„Стъпках хляба във „Време разделно“, това ме съсипа психически. Оттогава и хиляди да ми дават, не бих направил подобно нещо, да не говорим, че не бих участвал в исторически филм, в който да съм толкова лош. Вече избирам само добрите роли. Може би животът ме промени, може би разбрах, че дори на сцената трябва да показваме повече добро, отколкото зло, но е така.

Така е.“
Това споделя с днешна дата големият актьор Йосиф Сърчаджиев, изиграл едни от най-добрите роли в киното и театъра. За една обаче ще съжалява цял живот – тази на Караибрахим във „Време разделно“. „Дълго време не можех да забравя греховната сцена с тъпченето на хляба. И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва върху хляб, както направих аз, защото това искаше ролята от мен“, припомни Йосиф.

Сцените, заснети в смолянското село Момчиловци, и поведението на Йосиф Сърчаджиев във филма ще останат най-добрата роля на злодей в българското кино, смятат кинокритиците. Самият актьор си спомни, че стоманеният поглед, който си изгражда, е дълго репетиран и мислен както от него, така и от режисьора. „Трябваше да предизвикам още с появата си някакво могъщо усещане за власт и жестокост. Това да е запазената ми марка, но след ролята на еничаря, който сънува протегнатите ръце на майка си, дори хората по софийските улици ме отбягваха. Това не е моята любима роля. Поведението ми е чуждо, защото не е свързано с моята същност. Затова вече и за хиляди левове не бих изиграл нещо подобно“, споделя с днешна дата Сърчаджиев.

Режисьорът Людмил Стайков обаче иска от него именно това: „Моля те, опитай да се движиш бавно. Искам да станеш на змия“, заръчал му. Йосиф приема предизвикателството. Променя погледа си, походката си, докато стигне до онзи плавен и властен темп, с който Караибрахим се движи в Родопите. „Дори съпругата ми Райна се дразнеше, че се променям. Казваше, че съм гаден. Подготовката за ролята обаче дори направи атмосферата вкъщи тежка и неприятна“, спомня си още Сърчаджиев.

Актьорът е категоричен, че никога няма да забрави лицата на статистите, когато ритнал хляба на земята: „Гледам около мен лицата на хората, виждам как си казват – това не е кино, това е живот и тоя човек мачка моя хляб. И аз се ужасих! Запитах се: Какво правим ние, какво правя аз? Изкуство ли, не! Това е жестоко нещо!“.

Но образът на Караибрахим не е склонен на никакви компромиси, дори когато прокарва ръка през главата си и казва, че душата му отдавна я няма. „Е, моята душа си е все още на мен, аз не съм този герой и слава на Бога. Аз, да ви кажа, не вярвам в проклятията, но все пак вече предпочитам да играя добри хора, да показвам добротата. Промени се нещо много силно в мен“, споделя Йосиф, който преди време премина през изпитанието инсулт, но оцеля и продължи да играе и да режисира.
„Ако трябва да съм искрен, скоро трудно ще излезе филм като „Време разделно“, защото публиката има друга потребност. Тя е загубена в мислите си. Усеща само настоящето. „Време разделно“ е поглед към живота въобще, а не само към момента. Това е голямата чалга в живота ни – чакаме мига и го изяждаме. Всичко продължава в него. А трябва да е друго.“

„Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков по текст на Антон Дончев бе обявен за филм на столетието според класацията на БНТ. Романът на писателя излиза през 1964 г. и веднага се превръща в сензация не само у нас, но и в чужбина. Пътят на книгата към широкия екран обаче се оказва доста дълъг и трънлив… В основата на историческата сага са кървавите събития, случили се в средата на XVII век в Родопите. В онези времена там пристигат еничари, чиято мисия е българското население да приеме „правата вяра“. Османските орди, предвождани от родения по същите места Караибрахим и отведен от тях още като дете, с цената на куп жестокости опитват да склонят българите да сменят християнството с исляма. Интересът на западните киноиндустрии към екранизирането на „Време разделно“ е огромен, като редица чуждестранни продуценти и режисьори се надпреварват да откупят правата за неговото филмиране. Но комунистическата власт начело с Тодор Живков забранява Западът да се меси в българската история и не разрешава романът на Антон Дончев да бъде екранизиран в Холивуд или пък в Италия.

У нас филмът е заснет две десетилетия след издаването на романа и излиза на голям екран през пролетта на 1988 г. Далеч преди режисьорът Людмил Стайков да направи „Време разделно“, прочутият италиански продуцент и съпруг на София Лорен – Карло Понти, иска да снима филм по епоса. Той е запален по проекта от Петър Увалиев – по това време негов съдружник в общата им филмова компания „Бридж филмс“. Увалиев превежда няколко страници от романа на Антон Дончев, нахвърля сценарий и го дава на Карло Понти. Италианецът е пленен от проекта и вижда в него прекрасна възможност за кино и бизнес удар. Според проекта неотразимата София Лорен трябвало да изиграе ролята на Севда, която се дава на турците. В българския „Време разделно“ в този образ се превъплъщава Аня Пенчева. Великият британски актьор Лорънс Оливие бил определен за ролята на еничарина Караибрахим, която в лентата на Людмил Стайков се играе от Йосиф Сърчаджиев. През 70-те и филмовият гигант „Метро Голдуин Майер“ също иска да екранизира книгата в Холивуд и преговаря за правата. Дори Антъни Куин, вече прочул се като Зорба Гърка, изявил желание да играе Манол. В крайна сметка на всички тези опити на Запада да филмира романа на Антон Дончев Тодор Живков отговарял с „Не“.

Аня Пенчева стиска захарче срещу уроки

„Време разделно“ е истински връх в кариерата на Аня Пенчева. В епоса на Стайков тя доказва, че може да бъде не само красива, сексапилна и съблазнителна, но и силно драматична актриса. Нейната Севда преминава през различни метаморфози на духа, за да реши, че ще се откаже от честта, за да запази живота си. Стайков полага неимоверни усилия, за да превърне Пенчева в своя звезда.

Благодарение на него във „Време разделно“ тя преодолява най-трудното и най-тежкото – събличането. Людмил предупреждава Аня, че сцената, в която героят на Стойко Пеев я изнасилва, ще бъде брутална. Тя изстенва: „О, защо трябва Стойко да ме бие или… във всеки филм?“. Всичко започва едва ли не на майтап, но след това се оказва един от най-сериозните моменти в цялата кариера на Пенчева. В кадъра във „Време разделно“, в който 100 истински баби от Смолян кълнат Севда, защото се е дала на турците, Аня изтръпва, защото си е чиста проба фаталистка. Тъкмо се чуди какво да прави, абсолютно вкаменена, когато една от бабите приближава към нея и й дава бучка захар. „Земи и стискай, чедо, да не те хванат уроки, нали си смоленчанка, жал ни е за теб.“

Източник: BgDnes

Материалът Йосиф Сърчаджиев за „Време разделно“: Стъпках хляба, това ме съсипа! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Загива, стиснала за ръката голямата си любов – пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, ръководител на оркестър „София“. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. В пожара загиват пътниците в предната половина на машината.

Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 цари оживление. Българска културна делегация в състав оркестър „София“, народни изпълнители, фолклорен танцов състав при читалище „Аура“ се готви да излети за Алжир. Паша Христова и Николай Арабаджиев са щастливи, че могат да бъдат заедно, без да ги гложди непрестанно вината за забранената им любов. И двамата имат семейства и деца. Но чувствата са по-силни от дълга и съвестта. Те се допълват взаимно, гледат в една посока и

изливат любовта си в музиката

„Това, че се събра с Фучо – Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно“, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.

По времето, когато се случва катастрофата, почтената до болка Парашкева Христова Стефанова (както е кръщелното име на певицата) се е изнесла на квартира на ул. „Янтра“ №3, защото моралът не й позволява да лъже съпруга си Васил, от когото има двегодишен син Милен. Тя се разкъсва не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство – това на Фучо.

„Беше влюбена, но и това беше мъка, защото човекът до нея също не беше сам. И тази мъка я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал – с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми съобщи за катастрофата, че тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов“, казва актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев „Една българска роза – 40 години след катастрофата“.

Във фаталната нощ самолетът, в който са Паша и Николай, не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и шестчленният екипаж с командир Борис Луканов. Вината не е у пилота, той е толкова добър, че често пъти вози Тодор Живков. Част от пътниците в задната част на Ил-18 успяват да се спасят – с наранявания и изгаряния, скачайки от огнения ад.

Поради бавна реакция и недомислица пожарната и Бърза помощ са държани извън пистата и пристигат катастрофално късно.
Паша Христова сякаш предчувства и преди пътуването споделя, че не й се тръгва в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си син край елхата.
И същевременно тайничко се радвала на глътката свобода с любимия човек. По онова време сякаш

по иронична гримаса на съдбата

три големи български певици имат връзка с музиканти, които ще допринесат много за развитието на таланта им. Лили Иванова живее със Здравко Радоев, Йорданка Христова – с Кристиан Платов, а Паша се залюбва с шефа на оркестър „София“. Чувствата им са като цунами, което помита всичко след себе си, защото освен любовници са съмишленици, обзети от омаята на хубавата музика. Тя наистина му дължи много за професионалното си израстване – Николай Арабаджиев не само прави аранжименти, при които певицата да изпъкне с уникалния си глас, ами я води при майка си – един от най-добрите вокални педагози, за да шлифова природния й талант.

Той самият е известен композитор, диригент и един от най-талантливите аранжори, които променят звученето на българската популярна музика. Под негово ръководство оркестър „София” става един от най-добрите състави, отлично приети в България и в чужбина. Арабаджиев пише за Паша Христова песента „Остани“, която им донася „Златния Орфей“, и парчето „Ах, този дивен свят“, отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.

Една от градските легенди разказва, че Паша не посмяла да скочи от самолета, защото носела в утробата си детето на Николай и не искала да навреди на бебето. Че Христова е била бременна, твърди и близката й приятелка Марта Баръмова, позовавайки се на майката на певицата. Историята за скока от самолета е поетична, но недостоверна. Просто седналите по-напред в самолета не са имали време да се спасяват с бяг. Огненото кълбо ги поглъща. Телата им са толкова обгорели, че едва ги разпознават по бижутата.

Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура“ Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде.“

Настроението на обреченост

витае над тази любовна история, повлияно от трагичния й край. Както и вечният въпрос „ако“. Ако Паша беше останала обикновена чертожничка в „Балканкар“, щеше ли да остане жива, пеейки само в прояви на художествената самодейност? Ако бе избрала да се върне при мъжа си – конструктор в същото предприятие, с когото се намират „по профсъюзна линия“, и да бъде на Нова година със сина си, нямаше ли да избегне катастрофата? Ако съвестта бе надделяла над любовта, нямаше ли да бъде оцеляла, но нещастна?
За своите шест години на сцената Паша има постижения, за които много професионални певици могат само да мечтаят. Какво остава за родената на 16 юли 1946-а в покрайнините на София девойка, която израства в бедняшка комунална квартира. Влечението й към музиката е толкова голямо, че тя скача от прозореца и бяга от вкъщи, когато баща й – известен в Княжево фотограф, й забранява да става „кръчмарска певица“. В Школата за естрадни певци тя е най-малко ярката до момента, в който застане зад микрофона. Тогава сякаш красотата й, скрита някъде дълбоко, разцъфва, а спотаяваните чувства избликват с песента. Близки до певицата твърдят, че

никога не е влагала толкова сърце

в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката – така силни били чувствата й.
Синът на певицата цял живот търси истината за кончината на майката, която не помни, но и той си отива от живота през декември 2014 г. Милен Иванов няма нищо общо със сцената – работи като автобояджия и живее със семейството си в апартаментчето, което баща му купува с парите от „кръвнината“ за Паша – 18 000 лева. Докато угасва от рак, синът не вярва, че жената, която го е родила, е жертва на трагична случайност.

Версии за самолетната катастрофа

Милен Иванов, синът на Паша Христова, твърди, че „истината за катастрофата не се търси толкова години, понеже свидетелите и оцелелите се страхуваха да не свършат в канавката“. Няколко интересни факта му дават основание за подобно съждение. Първият е, че той притежава оригиналния задграничен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А ако го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е съвсем здрав без никаква виза или печат в него. А паспортът й бил нужен, защото певицата имала подписан 6-месечен договор за ГДР заедно с Борис Гуджунов.

Синът на певицата е озадачен и от смъртния акт на майка си с дата… 23 февруари 1972 г. – точно два месеца след катастрофата. Как са издали разрешение за погребението й без смъртен акт, е третата загадка. В документа е написано: „Починала вследствие на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен.“ Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болницата, но там явно не са искали да я спасят.

Естрадната легенда Борис Гуджунов, оцелял заедно с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е убеден, че катастрофата е била планирана, колкото и абсурдно да звучи. Той го твръди пред Иван Георгиев, автор на книгата „Една българска роза – 40 години след катастрофата“: „Това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да не се усъмни никой, си отиват 30 души. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата“, разкрива Гуджунов. До днес няма нито документално, нито свидетелско потвърждение на думите му.

Друг естраден ветеран – Христо Кидиков, има още по-невероятна гледна точка: „Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от свои източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от Политбюро начело с Тодор Живков (не е ясно защо – б.р.). Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан.“

Макар и двамата естрадни певци да застават зад думите си, те звучат неправдоподобно и вероятно истината за катастрофата никога няма да бъде разкрита..

Любимата й песен била „Янтра“

Режисьорът Олег Ковачев, който в продължение на три години снима филм за Паша Христова, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“, която е „поръчкова мелодия“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво му е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Арабаджиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите… остани си при звездите…“. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само… точно този текст все едно че е написан за нея.“

Източник: ПРЕСА

Материалът Паша Христова загива влюбена и бременна е публикуван за пръв път на Опознай България.

Какво означава „пълният съпорт“ от страна на държавата, който Кирил Домусчиев е обещал на Васил Божков срещу 20 млн. лв. на година в „Нова телевизия“

Публикувано в: Капитал

Годината е 2002-ра, Бойко Борисов е главен секретар на МВР. В София са задържани няколко човека, за които се подозира, че са извършвали поръчкови убийства и опити за такива, между които и две барети, работили преди това в охраната на Васил Божков. В първите си години във властта сегашният премиер беше доста по-директен и веднага обвинява публично хазартния бизнесмен за съпричастност към покушенията. Самият Божков, разбира се, яростно отрича. Избухва публичен конфликт.

