Опасявам се, че по време на протестите възбудата и сблъсъците – предимно словесни, отново ще прикрият истинския проблем: позорния факт, че Народът напълно е изоставен.
Всъщност, той направо е забравен – Политическата Секта не говори за него, дори вече не го споменава.
И сега, когато е на зор – пак не се сеща за Него.

Любимият въпрос на телевизионните репортери към протестиращите е: „Защо сте тук?“ – лесно и тъповато.
Вместо: „Какво искате да се промени – и от кого го искате?“
Разликата е огромна.
Щеше да стане ясно, че не знаят от кого да искат промяната.
А може би и няма от кого да я искат – засега.

Протестират главно млади хора.
Това е чудесно.
Обаче те лесно ще станат плячка на Сектата.
Там бързо ще се договорят – как да освежат Стария Бардак.

Новите играчи са мераклии за същото място.
И нищо запомнящо се не се чува от тях.
Простото врещене не води до нищо свястно.

Все задаваха онзи – тъповатия въпрос.
И когато един от ДПС процеди, че е дошъл, за да не стане като в Катуница, изобщо не го разбраха.

Още за ДПС.
Днешният „бунтар“ Христо Иванов беше горд правосъден министър на Бойко, същият.
Тогава не се сещаше да прави десанти в „морските сараи“.
Сега театрално се търкаля в пясъка – и си мисли, че е отскубнал един пискюл от феса на ДПС.

Само им даде повод да покажат силата си: стотици, като истинска войска, дойдоха да бранят Доган, пяха „Мила Родино“, вяха български знамена.
Отгоре на всичко, прегръщали христоивановци.

Във всеки случай, бяха по-организирани от протестиращите от ГЕРБ.
Те пък бяха тъжна картинка в платените си автобуси.

……..

Четири милиона души/най-малко бяха захвърлени на Бунището на Живота.
Два милиона приемат за неизбежно зло скотския живот, който им натрапи Държавата.
Други два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби.
Идете ги вижте, в какви условия вегетират.

Останалите красят статистиката на най-бедната страна в Европейския съюз.
Не живеят чак скотски – обаче ампутираха състраданието им към клетниците.

Пълен провал на човещината – и Тук, и Там.
За това обаче не се говори, понеже вече и няма критерии за истинска човещина.

Големият Български Разказ за случилото се става все по-неясен и непълен.
Това вече е привиден разказ, Уж-Разказ.
Сектата постигна и това.

Непрекъснато плямпат за тукашната корупция – но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография.

А Народът пък безропотно започна да предава собствения си скептицизъм.

Сега сметките са ясни: ония от урвите към Бузлуджа – срещу държавните чиновници и семействата им.
Силите са изравнени, няма място за идеи, няма и нужда.

Когато няма идеи, идва времето на „мургавите“ мурафети:
„десните“ мургавелци, заедно с истинските, избират кмет на столицата.
А само след още двайсетина-трийсет години Бат Манго ще решава всичко.
Предсказанието е на ЦРУ: пак добре, че всичко щяло да се случи кротко, без мургав Майдан.

Народът пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици.
Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години.

За годините на Прехода, Народът изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства.
Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.
Както казваше обаче Фокнър „Миналото никога не умира, то дори не е минало“.

И защото все още някак си е тук Главният Свидетел – Народът, макар че те пет пари не дават за него.
Опитват се да го противопоставят на собствената му памет.
И така отново го унижават.

На Сектата й трябват хора, невежи за Настоящето – невежи за истинските му провали и злини.

Ако не бъде схванато това, всичко ще започне и ще свърши с дюдюканията.
От тях Политическата Секта не се плаши.

Спасението е в това, протестиращите млади хора да разберат, че трябва да искат – НАЙ-НАПРЕД – милост и справедливост за родителите/предходниците си.

Това ще отключи – и ще бъде – Истинското Възмездие.

Кеворк Кеворкян, Facebook

Материалът ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ИЗОСТАВЕНИЯТ НАРОД е публикуван за пръв път на Опознай България.

Проект, лишен от Народната енергия и участие. На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да сърба резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече.
Така постепенно Народа съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години – да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще.
В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина.

Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание.
Те дори не схващат, че когато българските деца се очертават като най-неуките и най-гладните, това има отношение към тях.
Сякаш някой друг е причинил катастрофата, а не те самите – всички, от всички политически котила. Погледът им е забит в плочките на улица „Граф Игнатиев“, или малко по-нависоко – към джоба на някой апашор, крал извън всяка мярка, нищо повече.

Колкото повече Пропадането става все по-очевидно, толкова повече става ясно – отново и отново – че две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще.

Властта винаги се е свивала в „своето“ Време, в това микроскопично убежище, рие на място с копита, без честна представа за Миналото – и без никаква за Бъдещето. А Народецът е унижаван с дребни милостини, по-скоро гнусливи, отколкото нещо друго. 5 лева на тия, 20 на други – лафове обаче на корем.

Истината е, че изобщо забравиха Народа. И затова се чудят, защо той скача за „две кутии цигари“, колкото щяло да бъде увеличението на данъка за старите коли. Скача не заради увеличението – а заради отношението към него. И добре, че пустият соц вкара в гена на българина конски дози послушание. Всеки наркотик обаче по някое време изфирясва.

И какво се случва сега, поне с това наясно ли са? Радев спомена нещичко – а пък Цветанов веднага се обади, че толерира „хаоса“.
Хаос ли искат хората? Че какъв по-голям хаос от този, в който обитават?
Какъв по-голям хаос от мизерията, в която са затънали?

Безсмислени са упражненията на тема, кой се бунтува, дали това не е „средната класа“ – и това се чу, каква е причината – горивата, данъците или нещо друго.
Отговорът е пределно прост: Бунтува се Животът.

Най-често това се чува и от улицата: не ви щем живота, не искаме живот по ваше предписание, той е продънен отвсякъде.

Хаосът е в друго – не в неподчинението, а в нещо съвсем различно, в пълното разминаване на реалностите: живата и фалшивата, която ни налагат.
Например, не се умориха да повтарят, че тук бензинът е най-евтин.
И едва накрая се сетиха, да го съпоставят с доходите – най-простите неща сякаш са непостижими за тях – и се оказа, че, разбира се, тукашният бензин е най-скъп; дори в Гърция, където уж е най-скъп, е два пъти по-евтин, сравнено с доходите.

Така е и с всичко останало: играят си на пропаганда, но Народът усеща/проумява истината през собствения си живот.

Във всеки срез на Българския Живот сравненията с европейската нормалност са убийствени.
Хвалят се с някаква „средна класа“, понеже я сравняват с милионите тукашни бедняци – но не и с европейските средняци.
Разликата в доходите на най-бедните и богатите българи била осем пъти – казват го, сякаш е някаква хвалба.
А, всъщност, пак подритват милионите ни клетници.

„Средната класа“ никого няма да удържи на власт. Нито пък преторианските гвардии: Властта може да обогати някои хора, но това не означава, че ще ги направи трайно предани.
Вижте им фасона – това не са хора на идеите, а на портфейла.

На Улицата се изсипаха много млади хора, това е очевидно.
Сега мазните глави ще се опитат, и вече го правят, да ги политизират, дори мафиотизират, още не са се сетили да спекулират с черните знамена, които преобладават на места.
А те са напълно естествени: на черния живот му се полагат черни знамена.

Дали обаче не сме свидетели на нещо ново: Младите най-сетне да са осмислили геноцида, на който са подложени родителите им?
Схванали са, че това ще се случи утре и с тях /то и днес се случва/, ако не потърсят/огласят/ причините за Хаоса?
Може би започват да осъзнават моралният дълг, който имат към предишните поколения?

Абсолютно печално е, когато разни типове продължават да се чудят от екрана, защо хората се изсипаха на Улицата.
Между другото, утре може и да се приберат – но не бързайте да се радвате: Гневът ще си остане там, навън, дори безпризорен и никога няма да се превърне в нещо друго, ще си остане гняв.
А пък безпризорният гняв е най-опасният.

И какво ще се случи накрая?
Най-вероятно Властта ще заиграе казачок, и ще се скрие в пашкула си.
Може би това ще се случи и с Бунта – и той ще се свие в собствения си пашкул.

