Заради рязкото вдигане на акциза, което предлага ЕК, се очаква увеличение на

България не е готова за зеления преход в транспорта, твърдят от петролния бизнес!

След рекордните цени на тока и газа, за които няма изгледи скоро да се укротят,
идва шоково поскъпване на бензин, дизел, пропан-бутан и метан. Това стана ясно
в четвъртък на конференция за бъдещето на петролния бизнес у нас, организирана
от Българската петролна и газова асоциация (БПГА).

Причините за поскъпването на горивата са готвените от ЕК промени в облагането
и вкарването на екологичен компонент в цената им, обясни Светослав Бенчев – юрист
на браншовата организация.

Според подготвяната нова евродиректива от 2023 г. акцизът за всички горива, използвани
в транспорта, ще се смята според енергийно съдържание, а не на литър, както е
в момента. Само от тази промяна косвеният данък за бензина ще се увеличи с 50
ст., при дизела с 1,40 лв., за пропан-бутана увеличението ще е от 18 до 40 ст.,
а за метана, който се използва като моторно гориво – до 76 ст.

Към тези стойности трябва да се прибави и екологичната компонента, която при
50 евро цена на тон въглеродни емисии ще добави още 55-65 стотинки на литър, показват
изчисленията на асоциацията. От крайните сметки излиза, че се очаква увеличение
на литър гориво от поне 1,20-1,32 лв.

Така новото облагане ще доведе до почти двойното поскъпване на бензин и дизел,
ако се сравняват със сегашните им нива, и

от 2023 г. литър ще е към 4 лева

Изчисленията важат, ако междувременно не се променят цените на петрола. Очакванията
обаче са, че котировките му ще се качат и през следващата година заради все по-голямото
търсене, свързано с възстановяването на световната икономика. Още до края на тази
година най-вероятно ще има ново увеличение на дребно до поне 2,40 лв.

Покачването на горивата по бензиностанциите в момента изоставало в сравнение
с ръста на международните цени, защото у нас търговците все още имали запаси от
средата на лятото. В момента обаче те вече са на изчерпване и нямало резерви за
задържане на цените. А след срещата на страните производителки от ОПЕК, които
решиха да не се увеличава добивът, тенденцията за петрола била ясна – плавно,
но устойчиво поскъпване.

България не е готова за прехода в транспорта

според параметрите на Зелената сделка на ЕС, заяви Живодар Терзиев – председател
на БПГА. Според него новите екоизисквания ще направят придвижването с автомобил
и транспорта на стоки много скъпи.

Терзиев вижда проблем за България и при преминаването към алтернативни горива
за автомобили – електричество и водород. Той даде следния пример – средно за месец
се продавали 300 млн. литра горива у нас, което се равнява на 1500 гигаватчаса
ток за електромобили. Ако те заменят изцяло тези с двигател с вътрешно горене,
няма да има кой да произведе толкова ток за задвижването им, както и няма да може
да се осигури инфраструктура за зареждането им.

Изискванията на ЕС са до 2025 г. да има зарядни станции по трансевропейските
коридори на всеки 60 км у нас, което е много трудно изпълнимо, посочи Терзиев.
В момента доставяната електроенергия до бензиностанция била най-често до 30 киловата,
което стигало за нейната нормална работа, но не и за изграждане на зарядни станции
за лекотоварни автомобили. Единствено обектите за търговия с природен газ за моторно
гориво имали осигурени 250 киловата.

А според новите изисквания на ЕС до 31 декември 2025 г. всяка зарядна станция
трябва да е с минимална мощност от 300 киловата и да включва минимум една зарядна
колонка с минимална мощност от 150 киловата. 5 години по-късно параметрите се
променят на минимална мощност от 600 киловата и поне две зарядни колонки с минимално
150 киловата.

По трансевропейските коридори трябва да има зарядни станции за тежкотоварни автомобили
до 31 декември 2025-а с минимална мощност от 1400 киловата и минимум една колонка
с поне 350 киловата. До 31 декември 2030-а изискванията се вдигат на 3500 киловата
две станции с поне 350 киловата.

За да се осигура такава инфраструктура,

ще са необходими огромни инвестиции, които компаниите трудно биха могли да направят

без помощ от държавата. На най-наситената с бензиностанции магистрала “Тракия”
обектите не можели да получат стабилно такива големи количества електроенергия,
липсвали подстанции на електроразпределителните дружества.

Отделно остава нерешен въпросът кой ще достави този ток до зарядните станции,
заяви Терзиев. За да се осигури по-бързото им изграждане, от БПГА посочват, че
ще се наложи да има облекчения за лицензирането им за участие на борсата за ток
и за строежа на станции.