Седмицата след това Борисов разказва пред журналисти в „Слънчев бряг“ (на същото събитие, описано във в. „Сега“, една репортерка иска да му пипне мускула): „Абе ясно, че като бутнем Васил Божков, мястото му не може да остане празно. Все някой ще го замести, ще тръгнат и вътрешни преразпределения. Затова трябва много да се мисли преди това„. Мисленето продължава 18 години. Преди няколко месеца след координирана атака от няколко държавни органа, но и открити спестени 700 млн. лв. такси от негови дружества към държавата, Васил Божков беше обвинен в няколко различни престъпления и избяга от България, за да не бъде арестуван.

През 2002 г. историята приключва след помирение между двамата, организирано от тогавашния собственик и главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев. Той кани в кабинета с Бойко Борисов, без да му каже, че там е и Васил Божков, както и фотограф на вестника, който документира ръкостискането между двамата.

На следващия ден снимката е публикувана на първа страница в „Труд“ и когато премиерът Симеон Сакскобургготски се обажда на главния секретар на МВР, за да му поиска обяснение как се е стигнало до това, Борисов, според градската легенда, отговаря чистосърдечно: „Прее*аха ме, Ваше Величество“. Днес, почти две десетилетия по-късно, положението е различно. Много различно.

Случилото се около Васил Божков през последните месеци показва много добре какво се е променило в държавата през това време. Днес избягалият в Дубай основен собственик на „Национална лотария“ публикува „паметна записка“ от негова среща с председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, на който двамата се разбират какъв да е рекламният бюджет на хазартната фирма в „Нова телевизия“. Действието се развива няколко месеца след като Домусчиев и неговият брат са купили телевизията, която е част от най-голямата българска медийна група. В паметната бележка се казва директно и каква е цената на обещаните от Божков 20 млн. лв. на година за „Нова телевизия“ – „Пълен съпорт в Държавната комисия по хазарта с цел урегулиране на бизнеса и спазване законите на РБ“.

Хората, които са извън контекста на събитията около „Нова телевизия“, Кирил Домусчиев и Васил Божков през последната година, едва ли могат от пръв поглед да разберат значението на тази паметна бележка. Всъщност тя е първото публично признание на историята около превземането на „Нова телевизия“, която също се случи с „пълен съпорт“ от страна на държавата. И очевидно този съпорт е толкова силен, че получилият го собственик може да го препродава на трети лица, за да увеличава приходите на телевизията. Тази държавна подкрепа е ключова за цялата медийна авантюра на Домусчиев. Нито придобиването на „Нова телевизия“ можеше да стане без помощта на правителството, нито, както се разбира от паметната бележка, безпроблемното изплащане на кредитите, които бяха взети, за да се финансира покупката.

Предишният собственик на „Нова“ – шведската компания MTG се опитваше в продължение на две години да намери купувач за българския си бизнес. Когато чехът Петр Келнер купи от Telenor един от трите големи телекома тук, почти веднага беше обявено, че той ще вземе и телевизията. Амбициите му обаче почти веднага бяха посечени от държавата – Комисията за защита на конкуренцията забрани тази сделка с безпрецедентно решение и в общи линии абсурдни аргументи. Според два независими източника на „Капитал“ няколко дни преди това да се случи Кирил Домусчиев е поискал среща с Петр Келнер. На нея той поискал да бъде съдружник в „Нова телевизия“. Какво е обещал в замяна не е публично известно, но твърде вероятно е „пълен съпорт“ от страна на държавата. Броени дни след отказа от Келнер той получава нагледна демонстрация какво означава в България да нямаш подкрепата на властта – сделката му е забранена.

Във втора серия на опитите да се купи „Нова телевизия“, според различни източници, се включва и самият Васил Божков. По това време парите, които „Национална лотария“ дава на „Нова телевизия“ са голяма част от печалбата на медиата. За 2018 г. „Нова броудкастинг груп“ има печалба от 40 млн. лв. Не е публично известно колко пари е давал Божков тогава, но при всички положения рекламният бюджет не е бил по-малък от обещаните през юни 2019-та 20 млн. лв. Иначе казано поне половината от печалбата на „Нова“ е идвала от Васил Божков. В тази ситуация той има ясен финансов мотив да влезе в сделката за телевизията, още повече, че може да повлияе и върху цената ѝ. Някъде през 2018 г. „Национална лотария“ рязко съкрати бюджета си, като според някои източници целта е била именно да се намали стойността на евентуалната сделка.

Kъм този момент обаче шведската медийна група MTG, която все още притежава „Нова“, вече е научила урока си – сделка ще има само с който има „пълен съпорт“ от страна на държавата. Няколко совалки показват ясно зад кого от кандидатите стои властта в България. MTG избира офертата на Кирил Домусчиев и брат му, като обаче използва конкуренцията с бизнесмена Спас Русев, за да увеличи цената. В крайна сметка двамата братя сключват сделка за 185 млн. евро – висока цена, предвид това, че най-малко половината печалба за 2018 г. вече няма да я има, заради решението на Васил Божков да намали рязко рекламите в „Нова“.

На пръв поглед ситуацията изглежда трудна – 70% от сделката е финансирана с банкови кредити и въпреки, че по това време те са евтини, все пак трябва да се връщат. При силно намаляла печалба, това може да не е много лесно. За Домусчиев обаче има лесен изход, защото очевидно той има „пълен съпорт“ от страна на държавата. Това се вижда само след няколко месеца, когато „Нова“ започва преговори с кабелните оператори за увеличаване на парите, които те плащат за разпространение на програмата. След рекламата това е вторият най-голям източник на приходи в двете големи телевизии. Официално данни за „Нова“ няма, но кабелните оператори носят 26% от приходите на bTV, или 21 млн. долара за 2019 г. Преговорите всяка година са тежки, но миналата „Нова“ получава силен съюзник. Акция на ГДБОП и прокуратурата в цялата страна започва масова проверка на реалния брой абонати (на базата на който се плащат таксите на телевизиите) и евентуално за укриване на данъци. Няколко собственика на кабелни телевизии твърдяха, че въпросите, които са им задавани от полицията тогава са свързани най-вече с програмите на „Нова броудкастинг груп“. Посланието е ясно – плащайте повече, иначе ще има обиски и ревизии. Това се случва през юни 2019 г.

По същото време е и подписана „паметната записка“ между Васил Божков и Кирил Домусчиев. Това обаче е само финалният епизод на противопоставяне, което се случва през предишните поне три месеца. Според два източника на „Капитал“ то започва след като Кирил Домусчиев поставя на Васил Божков ултиматум – или връщаш целия рекламен бюджет на „Национална лотария“ в „Нова“, или цялата държава тръгва срещу теб. Война с прокуратурата, полицията и комисията по хазарта, както се видя няколко месеца по-късно, не може да бъде спечелена и така се стига до подписването на мирно споразумение, във вид на „паметна записка“.

