10 ноември е щастлив ден и за поп Кръстьо. На тази дата, но през 1973 г., в Ловеч е изровена една торба злато, която според местния историк Иван Лалев оневинява попа за предателството на Васил Левски.

На този ден един отруден човечец намира 1364 монети с общо тегло 3,95 кг, от които не взема нито една. Животът му си продължава тихо и през октомври 2011 г. Радой Христов Добрев умира на 81 г. В Ловеч се говори, че отишъл в рая, понеже не се полакомил за златото.

В дъждовното ноемврийско утро 43-годишният Радой, работник в кожарската фабрика „Велур“, копае за основи на нова къща. Получил е право на строеж на ул. „Марин Поплуканов“ 17 точно срещу музея „Васил Левски“ във възрожденския квартал Вароша и е съборил старата постройка там. Внезапно в лопатата му се заплели полуизгнили кожени дисаги.

Дръпнал рязко и от тях се посипали жълтици

Съседи после разказвали, че чули виковете на Радой, който хукнал при главния архитект на Ловеч Матей Герджиков. Онзи го успокоил, двамата сипали монетите в леген и ги измили на дворната чешма. После Радой се обадил в участъка. Милиционерите, разбира се, иззели монетите и съставили протокол.

Етнографът Миладинка Макавеева излага друга версия за онази дъждовна неделя. Според нея Радка и Радой Добреви дошли по обед в музея и съобщили, че, като копаели основите, намерили 3 ръждиви капсули с жълтици. Тогава Макавеева правела със свои колеги експозиция в Драсовата къща.

„Ние бяхме първите, които видяхме пръснатите монети

и съобщихме на директора на музея Емил Найденов и на МВР. Находката събрахме в една бакърена тенджера и я пренесохме в канцеларията на музея. Аз ги изчистих и броих до 100, но не можах да продължа пред блясъка на златото“, пише Макавеева в книгата „Нови искри от старо огнище“.

„Като се разчу за златото, шефът ни извика с фотографа Радослав Димитров и нареди да вървим да търсим Радой“, разказва ловешкият журналист Кольо Станчевски. Навремето той единствен описва случая с находката в окръжния вестник „Заря на комунизма“. Първо отиват във фабриката, където Радой работел от 20 години. На портала им казали: „А-а-а, Радой Златния ли търсите – не е тук.“ Тогава Станчевски и фотографът отиват в милицията да снимат жълтиците.

„За пръв и за последен път в живота си видях злато накуп. Бяха го сложили върху кадифен плат на някакво бюро. Монетите не бяха патинирани, а блестяха чисти и мамещи“, разказва журналистът. Дежурният офицер разказал, че Радой се помолил да му дадат поне три жълтици – по една за него, жена му и дъщерята.

„Ми ти защо не си взе бе, човек“,

попитал го офицерът и му отказал, защото монетите вече били описани и заведени под номера.

Градът бръмнал като разжужан кошер. Едни викали „браво“, но за повечето Радой бил глупак, загубеняк, че и циничен прякор му лепнали.

„Отидохме на строежа да го снимаме. Викнах и се появи едно огромно женище. Кого търсите бе, сопнато ни попита. Рекох , Радой търсим да го снимаме, че е честен човек. Пък тя ми отвърна: То целият град разбра, че е глупав. Айде сега го снимайте, та да видят, че е и грозен“, разказва Станчевски, смеейки се. Той описва Радой като нисък, слаб и съсухрен човек. Жена му Рада била негов антипод –

стърчала две глави над него

и съседи се глумели, че го носи под мишница. От 1364-те златни монети най-много са били турските махмудии. Имало и ценни римски монети от времето на императорите Теодосий и Хонорий от IV век, венециански, фламандски и австрийски монети.

„Последната емисия обаче е от 1867 г., което ми дава основание да разгърна една теза“, казва Иван Лалев, директор на музея в Ловеч.

В структурата на Вътрешната революционна организация, изградена от Васил Левски, една от водещите фигури е Марин Поплуканов. А родовата му къща е била близо до мястото, където са открити жълтиците. „Тези пари са на ВРО. За тях идва Левски и оттогава насетне те се търсят в Ловеч“, казва Лалев.