Според Живодар Терзиев проблем има и при соченото за друго екологично гориво
– водорода. У нас имало две-три станции за водород, и то за технологични нужди,
е не за зареждане на автомобили.

От асоциацията подчертаха, че не са против развитието на инфраструктурата със
зарядни станции за електромобили, но предупреждават, че България няма да се справи
с твърде тежките изисквания на ЕС.

Затова предлагат в преработвания план за възстановяване да се предвидят планове
за мобилност в цялата страна. Друга идея на асоциацията е да се предвиди грантова
схема за подпомагане на инфраструктура и технологии като изграждане на обекти
за газ, водород и електрозарядни станции. Субсидиите трябвало да покриват 60-
90% от нужните инвестиции, защото не ставало въпрос за пазарни принципи, а за
административно наложени задължения.

България можела да поиска и да не прилага за определен период екологичния компонент
в цената на горивата, защото социалната и икономическа цена в момента ще е твърде
висока. Страната ни имала най-висок дял на намаление на вредните емисии в Европа
съгласно стойностите на Парижкото споразумение за климата и това можело да се
използва за добър преговорен инструмент. Освен това България има право и на вето
по отношение на екологичния компонент.

От петролната асоциация настояват да се въведе и плавен график за вдигане на
акциза, за да могат домакинствата и индустрията да предвидят разходите си и да
няма шоково поскъпване след кризисния период.

Не искаме да чертаем апокалиптични картини, а да се помисли как преходът към
зелени технологии да е социално поносим, посочи Андрей Делчев – изпълнителен директор
на асоциацията.

Според него

пропан-бутанът и метанът трябва да останат като преходни горива поне още 20 г.,

както и да бъдат запазени възможно най-дълго автомобилите с двигатели с вътрешно
гориво, използващи биогорива, и усъвършенстването им за отделяне на по-малко въглеродни
емисии.

Можело и да опита производство на водородно гориво в бургаската рафинерия “Лукойл
Нефтохим” и АЕЦ “Козлодуй”. Друга мярка, предлагана от асоциацията, е да се въведе
изискване вътрешните превози в предприятия, пристанища и летища да са само с електромобили
и да се заложат пилотни проекти за градски транспорт в София с водород. Така нямало
да се прехвърли цялата тежест на екоизискванията на ЕС върху домакинствата.

Тихомир Безлов – експерт в Института за изследване на демокрацията, посочи, че
шоковото поскъпване на горивата може да предизвика рязко повишаване на дела на
сивия сектор. Той даде пример как през 2010 г. е имало подобно явление с цигарите, когато акцизът
бе вдигнат рязко и контрабандата е стигнала около 40%. Според направена оценка делът на незаконния пазар на горива в страната е около
12-15%. Това означава, че на около 6 млрд. литра 1 млрд. са продавани, без да
се платят данъци.

Източник: 24 часа

Материалът 4 лева за литър бензин и дизел: Идва ценови шок и с горивата е публикуван за пръв път на Опознай България.

Просто се разхождахме по долни гащи и потник из цялата къща или апартамент, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори.

Парното работеше толкова силно, че даже студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите.

Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация” от все сърце.

В интерес на истината парното дойде доста късно. До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва. За осигуряване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „Топливо”. Някъде записването ставаше и в профорганизацията.

Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, за да пренесе топливото да избата. Някой път идваха комшиите да помагат, друг път се наемаха цигани.

Първите си 25 стотинки /днешни 2 стотинки и половина/ в живота си спечелих от едно пренасяне на въглища. За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха.

Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат. Имаше моторни резачки – техният звук е възпят от Валери Петров, имаше и резачи с ръчни триони. Когато на леля Надка идваха дървата, тя пращаше телеграма на Шерифа – майстор на рязането от циганската махала, който естествено нямаше телефон. Шерифа идваше след няколко часа и започваше. Беше стар и толкова слаб, че панталоните му се смъкваха при всяко движение на триона. На една телеграма просто не се отзова…

Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, положението започна да се усложнява. Избите бяха миниатюрни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори. След това да се качват по стълбите до апартаментите.

Имаше готварски печки, имаше и високи „пернишки”, и тричарки, и „циганско чудо”. Някои от тях се върнаха в живота ни в годините на Прехода – когато останахме без парно. Всяка сутрин преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, после се духаше и т.н.

Електрически печки още нямаше.

При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан. Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под друг. Малко по-късно пуснаха електрическата печка „Лъч”. Тя беше върхът на дизайна – небрежно клекнала, с асиметрични крачета. Реотаните често горяха и печката трябваше да се разглобява.

Имаше някаква партида и гедерейски печки с огледален рефлектор – бяха красиви, но много слаби.