Скандалното в паметната записка се вижда лесно, но въпреки всичко да го кажем ясно – в него един, очевидно много близък до властта бизнесмен, поема ангажимент за „пълен съпорт“ от името на държавата, срещу общо 200 млн. лв. за десет години. Tъй като „съпорта“ също си има цена, най-очевидната в случая е редакционната независимост на телевизията. Първите кадрови промени, които бяха направени в „Нова“ бяха в новините и публицистиката, като там бяха назначени хора от свързваната с Делян Пеевски телевизия „Канал 3“.

Самият Домусчиев не отрича, че паметната бележка е автентична. „Винаги в бизнеса си съм спазвал законите и необходимата етика в отношенията. Това е видно и в паметната записка. Факт е, че много години преди покупката от мен на Нова, Божков е плащал за реклама и ПР в телевизията значително по-големи суми“, казва той в официално съобщение по темата.

Факт е и че 20 млн. на година за Домусчиев не купуват „пълен съпорт“ за Васил Божков. В началото на тази година държавата практически унищожи бизнеса му и вкара цялото му семейство в ареста. Защо се случи това, може би ще се разбере от следващи документи, или след няколко години. Може например изведнъж да се окаже, че забраната за частни компании да организират лотарии е противоконституционна.

От случилото се с Божков се вижда, че съпортът не е завинаги и понякога държавната машина спира да го дава, когато забележи щетата за бюджета. И ако Домусчиев сега го има, това едва ли ще е завинаги. Както казва Борисов през 2002 г. – мястото му не може да остане празно. Все някой ще го замести…

Тези хора се сменят – вчера Божков, днес Домусчиев, но въртележката е една и съща. От цялата история се разбира, че истински губещи в нея са наивните хора, които разчитат на някакъв съпорт от държавата. Не, това е услуга по друг ценоразпис и за няколко човека. За останалите е репликата на Борисов от началото на този текст – „Прее*аха ни“. Може и да не е много красиво да се напише, може и да не отива да се появи точно тук, но крайните ситуации е добре да бъдат описвани със също толкова крайни думи.

*****

Коментар на читател – D-r D:

Многопланов фундаментален скандал се заформя в плутократска република БГ!

Моментът е прекрасно подбран – тъкмо когато на хората взе да им се драйфа от предозирането с корона вирусни глупости, Божков ни раздаде безплатни билети за сериала „Банкянските потайности“.

За два-три дена Черепа обра вниманието на публиката с неща, които не че и преди са били невидими:

1. Че БГ футболните отбори от десетина години са едни огромни перални за мръсни пари с необявен собственик, който раздава на един или друг кримиолигарх временни удостоверения (не поименни акции, както е в световните грандове!) и ги официализира за уж собственици. Докато ми нареди да предадат удостоверенията на следващия;

2. Че в БГ значим бизнес може да се прави само, ако си купиш индулгенция от властта. Тогава тя – властта – се обажда на „девойката“ от ДКХ да одобри още няколко игри за търкане, или да приеме поредната „нечетлива“ декларация, заради което не е начислена милионна такса;

3. Че приближени на властта олигарси могат да поемат – явно от нейно име – срещу 20 млн. годишно за срок от 10 г (!!) „пълен съпорт в ДКХ с цел урегулиране на бизнеса. Ако Гела не можеше да осигури „съпорта“, Черепа щеше ли да се навие да му дава 10 г. по 20 млн?!

4. Съспенс за главните актьори е, че никой от тях на знае какво ще се случи в следващия епизод…

5. Горанов казва – не си спомням. Борисов вика – е кво като са си говорИли? Гешев: не съм ги чел, ама ми казаха, да не се занимавам. Гела: не е честно, предоставяне на записката е манипулация.

6. Не е ли крайно време да дойде горския и да подкара тая дружина към кауша?

Ако тая ОПГ пак оцелее, с какви очи ще си гледаме децата, за които ще сме били помачаги на престъпниците!
И Стокхолмския синдром ще го преименуват в Български…

Материалът Капитал: Какво означава „пълният съпорт“ от страна на държавата и думите: „Прее*аха ме, Ваше Величество“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Днес Н.пр. Баце от с. Банкя се хвалѝ, хвалѝ, каза̀ “много можемЕ да се хвалимЕ, не можемЕ се спремЕ”, пред оная с джуките, че чак се позапенѝ накрая, милият.
Писа̀ла му била неква агенцийка по рейтингите, частна май, че в България всичко било мамата си трака, от хубаво по-хубаво, толкоз хубаво, че вече няма накъде.
Баце не знае, че в момента съществува изключително голяма заплаха, която е реална, непосредствена и опасна за съществуването ни като нация.

Тази заплаха най-общо се състои в следното:
България е на първо място в света сред 250 страни по намаляване на населението. От 9 млн вече сме 6,8 млн., а може би и много по-малко.
Емигрират по 50-70 000 души на година, все млади хора.
Намаляваме с 16 души всеки час, но етническите българи намаляват за този час с 19 души, а братята цигани се увеличават с 4 души на час (-16 = -19 + 4).
Прогнозите на Световната банка, ЦРУ и др. сочат, че през 2050 г. ще сме само 4,5 млн. души, като етническите българи ще бъдат екзотично малцинство от 1,3 млн. души (при 3,5 млн цигани и 0,8 млн. турци), след още няколко десетилетия, според прогнози на ООН, етническите българи ще са 0,3 млн. а впоследствие ще изчезнат напълно.

Българската нация умира.

По смъртност на населението (16,6‰ годишно по последни данни на Евростат) България твърдо заема първо място в света, пред Лесото, Сирия, Сомалия и Свазиленд и др.
Освен намаляващи и изчезващи, ние, българите, сме и най-болната нация, държим призови места по много заболявания.

Според данните на НСИ, от починали 110 117 души, най-висок дял смъртни случаи е от болести на сърцето – над 70 хил. души, втора причина за смърт у нас са били раковите заболявания (17 хил.), следват болестите на дихателната система и т.н. Излиза, че у нас всеки ден 238 души, или 10 души всеки час, или 1 човек на всеки 5-6 минути от денонощието умират от инфаркт и инсулт, или от рак. Този факт е многозначителен и показва системата на здравеопазването ни.
Заедно с печалните факти за смъртността и болестите, трябва да се посочат още и данните за срива на раждаемостта, който е умопомрачителен – от 182 000 раждания у нас през 50-те години на миналия век сега новородените са 3 пъти (300%) по-малко, около 60 000.

По раждаемост сме на 214-то място от 220 държави, като след нас са разни острови. Никъде не се оповестяват данните, че 11% от новородените са недоносени, 2-3% са изоставени, 3-5% са с малформации и т.н., а 55% нямат за майчин език българският език, т.е. новородените са от циганския или от турския етнос.
България се циганизира и турцизира. 1 300 нови джамии!
Изключително много българи (64% според националния консултант по психиатрия) имат психични проблеми.
Цените на лекарствата в България са брутално високи и са недостъпни за бедните хора.
Според Евростат 61% от възрастните български граждани са застрашени от мизерия и социално изключване.
Същото се отнася, според Евростат, и за българските деца – 52% от тях живеят в пълна бедност, лишени от храна, дрехи, обувки и др.

България е първа в ЕС по неграмотност, 47% от учениците ни са в някаква степен неграмотни.
Нарастването на неграмотните е с 6% за 3 години.
Значи, ако този темп се запази, след 27 години, през 2046 г. няма да има нито един грамотен българин, освен Баце.

