Като броим съдържанието на комбинацията от мощни гликозиди – ескулин, фректин и есцин – с витамини и други вещества, конският кестен показва много полезни свойства. Основните свойства, за които конският кестен се оценява в официалната медицина и се приготвят от неговия екстракт, са фармакологичните препарати – венозащитни, венотонични, противовъзпалителни и подобряващи микроциркулацията във вените. И също така, разбира се, антитромботични, намаляване на вискозитета на кръвта, пише За Жената.

В народната медицина се отбелязват и следните приложения на конския кестен:

–венотон, ускорява притока на кръв във вените,
–антитромботичен, помага за намаляване на вискозитета на кръвта, предотвратява тромбоза,
–аналгетик,
–заздравяване на рани, бактерицидни,
–деконгестант, диуретик,
–антипиретично и изсушаващо,
–антислеротичен, премахва холестерола с ниска плътност от съдовете, разтваря плаки,
–антитуморен (антиоксидант), премахва вредните токсини, солите на тежките метали и радионуклидите, се използва след лъчетерапия,
–хемостатичен, намалява пропускливостта на капилярите,
–противовъзпалително,
–антипиретик,
–стягащ, нормализира киселинността на стомашния сок, подобрява храносмилането,
–елиминира спазмите на кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане,
–когато се използва в мехлемите, подобрява поведението на активните вещества дълбоко в центъра на възпалението, лекува хронични и гнойни рани, изгаряния, измръзване, дълбоки абсцеси.

Говорейки за кестен, винаги си спомням случай от живота. Всяка година подготвям мехлем от билки за рани, изгаряния, измръзване, по рецептата на баба, която включва конски кестен.

Това е рецептата за семейството на баба ни, в чиято сила ние, с близки и отдадени хора, сме били повече от веднъж убедени.

Приятелят ми претърпя операция с дълбок абсцес след инжекции. Раната беше дълбока, запечатана и дренажна. Третирането се усили, температурата се повиши и всички признаци на интоксикация започнаха. Реших да се опитам да предложа лечение, донесох буркана в болницата.

Пациентът призова лекаря да направи превръзка с този мехлем, убеждавайки го, че подготовката е направена от фармацевт при асептични условия. Лекарят се съгласи. Представете си изненадата, когато видя бърз резултат от използването на мехлем с конски кестен. Но историята продължи.

В друго отделение, на млад мъж, фалангата на пръста беше подготвена за ампутация, тъй като амбулаторното лечение не работеше. Чуло за „чудодейно изцеление“, момчето започна да моли приятеля ми да сподели и с него мехлема. След 12 часа ампутация не беше необходима.

При какви заболявания се прилага конски кестен?

Препаратите, които включват конски кестен, се използват за:

–атеросклероза на съдовете, болест на Рейно, венозна задръствания, тромбофлебит, трофични язви на долния крайник, ентериртрит,

–разширени вени, венозна стазия,
–невралгия,
–хемороиди,
–заболявания на жлъчния мехур,
–повишена киселинност на стомашния сок,
–болести на далака (малария, лимфогрануломатоза), левкемия,
–оток, бъбрек и сърце,
–спазми на кръвоносните съдове, сърдечни заболявания, хипертония,
–болки в ставите, артрит (включително артрит, замразени рамо), ревматоиден артрит, остеоартрит, гръбначния херния, подагра,
–остеохондроза, радикулит, лумбаго, възпаление на мускулите, ишиас,
–заболявания на пикочно-половата система,
–бронхит, диспнея, бронхиална астма, белодробна туберкулоза, плеврит, магарешка кашлица,
–простатит, простатен аденом,
–анемия,
–онкология, радиационна болест,
–маточно кървене, менопауза.

Цветовете на конкия кестен се използват външно под формата на триене при заболявания на ставите, на гръбначния стълб, вени, лечение на тромбофлебити, endarteritis, с хемороиди и други заболявания. Тинктура на цветя от кестен се използва широко за много болести вътре.