Пашкул срещу пашкул, мълчание срещу глухо ръмжене – по пътя за Голямото Българско Никъде…

*** * На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списание, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.

Материалът Написа го – точно и ясно! Кеворк Кеворкян: Какво се случва? Статията нажежи Мрежата. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Сега да поемем глътка свеж въздух – вън от Блатото – с Георги Парцалев…

След видеото ви предлагам и фрагменти от дописката ми.

„Млък, нещастници!“ – тя е известна, но на далеч по-скромна аудитория във ФБ.

Написана е по повод участие на покойния Георги Калоянчев в телевизионно предаване, в което бе обсъждана хомосексуалността на Парцалев.

***

Георги Парцалев бе един от малкото истински народни любимци.

Той идваше от „низините“ – оттам, откъдето, всъщност, идваме почти всички.

Може би и затова имаше неукротима страст към античните мебели, старинните икони или ценните бижута, целият беше окичен с тях, като коледна елха – и сам иронизираше тази си слабост.

Покрай задочната му разправия с Калоянчев, надълго разговарях със Стоянка Мутафова, и тя ми разказа, как го увещавала да спре да трупа мебели, понеже цялото му жилище било задръстено от тях.

Обаче той винаги казвал едно и също: „В мазата има още място, нека си стоят там“.

Всъщност, искал е да каже, че на никой не му пречат – така че, да бъдат любезни да не му се бъркат в живота.

***

Ходил съм у тях, когато вече живееше на бул. „Ленин“, днешното „Цариградско шосе“, в апартамент под наем – понеже когато събрал кураж да си поиска жилище, му определили една гарсониера.

На някои артистки със съмнително дарование – огромни апартаменти, а на народния любимец – гарсониера, понеже си е сам.

„Ура“ за справедливостта.

И по този начин пак са го унижавали – и той решил, че до края на живота си ще живее под наем, и така, както смята за нужно.

***

В апартамента му на „Ленин“ цареше някаква особена атмосфера – „диаболична“, както я наричах, а той се чудеше на акъла ми.

Сега си мисля, че са го унижавали с гарсониерата не заради друго, а тъкмо защото бе народен любимец.

Те и звание му дадоха почти последен сред големите артистични имена – и Стоянка разказваше, как на всеки 24 май, докато слушал „Върви, народе възродени“, очите му винаги се насълзявали.

Това на днешните читатели няма да е много ясно, та трябва да го уточня: на 24 май даваха званията за заслуги в областта на културата и образованието, включително и на актьорското съсловие.

И всеки път все прескачаха Парцалев – някакви .урветини ставаха заслужили на не знам какво си, а той си стоеше просто Парцалев.

Народен любимец, обаче без звание.

Може би и затова Народът го обичаше – в ония години той все още имаше определена слабост към хората, които ги унижават или притискат в някаква степен, без значение дори, колко са талантливи.

***

Веднъж, според легендата, Парцалев не издържал приказките срещу себе си и рекъл на Живков: „Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, та опряхте до моя задник?“

Знам отдавна тази фраза, и никога не бих посмял да питам за истинността й самия Парцалев, но сега ми изглежда абсурдно да го е казвал.

Това би било в разрез с представата, която е искал да наложи за себе си.

***

По-интересното е друго – в онези години никой не би се сетил дори да обсъжда задника на този или онзи, хората просто си харесваха героите такива, каквито са.

А сега – прас! – отиваш и дърпаш за езика Калоянчев да каже, какъв е бил Парцалев.

И това далеч не е случайно, това се прави напълно промислено и напълно съзнателно.

Това е част от общото усилие да се самодоказват, като поругават паметта на избранниците на Съдбата.

Едно напълно ненужно занимание.

Защото – сигурно вече сте го забелязали – някои могат да говорят непрестанно и най-скандалните неща, но това съвсем няма значение за Съдбата, тя няма и да ги погледне, дори и през рамо.

***

Работа е ясна.

Сражението почти е приключило, останала е съвсем малко надежда – и съвсем близо сме до деня, в който на знамето ни трябва да бъде извезан един задник.