Според докладите на Европейската комисия България е най-престъпната и най-корумпирана страна от Европейския съюз.

Кви са тези 3 милиарда лева, дето били иззети от лошите корумпирани, де са?

Корупцията обхваща цялото общество, държавата, Парламента, Правителството, съдебната система, здравеопазването и т.н.

По самоубийства, включително и детски самоубийства, и по протестни самозапалвания от негодувание, мизерия и отчаяние заемаме едно от първите места в Европа и в света.

Въобще България е най-бедната, най-болната, най-престъпната, най-корумпираната, най-намаляващата по население, според световните класации, държава в Европа, и в света, която е рай за местни и чужди монополисти, измамници, крадци на национално имущество, агенти на ДС и простаци-политици.

А българите, според международните изследвания и рейтинги, са най-мизерстващите, най-болните, най-неграмотните, най-отчаяните и най-нещастните хора в Европа и в целия свят.

Кви грандиозни успехи, ква икономика, кви рейтинги, кви хвалби, кви пет лева ве, Баце?
Не виждаш ли – България е в клинична демографска и всякаква смърт, умряла е.

И да знаеш от мен: При Вовата Путин стара информация нема, ясно!

Акад Петър Иванов

Източник: https://svobodnoslovo.eu/

Материалът Жестоката истина в очите на лицемерите: Кви грандиозни успехи, ква икономика, кви рейтинги, кви хвалби, кви пет лева ве, Баце? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ако някога сте се съмнявали в тези неща, може би днешната истинска история ще промени мнението ви.

Ще Ви разкажем една история за една майка, която преживява тежко време и която един ден не е успяла да се прибере вкъщи.

Той беше добър самарянин, който беше на правилното място в точното време. Но никой от тях не очакваше важната роля, която ще изиграят в живота на другия впоследствие.

През 2014 г., един дъждовен ден, Крис Райт и семейството му са на път за църква в Джорджия, САЩ, когато внезапно забелязали, че една кола се е отбила отстрани на пътя.

Спрели и той попитал жената дали всичко е наред. Тя обяснила, че горивото е свършило и трябва да отиде до най-близката бензиностанция. Тази жена беше Туни Хектор, самотна майка на две деца, която по това време е била разведена и затънала във финансови затруднения. Тя разказва по СНН:

„Една неделя ми свърши горивото по магистралата. Започнах да се разхождам с тубата и имах само 5 долара, а този човек се изправи и каза:

„Имате ли нужда от помощ?“

„Беше като че ли Бог го е изпратил по пътя ми.“

Жената разказва историята си за Крис, след като той й предложил да я закара до най-близката бензиностанция. Крис също разказва:

„Просто почувствах, че Господ каза:“ Каквото и да имаш в джоба си, просто й го дай. Тя се нуждаеше от това. Дадох й 40 долара и тя се разплака, а аз не знаех дали някога щях да я видя отново. Но аз се чувствах така, сякаш нещо ме накара да направя точно това в този момент“.

Три години по-късно майката на Крис Райт, Джуди била приета в болницата.

Тя била диагностицирана с болестта на Паркинсон и състоянието й се влошавало. Крис заедно със семейството му, решили да намерят сестра, за да се грижи у дома за нея. Те започнали да търсят и да интервюират различни сестри в града, в който живели.

Един ден бащата на Крис го повикал и му разказал за сестра, която той и майка му наистина харесали. Казал му, че по някаква причина е почувствал, че има нещо различно в тази жена, и че той и Джуди се чувстват много по-добре, когато тя е наоколо.

Крис изявил желание да се срещне с тази жена.

Точно като семейството му, той веднага харесал жената. Тази жена и семейството й споделяли обща преданост към църквата и вярата, така че жената попитала Крис коя църква посещава. Крис й казал, в коя църква ходи, а тя добавила, че някога е срещнала най-хубавия човек там няколко години назад. Разказала историята как този човек напълнил резервоара и й дал 40 долара, когато е имала най-голяма нужда.

Е това беше моментът, в който Крис осъзна коя всъщност е тази жена.

Той й казал през сълзи: „Това бях аз.“ След това тя го помоли да махне шапката си и осъзнала, че наистина това е той. И двамата плакаха и това беше изключително специален момент за цялото семейство. Туни стана част от семейството и се грижеше за майката на Крис, както никой друг. Прекарвайки толкова много време с нея, семейството наистина опознало Туни. Разбрали, че мечтата й е да отиде в сестринското училище, но тя не можела да си го позволи.

Майката на Крис – Джуди за съжаление починала на 9 юни. Някои хора може да вярват в съвпаденията, но за това семейство това беше божествена намеса.

Цялото семейство се уговорили да помогнат на Туни и да изпълнят нейната мечта. Те помолили хората да даряват пари, вместо да купуват цветя за погребението на Джуди и всички пари, отишли във фонд, който бяха наредили на „Туни“, за да плати за сестринското училище.

Успяват да съберат 8 000 долара. В крайна сметка тяхната невероятна история започнала да се разпространява онлайн и това доста увеличило даренията.

Сега те са събрали 35 000 долара и Туни ще успее да изпълни мечтата си, пише 365 Новини

Ако тази история ти е харесала – сподели я с приятелите си във Фейсбук!

Материалът Случаен непознат помага на жена, закъсала на пътя. 3 години по-късно тя е шокирана, когато разбира кой всъщност й е помогнал е публикуван за пръв път на Опознай България.

Странджа неразгаданата планина, за която се твърди, че в нея е погребана египетската богиня Бастет, същата тази Странджа в която жените танцуват в жарава и същата тази Странджа в която още се носят легендите за Индже Воевода днес е на път да мине в ръцете на Турция и то точно без да гръмне и една пушка и без да се пролее и една капка кръв.

НА КОГО Е СТРАНДЖА?

  автор: Елена Гунчева

На гробарите на гербавите, които избиха здрави животни? Които убиха козичките на баба Дора? На Боку, който се интересува само от потупванията по главата и похвалите от господарите си? На некадърниците от БАБХ, които дори не успяха да прикрият престъпният характер на масовото унищожаване на животновъдството в Странджа?

Тогава хората разбраха истината – Странджа е продадена! Продадена за нови лагери и „заселници“. Започнаха да се подмятат призиви за внос на работна ръка, те щели да работят и да ни плащат след време пенсиите? Вярно ли? Я се вгледайте пак в снимката и отговорете отново!

Десет милиона за бежански центрове. В държава, в която хора умират от глад. В която, макар и бедни и смачкани, БЪЛГАРИТЕ ОТКАЗВАТ ДА ДАДАТ ЗЕМЯТА СИ!

И земята ли ни продадохте, предатели? То апартаменти, вили и острови от заплати знаем, че не се придобиват. Но вие посягате на най-святото за българина – земята му. Животните му, поминъка му, природата….

Това вече ще ви помете! А единствената земя за вас ще бъде метър на два!

УБИВАТ ЖИВОТНИТЕ В СТРАНДЖА ЗА ДА МОЖЕ ДА ОБЕЗЛЮДЕЕ РАЙОНЪТ И ДА БЪДЕ НАСЕЛЕН С МИГРАНТИ!
ПИТАМ АЗ КЪДЕ Е НАРОДА НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБУДИМ ????!!!

