобрена. Има още шест противовирусни лекарства, но някои от тях са много слабо ефективни, а другите съкращават само с един ден болничния престой.

– Констатирате, че 80% от болните се лекуват неправилно при терапията с плазма? Кои са основните грешки, които се допускат при прилагането й?

– По принцип, относно терапията с плазма, когато е извършено най-важното клинично проучване на “Medical Mile Clinic” в САЩ, не са знаели и не са отчитали титъра на антителата. Сега вече се знае, че за да е ефективна терапията, трябва да се приложи от първия до третия ден, при влошаване на състоянието, с цел болният да получи висок титър антитела.

И другата голяма грешка, която вече се наблюдава, е прилагането на реконвалесцентната плазма през втория етап от развитието на инфекцията, когато има коаголационни промени. В тази плазма има конплемент, който дава много добри резултати.

Проблемът е, че се прелива, без да има нужда от нея. В тези случаи може да се използва и обикновена плазма, която е много по-достъпна и от нея има много по-големи налични качества.

– Доколко достъпно е лечението с плазма извън София? Всеки пациент ли в България, показан за това лечение, може действително да получи терапията?

– Лечението е достъпно и лесно се намира и извън София, проблемът е в това, че е лошо организирано и линейките пътуват единично.

А трябва да има във всеки кръвен център депо за получаване на плазма, за да не се налага линейката да пътува от един в друг град. Това е огромен разход на време, защото понякога е и животоспасяваща.

При бързо ангажиране на белия дроб, както беше с един колега от Черноморието, който за съжаление почина, трябва да се прелее веднага – в рамките на 24 часа, за да е ефективно лечението. Този колега е бил за лечение със сърфактант и такава плазма – високотитърна.

При 20% от пациентите с това заболяване инфекцията продължава надолу към белия дроб. И е хубаво при тези болни да се направи лечение с плазма, особено при рисковите групи – колкото по-рано, толкова по-добре. Но поради недостига на продукта се е приело да се прилага тогава, когато болният проявява признаци на влошаване.

– След лавинообразното нарастване с всеки ден на заразените с коронавирус увеличава ли се броят на желаещите да дарят плазма?

– Да, има все повече хора, които искат да даряват. Проблемът в това отношение е, че има само два центъра, където може да се дари реконвалесцентната плазма, и те са в София.

Ако желаят да го направят, пациентите от страната трябва да пътуват до столицата. За щастие, сега има неправителствени организации, които заявяват, че ще поемат разходите за пътни на такива донори. Но определено това затруднява донорството.

Искам да отбележа и още едно предимство при даряването на плазма, освен желанието на преболедувалите от коронавируса да помогнат.

Тези, които даряват плазма, се изчистват и от антителата, които могат да предизвикат автоимунни заболявания. Вече е доказано, че 40% от тежко болните развиват след това автоимунни заболявания в рамките на две години – появяват се автоимунни тела.

– Кои по-точно автоимунни заболявания имате предвид?

– Например лупус, мултипленна склероза. Има антимозъчни, антимитохондриални и антимускулни антитела… Въобще много тежки и неприятни заболявания.

По принцип, когато възникне едно автоимунно заболяване, за второто винаги е по-лесно да се развие. Тежката реакция при коронавирусната инфекция е автоимунна. Срещу комплимента се образуват антитела.

– По какво се различава реконвалесцентната от обикновената плазма?

– COVID-19 трябва да се разглежда на няколко етапа. Първият е профилактичен, с определен подход. При втория трябва да се лекува вирусното заболяване.

Следва автоимунен или коагулационен етап и накрая са късните последици. По отношение на първия етап е ясно, че плазмата, която съдържа антитела, е ефективна и на нея се базират много други терапии. В плазмата има 30 вида неутрализиращи вируса тела.

Има вече два вида терапии с плазма при коронавирус. Първият вид – т.нар. обикновена плазма, убива вируса, а втората решава проблема с коагулацията, защото добавя комплемент. И по принцип, когато се прави плазмофареза, един от комплементите уврежда тъканите.

Така че най-добрата терапия на втория етап, когато хората умират от съсирване на кръвта, е плазмата, която спасява 40% от пациентите и плазмофарезата, която може да достигне ефект до 90%. Тоест да спасим тези хора, които сега умират на 100%.

Това е най-новото по отношение на лечението на коронавируса. И другото ново е, че заболяването е микротромботично – развива се микроангеопатия.

Така коронавирусната инфекция влиза в групата на други подобни заболявания като катастрофичен антифосфолипиден синдром, ХУСК, хемолитично-уремичен синдром, атипичен хемолитично-уремичен синдром, тромботична тромбоцито пептична пурпура или болест на Мошковиц и ИК. Това са едни от най-тежките състояния в медицината. И вече е един нов вид в съсирването

Състоянието се лекува успешно с плазма и резултатите са много добри. Но тъй като няма още голям обем от приложение на метода, резултатите се определят като първични.

Трябва да се направи на още няколко хиляди човека, за да бъде одобрен метод. И затова трябва да се организират спешно центрове за получаване на плазма, защото нуждите ще станат огромни от нея.

Не да се дарява чрез кръводаряване, а чрез плазмафареза, както се получава реконвалесцентната плазма. Тогава един донор може да даде много повече плазма, за да могат да се посрещнат огромните нужди от нея. Сега в момента един донор дава кръв и малко плазма – около 200 мл.

Това е най-новата тенденция в лечението, тъй като това заболяване води до запушване на най-малките съдове – тромботична микроангиопатия. Засяга всички органи и системи.

И особеността на това запушване е, че другите протичат с нормален или нисък фиброниген, докато тук фибронигенът е много по-висок, което се дължи на възпалението от вируса и затова протича много неприятно и с висока смъртност поради тежките усложнения.

Тук трябва да кажа, че един от факторите на съсирването е основен – казва се комплемент. А една от формите му директно уврежда тъканите. Това е ново откритие като възможност за увреждане на тъканите.

– Бихте ли обяснили по-достъпно за това ново увреждане на тъканите?

– Проблемите са, че при това заболяване един от факторите на съсирването играе водеща роля – казва се комплемент. И една от неговите фракции има директно увреждащо действие върху тъканите. Тоест, когато се активира, започва да уврежда всякакви тъкани много сериозно.

Те от своя страна увреждат съдовете и оттам – всички органи. Тази фракция се активира от вируса, като се изкривява целият процес на съсирване и върви по много по-различен механизъм.

– Оказва се, че сега вирусът е много по-заразен, но по-малко смъртоносен. С това се обяснява и високият брой заразени. Нов щам на вируса ли се разпространява в момента?

– Това е информацията, която имаме. Тя се базира на западна литература. Там се споменава, че една аминокиселина е заменена с друга в структурата на вируса.

Новият щам не е само в България, разпространява се и в цяла Европа. Затова има разлика в протичането на пандемията сега и преди. Не е само заради мерките за предпазване от вируса.

Това е въпрос на биология – новият щам е мутирал, защото се появи ограничение за разпространението му с носенето на маските.

И той е успял, по някакъв начин, да стане много по-вирулентен и да завладее територията, която се опразни. Тоест носенето на маски е провокирало развитие на вируса в тази насока – да преодолее този проблем, чисто еволюционно. И затова щамът, който се е получил случайно, е успял да стане толкова успешен за себе си.

– Напоследък забелязваме, че губят битката с вируса млади хора, които нямат придружаващи заболявания…

– Развиват точно този тип заболяване, при което просто смъртността е голяма. Досега терапията беше по-скоро профилактика. Истинската терапия е с плазма и плазмен обмен, чрез плазмофареза.

– Сред цялата тази информация за коронавируса кои са според вас най-ефективните оръжия срещу инфекцията освен маските и честото миене на ръцете?

– Най-важна е профилактиката. Пробиотиците специално вършат много добра работа, защото това е заболяване, свързано с бактериите в червата, особено за хемолитично-уремичния синдром и атипичния ХУСК.

Доказано е и при коронавируса, че ако бактериите ви работят добре, организмът се справя с вирусните заболявания. И отделно, може да се пие за кратко време бромхексин, който увеличава сърфактанта, за да се бори и той с вируса.