А в държава, в която проявяват интерес най-вече към задниците – какво пречи пък други задници да я управляват?

Нищо, разбира се.

***

Времето, все пак, понякога е и справедливо.

Поне по отношение на Парцалев.

Те се занимават със задника му – а той изглежда все по-достолепен.

Те го облепват с мръсни думи – а неговите изглеждат още по-красиви.

Те говорят за задници – а пък той едва удържа сълзите си, когато ни казва, че вече си е взел сбогом с Дон Кихон – там, край паметника му в Мадрид, понеже е разбрал, че никой няма да му позволи да излезе от амплоата/затвора му на комик.

Голям комик наистина, обаче комик, нали – друго си е да размахваш меча на Цар Шишман, примерно, на сцената на Народния театър – ах, тези мечове, които победоносно се размахват само в сънищата на българската История…

***

Какви задници, по дяволите, защо ги тикате в очите ни – какво общо имат те с нашия занаят?

Като искате толкова да се занимавате със задници – правете политически предавания, правете нещо като едновремешната „Панорама“, която беше специалист в каденето на тамян тъкмо на задниците.

Не разпалвайте и не търгувайте с най-ниските инстинкти на публиката – защото когато си все в септичната яма на живота, няма как да миришеш приятно…

Направете си новото знаме – онова със задника, но поне изчакайте още малко, докато ги няма неудобните свидетели – такива като Мутафова, например, която и на 95 години е по-жива и духовно по-витална от вас, новите знаменосци.

***

Не говорете за великите мъртъвците така, както го правят ония .айнарки от „Пуси Райъп“ – не влизайте в църквите на тези мъртъвци с кубинки, не разбутвайте с лакти почитателите им, и пр.

Не превръщайте живота и особено изкуството в някаква лудница, от която долитат само грухтене и някакви други неприятни звуци.

И после – кои пък сте вие, че да раздавате индулгенция за едни, понеже сте се цанили за техни кочияши, а пък да обругавате други – понеже дори не си представяте, какво са били, какво са изживели и какви следи са оставили във Времето.

***

След като поразказа някои неща за Парцалев, Стоянка Мутафова спомена и нещо, от което се беше най-притеснила.

Гледала в едно предаване, как някакъв участник сочно, натрапчиво-нахално и продължително се изсеквал срещу камерата.

Стоянка беше поразена от това, че са го оставили да го прави и дори сякаш му са се наслаждавали.

„О, скъпа – казах й аз, – та нали това е идеята на днешната телевизия. Изсекни се срещу публиката!“

***

Веднъж питах Парцалев, кога е разбрал, че хората го обичат.

Събличал си балтона във фоайето на един театър, неволно ударил с лакът едно детенце и то силно се разплакало.

А майка му се навела да го успокоява и рекла: „Мълчи, бе, мамо, Георги Парцалев те удари!“

„Тогава“ – отвърна той.

Кеворк Кеворкян – Фейсбук

Материалът ВЪН ОТ БЛАТОТО. ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ (Статия и Видео) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Преди време, в речта си при откриването на 43-то Народно събрание, Плевнелиев каза и следното: Левски ни бил завещал да намерим своето достойно място в Европейското семейство и да изградим една чиста и свята република.
Така инфантилно прочетен, Апостола още малко ще излезе и като един от първооснователите на Европейския съюз.
И дори и на НАТО – като нищо след време и това може да издрънка някой.

***
Ако четеш елементарно Левски, може да съчиниш всякакви аргументи за нуждите на политическата кинкалерия.
Само че „достойното ни място в Европейския съюз“ минава през нещо друго, за което откриваме указания в пестеливото, но иначе взривоопасно словесно наследство на Апостола.
Него го интересува най-много – макар че не го натъртва като някой днешен политически бакалин – приносът ни в човещината, най-напред тук, а сетне и наоколо.