Досега стрижеха овцете,взимаха млякото, сега ги убиват, без упойка, без проба! За съжаление вече изтриха снимката на жената, която беше публикувана под стихотворението? Защо ли?

Обезлюдяват Странджа!
Планина велика,криеща във
пазвите си древни тайни!
По жарава и в жарава нестинарска
днес горят души човешки!

Шап било,но кой го казва?
Взимат от устата и последен залък!
Странджа трябва да е мъртва!
Тя за орки е,а не за нашто древно племе!

Хора,българи от цялата страна!
Всеки да награби кой каквото може!
Вили,брадви,,камъни и дървье!
Странджа трябва да спасим!

Да помогнем си сами!
Планината и душата да си вземем!
Да се свърши тази болка и човешка мъка!
Заедно можем всичко и ще победим!

14.07.2018 година
Николина Ники

/по м-али от factualno.com: Помните ли предсказанията на леля Слава Севрюкова, как част от България без бой и кръв ще мине в ръцете на съседна нам държава и тогава ще се събудят българите и ще стане страшно за политиците и как много от тях ще увиснат на въжетата буквално, други ще избягат панически, а трети ще бъдат вкарани в затвора. Помните ли, че леля Слава предсказва още, че когато стане проблема с отделянето на част от българската територия, само Сърбия ще застане до народа на България и ще помага всячески, защото братята сърби са православни християни.

Как е виждала в бъдещето леля Слава все още на никой не му е ясно, но това което се случва днес на Балканите все повече ни приближава към момента в който българският народ ще бъде поведен от прероденият дух на Давид във войната срещу грабителите, крадците и предателите на България. Леля Слава твърдеше в интервютата си, че човека, който ще поведе българите е роден някъде през 1974 – 1975 година, но така и не каза кой е той, за да не могат онези, които ще ограбят страната да му навредят, докато дойде момента, за спасението на България.
Леля Слава твърдеше, че знае кой е и че стотици хиляди ще го следват макар да не е публична личност, но кой е човека няма огромно значение днес, защото все още не е дошъл момента, но определено момента идва и това което се случва в Странджа си има своето логично обяснение. Странджа неразгаданата планина, за която се твърди, че в нея е погребана египетската богиня Бастет, същата тази Странджа в която жените танцуват в жарава и същата тази Странджа в която още се носят легендите за Индже Воевода днес е на път да мине в ръцете на Турция и то точно без да гръмне и една пушка и без да се пролее и една капка кръв. Просто всичко в Странджа се изкупува от турски фирми и скоро ще дойде мига в който Турция ще предяви претенции към тези територии и затова нашите управници, които са наясно с плана на Ердоган и още няколко влиятелни личности от Близкият Изток измислиха чума по животните, утре може да измислят и още болести, дори да наложат и карантина на целият район, за да не останат там, хора, за да няма кой да им се опълчи и когато дойде момента просто да кажат: „Странджа е безлюдна, какво толкова ще се случи ако я дадем на Турция? “

Години наред Странджа упорито се обезлюдява и нито един инвеститор не се допуска там, прави ли ви впечатление, че за 30 години освен някакви турски фирми никой друг не се допуска да инвестира там, а хората панически са принудени да избягат от немотията и глада, защото всеки ден, всяко едно правителство на България упорито се стреми да обезлюди този район. План за Странджа да стане част от Турция има поне от 30 години са казвали и бивши разузнавачи в национален ефир, но тогава никой не им обръщаше внимание, защото колкото и да не правеха нищо за Странджа политиците, поне не бяха така брутални както го правят днешните от Герб. В Странджа има села с по едва двама жители, в Странджа пустеят хиляди декари плодородна земя, в района има летища, пристанище, но както виждате целта е не само да я унищожат, но и да е предадат на Турция цялата.

Но да се върнем и на Сърбия и защо те ще се окажат нашите единствени съюзници,когато започнат нещата, забелязвате ли, че в района наречен Балкани, освен Македония която в най – скоро време ще бъде претопена от албанците, само ние и сърбите останахме православни християни. Забелязахте ли как само в Сърбия няма инвазия и опити за ислямизация и как никой там не смее дори да заговори за друга вяра освен онази на християните. А в България за 30 години позволихме да се построят над 500 джамии, не защото хората го искат, а защото така повеляват законите написани от политиците. Забелязахте ли как онези, които ходеха в джамиите правеха по няколко деца подпомагани от всякакви фондации с неизвестно финансиране и как българите бяха прпокудени в странство, за да се случва плана. Но Сърбия граничи с Видин, а Видин е България и онова, което все още не знаят родните ни политици е че сърбите плачат при вида на пустошта в област Видин и всеки ден си задават въпроса това как го допуснаха българите и докога ще я карат така?

Братя и сестри, българи, момента идва, колкото и да не ми се иска да съм лош пророк, нещата скоро ще излязат от контрол, защото Бойко Борисов всячески ще слугува на Ердоган все пак ги свързат контрабандни канали за милиарди долари на година и за него Ердоган е като по – голям брат, дори баща. Всички са наясно, че Бойко Борисов и в този момент е все още на власт в България, благодарение на генералското лоби на Турция в НАТО и само те му останаха зад гърба, лоби което иска Странджа да е турска и в най – скоро ще направи крачката и това не са думи на автора на този материал, това е анализ на едни служби, които се занимават с разузнаване и все по ясно отчитат факта, че на Балканите се готви инвазия за завладяване от онези, които изповядват различна от християнската вяра и това няма да е само в България, това важи в пълна сила и за още няколко страни в региона. Планът е задействан и всичко скоро предстои, но в цялата тази ситуация има и нещо положително, защото след чистилището наречено отцепване на част от територията на България, страната поведена от духа на Давид буквално ще се прероди и всичко тогава ще се случва така както всеки ден, всички омерзени от политиците в България, българи си го мечтаят, но не на глас. Ще бъде тежко, ще бъде трудно, но след събитията най – накрая България ще се оттърси от проклятието и хората тук ще пребъдат. Странджа пак ще бъде българска, а онова, което е в саркофага на Бастет най – накрая ще бъде открито за света, така както е предрекла баба Ванга и в него ще прочетем истината какво е било 2000 назад и какво ще бъде 2000 години занапред в бъдещето.

Материалът Защо управляващите унищожават прекрасната ни Странджа и какво крият от нас ? е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор“? – замислил се той.

Така той нае една Хлебарка, която имаше голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади. Първото решение на Хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за Мравката. След това на Хлебарката ѝ бе нужна секретарка, за да ѝ помага с изготвянето на докладите и тя нае един Паяк, който освен с архивите, се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.

Лъвът бе очарован от докладите на Хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел. За тази цел на Хлебарката ѝ купиха компютър, лазерен принтер и бе наета една Муха, която да ръководи отдел информатика.

Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които ѝ заемаха цялото време! Лъвът стигна до заключение, че е дошъл моментът да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше Мравката. Постът бе поверен на един Щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си. Новият отговорник, Щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за сектора, където работи Мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече.

