Пророкът е дете на Аароновия род и е живял по времето на управлението на цар Ахав и царица Йезавел.

Царят и царицата били идолопоклонници на езическия бог Ваал.

Въпреки предупрежденията и проповедите на светеца, те не сменили вярата си и разгулния си начин на живот. Даже и сушата, която продължила три и половина мъчителни години, не успяла да ги накарат да се вслушат в думите на пророка и да приемат правата вяра.

Когато свети Илия изпълнил мисията си на земята, той получил небесно известие. Ведно със своя верен ученик Елисей се отправил към река Йордан, където на Огнена каляска бил взет в Небесното царство.

По българските земи свети Илия се почита като господар на небесните природни стихии. Той владее градушките, гръмотевиците и светкавиците. Хората вярват, че когато той препуска с конете си и огнената си колесница по небесните пътища, причинява огън и гръмотевици. Затова са го нарекли и с имената „Гръмовник“, „Гръмоделец“ и „Гръмоломник“.

Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, в същия момент на земята гърми. А след като се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.

Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша.
Загърми ли навръх Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, само виното ще е добро.

Какво се прави на Илинден

Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача „боговица“ и „колач“ за свети Илия.

Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.

Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.

Според народните поверия на Илинден не трябва да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви – курбан за светеца.

На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия, пише за Жената.

Материалът Утре е Илинден! Вижте какво се прави и защо не се работи. Не се влиза в морето, защото… е публикуван за пръв път на Опознай България.