Затова хората, които страдат от астма и тези с хронична обструктивна болест, които го приемат профилактично, не боледуват почти от коронавирус, което е учудваща, дори парадоксална реакция.

Витамин D също увеличава количеството на сърфактанта. Но преди да започнете да го приемате, по-добре е да си измерите нивата му в организма си. Количеството му в кръвта трябва да е 75 нанограма. Това е оптималната стойност.

Освен това в България се изписват страшно много антибиотици, което по-скоро има увреждащ ефект. Те се изписват за определено време, при наличие на инфекция, а не профилактично – в ранните стадии на коронавирусната инфекция.

Това води до много сериозни усложнения на по-късен етап. Антибиотиците унищожават микрофлората и заедно с нея – защитните сили на организма.

Източник: zdrave.to

Материалът Д-р Чавдар Ботев: Знам кое е оръжието срещу COVID-19 е публикуван за пръв път на Опознай България.

Добри или лоши, предсказанията на нашите пророци се сбъдват винаги.

Интервю на Стойчо Керев с Христо Нанев за Новото познание:

„Ще дойде време, когато една трета от територията на страната няма да е в границите на България.“ Предсказанията на нашите ясновидци и феномени са смайвали света с точността си. Ванга и прогнозите ѝ са цитирани дори и от авторитетни научни издания. „На кръстопътя свистят остри ветрове, там се правят и развалят най-много магии. Трудно се живее в такъв район, но пък е страшно полезно закаляване на душите“, казва Слава Севрюкова. „Много работи ке станат. Ама чудото в България ке е след 60 години. Ако политиканите скарат народа и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор.“ – думи на пророчицата Ванга.

Водещ: Г-н Нанев, здравейте. Има ли нещо, което да отличава всички тези ясновидци, пророци от останалите по света?

Хр.Н.: Здравейте. Е, може би този божествен белег, който те имат, а останалите едва ли. Може би тази тяхна възможност да разбиват границите между световете, между миналото, настоящето и бъдещето, и да бъдат навсякъде. Нещо, което ние не го можем, или може би донякъде с помощта на техниката, на електрониката навлизаме в световете, но не като тях. Или това, което съвременният човек вижда за бъдещето, ние го наричаме фантастика, или една футурология, която е под въпрос. Това, което виждат пророците често пъти е една реалност.

В. Тези предсказания за България са не толкова добри?

Хр.Н.: В анонса на разговора бе казано, че една-трета от България ще се откъсне към друга страна. Това предсказание, което прави Слава Севрюкова е факт. Да го тълкуваме така: Казвам, за да вземете мерки и да не се случи. В този смисъл тук има и мърдостта да бъде на едно по-висше духовно ниво. Или ние, когато започваме от българските пророци, трябва да се върнем и леко към Нострадамус, който става известен и живее с едно предсказание. И то е това, че френският крал Анри Втори ще загине прободен на две места. И това се сбъдва.

В: Да се тревожим ли от мисъл формите, например?

Хр.Н.: Страшно нещо е човешката мисъл. Тя може да променя света, да го преобразува. И когато е от дъното на душата, силата ѝ многократно се разраства. Но аз имах предвид това, че Нострадамус прави едно голямо предсказание, и приживе става известен. А Слава Севрюкова, Ванга, Петър Дънов, преподобна Стойна имат множество предсказания, на които ние сме свидетели, че са станали. Те са нашите велики предсказатели, и много други покрай тях, разбира се. На мен ми е много трудно да отделя от всички стотици предсказания за България най-значимите, най-важните. Ще се опитам и сигурно някъде ще пропусна. Не по-лесно е да фиксирам за кои пророци, предсказатели да говорим. Но аз ще се спра тук на Слава, на Ванга, Петър Дънов и Преподобна Стойна. Като винаги остава един прозорец, че нещата биха могли да бъдат допълнени и още, тъй като никога не са в окончателен вариант.

В: Как да отсеем истината от спекулацията?

Хр.Н.: Тук бих казал, че покрай тези хора със свръхсетивни способности винаги има един шлейф от легенди. Винаги има мистика, която разсейва това, което те са казали и се мултиплицира или някой го е разтълкувал по някакъв начин и то е тръгнало в публичното пространство. За това е толкова деликатна тази тема, за която ние днес ще говорим. Ако започнем от предсказанията, не сбъднатите, а тези, които вече се сбъдват и реализират. Бих започнал от Слава с онова нейно видение за бъдещето, когато тя казва, че ще дойде време, когато много българи ще излязат извън страната ни и тя ще оредее. Нещо подобно казва и Ванга за бъдещето на България.

Тя казва, че се учудва защо толкова много наши сънародници заминават извън граница. И тя казва: Ама те след време ке се върнат отново. И тогава ке стане добре за България. И какво толкова търсят – пари, богатство – няма да го намерят там. България е богатството. Тук има и някои други предсказания за бъдещето на България. Нека да започнем от тревожните. Това пророчество, което вие анонсирахте в началото, за опасността от отцепване на част от югоизточната наша територия към една близка нам съседка. Това предсказание е правено по време на възродителния процес и затова някои го тълкуват, че то е едно възмездие за онези насилия, които са извършени над нашите сънародници от мюсюлмански произход. Това е едното тълкувание.

Второто тълкувание обаче е малко по-зловещо и то дава възможност да се приеме, че се крие сериозна опасност за едно отродяване на тази територия от нашата страна. Нещо, което е реалност, уви, в съвремието – със строежа на повече джамии, отколкото християнски църкви в онази югоизточна територия. С това, че се говори не на матерен език, преобладаващо сред онази част от населението. Че се слушат повече чужди електронни емисии, че властват проповедници, които идват от близки нам страни и промиват съзнанието. А и много пъти част от парите на данъкоплатците отиват в тази област, което е, бих казал, не съвсем простимо. И все пак Ванга има също едно подобно пророчество. Тя казва: Нищо добро не чакайте от Турция. Аз не искам да хвърлям масло в тези пламъци.

В: Турция казва Ванга категорично…

Г: Аз бих казал и това, че ние прекрасно се разбираме със съседният нам народ, и с тези хора, които изповядват исляма и нямаме никакви проблеми. Проблемът идва от външните опити, които тихомълком се прокарват като промиване на самосъзнанието на хората. И това е тревожно. Слава казва: Аз го казвам, за да не се случи. И дано да не се случи, защото и това е част от пророчеството, да не се случи. И много други предсказания за бъдещето на България. Защото тук има един такъв процес на промяната в страната. Отново Слава Севрюкова: “Тъкмо ние ще влезем в Европа и светът ще тръгне на зле”. Ние влязохме в Европа, започна световната криза. Да, това е едната страна на тълкуванието на това предсказание. Но има и една втора посока, и тя според мен е дори още по-тревожна.

Макар че ако се върнем към първата, Бог знае колко благини не ни даде Европейският съюз, защото не се вдигна нашето благосъстояние, ние продължаваме да бъдем на опашката на Европа и да кретаме. Но тук има и едно друго пресказание на Слава Севрюкова, която казва: “Ще дойде време, когато тези, които сринаха България, ще получат възмездие.” Нещо подобно се предава и в предсказанията на Ванга. Тези, които не се грижат родителски за страната, ще дойде време, когато те ще получат своето възмездие. Но има едно предсказание на Слава, което го подкрепя и Ванга, която казва: “Ще дойде време, когато жена ще изиграе важна роля за спасяването на България. И тази жена ще е духовен тип жена”. Ванга казва: “Руса жена ке помогне на страната”. Оказва се, че отново жена ще изиграе съществена роля. И тук се мисли, дали ще бъде премиер-министър, президент, защото има такива неща, за които се стягат в страната. А може би просто все по-голяма роля ще се дава на женското съсловие в политиката, в управлението на страната, така както в Румъния, където нещата започнаха сякаш да излизат от дупката, от кризата.