По същото време Щурецът убеди Лъва за абсолютната необходимост от проучване на средата и служебен автомобил. След като проучи работната натовареност, Лъвът забеляза, че секторът на Мравката не произвеждаше вече толкова, колкото преди. Той нае един Бухал – известен консултант – да осъществи одит и да предложи решения. Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението:

„Има много персонал в това предприятие“.

Познайте първо кого уволни Лъвът? Мравката, естествено, защото тя „проявява липса на мотивация и има конфликтно, а на моменти и некултурно поведение“.

Източник: radioenergy.bg

Материалът Притча за Мравката, която изгуби мотивация да работи в … българска фирма! БУМ в Мрежата! е публикуван за пръв път на Опознай България.

автор: Красимира Хаджииванова

Източник: 168 Часа

Израснала съм в семейство, в което силно се вярва в науката. Баща ми е ядрен физик, майка ми беше лекар. Вярно, непрактикуващ от години, но то или си лекар, или не си. Освен това имаме и други лекари във фамилията, при това – все в съществени дялове, към които рано или късно всички се причисляваме като пациенти – психиатрия и патоанатомия.

Не си спомням някога да съм водена по знахари или да са ми давани топчета захар, маскирани като „алтернативна медицина“ за хиляди левове. Още обаче помня стъклените спринцовки и иглите, които майка ми изваряваше, когато се налагаше да ги използва (комунизмът, нали беше много хубав, та освен всичко друго, от което ни предпазваше, ни държеше далеч и от прогресивно-капиталистически измишльотини, като еднократни спринцовки, а понякога – и спирт, и памук). След това дойдоха промените, и майка ми започна работа за тогавашния офис на УНИЦЕФ в България. Говорим за началото на 90-те – тук беше беднотия, мизерия, купони за сирене и ориз, режим на водата, абе… гето стайл. От централата на УНИЦЕФ пращаха помощи – кашони с храни, дрехи, лекарства, плюшени играчки за децата, и тн. Сред тия помощи имаше и ваксини срещу полиомиелит, които майка ми организираше да бъдат слагани на деца из ромските махали – майките им се редяха на опашки, за да може тия деца да получат оная безценна капка ваксина в устата, която ще спаси детето им от отвратителна болест, след която, ако оцелее, ще бъде абсолютно инвалидизирано ДОЖИВОТ. Помня, че беше доста тежка кампания – кашони, мъкнене, организиране, редене, чакане, капане на капки, и тн, и тн. И наистина не си спомням да ми е разказвала, че дори и един от тези хора се е фръцнал и е казал – „абе я си e***e майката с тия ваксини, аз па нема да си ваксинирам детето, ЗАЩОТО ТАКА СЪМ ПРЕЦЕНИЛ/А“.

Всички до дупка се ваксинираха и полио повече нямаше. Какъв авангарден резултат, скъпи приятели!

Малко преди това – в края на 7 клас, точно преди изпитите за гимназии, ме тръшнА морбилиТО. Сега, не мога да се закълна, че заради него изкарах 2.38 по математика, защото и без морбили едва смятах уравнение с две неизвестни, но си спомням, че ми беше зле и със сигурност е дало своя дан за трагичните крайни резултати на изпитите. Някакси покрай това морбили вкъщи стана дума за ваксини и шарки, и майка ми сподели, че е притеснена, че от набора на брат ми нагоре (82-ра) децата нямат ваксини срещу едра шарка (вариола), защото, по думите ѝ, все някъде и в някой канал тая гад дреме, въпреки че е официално унищожена, и някой ден може да изпълзи оттам и да ни направи на сарми.

И днес, десетки години по-късно, в благодатни времена, в които вече имаме не само еднократни спринцовки, но и изкуствени стави, трансплантации на бял дроб, а скоро, ДАЙ БОЖЕ – и на мозък, почвам да се сещам за тези ѝ думи, и си викам – човече, не знам в кой канал дреме вариолата, но ние сме ѝ опънАли червения килим и откъдето и да идва, ще я посрещнем повече от гостоприемно – с поръски от захар, с въртене три пъти около оста ни и плюене против уроки. С хоро, акордеон и християнски ценности.

А дотогава честито ни морбили, честити ни нови лекари, завършили скоротечен курс по вирусология и имунология в интернет, и честити ни родители, ПРЕЦЕНИЛИ, че НИКОГА няма да си ваксинират децата, защото бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм.

Много благодаря, също така, на тия милиони години еволюция и на хилядите хора, дали живота си на науката. Чакам с нетърпение да се появят алтернативни течения не само в медицината, но и във физиката, и астрономията, и децата например вече да имат избор да учат подредбата на планетите така, КАКТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ ПРЕЦЕНЯТ, ЧЕ ИМ ХАРЕСВА.

Благодаря.

*От фейсбук!

Материалът Бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм. Честити ни морбили е публикуван за пръв път на Опознай България.

Чест му прави , че в прав текст и пред камерите заяви това ( записа му е качен на стената ми ). Всъщност всички знаем това , но никой политик няма куража да го каже високо. Циганите са им необходими , те са техния сигурен билет за Парламента.

Политиците позволиха на циганите да преминат всички граници на допустимото поведение. Политиците изградиха у циганите чувството за безнаказаност и недосегаемост . Политиците умишлено отглеждат неуки , необразовани цигани , защото най – лесно се контролира и манипулира тъп човек. Само тъп човек ще гласува срещу 20 лева и 2 кебапчета .

Освен това държавата прави нещо незаконно – тя стимулира раждането на деца от деца. Естествено , така се осигуряват гласоподаватели . И за това първото родено за годината бебе беше циганче , от 15 годишна майка в Пазарджик .

Много лесно държавата ще реши проблема с циганите , и то по законен начин. Спират се всякакви помощи за ненавършилите 18 години майки. Спират се всякакви помощи за деца , които не ходят на училище . Разрушават се всички незаконни гета.

Всеки трети циганин е с ТЕЛК-ово решение , инвалид . Как се допринася това ? Ако аз си заграбя 300 кв.м земя във Войводиново и си построя там къща – ще бъде съборена за часове . Ако съм циганка обаче – никой няма да събори къщата , ще ползвам ток и вода без пари , няма да плащам никакви данъци , и ще получавам социални помощи . Найс , а ?

Снощи във Войводиново кмета каза още нещо интересно – на два адреса в селото има с адресни регистрации над 200 циганина . Как става тоя номер ? И като е публично известно защо никой не реагира от администрацията ? От друга страна държавата и правителството какво правят – циганите ни бият , ограбват ни , но държавата ги пази ? Защо бе ?

Държавата ще прати срещу нас , протестиращите 5 буса жандармерия и полиция , за да не отидем да протестираме в махалата , и евентуално да не пострада някой гласоподавател . Значи , на държавата не й пука , че е пребит военен , но незаконните къщи и самонастанилите се цигани се пазят . Живота на един военнослужещ българин е без значение , важното е да се пази “електората” .

Тоест – държавата пази незаконно настанилите се и мародерстващи цигани с жандармерията , на която се плаща с парите от нашите данъци .

Тоест – ние си плащаме , за да ни пребиват , ограбват и изнасилват циганите , защото държавата и правителството се подсигуряват с гласоподаватели.

Тоест – правителството взима от българите пари , за да отглежда цигани , които ще ни пребият или ограбят .