***

Най-лесно е да се изкаже нещо за „чистата и свята република“ – макар че всеки, който е гледал заседания на Народното събрание неизбежно се е запитал, каква „чиста и свята република“ може да се устоява при наличието на толкова противоречиви интереси – явни и още повече скрити.
Депутатите не могат да се търпят дори в минимална степен, раздирани са от кръвожадни страсти; говорят от трибуната едно, а правят съвсем друго.
В тази вакханалия е направо неуместно да се намесва и използва Левски, под каквато и да е форма; това би било кощунствена експлоатация.

***

Лаконичното наследство на Апостола по начало е една загадка, то съдържа внушения, които още дълго могат да бъдат раздипляни и осмисляни.
И да вземаш напосоки нещо и да го хвърляш в една зала, която мисли за съвсем други изкушения, е доста брутално.
За какво ви е по начало Левски – палете свещи и се кръстете пред портрета му, но не го вкарвайте насила в дрязгите си.

***

След като сентенцията – впрочем, заимствана – „Съединението прави силата“, която краси Парламента, бе изтъркана до неприличие, сега пък изглежда е ред да бъде амортизирано и видението на Апостола за „чистата и свята република“.

***

Той има някои други, далеч по важни внушения – такова е, например, убеждението му, че трябва да се даде „всекиму своето“.
Казва го и в писмо до Евлоги и Христо Георгиеви от октомври 1872 г.: „Всеки човек иска свободно да живее и да се наслаждава с природата божия, иска да бъде човек…В България трябва да повдигнем и съградим Храм на правата свобода и да дадем всекиму своето“.
Всеки човек иска да бъде човек!
Представете си, колко добре ще стоят тия думи на фасадата на Парламента.
Трябва да ги издълбаят и на всяка депутатска банка.

***

Ако се размислим над думите на Апостола – „да дадем всекиму своето“ – ще ни стане ясно, че далеч по-лесно е да се развява фразата му за „чистата и свята република“ – понеже тя вече нищо не говори.
Много по-важно е внушението му, че трябва да се разширяват хоризонтите на човещината.
Ако сме слепи за нуждите на тази човещина, на никакво семейство не можем да бъдем пълноправни членове – като изключим севернокорейското и някои подобни.

***

Без човещина никакво място няма да намерим. Никъде.
Човещината минава през човекознанието; а какво научаваме – през крясъците на днешната ни политика – за човека, за нашия човек, който вече е анимализиран до крайна сметка, и който обитава един свят на абсолютни несъответствия с нормалните човешки потребности?
Нищо не научаваме.
И заради това вече звучи и неправдоподобно, и дори кощунствено, идеалът за „чиста и свята република“.

***

Трябва да оставим Левски на мира – и то за дълго, така ще е далеч по-честно.
Достатъчно е да помним думите му: „ВСЕКИ ЧОВЕК ИСКА ДА Е ЧОВЕК“.
/Фрагменти от дописката „Оставете Левски на мира“/

***

Материалът Кеворк Кеворкян: Скритите думи на Апостола е публикуван за пръв път на Опознай България.

След дописката ми „И кога ставаме за смях“, един читател препоръча да гледаме по-ведро. Ведро. Колко ведро?

Докато размишлявах, откъде да си купим основания да гледаме ведро, ми помогна Благо Солов /известен бизнесмен и обществен деятел от Пазарджик/. Няколко дни по-рано той ми беше изпратил една карикатура на Борис Димовски, която, според него, отразявала най-добре отношенията между народа и политическата класа. Помествам я тук с негово съгласие. Карикатурата наистина е гениална, правена е през вече далечната 1991 година.

Днес магарето сигурно е по-оядено, но другото си остава. Ех, какъв красив Жребец/ Народа – бял, с червена грива и зелено перо /хайдушко ли е?/. Как се стреми да литне напред! Но не може да направи дори една крачка – понеже Магарето го възпира. Вижте го, как опъва юздите клепоухият завистливец. И папийонка сякаш му е турил Димовски – да не би да не се сетим, кой е Магарето. Гледайте карикатурата – и вярвайте в себе си. Все пак.

Ето какво мисли Народа за Магарето:

Магаре от срам не мре. Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

А вие съгласни ли сте с написаното от него?

Материалът Кеворк Кеворкян: Как ни яздят магаретата е публикуван за пръв път на Опознай България.

Виновни сме обаче ние, защото ги търпим!

