Скъпи приятели, днес ви предлагаме да се впуснем в едно невероятно приключение от серията „Топ мистериите на България“, в което ще минем през най-дългия въжен мост до едно забравено място – село Лисиците и Чит Кая!

Това е място откъснато от модерния свят и до него не може да стигнете с кола. Единственият начин да посетите селото е чрез лодка или да преминете през 260 метровия въжен мост. Нашата крайна цел обаче не е Лисиците, а обгърнатата в легенди скала над него известна като Чит Кая.

Село Лисиците се намира на 10 км от град Кърджали на брега на язовир Студен Кладенец. За да стигнете до него трябва да карате с колата до село Широко поле, след което паркирате някъде, грабвате раницата ако носите такава и тръгвате пеша. Който и да попитате ще ви упъти, но гледате язовира да ви се пада отляво докато ходите покрай жп линията. Малко по-надолу се забелязва дървена пейка и табела спирка Лисиците. Спокойно имаме още път до селото, просто тук ще ви остави влака ако пътувате с него. Пътеката надолу криволичи в продължение на 10 минути, докато най-накрая не се появи прословутият мост. Пригответе се за около 5 км ходене пеша като цяло.

Самият мост е наистина много красив и във сравнително добро състояние. Местните разказват обаче, че вече няма кой да го поддържа и някои дъски са започнали да изгниват. За това е добре да си гледате в краката, въпреки невероятните гледки наоколо. По дължината на моста са разположени 40 стоманени въжета, които държат платформата. Този мост е построен през 90-те като преди него е имало друг, който се е скъсал. Преминаването не е за слабите духом, мостът се клатушка и не е от най-стабилните. Но тази крехка въздушна пътека ни отвежда в един друг свят.

От едната страна на моста е нашият свят. От другата е безвремието към, което сме се отправили. Тук няма лисици и никога не е имало според местните. Кръстили го така, защото били сгушено като лисича дупка. В самото село няма коли, нито асфалтови пътища. Миналото сякаш се е запечатало на това място в даден момент и часовникът просто е спрял. Това е един отделен свят, десетки години назад във времето. Няма магазин, нито аптеки, лекар и всичко на каквото сме свикнали. Повечето къщи са отдавна изоставени и природата си ги взима обратно, камък по камък. Животът в село Лисиците е истинско предизвикателство за 15-тината останали жители. Всеки ден те трябва да изминават това разстояние, за да си набавят ежедневните продукти като хляб. Ток в селото има, но вода до всяка къща не стига. Използват се местните чешми за утоляване на жаждата.

Видео: The Clashers

Сега обаче е време да се насочим към скалите над селото, които са известни като Чит Кая. В превод това означава „Зидан камък“ и има защо. В него са издълбани около 50 трапецовидни ниши и други причудливи форми. Това е първият ни сблъсък с тях в тези епизоди, но ще говорим повече за тях в сезон 2. До там уж водели всички пътеки, но повечето са много трънясали и непроходими. За това аз ви съветвам да последвате брега на язовира докато не ги видите. След това тръгвате към тях. Може да минете и през селото, но всеки път удряхме на задънена улица. Ако срещнете местни, най-добре попитайте тях.

Самите ниши са разположени на около три реда, като големината им е различна. Някои от тях са започнали да се рушат благодарение на естествените процеси, но хилядолетната им история все още личи. Някои от нишите са трапецовидни, други елипсовидни, но всяка една от тях е издълбана на недостъпно място. Това се наблюдава и на другите места като глухите камъни и орловите скали. Около тях можем да видим така нареченият скален венец, в който според вашето въображение може да видите различни форми като лица на хора, влечуги и птици.

Материалът Най-дългият въжен мост в България води до едно забравено кътче – село Лисиците и Чит Кая (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

The Good Life

Преди много време, след като завърших бизнес-училището, реших да си взема почивка. Избрах малко тихо рибарско селце. където да мога да събера ума си след бизнеса. Само за няколко дни…

Докато се разхождах по плажа тъкмо преди залез, видях малка рибарска лодка да идва към брега. Вътре в нея имаше длъгнест рибар. и няколко прекрасни жълти риби.

– Колко време ти отне да наловиш тая риба? – попитах рибаря.
– Само няколко часа – отвърна той.
– Защо не остана по-дълго, да наловиш повече? – попитах. – Със сигурност има много повече търсене на риба от тези няколко в лодката…
Рибарят се усмихна:
– Ловя достатъчно, за да издържавам семейството си и живея безгрижен живот. Ставам с изгрева, ловя малко риба, играя с дъщерите си, обядвам със семейството си и уча децата на риболов, преди да отида на селската вечеринка, където свиря на китара с жена си и с приятелите си…

– Слушай! – рекох му. – Имам икономическо образование. Мога да ти помогна много да разгърнеш бизнеса си. Просто ако прекарваш повече време в риболов, скоро ще имаш достатъчно пари да си купиш по-голяма лодка…

– Наистина ли? – попита рибарят.
– Абсолютно! А с по-голяма лодка скоро ще хващаш достатъчно риба, за да си купиш няколко лодки, а после и цял флот. По това време вече ще се разрастнеш достатъчно, за да продаваш рибата си директно на преработвателя, отрязвайки посредника и многократно увеличавайки печалбата си…

Рибарят вдигна вежда:
– Хм!
– Евентуално можеш да отвориш собствен склад и да контролираш продукта, обработката и разпространението – добавих аз.
– И после какво? – попита той
– Ами после ще прехвърлиш бизнеса в столицата. И ако всичко върви добре, ще се окажеш в Ню Йорк Сити, ръководещ бързо развиващо се предприятие.
– Колко време ще отнеме всички това? – попита той, следвайки точно логиката ми.
– Ами, вероятно между 10 и 15 години… – отвърнах.
– И после какво?
– Е, това е най-добрата част! Ще станеш обществена личност. И тогава, приятелю, ще бъдеш много, много богат! Многократен милионер…

Рибарят каза:
– Наистина? Милионер? И после?
– Какво имаш предвид? – попитах леко изненадан.
– Имам предвид, какво ще правя като стана милионер?
– Що за въпрос? Каквото си искаш, разбира се! Представи си, че се пенсионираш. Преместваш се в малко рибарско селце, където ще ставаш с изгрева, ще половиш малко риба, ще си поиграеш с внуците си, ще обядваш със семейството си. После ще учиш децата как се лови риба преди да идеш на селската вечеринка, където ще поостанеш да посвириш на китара с жена си и с приятелите си…

Рибарят се усмихна и без да каже и дума, започна да стъква огъня. Споделихме вкусната риба и гледахме как слънцето залязва над океана, докато от близкото село се носеше звън на китара…

Ти живееш ли хубав живот?

~ . ~ . ~

What Is „The Good Life“
More Than Money – Mark Albion

Материалът Притча за смисъла на живота, за добрият живот ! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Така и този татко, който този ден беше решил да се разходи с децата си с лодката и да видят дали има риба. Щом запалиха лодката и тръгнаха се случи чудо.Рибите започнаха сами да скачат и да падат в лодката.

Накрая бяха станали толкова много, че всички викаха в еуфория и не можеха да повярват на очите си какво им се случва. Стигна се дотам, че те започнаха да се падят от скачащата по тях риба.

Те определено ще запомнят този ден и няма да имат проблеми с улова в бъдеще! Вижте и вие това тяхно преживяване!

Материалът Някои хора се оплакват, че не кълве. Тези хора определено нямат този проблем! Вижте защо! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.