Вероятно някакво подобно тълкувание би могло да се разглежда в посока на жената като събирателен образ, на отговорната жена – политик, майка на чедата на България, които сега я напускат. И едно предсказание, отново на Слава Севрюкова: “Предупредете нашите сънародници, които са сега в чужбина, да се прибират докъм 2023-2025г., защото нататък ще бъде трудно”. Нещо подобно отправя към съвременните емигранти като предупреждение и Ванга. И тя ратува да се приберат българите от чужбина. Но за какво се касае, дали само за спасяването на страната или за някои природни изпитания. Защото Слава предупреждава: Не си мислете, че земята, по която стъпваме, ще е все земя. Ще оцелеят хората по високото. Отново многосмислено предсказание. Хората по високото – дали ще се разтопят полярните шапки, или хора, които са високо издигнати. Защото Петър Дънов предсказва, че духовно извисените хора ще спасят България. И той казва така: “Когато дойде трудното човекът, който е направен от кал, няма да оцелее. Ще оцелее човекът, който е създаден от вода и дух”. Отново едно многозначно предсказание. Вода и дух – духовно издигнат, духовно извисен човек.

Природните катаклизми, които се задават. Преподобна Стойна в едно от своите пророчества говори как ще дойде време, когато река Струма ще се разшири и ще стане широка колкото Дунава. И тогава ще се отвори един провлак (с мои думи го предавам) в Бяло море, и то ще стане като Черно море. И тогава Бяло море ще стигне до България. Затварям тази скоба от предсказанието на Стойна. Петър Дънов казва: “Не се стремете да отивате към Бяло море, то само ще дойде при нас”. Виждате аналозите, как добре импонират едното предсказание с другото предсказание. Това на Ванга с това на Слава. Явно са закодирани промени, които се задават в геопланетарен план, и които слабо ще засегнат нашата страна, ако приемем че се касае за разтопяването на полярните шапки.

В: Сателитни снимки направени през 90-те и неотдавна на едни и същи географски райони сравняват състоянието на полярните шапки с това в наши дни. Фактите са шокиращи.

Хр.Н.: Да, безспорен факт. И тези процеси се извършват. Въпросът е как ние ще реагираме на това, и дали не е предсказанието на Слава – до 2025г. да се връщат нашите сънародници, защото тя предвижда, както и Ванга, че някои страни ще изчезнат. И тогава ще има пренареждане в геопланетарен план. Някои народи ще се местят от едни места на други, а ние като високопланинска страна имаме шанс да оцелеем. Подобно предсказание дава и Дънов: Ние сме нависоко. Духът на българинът трябва да бъде нависоко

Слава Севрюкова: “След по-малко от 20 години една трета от територията на страната няма да е в границите на България”. Предсказанията на нашите прорицатели са смайвали света с точността си. Ванга и прогнозите ѝ са цитирани дори и от авторитетни научни издания. Чудото в България ке е след 60 години, казва тя. Ако политиците скарат народа и той започне да се мрази, ще дойде глад и мор.“

Хр.Н.: Отново Слава казва: В България се явяват извисени души и принизени души, и затова сме богоизбран народ. Защото в тази битка между едните и другите, тези искри, които прескачат, това ни дава възможност да растем. Петър Дънов: България е черния дроб на света.

В: Това пречистване да минава през всички нас…

Хр.Н.: Всички токсини минават през черния дроб. Той е кръвотворен орган, дава сила на организма. Човек може да живее без далак, без един бъбрек, но без черен дроб животът свършва. Жизненоважната роля на българите – да минем през тези огромни страдания, да пречистваме света. Аз съм си мислил много пъти за това. Тези принизени и извисени наши сънародници. Ние като народ сме много талантлив народ, това е факт, никой не може да го отрече. В много области. Но забележете, ние сме талантливи в извисеното, в науката, в изкуството. Но страшно талантливи и в принизеното, престъпността дори. Дори и в тези процеси, които се въртят край нас и няма излизане.

В: Къде е границата на тези провиждания?

Хр.Н.: И тук е мярката, духовността. Духовността поставя рамката на морала. Има ли духовност, ще има и морал. Той е съставка. Без морал няма духовност. С други думи, ако вземе връх духовността, тогава ще се отсеят тези част от хората, тези наши събратя българи, които работят в негативен план. И които една част ни излагат и злепоставят в чужбина, защото са гениални в лошото. Така че тук е мярката да работим за доброто. Много, много важно. И тук е мястото на нашите големи предсказатели. Те радеят за това, те се борят за това. Изключително трудна съдба на нашият народ. Но след трудните предсказания идват и добрите.

В: Тези предсказания стряскат или възпитават?

Хр.Н.: Веднага ще си позволя да ви контрирам с репликата, че това предсказание изтича като срок през 2039 г. не е толкова далеч. 2039 г. ние ще стъпим на крака окончателно. А Слава предвижда и по-рано. Защото има податки от хора, които са ми предавали някои от тези предсказания, че тя е казала дори, след 2017-18 година жената в България ще заеме важни властови позиции.

Второ предсказание: „Духът на прероденият Давид е тук в България” казва Слава Севрюкова. Той ще изиграе изключително важна роля на политик и тогава ще оттласне страната напред. Ванга казва: “Ние сега сме зле, но тук ке дойде един шивач и крояч, който ще скрои така добре дрехата, че всичко при народа ще тръгне добре”. И това ще бъде дреха (тя говори за законите), едно въвеждане на някакъв порядък в страната ни. Отсяване на зърното от плявата. И този човек, казва тя, е висок, слаб, той идва от чужбина. Но той не е Симеон, уточнява това. И когато той заеме важна позиция, тогава нещата ще тръгнат.

Има близост в двете предсказания, и на Слава, и на Ванга. Сякаш вървят в една паралелна област и това дава много надежда. И действително ще стане. Аз започнах от Румъния, където се извършват процеси, които сякаш ги тълкуваме под сурдинка за онова, което става. Много скоро подобни неща ще дойдат и в България. Ще дойде време, предсказва Слава Севрюкова, когато извисени умове ще излязат от нашата страна. Те ще прославят страната ни, ще я прославят в чужбина. Ванга казва: След време в чужбина ще гледат добре на нас, българите. И ние ще се радваме, че сме българи. Същевеменно едно друго предсказание – много деликатно, много фино. Вие в едно от предходните предавания ме бяхте попитал защо в Русия толкова много държат на Ванга. Те дори направиха игрален филм.

В: Документалните са повече от десет.

Хр.Н.: Но тя казва в едно свое предсказание за бъдещето на България: Този политик ще изведе България напред, който стопли отношенията с Русия. Много деликатна област на тълкувание с оглед на съвременните тенденции. Но така е днес, какво ще бъде утре – ние допускаме. И при това още едно предсказание, което звучи еретино с оглед на съвременното движение на страната и нейните ориентири: Не в брат Джон е спасението, а в дядо Иван. – Ванга, отново за нашите отношения с Русия. Не говорим за Путин, говорим за Русия. Тази братска нам славянска страна, която ще изиграе важна роля. Ванга казва: “България е майката на славянството, Русия е бащата на славянството. И ние ке дадем важен принос за света чрез славянството”. Слава Севрюкова също потвърждава, че много важни промени ще настъпят чрез славянството. И нашата мисия е свързана с това да дадем културен тласък в развитието на славянските народи.

В: С тези учебници по история как ще стане това, г-н Нанев?

Хр.Н.: Ще стане. Ние възкръсваме от пепелищата, имаме тази способност. И ако говорим точно за тези духовни вълни, които идват от България, нека се върнем към нашата история. Ние даваме на славянството писмеността. Когато ние падаме под турското робство – силен тласък на Русия чрез нашата книжнина, която отива в Русия – и я въздига и я възражда, и я прави световна сила – пак чрез нас. Третата духовна вълна, която ще излезе от България – това е културния подем и развитието на духа. Тогава, и Слава, и Ванга, и Петър Дънов, и Стойна Преподобна, вещаят времена, когато България ще се издигне.

И то ще се издигне, Слава С. казва, ще бъдем Швейцария не само на Балканите. И повече от Швейцария ще бъдем в Европа. Петър Дънов предвижда един духовен възход на българите, които ще се славят по света с това, че сме българи. И тези срокове не са далече. Ние рамкирахме донякъде – сроковете могат да бъдат подвижни, може да настъпи и промяна. Слава казваше, това го имам от личен разговор с нея. Най-много се бърка във времето. Може и някъде да се сгреши във времето, защото информацията идва в духовен план. В света на отвъдното, в света на духовното времевата категория е съвършено различна. Но важно е да гледаме с оптимизъм напред и да реализираме с чест и достойнство нашата мисия като българи.