Тоест – българите работим и плащаме , за да има помощи , социални , ток , вода и други благинки за циганите , които се множат като мишките , и просто гласуват . Работим и плащаме на циганина , който гласува по команда , и в останалото време краде , граби и убива българи.

Господа политици , вашия електорат уби , изнасили и ограби стотици възрастни хора . Вашия електорат паразитира върху и без това изнемогващия български народ. Господа политици , вашия електорат убива България , и е крайно време да го осъзнаете . Защото народа го е осъзнал , и повече няма да търпи. И не изправяйте българин срещу българин , за да пазите електората . Това няма да ви спаси .

ДАРИНА ГОЧЕВА, Фейсбук

Материалът ТАЗИ СТАТИЯ ВЗРИВИ СТРАНАТА! Една смела българка каза истината за циганите, която горчи на всички управляващи! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Преди 1989 година тя почти не се предлагаше – нито в хотелите по Черноморието, нито в тези, които се намират в зимните курорти. За първи път за нея се заговори в края на 90-те години в миналия век. Тогава курортите Дюни и Елените започнаха да я предлагат първоначално. Това пък предизвика фурор сред родните туристи, а в същото време стана и предпоставка за привличане на повече чужденци на организиран принцип.

В същото време в съседна Турция този тип услуга се предлагаше още през 80-те години. Всъщност и тогава у нас имаше нещо подобно, но все пак не в същите измерения. Наричаше се пълен пансион и основно се предлагаше по т.нар. почивни станции, повечето от които ведомствени и евтини.
В България ол инклузивът започна да набира скорост основно след 2005 година. Това съвпадна с чудовищното застрояване на крайбрежието и най-вече на курорта Слънчев бряг. Голяма част от хотелите започнаха да предлагат услугата на туристите, като тя вече беше включена и към пакетите на обслужващите туроператорски фирми.

Всъщност тя не се предлагаше от всички, но все пак по-големите хотели и комплекси я въведоха като задължителна. Както всичко друго обаче, така и този тип екстра у нас се изкриви и деформира. За да спестяват пари, голяма част от собствениците започнаха да залагат на храни и продукти от по-ниско качество. Това, разбира се, не важи за всички. Идеята обаче е да се пести. Защото примерно един чужденец в момента в тризвезден хотел почива у нас за 250-270 евро на седмица на режим ол инклузив. Това е малко над 500 лева с транспорта. Или чисто по 35 лева на ден. Говорим за по-евтините комплекси.

Има и такива, които предлагат значително по-скъпи пакети, но и с много по-високо ниво на услугата. Ние говорим за по-ниските категории, за които за типични хитрините на ол инклузива. В тази цена са включени нощувката, консумацията на храни и алкохол, обслужването и т.н. Видно е, че трудно би излязла сметката, ако се ползват истински качествени продукти за храна и напитки. И тук започват икономиите. Предлага се сравнително постно меню като от картофи, ориз, боб, тиквички, печени чушки и патладжани, почти всеки ден

Готвачи и работници в кухните пък споделят, че практиката е нищо да не се изхвърля. Така например, варените картофи от снощи днес на обяд се превръщат в картофено пюре. Останалият боб за гарнитура пък се превръща в боб чорба.

Хотелиерите залагат на добри готвачи, които да им правят евтино, но ефектно меню. В същото време собствениците на хотели изготвят ол инклузив менютата с такива продукти, че да демонстрират изобилие, а в същото време това да не им струва скъпо.

Разкрити са и тайните на пестенето – от остатъците на пържоли става Катино мезе, от шишчетата – кавърма; нахапаните кюфтета и кебапчета минават през машинката за кърначета, от недоядената гарнитура по чиниите става крем супа от зеленчуци, а от остатъците от хляб се правят перфектни галети за панировки.

Голяма част от соковете се правят с обикновени прахчета, които се разтварят в огромни бидони и се предлагат като натурални. Това изглежда и звучи шокиращо, но е самата истина.

Продуктите биват закупувани на едро от големи вериги, които предлагат специализирани стоки именно в този сегмент. Така в един от тези магазини, който се намира вдясно от пътя Бургас-София, има шунка по 5 лева, салами 4-5 лева, кашкавал по 4 лева, които се предлагат именно с тази цел.

Месото пък се закупува на едро от местни производители, които го предлагат изгодно. Другият вариант е да се пазарува от вносителите на замразено месо от Аржентина, Нова Зеландия и Германия. Там става въпрос за стока, която е с възраст от поне 10 години, и която се предлага свръхизгодно. Така например старо свинско месо по този начин може да се купи и за 1 евро на килограм, телешкото и говеждото по 2,50 евро. За пилешкото винаги могат да се намерят евтини доставчици от всяка една страна, отново замразено и с неясни години.

Легенди се носят за алкохола, който се предлага. От всички напитки само бирата явно е на сравнително прилично ниво. Водката, ракията, както и останалите питиетоа са видимо и на усет под изискванията. Говори се, че те биват доставяни наливно под формата на специални пластмасови съдове, които се складират в отделни помещения. След това с този алкохол се зареждат бутилките и се предлагат на клиентите.

Според хора от бранша, по този начин се спестяват много разходи за акцизи, данъци, а и от реалната продажна цена на питиетата. Защото един литър водка се предлага за 2 лева на едро от страна на търговците на нелегалната продукция. Иначе в складовете, дори и в най-добрия случай, със сериозни отстъпки, сумата не може да падне под 8 лева. И това е наистина сериозна отстъпка. Качеството на алкохола обаче е под всякаква критика. Той обаче се приема от евтините западни и скандинавски туристи, които явно са дошли да пият до умопомрачение.

Всъщност преди години в един от големите комплекси по Черноморието бяха намерени и конфискувани над 10 тона фалшив алкохол, което е показателно за начина на работа на част от собствениците. Това срива имиджа на България като добра туристическа дестинация. Все пак има и немалко предприемачи, които поддържат ниво.

В последните 1-2 години се заговори са по-висок контрол на този тип услуга. Бяха направени проверки, които действително констатираха отклонение в качеството и дори в срока на годност на продуктите. Наложиха се и дежурните глоби и санкции, но това едва ли е имало някакъв сериозен ефект сред собствениците. Начинът на работа на практика си остава същият.

Дори и при тези условия обаче ол инклузивът привлича много туристи. Още повече, че в конкурентната среда хотелиерите са готови да паднат до много атрактивни цени. Това е като магнит за туристите, особено от по-ниските социални слоеве в Европа. В интерес на истината, този тип услуга от близо десетилетие се предлага и в зимните ни курорти, но там качеството е съвсем друго. Може би защото и самите туристи са на друго ниво, плащат много по-високи цени, но и имат логично и по-завишени изисквания. Заради това и в зимните курорти не могат да се правят подобни компромиси, както по Черноморието.

Ол инклузивът си има своите критици и почитатели, но явно все пак всичко зависи от качеството, както и от отговорността на хотелиерите. Разбира се, и на контролните органи, които обаче спазват свои собствени правила в тази посока.

Източник: Вестник Черноморски фар

Материалът Тайните на ол инклузива са разкрити! Ще ви падне шапката като разберете е публикуван за пръв път на Опознай България.