Той беше едно на пръв поглед диво момче, но всъщност ще го запомним като безстрашен мъж със собствено мнение, остър ум, уникален актьор и режисьор, който тогава пишеше книгата си.

Той говореше с простички думи дълбоки и често болезнени теми – изискват се определени качества, за да ги схванеш… Тука няма евтина показност, гръмки демонстрации на его, а жив ум, ирония и самоирония, и бихме казали, една особена проницателност. Близките му приятели го наричаха с една дума: Пич!

Както сам казваше: „Никой не си знае Съдбата“…
Завинаги ще го запомним като малкия Васко от село Рупча – този филм и „Синьо лято“ оставиха отпечатък върху детството ни и формирането ни като личности.
Бог да го прости !

Видео: Публицистиката на NOVA

Материалът Едно интервю / спомен / с Иван Ласкин: Всички, които са създали нещо велико, са отшелници (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Десетки и стотици знайни и незнайни потребители в социалните мрежи се надпреварваха тези дни да описват душевността, начина на мислене и въобще отношението към света на Иван Ласкин, който си отиде от този свят. Сигурно е, че мнозинството от тези „приятели“ на актьора никога не са имали досег с неговия вътрешен свят. Иван Ласкин казваше, че мрази лицемерните приятелства и има ограничен кръг от хора, на които може да довери съкровените си мисли.

Аз не бях приятел, не му бях дори добър познат, но се докоснах до една от най-големите му страсти, която буквално го превръщаше в друг човек. Той беше истински влюбен в лова. И то не в убиването на животни, а в ритуала да нарамиш пушката, да нагазиш в тревата, да послушаш песента на горските птици и след това да седнеш на една маса с наистина верни приятели.

Така се случи, че Иван Ласкин се съгласи да отидем с колега оператор и да снимаме него на сбирка на ловната му дружинка в село Карабунар. Докато пътувахме с колата, той беше официален, дистанциран, леко подозрителен към непознатия до този момент журналист. Когато минахме табелката „Карабунар“, поведението му коренно се промени. Иван прецени, че може да ми се има доверие и рязко разруши бариерите в общуването ни. Той си беше такъв – взимаше решенията импулсивно, без да се вълнува от последствията и хорските приказки.

„Това е едно от любимите ми места в България – местността Тополите край Карабунар“, започна своя разказ пред камера Иван Ласкин. Няколко минути по-късно осъзнах, че точно този репортаж съвсем спокойно може да мине и без мен. Иван още от самото начало взе диригентската палка и не я изпусна до края. Знаеше точно какво да разкаже и да покаже, за да бъде максимално интересно на зрителите. Верните му другари сякаш също бяха тренирани как да се държат, така че видеото да стане още по-интересно.

Още на входа, нарамил пушка, го посрещна домакинът на сбирката бай Стоян, който беше закачил на колана си няколко пъдпъдъка. „Докато те чакаме, свършихме работата“, пошегува са бай Стоян. В този момент Иван се обърна към камерата с думите: „Това е мястото, на което днес смятам да изпия около 4 литра вино. Защо пък не? Да пия и да снимаме – това е моето хоби!“

Думите му обаче бяха по-скоро за шоуто. Не изпи 4 литра, нито три, нито дори един. Пийна две или три чаши, след като загасихме камерата.

Беше дал обещание на своята Александра, която по-късно през деня трябваше да дойде и да го вземе, за да заминат на екскурзия. Иван много държеше да си покаже пушката. Беше я купил само за 130 лева, но я хвалеше като истински уникат.

„Произведена е 52-ра година и я наричат дуловка. Това е най-изящно инкрустираната в света пушка серийно производство. Класика е да стреляш с двуцевка, особено когато е 16-и калибър. Ходя на лов с бомбе с перо, защото съм на възраст, в която трябва да сме класици“, разказваше Иван за кеф на групата и след това стреля няколко пъти във въздуха, за да покаже, че оръжието наистина гърми.

„Какво ми дава ловът ли? С тези хора пеем и се смеем. След това цялата седмица ми е спокойна. И се спасявам от опасността да се псувам с някой неделен шофьор на някое кръстовище, щото е завършил курсове в Марикостиново и е дошъл в София да те бутне“, сипеше шега след шега Иван, като през цялото време запазваше сериозното си изражение. Забелязали ли сте, че така винаги е по-смешно. Да го кажеш и да не се хилиш сам на смешката си, задължавайки по този начин и околните, щат не щат, да се включат в твоето веселие. Иван нямаше подобен проблем. В дружинката му всички от сърце се смееха на лафовете му и на свой ред го веселяха с типичните ловджийски закачки.

„Тази дружинка е най-добрият клуб за един мъж като мен. До нас на по-малко от километър има великолепен бар, но аз бия 100, за да седна на масата с тези хора и да се забавлявам истински. Всеки в дружинката има длъжност. Моята е на фейсконтрол. Аз отговарям кой може да дойде от София и кой не. А в Карабунар имаме една поговорка – ние галим, галим, па и поритваме малко“, смееше се Иван, но след това бързо стана сериозен и разказа пред камерата, че е част от дружинката повече от 12 години и нито веднъж не е присъствал на скандал между членовете й.

