Ако не сте планирали почивка по празниците и се чудите къде да отдъхнете, на час-два път от града ви очаква спокойствието на родопските села. Четири бързи дестинации ще ви помогнат да се отделите от кошмарите на големия град.

Яврово

Яврово е сред най-старите български селища, разположено близо до Асеновата крепост. Ще ви заплени с величествена гледка, откриваща се към Стара планина, Средна гора и Тракийската низина. Може да посетите къщата-музей на Николай Хайтов и чешмата, изградена в негова памет. Старинните къщи са се сгушили близо една до друга, разделени от тесни улички.

Побит камък

Побита скала дава името на селцето, което се намира в община Сърница. Според легендите тя е част от светилище или древен езически идол, издигнат от траките. Друга основна забележителност е Етнографският музей. Възрожденските къщи и композицията от скали и горски масиви привличат туристите.

Гела

Гела е райско кътче в сърцето на Родопите, основано е от траките. Според митовете там е бил домът на Орфей, а в пещерата „Дяволското гърло“ е слязъл, за да потърси любима си Евридика. Други предания сочат, че Патриарх Евтимий е бил погребан в манастир, а на неговото място днес е построена църквата „Св. Троица“.

Лещен

Скрито в западната част на Родопите, в Лещен сякаш времето е спряло. Старите родопски къщи са съхранили архаичния дух на българското село. Архитектурни паметници, запазили автентичността и величието на отминали векове, са църквата „Св. Параскева“ и килийното училище. Близо до селото са резерватът „Тъмна гора“ и скалните образувания „Тракийските съкровища“. Сред атракциите е глинената къща. /по препоръка на Марица.бг.

Материалът Четири топ дестинации за селски туризъм е публикуван за пръв път на Опознай България.

Село Лещен още едно българско село с уникална природа, топли хора и дълга история. Селцето се разпростира по южните склонове на Родопите, на запад. Къщите му са старинни и са реставрирани, за да се запази автентичния им облик. Те очакват туристите търпеливо и тихо, за да ги запознаят с бита, културата, обичаите и ежедневието на българите от отминали епохи.

Няма значение дали е есен, зима, пролет или лято в Лещен има  какво да се прави винаги. Можете да се отдадете на разходки в красивата планина, да отидете за риба, да посетите курорта Огняново и да се потопите в лековитата минерална вода.

Пробвайте и брането на гъби и билки с местен гид много е забавно и полезно същевременно. В близост до село Лещен се намират етнографските комплекси Долен, Ковачевица и Делчево. Струва си да посетите и тях и да удължите престоя си тук, защото времето сякаш е спряло и шумотевицата на големия град я няма. Екскурзията до Банско и „Роженския Манастир“ от селото също е вариант, за оползотворяване на времето. Как да опишеш неописуема красота, малки, тесни калдъръми обградени с бели къщички, с каменни покриви и много зеленина.

В околността се намират и прочутият за природолюбителите рид Дъбраш, Хаджидимовския манастир, биосферния резерват Славянка и ваканционно селище Омая.

Подарете си незабравима ваканция Лятото и се потопете в магията на Лещен.

Материалът Лещен – целогодишно атрактивно и красиво. Заслужава си да посетите това автентично българско село! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

източник: boryanakrasteva                                                                                                                       

Отдалечавайки се от Пирин планина и навлизайки в Родопите, колата прави все по-чести завои, губещите се в отсрещните хълмове. Изкачването е бавно, но панорамата, която се разкрива е толкова пленителна, че забравям за динамиката, на която ме е научил градският живот.

Идвам тук в разгара на пролетта и гората се е разлистила във всички нюанси на зеленото. Тук-таме се мяркат и сиви клони, чакащи новата си премяна. По върховете пък като стражи стърчат борове, неподвластни на годишните сезони. Докато снимам през отворения прозорец, пред мен се появява олюляваща се дървена табела с надпис „Лещен”.

Паркирам в центъра, точно пред храм „Св. Параскева”, издигнат през 1836г. Минавам по утъпкана пътека и пристъпвам в малкото дворче на църквата. Почти се превивам на две, за да мина през ниската порта. Най-впечатляващото в храма са двата огромни стенописа на лявата му стена. Те изпъкват с необичайно големия си щрих и ярки цветове.

От храма започва калдъръмена пътечка, която преминава покрай кметството. От двете ми страни се редят двукати къщи, целите от камък и дърво. На портите им висят тежки катинари, а в дворовете им има избуяла трева. Това не е чудно, тъй като в селото живеят само десетина души. Повечето къщи са изкупени от софиянци, които ги навестяват през лятото и по празници, през останалото време обаче пустеят.

В края на пътечката се е сгушила къщичка, досущ като от приказка на Братя Грим. Схлупена, със сламен покрив, мънички прозорчета и цялата измазана с глина. Ниска ограда опасва дворчето, потънало в зеленина, а от верандата на къщата се открива гледка към цялото село. Зад Глинената къща се шири гъста борова гора, от която вее хлад.

По пътя надолу виждам сивите покриви на къщите, които са като сгушили се в студа врабчета. Връщам се в центъра на селото, което вече гъмжи от хора, дошли да си припомнят вкуса на живота. От кръчмата се чува потракване на чинии и весели възгласи. Все пак, едно истинско пътуване в Родопите не може да мине без дегустация на местните специалитети.

Виждам табела с надпис „Галерия” и тръгвам след стрелките оказващи посоката. Прашните ми обувки ме водят пред една малка порта, зад която ме гледа спретнато дворче, изпъстрено с най-различни цветя. Стопаните на къщата ме посрещат с топли усмивки. Това са поетът Борис Христов и жена му Дарина. Те прекрояват някогашната плевня в галерия, която всекидневно се посещава от любопитни туристи. Стопанинът ме въвежда през входа, пуска „изискан джаз“ и ме оставя да се наслаждавам на красотата. На самия под, облегнати върху стената, се редят картини на Милко Божков, Захари Каменов и самата Дарина. Компания им правят дървопластики и съдове за бита, дело на Христо Йотов, както и изделия от камък и фотографии, чиито автор е самият поет. Най-ценната творба в експозицията обаче е гледката през трикрилия прозорец – тучни зелени поляни, лъкатушещи хълмове, а зад тях заснежени върхове, обгърнати от бяла мъгла. Купувам си картичка за спомен, сбогувам се и стопаните пак се заемат с работата си по двора.

Вървейки към колата ми прави впечатление, че селото умело съчетава възрожденска атмосфера с модерен комфорт. Половината от 30-те къщи са реставрирани и предлагат всички удобства на своите гости. Те впечатляват с широки чардаци, китни дворове и уютни механи. Правя още няколко снимки и се качвам в колата. С приповдигнат дух се запътвам към следващото село от съкровищницата на Родопа планина – Ковачевица.

Материалът Приказните села на Родопите – Лещен. (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.