Според историка убийството на чирака на чорбаджи Денчо Халачев на 14 август 1872 г. води до обиски на къщи

и някои революционери напускат града. Месец и половина по-късно са арестувани Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. След 14 дни ги пращат в София, а после са заточени в Диарбекир. Според Лалев се знаело от различни документи, че парите от другите комитети са носени в Ловеч. Левски се разпореждал с тях, но съхранението им било поверено на Марин Поплуканов.

Поп Лукан, баща на Марин, е знаел, че има комитетски пари и по всяка вероятност двамата са се разбрали да бъдат скрити, т.е. заровени. При повторното завземане на Ловеч от Реуф паша на 15 юли 1877 г. обаче са изклани около 2000 ловчалии, между които и поп Лукан. И той отнесъл в гроба си тайната къде е скрито златото, смята Лалев.

След Освобождението ловчалии започнали да питат какво е станало с парите им – притежавали бележки, че са давали за делото. Поп Кръстьо се оправдавал, че у него имало 500 жълтици и ги дал на Левски. Останалото държал Марин Поплуканов. Семейството на поп Лукан пък

обяснявало, че няма никакви пари,

разказва Лалев.

Това хвърлило съмнение върху поп Кръстьо, че като касиер на комитета е присвоил златото, смята Лалев. За да се оневини, попът пратил дописка до влиятелния в. „Марица“ в Пловдив. Но допуснал грешката заедно с нея да прати и касовата книга, в която били вписвани всички дарения. Те обаче не стигнали до вестника, защото по това време Марин Поплуканов е бил областен управител и разпоредил кореспонденцията на поп Кръстьо да минава през него. Писмото и книгата вероятно са унищожени, предполага Иван Лалев. Така поп Кръстьо изпаднал в невъзможност да докаже правотата си. „След това нещастно стечение на обстоятелствата и ред недоразумения той става изкупителна жертва“, убеден е историкът.

Щом Радой вади златото, из Ловеч тръгват слухове. Иманяри плащали на жителите на Вароша само и само да ги пуснат в дворовете да търсят още богатства с металотърсачи. Така и не открили нищо. Според градската мълва след години Радой отишъл при врачката в с. Славщица. С влизането му тя

казала, че се е оттървал от голяма зло

Намерените от него жълтици били прокълнати и ако ги бил задържал, щели да затрият семейството му.

„Велур“ награждава Радой със 100 лв., а след месец държавата му връчва орден „За гражданска доблест“. Общината пък включила строежа на къщата му сред паметниците на културата и на практика я построила. Това били облагите на откривателя на съкровището.

Златните монети се съхраняват в трезора на БНБ в София. Лалев обяснява, че е спокоен – те са защитени от посегателство. Музеят в Ловеч плаща годишна такса за пазенето им, тъй като в него няма условия за съхранение на 4 килограма злато.

Източник: 168 Часа

Материалът Имането на Левски открито край Ловеч. Беден кожар го изравя и предава, без да открадне и една монета е публикуван за пръв път на Опознай България.

Навярно по-младите наши приятели не знаят, но и в България сме имали автомобилостроене, макар за кратко и в не особенно големи мащаби, за съжаление. А знаете ли кой е първият български автомобил? Знаете ли как е изглеждал?

Той е сглобен през 1960 г. в завод „Балкан” в Ловеч. За макет е използван лек автомобил VW. Изработено е работещо копие на напълно действащ, доставен оригинален мотор.

Цялата схема е разчертана върху една много голяма маса в мащаб 1:1 – колкото е бил автомобилът в действителност, толкова са били големи чертежите на всички негови части и детайли. От тях се копират всички размери за изработването на шаблон, а след това се изготвя дървен макет.

Последната фаза от процеса е свързана с разрязването на дървения модел на отделни части. На тях се отливат метални щампи за външните форми на каросерията. Изковаването на отделните компоненти на каросерията от тънколистна ламарина се е извършвало изцяло ръчно – с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.

Оригинална снимка на Балкан 1200 от 1960 г.

Първите ни авто-строители не са разполагали с почти никаква професионална техника, с която да произвеждат серийно подобни автомобили, но са се опитали да вършат всичко на ръка и са успели, защото „Балкан”-ът е бил в движение и гордост за всеки българин!

източник: Sandacite.bg

Материалът Първият български автомобил „Балкан 1200”. Чували ли сте за него? Вижте как е изглеждал е публикуван за пръв път на Опознай България.