В: Не искам да бъда ваш опонент след такива добри думи, но много бих се радвал, ако всичко това е така конструирано, че на него да станем свидетели ние, а не поколенията след нас.

Хр.Н.: Аз съм убеден, че може да сме съвсем побелели, но ще доживеем до едни добри времена, убеден съм. Идва това. Най-тъмно е преди зазоряване. Сега е тъмно, но има светлинка. Съгласете се, че тук-там проблясват светлинки. И ако висшите водачи на страната се съобразят се съобразяват, четат, внимават, или поне техните съветници. С някои от тези предсказания ще има по-ускорено, по-бързо развитие в тези посоки. И тогава наистина, дай Боже, България да заеме с чест достойно своето място, което е имала и в миналото.

В: Г-н Нанев, благодаря ви!

Материалът Истинските предсказания за България: Те ще ви отворят очите, но и накарат да се замислите е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Авиацията ни е поставена по гръб.
Политиците ще си изпълнят най-безболезнено планът за унищожаването й.
За това заслужават военен преврат. Нито един от нас, в една нормална военна авиация, няма да бъде пуснат във въздуха с този нальот, който ние имаме ”, заяви той три дни, след като колегите му от авиобаза „Граф Игнатиево” отказаха да се качат на машините. Умишлено ще запазим името на пилота, тъй като нямат право на медийни изяви без да са съгласувани с ръководството на МО. Ето какво разкри летецът:

– Някои политици определиха действията на пилотите от авиобаза „Граф Игнатиево” като пълзящ преврат. Други са убедени, че става дума за национално предателство. Като дългогодишен пилот, кажете за какво всъщност става дума?

– Това, което се случи, е естествена реакция на настоящата ситуация, в която се намира бойната авиация. Няма нормален човек, който иска първо да загине и второ-да убива хора поради неспособност да се справи с поставените служебни задължения. Всеки си мисли, че ако екипажът на самолета е само от един човек, това означава, че той рискува единствено собствения си живот. Това е много голяма заблуда. Един самолет, който носи толкова много гориво и понякога боеприпаси и пиропатрони на катапулта, е много по-опасен от една бомба, ако тя падне в населено място. Това ли искат политиците да постигнат?! Военните пилоти не носят отговорност единствено за своя живот. По цял свят има правило-който не е уверен в благополучния изход на полет,а е абсолютно задължен да откаже да лети. Имаме понижена готовност на материалната част-двигатели и самолет, от една страна. А от друга-слаба натренираност. Това са два много съществени фактори, които не само застрашават, но и унищожават безопасността па полетите.

– Президентът Румен Радев призна, че вие летите 4-5 пъти по-малко от колегите си в НАТО. Какво означава това на практика?

– Това означава, че изпълняваме истински тренировъчни полети по време на съвместните учения с нашите съюзници и наши естествени партньори от НАТО. Само тогава се лети. Изненадващо е, че показваме много добри, даже най-добри резултати в изпълнение на тези учебно-тренировъчни полети. Това е готовност за себераздаване и може да се нарече летателна дарба, ако приемем, че е някаква случайност. Момчетата наистина са качествени- да можеш да бъдеш равностоен на партньор, който е далеч по-натрениран от теб. Всичко опира до рефлекторни действия . Умът ти трябва да е напълно освободен, психиката ти трябва да е спокойна и да можеш да реагираш само на ситуациите. Трябва да си слял с този самолет. Това не става от 5 часа летене. Става със 100-200 часа в годината.

– Ако сте в някоя друга страна от НАТО и ли пък в Русия, да речем, с този нальот ще ви пуснат ли да изпълнявате задача във въздуха?

– Нито един от нас, в една нормална военна авиация, няма да бъде пуснат с този нальот. Говорим, че ние сме много по санитарния минимум въобще да летим на самолет, а не да го експлоатираме като бойно средство. За бойно използване се иска да си над санитарния минимум. Едно е въобще да летиш, да кацаш и да пилотираш. Съвсем друго е да изпълняваш патрулиране или „Еър Полисинг”, да речем. При бойната мисия изискванията са много по-високи. С този нальот няма да ни допуснат нито в Турция, нито в Русия, нито в която и да било друга държава с нормална бойна авиация. Изводът се налага: Колко сме нормални!

– Премиерът Бойко Борисов ви каза, че за бойната авиация се дават най-много средства, както и че самият той лети в сложни условия.

– По същата логика лети куфарът с багаж на борда на всеки летателен апарат. Нищо общо няма Спартан или един тренировъчен самолет, който просто е „гълъба на мира” и не носи никакво въоръжение. Тези самолети нямат никакво отношение към суверенитета. Сигурно, в сравнение с флота и пътните войски, авиацията е погълнала много повече от държавният бюджет. Но Спартана не е боен самолет, както Кугърите и Пилатусите. Те са осигуряващ тип авиация-транспортна и вертолетна. Изтребителната авиация е съвсем друго нещо. Точно тя е на колене. И не само – тя е поставена по гръб.

– Защо пилотите отказвате да говорите открито за тези проблеми? Така излиза, че се страхувате.

– Преди всичко ние сме офицери и джентълмени. И като такива имаме естественото разбиране, че държавата, това е Родина. И клетвата, която сме дали означава, че ще бъдем лоялни докрай. Родина и държава за нас е все още едно. Мълчанието ни означава лоялност. Ние изпълняваме естествена процедура-да откажем да летим. Но това е една реакция на настоящата ситуация. Ни не сме предатели, нито превратаджии. На фона на това, което правят управляващите мога да кажа само едно – те заслужават военен преврат. Момчетата се държат като истински офицери. Случващото се сега се вписва в една нормална процедура.

– Политиците спорят основно за това какъв самолет да се избере за изтребителната авиация. Твърдят, че МИГ-29 е несъвместим с натовските самолети. Това така ли е?

– Има различия в детайлите като горива, честотите на които се води радиокомуникацията. Тези различия са преодолими. Тези самолети бяха и си остават част от ВВС на германската армия. Дали някой там ще каже, че са лоши? Едва ли. Много добри летци са тези, които летяха на МИГ-29. Не е въпросът в самолета, а пилотите да бъдат в кабините и във въздуха. Тези самолети трябва да летят. Тогава има смисъл от авиацията. Няма нормален авиационен отряд, който да си държи самолетите на земята без ресурс. Тоест един самолет на земята губи, харчи и проваля материални средства, защото не е във въздуха. Такъв самолет не произвежда сигурност. Той не допринася натренираност. Седи и гние. Така, че дали е „Грипен”, Ф-16 или МИГ-29, няма значение. Идеята е пилотите да сме час по-скоро в кабините и да летим. Ние сме военни пилоти и искаме да летим. Хората се влюбват в машината си като в боен кон. Добрият летец може да се съвмести с всеки самолет-изтребител. Колегите ми ще си застанат на мястото и ще си поемат задълженията, ако ще да ни дадат самолет от Втората световна война. Важното е да сме във въздуха.

– Какъв ще е изходът от тази ситуация, управляващите ще разберат ли от какво имате нужда?

– Не, няма да разберат. Наскоро имах разговор с колеги от гражданска компания. Голяма част от тях са военни пилоти. В момента при тях няма пилоти, а военните летци стоят на земята. Очаквам тези, които търсят работа да я намерят там, където я има. Ето това ще стане. Всички оцелели летци от миналите години вече са в чужбина. Така политиците ще си изпълнят най-безболезнено планът за унищожаването на българската изтребителна авиация.

Интервю на Катя Илиева, Фрог нюз

Материалът Български пилот: Авиацията ни е по гръб, политиците заслужават военен преврат е публикуван за пръв път на Опознай България.

Чуйте коментарите на един от строителите на съвременна България – Игнат Раденков, лишен от почести и комфорт заради ината си да не се страхува. Какво руши сградата на държавата ни?

Видео: „Не се страхувай“, с Васил Василев (20.01), част 2

Уважаеми сънародници,

Нашето притеснение идва най-вече от това, че всички ние, включително и Президентът – единствената институция неподвластна на статуквото, на олигархията, мафията, не осъзнаваме какви са последствията за нашето общество, вследствие властващото беззаконие и убийствената със своите размери корупция.