В началото на 70-те години пуснаха първите съветски вентилаторни печки. Малки, зеленикави – с цвят на танк Т 34, но струята топъл въздух се усещаше даже на два метра разстояние. Свалихме шапка на съветския технически гений.

Да се отопляваш на ток обаче излизаше много скъпо – някой път сметките минаваха 20 лева. Тогава някой измисли акумулиращите печки. Те се произвеждаха на две места, доколкото си спомням, едното беше пловдивския завод „Изгрев”. Същият завод по-късно пусна и т.н.платкови радиатори, които по дизайн биеха печките „Лъч”.

Акумулиращите печки работеха нощно време, акумулираха в тухлените си кожуси топлината и я излъчваха през деня. Проблемът им беше, че тежаха сигурно един тон и беше почти невъзможно да се преместят – ако се смениш квартирата.

Забравихме нафтовите печки.

Те се появиха през 60-те години. Бяха доста леки, но искаха кюнци. Бързо станаха модни и трябваха връзки, за да се намерят. Както и акумулиращите печки, разбира се. Вечер по улиците щъкаха хора с 20 литрови туби в ръце. Тогава единици имаха собствени коли и тубите се пренасяха с автобуси и трамвай до най-близкия нафтопункт. Тубите бяха мазни от нафтата и трябваше да се държат далеч от крачолите на панталоните. По-бедните хора, които не можеха да отделят 2 лева за голяма туба, използваха по-малки. В една студентска квартира пък зареждахме печката с чайник, който събираше нафта за 20 стотинки. Печката работеше два –три часа и отново трябваше да се търсят стотинки. Колко щастливи бяхме обаче, когато резервоарът беше пълен догоре – първо пускахме малко нафта, след това с една дълга пръчка подпалвахме – отначало на едно, после на две…докато стигахме до 6.

„Печката на 6” беше върхът на щастието. Тогава ставаше толкова топло и приятно, че мадамите започваха сами да се събличат.

Хубавото на нафтовите печки беше, че работеха даже когато токът спираше.

По време на Режима – една зима през 80 и не знам коя година ток имахме два часа, после два часа го изключваха и т.н, спираха естествено всички електрически уреди, спираше даже парното, но нафтовата печка продължаваше да топли. И да хвърля дискретна светлина. Тъй като нямаше и телевизия, единственото нещо, което можеше да направи човек, е да се завие с едно родопско одеало и да чака. В повечето случаи се унасяхме и така можеше да прескочим и вечерята.

Оставаше обаче проблемът с къпането на бебетата. Нафтовата печка не можеше да се пренесе навсякъде. Дъщеря ми я къпехме в банята, като предварително в една купичка запалвахме спирт. Някой път замествахме спирта с ракия –анасонлийка. Бебето се омирисваше на кръчма, но това беше най-малкият кахър.

Лошото беше, че по време на Режима спираха и асансьорите. Тези, които живееха на високо, планираха до минути дневния си режим – изчисляваха кога да се приберат, кога да сготвят и да се изкъпят, кога да си легнат.

Иначе парното беше хубаво нещо. Мечтата за този плод на цивилизацията е възпята в прочутия български филм „Топло”. Новите апартаменти ги даваха с готово парно, но с платкови радиатори. Които имаха живот не повече от 5 години. Дотогава трябваше да се сменят с чугунени. Чугунените струваха по 500 лева на апартамент, не всички имаха толкова пари на куп, но държавата даваше заем. И аз взех заем и за няма и пет години го изплатих.

Всъщност топлото не идваше от ТЕЦ-а, а от СССР. ТЕЦ-ът беше само част от дружбата. Великият Съветски Съюз не само ни беше освободил два пъти, но и ни пращаше евтина нафта. Част от нея препродавахме, с друга се движеше транспортът ни, с трета се топлихме евтино.

Дойде Горбачов и всичко започна да върви назад. А като дойдоха и нашите демократи на власт и си развалиха отношенията с нашия по-голям брат, започнахме да мръзнем.

В интерес на истината в началото се радвах на демокрацията, но като получих първата сметка от 480 лева и разбрах, че не вървим по правилния път. Първо намалих радиаторите, после спрях да плащам, те спряха и да ме топлят.

Чугунените радиатори още си стоят – тежки и студени.

Гледам ги и си мисля, че съм готов на всичко – само и само да се върне онова време, когато сутрин се разхождах по гащи и по потник. Па ако ще пак да ни спират тока на 2 часа, ако ще пак да ни правят идиоти…

Защото от топлото по-хубаво няма. Описал го е още Христо Ботев в „Политическа зима”.

Евгений Тодоров, zaprehoda.blog.bg

Материалът Още помня нафтовата печка на дядо: Отоплявахме се с литър нафта за 4 стотинки е публикуван за пръв път на Опознай България.