От Апостола до Берлин

Всичко си дойде на мястото.
И сега ако не прогледнем, ще означава, че сме свършени.
Преди около четири години цигани от Добрич, като истински скотове, поругаха портрети на Апостола, на княз Борис Покръстителя и на цар Симеон Велики.
Изплюха се в лицето ни.

И нищо. Сега друго животно, пак от Добрич, ни опозори пред целия свят.
Някои политически мишки се тюхкат – какво щели да кажат в Берлин.
Важно е обаче какво ще кажем най-после ние за тия диваци – и за жалките им адвокати от „Българския“ Хелзински комитет.
Защо не се ангажират сега със защитата на този дивак?

Защо мълчат и мошениците, които от години се препитават от лъжите си за „езика на омразата“?
Този циганин мерзък нарита не само невинното германско момиче.
Нарита и нас.
Стовари подлия си удар право в лицето на България. Така удрят тия животни – подло, откъм гърба. Виновни сме обаче ние, защото ги търпим.

Къде е сега циганката, която искаше да ме съдят, понеже съм нарекъл ония цигани от Добрич животни?
Защо си мълчи страхливо тая „журналистка“ Будинова? И за този ли дивак ще ходатайства тя?
Защо мълчи опакованият като външен министър Митов – досега сто пъти трябваше да каже нещо.
Къде, в коя миша дупка се е сврял Главният Циганолюб Кънев?
И, впрочем, българин ли е той – или циганин, в което, само по себе си няма нищо лошо.

Но ако е циганин, това няма ли да постави под съмнение ръждивата му дейност като цигански Апостол?
И нашите власти също са виновни.
Не по-малко. Думица не смеят да обелят.

Защото корумпираха циганите, превърнаха ги в стока по време на изборите. И затова не смеят да гъкнат и слугуват на циганския кеф.
Мълчанието за диваците от Добрич фатално променя и представата за стотици хиляди цигани, които Прехода оскоти до крайна степен.
Мълчат за диваците – и приравняват по този начин и всички останали с тях.

„Умница“ пък една казала по телевизията, че не трябвало да се разпространява позорният берлински клип – това си е чиста проба майкопродавство.
Тя е от избраниците на Плевнелиев – за тях българската чест е без значение: хайде да се завием през главата с юргана заедно с поредния позор – пак с щемпела на циганското варварство.

Думите на Кеворкян наистина се оказаха точни, неудобни, с трудни отговори и трънливи за мнозина…Въпросите: Защо? Докога? се задават от дълго време…и все още нямат отговор и желание за промяна.

А вие съгласни ли сте с написаното от него ?

Източник: standartnews.com

Материалът Кеворк Кеворкян: „От Апостола до Берлин“. Отново статията му – ПРАВО в ЦЕЛТА! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Несломимата му организация се опира на широконародна подкрепа в България и в Македония. От това интервю лъха много жал за България и тези негови думи са много далече от днешните думи на нашите политици.

В самото интервю Ванче обяснява как според дружество „Илинден“ в Пиринска Македония живеят Македонци, но нито един българин няма да го приеме като факт и ще се смее. За него това са престъпни фалшификации. Цялата емиграция в България коя е: някои във Варна живеят, други в Плевенско, трети във Варненско село и не са били Българи? Македонци били… Вижте това интересно интервю.

Източник: Нова телевизия

Материалът ВИЖТЕ ИСТИНАТА за Македония в интересно интервю на Кеворк Кеворкян с Ванче Михайлов (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Противно на очакванията им, Кеворк Кеворкян започва да се държи арогантно и да се заяжда с Денис за музиката, за личния му живот и за други неща.

Водещият е крайно озадачен и се чуди какво да му отговаря. Кеворкян успява да го критикува и упреква за хиляди неща и вместо приятелски разговор диалога се превръща в сериозни нападки. Вижте сами как се развива този некултурен разговор между двамата и коментирайте кой има право според вас!

Източник: БНТ

Материалът ШОКИРАЩО ИНТЕРВЮ на Денис Ризов с Кеворк Кеворкян! ВИЖТЕ как Кеворк РАЗБИ водещия Денис от Ахат! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.