Материалът Един от строителите на съвременна България – Игнат Раденков: Какво руши сградата на държавата ни?! Кражбите и корупцията са… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Последните й дни бяха горчиви. Получаваше скромна пенсия, беше самотна и изоставена от единствената си дъщеря. Предана и дискретна, тя правеше услуги на близки хора с почтителна деликатност. Изглеждаше наплашена. Тя е неотлъчно до Първия цели 32 години – от 1954-та до 1986 г. Беше се научила да мълчи. Тогава той е бил първи секретар на ЦК на БКП, министър-председател и председател на Държавния съвет. Тя подава щафетата в ЦК на БКП на всеизвестната Ангелина Горинова, а Николина и Мария Петрова се редуват в Държавния съвет. Живков се запознава с Попова, докато тя е секретарка на Антон Югов и Тато я „наследява“ от този пост. Когато благоволява най-сетне да я пенсионира, първата му секретарка гони 70-те, което си е чиста проба световен рекорд.

Имах щастието да я „разговоря“, преди да почине. Истините, които тя ми довери, са напълно достоверни. По характер тя беше много скромна и изпълнителна. Изглеждаше добре на външност.

С какви впечатления сте от първия ви шеф – Антон Югов?

– Беше много елегантен мъж, държеше на външността си. Аз му бях секретарка за кратко, като се редувахме с Милка Фикова. Когато през 1962 г. Живков стана министър-председател, веднага пенсионира Югов. Освободи и Фикова и аз останах сама.

Живков как се държеше с подчинените си?

– Уважаваше ме и ме ценеше. Имам хубави спомени, беше добър човек. Отношенията ни бяха чисто колегиални. Пък и бяхме почти връстници – той е с 5 г. по-възрастен от мене. Когато искаше да си уреди лични срещи, се доверяваше само на мене. Беше много внимателен. Например за 25-годишнината от народната власт той подари на всичките си сътрудници по един хубав часовник. Жена му Мара Малеева-Живкова беше човечна и сериозна, често го съветваше как да постъпва в определени ситуации. Тя общуваше с обикновените хора, знаеше какви са настроенията сред тях по всякакви въпроси. И той, и тя не пропускаха да ни честитят 8 март и да ни подаряват подаръци по различни поводи.

Как протичаше работният му ден?

– Идваше към 8 ч., повече отсядаше в ЦК на БКП, но се отбиваше през деня и в Държавния съвет, където аз му бях секретарка. По негово предложение ДС стана Министерски съвет. Сутрин никога не пропускаше да пие кафе със сътрудниците си, вкл. и с мен. Съветници му бяха писателят Димитър Методиев, Тинко Воденичаров и Михаил Буботинов, а един от помощниците бе Никола Николов. Началник на кабинета беше Милко Балев. От него нямам хубави спомени – не ми харесваше като човек. Най-често по служебни поводи при него влизаха Георги Джагаров, акад. Ангел Балевски и шефът на БТА. Живков работеше по 8 часа на ден и щом се измореше, задължително си почиваше в специалната стая за отдих непосредствено до кабинета му. Там имаше креват.

– Писмата отиваха в приемната и оттам се разпределяха между съветниците и експертите. Някои въпроси се отнасяха лично до него. Той не отказваше на молбите на хората и много помагаш. Аз записвах в тетрадка кои го търсят, представях му списъка, а той избираше кого да покани. Малцина имаха директния му телефон и сами си уреждаха срещите. Запомнила съм, че икономистката Величка Рангелова и журналистката от Националното радио Роза Чергова настояваха да вляат, но той не ги прие. Живков се срещаше с много хора на изкуството и печата. Личните си молби той отправяше към Т. Воденичаров, който отговаряше за частните случаи. Обикновено му даваше препоръките си за отделните молби и искания.

Каква беше съдбата на писмата и жалбите на редовите нашенци до Първия?

– Отговарях им със стандартен текст, че поради голямата му заетост гражданите трябва да се обърнат към приемната, където ще ги изслушат и ще им дадат отговор. Това си беше просто отърваване. Никой не им разглеждаше молбите, оставяха ги към архив.

Значи болни, незаконно осъдени, уволнени нямаха никакъв шанс да се доберат до Живков?

– Никакъв! На обикновения човек никой не обръщаше внимание. Една уволнена от БТА журналистка Гинка Шишкова веднъж го причака до асансьора да му се оплаче. Живков случайно мина оттам, аз се застъпих и той я прие. После й съдейства да почне работа в радиото, но това беше случайност, изключение. Тя стана правителствен репортер към програма „Хоризонт“.

Людмила посещаваше ли често баща си?

– Много рядко. Тя обикаляше по чужбина. Като се върнеше, имаше навик да ни събира и по микрофона да ни разказва за преживяното и видяното. Що се отнася до слуховете за смъртта й, аз знаех, че е взела лекарство да се отрови и влязла в басейна на банята, където я намират мъртва. Само това бях научила. Иначе Живков боледуваше от простата и диабет и го лекуваха в Правителствена болница.

Много се говореше за неговите фаворитки, любовници и за тези, на които той даде жилища?

– От известните артистки често го посещаваха Ванча Дойчева, която идваше и с мъжа си, лекар хирург, Цветана Манева, Аня Пенчева, Станка Шопова. Дража Вълчева често бе викана при Живков като първи секретар на партията в Пловдив. Имаше си любима стенографка Росица Пенева, която бе на повикване. Говореше се, че понякога той е преспивал с някои от тях в кабинета си, но това никой не знае със сигурност. Всъщност Живков беше народен човек и подчинените му го обичаха. Бедата е в това, че го търсеха определено за лични облаги – да бъдат те или съпрузите им назначени на хубава работа, да получат апартаменти и т.н. Уреждаха си и работа в чужбина. Той беше услужлив човек, но след като заяви официално, че няма приятели, значи е разбирал кои го използват.

Едно интервю на Свобода НЕДЕВА-ЯНАКИЕВА
http://www.blitz.bg/

Материалът Николина Попова – Секретарката на Тодор Живков разкрива: Известни артистки често идваха, за да… е публикуван за пръв път на Опознай България.

За Бузлуджа и отричането на антифашизма, унищожаването на паметници и кои са най-забележителните затънтени кътчета на България, които е посещавала – разказва в интервю за „Барикада“ британската фотографка на изоставени сгради и монументи Никола Милър. Интервюто е придружено от богата фотогалерия с някои от най-добрите кадри на Милър.

Никола Милър е една от най-талантливите фотографи на изоставени и тънещи в разруха сгради и паметници в България. Родена е във Великобритания, но решава да напусне родината си и да засели в България. Това ѝ дава различна и по-безпристрастна перспектива, както към потъналите в забрава фабрики и монументи, така и към случващото се в страната ни.

Ти си един от най-добрите урбекс фотографи в България, кога и как се зароди страстта ти към изоставените и позабравени сгради?

Не, това не е така, защото тук има много добри фотографи. Все пак предполагам, че добавям щипка културно разнообразие в своите снимки – моята перспектива като чужденец не е ограничена от съществуващата етноцентрична рамка и има по-глобален поглед без някакви политически предразсъдъци. Що се отнася до страстта ми, всичко започна преди 8 години, когато един приятел ми сподели снимка на изоставена тъкачна фабрика – влюбих се в снимката и по-специално в начина, по който природата бе превзела сградата. За мен урбанистичното проучване е свързано с това да виждам и записвам разпада на сградите, паметниците и въобще на създадените от човека структури през времето. Очарованието се състои в това да се опиташ да си представиш каква е била сградата преди, нейното място в света, да станеш свидетел на нейното падение и занемаряване, да станеш част от последното ѝ пътуване.

Родом си от Великобритания. Как реши да я напуснеш и да се установиш в България?

По същество това бе икономическо решение, но и на мен ми бе писнало да работя и живея във Великобритания. Цените на имотите бяха на рекордно високо равнище в Обединеното кралство по същото време, когато България се присъедини към Европейския съюз. Продажбата на британското ни жилище ни позволи да си закупим къща в България без нуждата от ипотека или кредит. Аз и моят приятел, който е певец, композитор и писател избрахме Крушево (Габровско) от уважение към историята на къщата и селото, което е било единно в своята антифашистка съпротива по време на Втората световна война. Чувствам се почти благословена, че живея в такъв прекрасен дом – дом, в който са се укривали бойците на съпротивата по време на една от най-големите борби на човечеството срещу злото.