„Това е така, защото тук хората имат култура на пиене на виното. Там, където се пие ракия, се хващат за гушите след първия час – моята крава, твоята жена, моята коза, твоята бреза. Тук сме абсолютно различни професии. Кой бизнесмен, кой артист, кой стругар, но на масата всички сме еднакви, разказваше Иван Ласкин, докато ни водеше към казана с основното ястие.

Бай Стоян, главният готвач, твърдеше, че това е легендарна гозба, без която не минава нито един весел или тъжен повод в Карабунар. В огромния метален казан, сложен директно на огъня, кротко къкреше зрял фасул с огромни късове овче месо.

В крайна сметка дойде и време за наздравицата. По стара традиция честта първи да вдигне тост се падна на Иван. Той напълни пластмасова чаша с вино и се провикна към останалите: „Да сте живи и здрави и все така да се пази българският лов!“.

Гозбата наистина беше великолепна и това не са евтини опити за хиперболизация на този текст. Овчето беше идеално увряло, бобът също, а тайната явно беше в подправките. С яденето и пиенето дойдоха и ловджийските истории. Колега на Ласкин го подкачи, че разказвал как бил гръмнал глиган от два метра и след това се хвалел с уникалния си изстрел. Иван моментално влезе в тона му и на свой ред се провикна, че не било глиган, а бягаща лисица, която той свалил с изстрел от 80 метра. В разговора моментално се включват и други подобни ловджийски подвизи, които правят яденето и виното още по-вкусни.

Бойните другари на актьора се надпреварват да го черпят с новата си реколта вино, но той отказва. „Жена ми всеки момент ще дойде да ме вземе“, оправдава се ловджията, за да не обиди другарите си.

„Другият път ще дойдеш с ядене, пиене и преспиване. Знаеш как ще те посрещнем“, прегръща Иван един от бойните му другари. Тази пролет ловджиите на Карабунар ще седнат около масата без Иван Ласкин.

И все пак той ще е там, защото пак ще се намери кой да разкаже шегата му с уцеления от 2 метра глиган, ще се отлее малко вино на земята, ще бъде почетена паметта на един истински приятел.

Източник: 24chasa.bg

Ако Ви е харесала статията, споделете я и ни подкрепете във facebook!

Материалът На лов с Иван Ласкин: историята с глигана, бобът с овче и истинското щастие е публикуван за пръв път на Опознай България.

Сигуна съм, че си в Божиите ръце и се моля пътят ти от тук на сетне да бъде светъл, какъвто беше ти!

Една от най-красивите български актриси Ралица Паскалева стана поредна голямата звезда, която изказа своите съболезнования за смъртта на Иван Ласкин.

Вижте какво написа във Фейсбук героинята от „Откраднат живот“:

„Казват, че хората, които си отиват на такива големи празници са чисти! Е .. Иван беше такъв – чист, светъл, откровен, понякога недоразбиран, но пък винаги верен на себе си!

Имах възможността да работя с него в Театър Българска Армия в първото ми професионално театрално представление. Смях се с глас на смешките му в „Чакащи артисти“ и докато чакахме да излезем за сцената ни пред публиката! Няма да забравя на първото ми представление как в тъмното ме хвана една ръка за рамото и каза „Успех, моето момиче!“. Думите на този на пръв поглед суров човек останаха в душата ми и от тогава за мен той е просто едно добро момче сложило маската на непоклатим мъж.

Всяка среща с него от този ден нататък беше като със стар приятел. Не бях толкова близка с него през годините колкото ми се е искало, но убедена съм, че не се виждаме за последно и ще можем да поправим това.

Иване, не знам какво тежеше на душата ти и защо си отиде толкова рано, но съм сигурна, че си в Божиите ръце и се моля пътят ти от тук на сетне да бъде светъл, какъвто беше ти!

Моите съболезнования на близките му.“

Материалът Една от най-красивите ни актриси към Ласкин: Иване, убедена съм, че не се виждаме за последно! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Иван Ласкин не успя да се пребори за живота си и издъхна на 48-годишна възраст.

И в последните си мигове той се обвинявал, че е причинил толкова много нещастие на любимата си Алекс Сърчаджиева и дъщеря им. Дори на смъртния си одър не спирал да плаче и да пита актрисата: „Защо?. Защо е с него и защо толкова много обича, при положение, че той е идиот“, научи репортер на „ШОУ“ от близки до опечаленото семейство.

Едни от последните му думи към Алекс, които написа в личния си профил във „Фейсбук“ са красноречиви за истинските му чувства. „Аз живея с отблясъци от вода на тих вятър. Целувам устни толкова меки и сладки, че забравям всичко. Толкова си внимателна към идиот, като мен, толкова си грижовна… аз не те заслужавам. Но те обичам безкрайно. Защото си голям и любящ човек“.

Това не е първата проява на публично внимание към неговата спътница в живота. И макар за останалите винаги да е бил груб, в семейството се е изявявал като истински кавалер.

„Някои жени са изключително красиви. Споделям го, защото го чувствам. Тя е номер едно“, казва още по повод актрисата Сърчаджиева.

Уви, не успя да се откаже от алкохола, дори в името на дъщеря си, която със сълзи на очите неведнъж го е умолявала да се сбогува с този порок. Все пак опита и за известно време бе прочистил кръвта си от спиртните напитки. /Blitz.bg

Материалът Последните думи на Ласкин към жена му Алекс са разтърсващи… е публикуван за пръв път на Опознай България.