30-годишен американец издирва роднини в България

„Искам да разбера какви са били, къде са живели, били ли са щастливи. Така ще опозная и себе си по-добре.“ Разказът на един 30-годишен американец пред NOVA започва така.

„Казвам се Джеймс Сейнтама. Дядо ми, по майчина линия, беше българин – Джеймс Джордж Димитров. Страхотен човек, на когото съм кръстен. Но не познавам корените си. Не знам нищо за неговите родители. Знам само имената, рождените им дати и кога са емигрирали от България в САЩ“, споделя той.

Според документ, който Джеймс успява да открие в Американския архив, прадядо му и прабаба му пристигат с кораб през април 1914 г. Две години след потъването на „Титаник“. През тези години, емигранстката вълна към Съединените щати е в пика си. В края на 19-ти и началото на 20-ти век в страната пристигат над 22 милиона души. Те са главно от Ирландия, Италия, Източна Европа и Китай. Намират работа предимно като работници в големите фабрики и живеят в малки, гъсто населени блокове в големите градове. Като повечето от тях, първата си крача на американска земя, Георги Димитров и съпругата му Иванка Мартинова правят на остров Елис, в Нюйоркския залив. Това някога е най-големият център за приемане на емигранти. Днес е музей.

„Цял живот са говорили предимно български и много малко английски. Майка ми ми е разказвала, че спазвали стриктно българските традиции, но не говорели за миналото си. Затова никога не споделели от кой български град са. Не знаем дори от кой район на страната са. Или са искали да се американизират по-бързо, като забравят миналото, или са бягали от нещо. Но по всичко личи, че май е второто“, споделя Джеймс.

Преди да отпътува от България, прадядото на Джеймс се сражава в Балканската война.

След като заедно със съпругата си пристигат в САЩ, се заселват в Колорадо. Там, през 1918 г. се ражда и дядото на Джеймс – Джеймс Джордж. Третото от четирите деца на семейството.

„Дядо ми също беше военен. Участник във Втората световна война. Награден с няколко ордена за храброст, които все още пазим. Той говореше български, все пак си беше чист българин – и по бащина, и по майчина линия. Така и не успял обаче, да научи майка ми на български. Но пък тя знае няколко народни танца и как се правят сарми“, казва Джеймс.

Всъщност Сейнтама обожава мултикултурализма. Съпругата му е от Тайван. Днес са в Тексас, но са живели и в Южна Африка. Няколко години той е изучавал японски и управлявал китайски ресторант. Сега му предстои да влезе в американската армия, където ще работи като електротехник.

„Микса от културите на всичките народи, минали през българските земи, е невероятен. Много ме впечатлява историята на траките. Българските традиции излъчват топлота и уют. Харесва ми мисълта, че съм част от тях. Всъщност, харесвам когато един народ има традиции. Наскоро научих и кирилицата. Започнах да се опитвам да чета и да пиша, дори да превеждам. Знам, че е създадена по българските земи и това отличава българския от другите източноевропейски народи“, допълва Сейнтама.

„Моля ако някой, който сега гледа, е чувал в семейството му да се разказва историята на Георги Димитров и Иванка Мартинова, които някога заминали за Америка, да се свърже с нас! За мен това е много важно! Благодаря“, призовава Джеймс Сейнтама.

Материалът Реалната история на Джеймс: Преди да отпътува от България, прадядо ми се бие в Балканската война. ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.

Още на 17 години той започва да обикаля цяла България, опознавайки дори най-отдалечените и затънтени села. В следващите години пътуването на стоп се превръща в начин на живот, а понятието „дом“ придобива нови измерения.
В продължение на десетилетие Иван изминава стотици хиляди километри само със самара на гърба си. Често се налага да спира коли в екстремни метеорологични условия или да спи под открито небе.

Пътят му е донесъл безброй приятелства, както и завиден репертоар от всякакви смахнати случки.
Негов спътник в стопаджийските приключения е не кой да  е, а кучето му – Дивак.

Нищо чудно и вие да сте ги засичали до някой разклон по Света и у нас.

Иван едва ли е предполагал обаче, че десет години по-късно ще тръгне обратно по стъпките си, там от където всичко е започнало, близо до родния дом, но достатъчно далеч от града, за да открие спокойствието, което търси.

По ирония на съдбата той се озовава в 100-годишната къща на прабаба и прадядо си, които напускат село, за да търсят по-добър живот в града, а днес той предпочита да се върне „обратно към корените си”.

Той си спомня, че желанието да заживее на село го съпътства още от 6-годишен, затова решението дали да остане в бетонният свят и да живее по часовник, или спрямо цикъла на природата, идва естествено.

Като всяко начало, и това е трудно. За да може да нарече това място свой дом, Иван осъзнава, че ще са му нужни няколко години, много упоритост и труд.

Приятелите и семейството на пътешественика го подкрепят, макар че понякога алтернативните методи на Иван за поддържане на градината остават неразбрани от баба му и дядо му, които държат на добре изпробваното.

Всички в селото го посрещат с усмивка и готовност да помагат. Макар че в село Александрия живеят едва около 40 човека, Иван не се чувства самотен, напротив.

Това място му дава много голяма сила, защото тук се чувства близо до корените си, където може да съсредоточи енергията си и да съгради мечтания дом.

Източник: Vesti.bg

Материалът ЗА ПРИМЕР! Обратно към КОРЕНИТЕ – да се ВЪРНЕШ на СЕЛО и да бъдеш ЩАСТЛИВ (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.