Листа от конски кестен под формата на сложни такси се използват като противовъзпалителни, аналгетични, както и за съдови заболявания, с гинекологични заболявания, маточно кървене. Кестеновата кора е част от сложни заболявания на ставите, е част от стомашната колекция, има стягащ и антипиретичен ефект.

Противопоказания за използването на конски кестен:

–бременност,
–кърмене (лактация),
–ниско кръвно налягане (хипотония),
–тежко чернодробно и бъбречно заболяване, бъбречна недостатъчност,
–чревен атония с запек,
–деца под 12 години,
–нарушение на менструалния цикъл.

В случай на предозиране, поглъщането може да включва киселини, гадене и болка в областта на сърцето.

Тинктура от конски кестен

Първо се бели кафявата черупка като картофи.

Почистете конски кестен плодове, сложете в миксер (или чрез месомелачка), претеглете 100 грама и налейте 1 литър ракия /водка/.

Ежедневно разклащаме, 7 дни стои на тъмно, хладно място.

Вземайте по 15 капки разтворени във вода, преди хранене, три пъти на ден.

Използва се при условия, които се развиват на фона на венозна патология:

–едематозен синдром,
–тромбофлебит,
–тежест в краката, болка, крампи телета,
–разширени вени,
–атеросклероза, вазоспазми, хипертония,
–хемороиди,
–външно за лечение на нарушения на кръвния поток, натъртвания и др.

Материалът Конските кестени ме спасяват от болки и куп болести всяка есен! /народна рецепта/ е публикуван за пръв път на Опознай България.

      СЕВДА

Чухме за село Кестен когато Стефан доведе Севда за невеста. Едно слабичко девойче, с кротки очи и блага усмивка. Запознали се по онзи край докато наш Стефан беше в армията.
Та като я питахме откъде е, тя рече :
– От Кьостенджикъ съм! Сега се казва Кестен.

Брей, що за име сложили на това село?! Рекохме си че ще да има много кестени там, но така и никой не разбра къде ще да се намира това село. Стефан беше мълчалив и труден човек, пък това момиче имаше гласче като камбанка и като говореше по нейния си начин, като да пееше.
Понякога не й разбирахме какво точно казва, но мило му ставаше на човек и да я слуша само.
Та разбрали-неразбрали, всички кимахме с глави и все със „Да“ и „Добре“ й отвръщахме.

Като се засмееше, Севда не се кискаше тихо като нашите моми. А смехът й беше ясен и като слънчеви лъчи го разстилаше из селото. Та и мъка да му е на човек, вдигне глава, па се усмихне. Не че знае защо, а смехът на Севда прихващаше.

Свикнахме му на това девойче в наше село и много се угрижихме, когато забелязахме че няколко месеца след като дойде снаха, смехът й не се чуваше вече.
А ако я срещнехме по улицата, отвръщаше глава и само тихо „добър ден“ продумваше.
Очите й станаха мътни, погаснали. Като да беше болно момичето. Като срещнах Стефан, питах го. Но той само ми изсъска да не си вра носа дето не ми е работа и подмина бързо.
Но в село нищо не остава дълго скрито-покрито и подочу се че й бил посегнал Стефан.

Стар човек съм, не съм им даже роднина и живея в другия край на селото. Но срам ме хвана пред Севда заради постъпката на Стефан. Като че аз да съм я удрял!
И срещнех ли я из село и тя обръщаше глава и аз на друга страна гледах, или спирах се, докато отмине. Да не се срещнем. Докато една вечер не я срещнах по тесния сокак край чешмата.
Ходило момичето вода да налее.
Не стърпях се, спрях я и й рекох ако мога нещо да направя за нея, да каже като на баща.

Тогаз Севда остави дамаджаните на земята, седна до тях на един камък и заплака.
Сърце ми се преобърна. То грях бре, грях!
Като да гледаш божи ангел да плаче, безпомощно провесил криле.
Ех, Стефане, Стефане! Ако си слеп, лампа не ти требва, ти слънце си довел.

