Родолюбиви българи от Клисура, Сопот и Копривщица пресъздават прекрасно във видеото по-долу традициите, обичаите, приготовленията за посрещане на този голям християнски празник такива каквито са били преди повече от 100 години и за наша радост, запазени и до днес. Още от ранни зори всеки член на семейството се заема със задачи по приготовление на празничната трапеза и обичаи. Мъжете се залавят да подсигурят огъня, на който по-късно ще се изпекат омесените от жените вкусни питки-буговички, сърмите, чушките с боб и всички постни гозби.

Сега ви предлагаме да седнем всички край топлото българско огнище за да си припомним, изгледаме и споделим българските традиции за празника от едно време.

Материалът Рождество Христово, според българските традиции и обичаи в Клисура, Сопот и Копривщица (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Когато се говори за български просперитет, предприемчивост, родолюбиви, непримирими, незабравими и легендарни българи, допринесли за Свободата на България, то неизменно се свързва с Копривщица!

Там където Васил Левски през 1870 г. основава първия таен революционен комитет, там където 6 години по-късно пуква първата пушка, възвестила началото на епичното Априлско въстание, там където Тодор Каблешков написва прочутото „кърваво писмо“, с което съобщава за началото на въстанието, там, където Бенковски създава прочутата „Хвърковата чета“, там където всеки камък, по който стъпваме носи спомена за горди и славни българи, дали живота си за великата кауза да видят родината си свободна, оставяйки името си безсмъртно в историята и костите си за поклон на идните поколения.

Това е и мястото, където работи и твори Л. Каравелов – един от вдъхновителите на борбата за освобождение на подтискания и страдал 5 века български народ. Жителите на Копривщица са били известни като трудолюбиви и находчиви, но преди всичко родолюбиви и сплотени, което е позволило да спечелят уважението на местната турска власт и така да запазят редица привилегии, позволили да изградят едно богато и преуспяващо селище, всеки път възстановявано след набезите на кърджалиите в началото на 18-ти век.

Запазвайки тези си качества, копривщенци съхраняват и до днес възрожденския облик на града, превръщайки го селище на международния туризъм. Като пример за българска възрожденска архитектура може да разгледате къщите-музеи на: Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”.

„Мостът на Първата пушка“ (Калъчевият мост) в Копривщица – мястото, където избухва Априлското въстание,  снимка: Diana Vyagova‎

Как е възникнало обаче селището? Според една от легендите Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и издействала от османския султан да я обяви за господарка на Копривщица. Той й дал ферман, според който селото се ползвало с големи привилегии. В него султанът назовал Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица. Друга легенда относно първите жители е свързана със старобългарския родови произход и заселването със скотовъдци и животновъди. Несъмнено за създаване на китното селище са допринесли и природните дадености – долина, разположена в полите на невисока планина, спокойна река, вековни букови, борови и елхови гори, тучни пасища, кръстопътното положение и благоприятен климат /мека зима и прохладно лято/.

Сега градът живее своя живот – добре развитото животновъдство, представено със стада от порядъка на 600 овце и локалното земеделие се изцяло покрити от хотелиерството и туристическите атракции.

Несъмнено, една от атракциите е в местността „Войводенец“, където, на всеки 5 години, се провежда Национален събор за автентичен фолклор (народни песни, танци и обичаи), в който участват до 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на страната, и с участието на славянски комитети от цял свят.

Градът с неговите околности е естествен резерват, където все още могат да бъдат срещнати защитените от закона белоглав орел и черен щъркел.

През 1971 г. Копривщица получава статут на архитектурен и исторически резерват, а от 1978 г.  е обявена за национален архитектурен резерват. С тези си статути градът безспорно се е утвърдил како желана туристическа дестинация със световно значение.

Материалът ВИЖТЕ защо градчета като Копривщица са лицето на България, а и надеждата за бъдещето ни! Архитектурно-исторически резерват град Копривщица! (СНИМКИ и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Така преминават повечето български сватби…Но тази сватба, която ще видите, е по-различна. Защото тук атмосферата е изключително празнична и позитивна.

Ще видите кадри как приготвят паралелно младоженеца и булката, как играят български народни танци. Всичко това става под на фона на българската гайда.
Ще видите и почувствате техните емоции и вълнения, които са истински, ще видите техните прекрасни искрени усмивки.

Всичко това, съчетано с красотата на Копривщица ще ви накара да се почувствате прекрасно, гледайки как двама влюбени споделят сърцата си. Това е една истинска българска венчавка, която заслужава да се види от всеки от нас!

Материалът ДАЙ БОЖЕ на всеки! УНИКАЛНАТА българска традиционна сватба в Копривщица! ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗА ГЛЕДАНЕ! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Няма истински българин, който да не е чувал или бил в легендарната Копривщица. Много от нас са вкусвали от атмосферата на този красив български град – някои сме били за кратка разходка, други за по продължителна почивка. Независимо от това в тихото и спокойно градче от Средногорието безспорно ще усетите духът на българското възраждане, който витае и нашепва за славно минало и велики българи.

фото: Daniela Milcheva

Природата около планинското градче е уникална – съчетание от поляни и възвишения до сгушени красиви борови горички. Реката, която минава през града шумоли приятно и създава усещане за уют и безкрайност.фото: Daniela Milcheva

Градът е изграден след края на Второто българско царство, като според Найден Геров бивши търновски боляри са основоположниците му. Те бягали от Велико Търново към Средна гора. Затова е любопитно да се отбележи сходството в болярските и копривщенските имена.

Копривщица, фото: Estislav Ploshtakov

фото: Daniela Milcheva

В периода 1793-1810 г. селцето бива опожаряване два пъти от турците, след което последвало преселение и обезлюдяване. Всички къщи били засегнати, много от тях били напълно негодни за живеене. След втория пожар, селището започва своето  обновление, постигнато благодарение на трудолюбивите, предприемчиви и ученолюбиви жители.

фото: Daniela Milcheva

Макар и малко на брой, те успяват да възродят Копривщица и от скромно селце тя достига 12 хиляди жители в средата на 19 век! Забележителна и неповторима е възрожденската архитектура, която впечатлява с уникални сгради, симетрия, пищно изписани фасади и един истински бунтовнически дух, който се носи от всяка къща.Ослекова къща, фото: Milena Maitri

Построяват се изящни църкви, мостчета, чешми, прави се Читалището. Жителите възнаграждават богато зографи и монаси за да изпишат икони и да учат на български език децата им. Това полага началото на сформирането на каймака на едно будно и възрожденско потомство, сред които са  известните имена на Каблешков, Бенковски, Каравелов, Геров, Дебелянов и много други.Храм Успение Богородично в Копривщица, фото: Daniela Milcheva

Мостът на Първата пушка / Калъчевият мост/, фото: Daniela Milcheva
Мостът е известен с това, че тук на 20 април 1876год. е убит първия турчин, с чиято кръв Тодор Каблешков написва своето „Кърваво писмо“.

В град Копривщица са запазени редица надгробни паметници, скулптори, всички мостове и чешми са автентични и почти идентични с предишният им вид.

Материалът ЗИМА в Копривщица – градът на възрожденската душевност! Потопете се в атмосферата на този славен български град (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.