Като човек живял и в двете страни, кой според теб е най-същественият проблем и най-голямото преимущество на Великобритания и съответно България?

И двете си имат своите плюсове и минуси. Великобритания е едно мултикултурно общество, израснало от имперското си наследство. Но това е едно сравнително свободно общество – толерантно и приветливо. Степента на национализъм и расизъм в България ме натъжи много. Въпреки това, Брекзит тласна моята родина в дясна идеологическа посока, което за мен е огромна грешка в политическото мислене. Присъединяването на България към ЕС е чудесна положителна крачка напред – но страната е оставена на милостта на по-богатите членове, които ще се стремят да я използват. Отворили са се нови работни места, но те са нископлатени – инвестициите от Европа идват, само за да се възползват от по-евтиния наличен труд. Великобритания предлага много добри работни места за добра заплата, но въпреки това – с нея само оцелявате. В България макар заплатите да са ниски, такива са и разходите, което все пак е приличен баланс. Смятам, че и двете страни са приели бруталната система на САЩ, където богатите стават все по-богати, а бедните, за съжаление, все по-бедни. Бих искал да видя Джереми Корбин да стане премиер, макар той също да е про-Брекзит. Чувствам, че битката за здравия разум и демокрацията, такива каквито ги разбирам аз, е основен проблем и в двете страни.

Имаш ли си любими места и сгради за снимане тук? А такива, към които се връщаш не толкова, за да ги снимаш, а заради усещането?

Да, има няколко места, към които се връщам заради историята и чувствата, които те предизвикват в мен. Имах си фаворити, но с течение на времето, поради пренебрегване и вандализъм, те са се променили, с което се промениха и моите чувствата. Казано най-общо – любимите ми места са тези, които все още предстоят да бъдат открити и покорени от мен. Например наскоро посетих Братската могила в Пловдив. Преди това бях ходила и надниквала вътре, но едва тази седмица успях да вляза, което бе чест и привилегия за мен. Мрачно, респектиращо и вълнуващо едновременно. Макар мястото да е оградено и да са поставени аларми, то е паднало жертва на голям вандализъм.
Както много хора знаят, от доста време Бузлуджа бе пленила моето въображение – красивото местоположение, бруталистичната архитектура и невероятните мозайки изглеждаха почти нереални за мен, когато за пръв път посетих монумента. Въпреки това, поради размера на графитите, който през последните години превземат паметника, престанах да снимам вътре, тъй като ми е болезнено да гледам разрушаването му. За мен е трагедия, че се е позволило тази икона на архитектурата да бъде занемарена по подобен начин. Ако политиците наистина се интересуваха от създаването на работни места и инвестиции за хората, тази сграда щеше да бъде спасена преди години, превръщайки се в туристическа атракция от световна величина, осигуряваща необходимите финансови средства на местните общности, които биха се възползвали от нея. Има толкова много други подобни места, които днес са изгубени поради дребнава политическа борба и отчитане на резултати.

Освен Бузлуджа си обиколила още доста потънали в забрава паметници. Някои от тях със сигурност са в такова състояние, че няма да просъществуват още дълго, а други макар и непоклатими са обградени с бурени и ошарени с графити. Биха ли били тези паметници в същото състояние, ако се намираха във Великобритания?

Бузлуджа е може би най-добрият пример: ако монументът се намираше във Великобритания някой някъде щеше да спечели много пари от него. Ситуацията тук е такава, сякаш хората усилено искат капитализъм, без реално да знаят какво е капитализма. Капиталът генерира пари чрез печалбата. Представете си каква би могла да бъде Бузлуджа, ако някой бе решил да инвестира в нея и да я възстанови в оригиналния ѝ вид, тя щеше да е уникална – и хората щяха да пътуват от цял свят, за да я видят, изучат и преживеят. Лондонската кула бе място на първите в света масови антисемитски убийства – над 400 евреи висяха от стените ѝ. Кулата бе място на бруталност, изтезания и убийства. Днес е втората по големина туристическа атракция – на второ място само след Лондонското око. Наистина ли хората тук вярват, че като се унищожат всички останки от социалистическата иконография и историята ще се промени? Историята си е история – не можете да я скриете, можете само да я приемете и да се поучите от нея. В този случай унищожаването на паметници не се различава от изгарянето на книги от нацистите в Мюнхен през 1938 г.
И докато доста от тези паметници така или иначе се рушат от забравата, някои хора предлагат директно да ги разрушаваме с булдозери и взривове. Един бруталистичен монумент край НДК вече падна жертва на подобно предложение. Запозната ли си със случая и какво смяташ за него?
Да, зная за паметника и съм запозната с дебатите в медиите тук преди неговото разрушаване. Добре – напълно е редно статуя на Хитлер да бъде премахната от Берлин. В Съединените щати виждаме подобен подход на юг към старите статуи на търговци на роби, които сега се премахват. Достигнахме момент във времето, в който не е безпочвено да попитаме – редно ли е да се издига флага на Конфедерацията? Разбирам защо съветския култ към личността е проблем. В някои случаи премахването е разбираемо, но унищожаването – не. Това е вашата история. Ако е необходимо, след пълна обществена консултация, нека паметниците се преместят на по-подходящо място – например в паркове на музейните статуи.
Но ако говорим за паметник, който е антифашистки или просто е построен по време на социалистическата епоха, тогава защо? Каква друга може да е целта на упражнението, освен да каже – ние не харесваме антифашистите…
Впрочем, какво е мнението ти за социалистическата архитектура?
Обожавам я, тя е много изразителна и е един от любимите ми видове архитектура, освен него обичам много и готическите, и ренесансовите постройки. Социалистическите структури казват нещо – те имат смисъл и въздействие. Какво е изобщо изкуството, ако няма какво да каже? То се превръща в занаятчийство и просто обслужване на нужди. Обичам цитата от Уилям Морис, великият дизайнер, романист и социалистически активист: „непокътнатата повърхност на древната архитектура свидетелства за развитието на човешките идеи, за непрекъснатостта на историята и по този начин непрекъснато ни напътства и учи, разкривайки ни не просто стремежите на вече починалите, но и това, за което могат да се надяват все още неродените“.
Може ли донякъде България да се нарече рай за любителите на урбекс?
Не съм сигурна, че рай е правилната дума, но със сигурност предлага много изоставени сгради. Трудностите се крият в това да се разбере кои все още са „живи“ и кои са наистина изоставени! Харесва ми, че все още има доста сгради, които да бъдат открити и фотографирани – сгради останали скрити и затворени от години. Изключително вълнуващо е да се влезе в сграда, която сякаш току що е била изоставена от предишните си обитатели. Мога да видя вещите, които те са оставили след себе си и да надзърна в техните животи, в техните мечти и амбиции.
Кои са най-затънтените и непознати места, които си посетила у нас?
В столовата на една изоставена фабрика край Велико Търново може да се види 20-метров стенопис, изобразяващ борбата на работниците за социализъм. Това е красиво произведение на изкуството – великолепно и впечатляващо. Това обаче не пречи в момента всичко да се разрушава, без никой да се притеснява за значението на творбата. Стенописът трябваше да бъде включен в новите архитектурни проекти, но уви, никой не се интересува. Всичко е за печалба и отричане на историята.

Материалът Британка се обърна към българите: Защо унищожавате историята си? е публикуван за пръв път на Опознай България.

   „Достойнството не се измерва с магистрали и  апартаменти“

– Нали няма да ме питаш за апартаментите на Цветан Цветанов?

– Няма. И без това след всичките далавери, корупция, криене на данъци го изкараха герой. Ще те питам обаче защо у нас никой политик няма доблестта да признае, че е сбъркал?