– Не се трае вече! – продума Севда. То да търпя мъка, но поне в планината да си бях. А тука и камъните ми са чужди.
– Че и планината да е, мъката си е мъка, Севде. – рекох й.
– Не знаеш нашата планина, затова така говориш. Тя не е като вашето поле тука – равно, равно, та равнодушно. И като другите планини не е – коя високомерна, коя мижава.
Нашата планина е като майка. Колкото и мъка да е, тя биле ще има, да я излекува.
С ръце, от човешки по-топли ще те прегърне, и това дето трови, самотата – с прегръдка само ще стопи. Дето и да съм сред нея, сама не се чувствам.
Рекох му на Стефан, барем за два дена да идем. Да си откъсна мурсалче, дърво да прегърна от нашите, да пийна водица от реката дорде я мъгла прегръща.

– Че защо прегръщате дърветата, Севде? И каква ще да ви е мъглата там, та вкуса на водата да променя. Като за някакво място от приказка ми говориш.

– Дърветата там теглят черното от душите. Прегърнеш ли бор в нашата планина, гърдите си натискаме на дървото. И докато така сме ги прегърнали, те пият.
Пият от душите ни мъката, отровата, обидата. Планината ни лекува!
А мъглата… тя първом обиколи поляните. На всяко цвете и билка се спре, всяка шишарка погали. Вземе им от аромата, та го превърне усещане за дом и лек за изгубените.
Та като полегне над реката, с уста пиеш сълзите на планината, а с гърди вдишаш спокойствие и мир. Затуй ти казвам, като човек е Родопа. И говори и плаче и се смее.
– Ще да е омагьосано това село вашето. Как ще има глас планина? – изумих се аз.
Севда сведе глава, избърса сълзица от бузата си и подхвана дамаджаните да си върви.
Обърна си красивата главица към мене и рече:

– Ти и да чуеш гласът й, няма да го разбереш. Тя със повей на вятър говори, със чанове пее, във водопади и пропасти излива гнева си. Като човек е за който я чуе и разбере. А аз две майки имам – тази що ме е родила и планината що, ме е отгледала и пазила.
Хайде, че се забавих, пък Стефан пак нещо е сърдит.

А ако искаш наистина да ми помогнеш, думай му да ме заведе за два дена барем, колкото да се осмисля. После вдигна дамаджаните и ги помъкна бързешком по тясната пътека към най-голямата си грешка.
Виж ти, мислехме че това нечувано село е нещо твърде обикновено.
А както го описва Севда, то ще да е място вълшебно и непознато за нас.

Само месец след това Стефан толкова лошо беше удрял крехкото девойче, че кмета проводи вест на баща й, и той дойде със жандармите, та си отведе Севда във вълшебната й планина. Преди да се качи в колата и да отпътува, тя обърна поглед към мен.
Очите й бяха посинени и полузатворени от побоя, а устните й спукани. Но през пролуката на клепачите ме погледнаха не уморените, помръкнали очи. Там гореше жар-слънце.
А разбитите от побоя устни се разтегнаха колкото можаха и видях най-щастливата усмивка, която било съдено на очите ми да видят.

Тя отиваше в своята мечтана планина, в своето Кьостенджик и всичко друго вече беше изгубило значение. Помахах след колата и хем ми беше мъка че няма да видя това момиче повече, хем се радвах че отива там, където и е мястото. Където е нейното вкъщи!

А Стефан…?! На слеп човек лампа не му требва, той слънце си довел.
Слънцето си замина, но на него все му е едно слънце ли свети или светулка. Вечеря си самичък сухоежбина, никой не чака, и никой не го чака.
А живота му е в десетте биволици и петте декара земя.

Като се събудих на другата сутрин, като че с очите си видях как планина разтваря ръце човешки, та посреща изгубеното си чедо. После как дърветата я прегръщат и пият мъката от душата й.
А мъглата й маже с лековити билки очите и устата, да я излекува.
И ми стана едно такова – вълшебно, и радостно. Като да бях и аз при нея, там в селото й…как му беше името. Така и не разбрах къде се намира това село. Но поне знам че го има.
И че каквото, и както и да се случва, накрая всичко и всеки си застават на мястото!

Автор на разказа: Nicky Nicolov

Материалът СЕВДА (Разказ – истинска история, в която само имената и някои аспекти са променени) е публикуван за пръв път на Опознай България.