– Как пък един не каза: „Съблазних се, съгреших, подведен бях“. Дори такива, които вече отдавна са вън от играта, когато започнат да разказват за миналото си, излиза, че всички други освен тях са постъпвали неправилно. Това е част от нашия национален манталитет, ако има такъв – винаги за провал някой друг е виновен. И тук стигаме до един много любопитен въпрос – как така всичките тези изкушени и врели в политиката толкова добре се справиха с личния си бизнес, с личните си стопански, финансови, хотелиерски начинания, само там, където тяхното участие има обществено предназначение и функция, все някой им е пречел и друг е виновен?

– Всичките скандали очевидно са свързани с предстоящия евровот, но почти никой не говори защо иска да отиде в този Европарламент, каква програма ще има там, какво ще защитава…

– Преди да кажем мотивацията, времето, замисъла, източниците на подобни скандали, има един основен въпрос – вярно ли е или не? Оттам насетне може да се намери обяснение за всичко. Истина ли е това с тези имоти, които като че ли потвърждават една максима на потомствената аристокрация от ХVттт в.: „На простите и бедните хора не трябва да се дава власт, защото ще започнат да грабят повече от нас“. С много малки изключения историческият елит на Европа рядко е замесен в такива истории – да купува замъци, да прехвърля имоти и пр. В това отношение можем да кажем, че триумф на парвенющината е тази лакома страст към имоти. Това е като да пуснеш гладен човек в колбасарски склад. Даже радостта от това притежание не е равна на тихата печал, че все пак случайно или заслужено ти си на повърхността на едно общество.

– Когато обаче ме занимават със скандали, аз искам да знам друго преди всичко – кой от тях какво ще защитава в този Евросъюз, какво ще направи за България там?

– Първо, не знам до каква степен тези хора имат езиковата подготовка. Защото това, че има симултанен превод на български като официален език, не ограничава смехотворното състояние, когато с чаша в ръка на един от постоянните приеми някой те попита на модерен език как си, и ти започваш да тичаш за преводач ли? Или започваш да фъфлиш с някакви заучени фрази? Освен това, самото понятие защитаване е много условно. Ти отиваш там като съюзническа страна. Формално един български депутат представлява и интересите на Ирландия. Това не е конно надбягване. Не може винаги да съвпада националният интерес на Португалия с този на Румъния или на България. Т.е. трябва да се намери някаква балансирана мярка, с която се съобразяваш, която и страна да те е изпратила. Все пак ЕС е съюз, а всеки съюз е и форма на ограничение. Една парламентарна коалиция, военен или стопански съюз ограничава до голяма степен възможностите за собствено решение. Тук компромисът и защитата вървят ръка за ръка. Да си мислил, преди да ходиш в този съюз. Но когато си вътре в него, не може да договориш само собствените си национални интереси, без да се съобразяваш, че си приел едно доброволно ограничение на своята политическа свобода. Когато съобразяваме законодателството си с това на ЕС, то е не само юридическа, но и морална норма.

– Преди да стигнем до Евросъюза, нека завършим първата ни тема. ГЕРБ си решават едни изцяло техни проблеми, като намъкнаха в листите си СДС чрез Александър Йорданов. И вече го видяхме – отново пещерния антикомунизъм от 90-те години и още по-пещерна русофобия… Какво цели Борисов с това?

– Това е комизъм… Трябва му някой, който да ругае Русия; да каже, че в България има тайнствена руска служба, която иска да ни затрие; който да повтаря какво е било в „Белене“, колко престъпно е било допреди 30 години и колко е прекрасно днес. Йорданов е показал комерсиализъм, безпардонност, грубиянщина, дебелащина, но явно, че им е потребен и такъв човек.

– Ако говорим за ЕС, там виждаме все по-сериозно разделение между държавите, основно по линията за и срещу слагането пред САЩ, които се месят от Венецуела до Корея, но набеждават Русия за агресор, защото си била върнала изконно руски район като Крим. Как ти изглежда този Европейски съюз?

– Много ясно, че Европейският съюз в тази си форма и с тази функция е обречен. Той може да носи доходи на една многобройна бюрократична част от неговите не само представители, но и обикновени служители. И това че има страни, които се стремят към този съюз, показва, че те се надяват той да промени своя облик. Основното е, че не може да има равностоен съюз между неравностойни държави. Едно е примерно Черна гора или Малта дори, друго са Германия и Франция. България е най-бедната страна в ЕС, но това никого не впечатлява.

– Може ли еднакви правила – които обикновено са от интерес на големите, да се налагат и за България примерно?

– Когато си приел общите задължения, може. Цялата работа е, че във Франция и Германия се живее многократно по-добре, отколкото в другите страни.

– Не само това. Ние сме им конкуренти в много сектори. Това е с превозвачите, те са конкуренти на западните; това беше със забраната по Дунава нашите рибари да ловят моруна и да имат поминък, това е със затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ и с кое ли не. Т.е. има тенденция богатите страни в Европа да ликвидират конкуренцията си тук и да изсмучат каквото могат.

– Разбира се. Шкембеджийниците не бяха ли ликвидирани от „Макдоналдс“. Виждаме, че това население тук се приема така, както Хитлер е приемал унтерменшените срещу по-човеците. Като обслужващ персонал. Цялата работа е, че дори по отношение на туризма ние не успяхме нито да им наложим нашите кулинарни шедьоври, нито нашето културно-историческо наследство, нито дори нашата природна живописност.

– Ти беше един от четиримата депутати, които в парламента гласуваха против влизането на България в НАТО. Как днес ти изглежда НАТО?

– Ще ти отговоря с въпрос. Има ли място по света, в което намесата на НАТО да е донесла сигурност, мир, благоденствие и спокойствие? Никой още не отговаря на въпроса защо беше бомбардирана Югославия. Годишнината сега бе представена едва ли не като триумф, а аз си спомням, че 1999 г. се „празнуваше“ със свистящите изтребители над Белград. Никой не може да отговори защо, за да спреш етническо прочистване в Косово, трябва да бомбардираш болница в Ниш. Никой не пита онези осем дечица, убити от бомбите, какво общо имат с „режима на Милошевич“.

– Но именно заради НАТО, т.е. заради приемането на Македония в НАТО, властта ни се подложи и сега делим изконна българска история със съседите. Какви македонци са цар Самуил или Гоце Делчев?

– Цар Самуил е ключът на македоно-българската историческа разпра. Но аз искам да питам тези професионални патриоти, които преди се разтреперваха само при споменаването на Македония като държава, сега не знаят ли, че когато признаваш държава на Балканите, ти автоматично признаваш езика и нацията.

А не Желю Желев да се хвали как в самолета убедил нетрезвия Елцин, че Македония е българска. Има едно основно условие – причина за съществуване, при което на Балканите специално предизвика появата на черногорски език, на босненски език. Искам да ги питам тези изпадащи в транс професионални патриоти защо така клекнаха и изведнъж започнаха да говорят за добрите съседки отношения. Ами ако македонският език влезе в ЕС, а Македония ще влезе там, след като изпълни условието за НАТО, ами там ще има превод от македонски на български и обратно. Къде сте, хамелеонни патриоти? Къде е вашият свещен гняв срещу скопските историчари, срещу кражбата на историята, срещу фалшифицирането й? Къде сте сега? Изконни български земи, които са загубени от идиотската политика преди Девети септември. Сега все казват: Коминтернът създаде Македония, „Белене“ и прочее, но никой не казва, че основните трагически и необратими териториални загуби за България се извършиха преди 1944 г. и затова бяха наречени от Иван Евстратиев Гешов „престъпното безумие“. Тук не става дума за Коминтерна, става дума за онова време, което днес казват, че било царството на демокрацията в България. Територия трудно се завръща.

– Мълчат и за това, че благодарение на Молотов, на Сталин и на нашата партизанска Съпротива, която те отричат, България не е била разпарчетосана след Втората световна война.

– Никой не отговаря защо Молотов казва: „Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати“. Гръцкият представител тогава казва, че, за да има мир на Балканите, това българско племе трябва да бъде навряно между Дунав и Стара планина.

– Ти ходиш из страната, срещаш хора, това ли е техният дневен ред – тези скандали, с които ни занимават?

– Тях ги интересува – някои от тях, да станат още по-богати, да реновират хотелите си. Това папагалско повтаряне на „демократичен“ и „демокрация“ не само че не те прави демократ, ами вече буди възражение като фарисейство.

– Но има и 30 процента българи в риск от мизерия и 48 процента просто бедни. Те как гледат на проблемите, какво ги интересува?

– Тези, които не са толкова невежи да смятат, че всичко, което се върши, е редно – примерно да имаш 6 или 8 апартамента, те се успокояват с „утехата“, че така е било и така ще бъде. Но никога – даже и преди Девети, не е имало такъв парвенюшко-просташки грабеж и страст към имоти. Извинявай, но вилите на бившите членове на Политбюро са като колиби пред днешните палати.

– Политиците непрекъснато се обвиняват един друг в популизъм. А популизмът какво е – говорене на това, което народът иска да чуе. Т.е. той не показва ли какво иска народът?

– Да дадеш храна на един просяк не е популизъм. Дайте повече такъв популизъм! Но да забогатяваш, а да говориш за бедност, това е популизъм. Моята съпруга предложи да направим ден на отворените врати у дома, да види народът колко е забогатял тримандатният депутат.

– Ще те сметнат за некадърен, както казваше Иван Костов. Но да те питам – преди казвахме, че историята в училище е идеологизирна, сега обаче половината история просто я няма в учебните програми.

– И никой не може да каже защо имаше толкова велики писатели при социализма, а сега търсим някой да стане известен в чужбина, че тук да го харесаме.

– А интелигенцията търси ли я някой за съвет, или примерно теб медии те канят само по Трети март?

– Самата интелигенция не е най-достойната, нито най-скромната част на обществото. Няма авторитарен режим, който да не е поддържан и от българската интелигенция. Нека да не забравяме с какви озарени от възторг лица са приели влизането на България в Тристранния пакт, или как ръкопляскаха по пленуми и по срещи при социализма. Сега, видите ли, нямали нищо общо с това… Някои от тях се държат като да са Мария Кюри.

Има представители на интелигенцията, които казват не без гордост: с мен се ръкува Бойко Борисов. Това е безсмъртната адаптивност. Ами че по време на режима на пълномощията 1881-1883 г. най-интелигентните хора са гласували за ограничаване на Конституцията. Храбрите – едно малцинство, бяха тези, които се държаха настрани. И сега да се държиш настрана и да гледаш с ведра печал на всичките развихрили се пророци не е безразличие, а по-скоро може да се сметне за мъжество.

– Има ли шанс България според теб, ако не да просперира, то поне да оцелее?

– Човечеството няма да страда, ако България не оцелее. Ще страдат нашите деца, внуци и роднини. Какво значи да оцелееш? Ние сме оцелели и при турците. Даже демографски сме се увеличили. Но аз благодаря за такова оцеляване. Така стигаме до основната идея – за чувството за достойнство. Достойнството не е абстракция. То не се измерва с магистрали и апартаменти. Ние имаме непривлекателен имидж в очите на света. Ние винаги сме били на страната на победителите срещу тези, които са ни помагали. Но ако всички бяха казали „защо да се бием с Хитлер, като той ще ни победи“, той щеше да стигне до Тихия океан. Историята, когато е наука, не може да извади с епруветъчна чистота само позитивното, а да забравим за другото. Хайде да кажат, след тежките векове на едно чуждо присъствие, робство – няма значение как ще го наречем, във всеки случай то е тъма, завеса, стена – ако не беше изнесена кирилицата в Русия, дали щеше да просъществува? Не става дума за самобичуване и хули по народа, когато ти лапаш от този народ, самореализирал си се чрез него, станал си нещо, благодарение на средата на този народ. И с оглед на моята 180-годишнина да ти кажа, че всеки човек смята, че заслужава по-добра съдба. Но всеки човек е нанесъл страдания на другите и е понесъл страдания от другите. До голяма степен това се отнася и за народите.

Интервю на Велиана Христова,

ДУМА

Публикувано в: onovini.eu

Материалът Проф. Андрей Пантев: Никога у нас не е имало такъв парвенюшко-просташки грабеж е публикуван за пръв път на Опознай България.

🙂 🙂 🙂

Журналистка интервюира овчар:
– А тук горе, на балкана, как се справяте със с*кса бе дядо?
– Ех дъще, от време навреме кмета се сеща за нас, та ни праща някоя журналистка като теб за интервю.

🙂 🙂 🙂

Планинска поляна. Овчар пасе стадо овце. Типична картинка – гега, ямурлук, капа. И изведнъж се разнася звън на мобилен телефон.
Всички овце като една се обръщат към овчаря и го гледат с недоумение.
Той бърка в торбичката, вади телефона:
– Ало, да? Аз съм. – обръща се към овцете.
– За мен е.

Материалът Интервю с един овчар: – Чичо, как минава един твой ден? (МНОГО ДИВ ВИЦ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Той беше едно на пръв поглед диво момче, но всъщност ще го запомним като безстрашен мъж със собствено мнение, остър ум, уникален актьор и режисьор, който тогава пишеше книгата си.

Той говореше с простички думи дълбоки и често болезнени теми – изискват се определени качества, за да ги схванеш… Тука няма евтина показност, гръмки демонстрации на его, а жив ум, ирония и самоирония, и бихме казали, една особена проницателност. Близките му приятели го наричаха с една дума: Пич!

Както сам казваше: „Никой не си знае Съдбата“…
Завинаги ще го запомним като малкия Васко от село Рупча – този филм и „Синьо лято“ оставиха отпечатък върху детството ни и формирането ни като личности.
Бог да го прости !

Видео: Публицистиката на NOVA

Материалът Едно интервю / спомен / с Иван Ласкин: Всички, които са създали нещо велико, са отшелници (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Бизнесмена с космически амбиции Красимир Дачев разкри как се харчат милионите на държавата.
Той е един от най-богатите българи и ръководи бизнес за милиони. Въпреки че е от клуба на богатите обаче, казва, че пътува с трамвай и с 5 лева в джоба, излъчи Нова телевизия.

Красимир Дачев в момента е изпълнителен директор и председател на надзорните и управителните съвети на няколко акционерни дружества. Консултант е и на редица чуждестранни корпорации. Член е на Международната академия за космическо право и е първият европеец, който ще лети като турист в Космоса веднага щом започнат да се организират такива пътувания.

Красимир Дачев e председател е на УС и изпълнителен директор на Група Технология на металите „А. Балевски“ холдинг АД и на „Свилоза“ АД. Собственик е на няколко фабрики в сферата на химията, металолеенето и търсенето на полезни изкопаеми. Преди 10 ноември 1989 г. е главен юрисконсулт в Националния комитет за използване на космическото пространство, член на Международната академия за космическо право и ръководител на Националната космическа програма.

Той е един милионер с гражданска позиция за това как се харчат милионите в държавата.

„Сам си карам колата. Хората ме забелязват и без охрана“, каза Дачев пред Нова телевизия.

„В България няма политическа воля за най-елементарни неща. Обществото е възмутено и тормозено от бюрокрацията. Правенето на бизнес в тези условия е мъчително, с някакво перверзно удоволствие. Очевидно тези бюрократи, които политиците не искат да махнат, са причина за подкупите”, уточнява той.

Напоследък се чудя защо държавата ни е бедна и везните се наклоняват в полза на отговора, че сме бедни, защото не сме достатъчно умни. В България е пълно с организации на празно скитащи екземпляри, които не спират да рекетират за едно или друго. На струната на популизма лесно се свири, когато „народът прост, животът – тежък, скучен”.

За мен знаков е един цитат от Айн Ранд, която е знаково име за философията и литературата на XX в.: „Наблюдавайте парите, те са барометър за достойнството на обществото. Когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; Когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; Когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено”.

„Не ми е хрумвало да влизам в политиката, нямам такива намерения. Има много мераклии за това. Много е смешно, когато някой дойде и каже, че няма нищо, но е тръгнал да управлява. В света, който се напечели, иска да даде нещо на обществото. Управлението на държавата е сложно нещо. Това са пари, това са банки”, допълва той.

За бизнеса в България и политиците
Дикоff
Продуцентска компания Телеман Нова ТВ

Материалът УНИКАЛНО ИНТЕРВЮ! Българинът – милионер, който пътува с трамвай говори пред Диков. ВИДЕО! е публикуван за пръв път на Опознай България.