Малкото момче попитало баща си:
– Защо мама плаче сякаш без причина?
– Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.

Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Затова потърсил и задал въпроса си към Господ:
– Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил:

– Когато създавах жената, я направих специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейното уникално право, за да го използва, когато има нужда.

Виждаш ли, сине – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.
Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й – мястото, където царува любовта .“

Материалът Мамо, защо плачеш? – попитало едно малко момче. Отговорът го изумил! (Притча – Защо плачат жените?) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Досега е издал 13 музикални албума, сред които “Сиромах си останах”, “Обич да раздам”, “Мъжка молитва”, “Рожба да отгледаш”, “Пея за вас”, “Зов за България”, “Мамо, снощи те сънувах”, “Десет години на сцената”, ”Обичам те”. Издал е 9 видеоалбума.

През 1996 г. печели двете големи награди на фестивала “Пирин фолк” – на публиката и на журито с песента “Мъжка молитва” – обработка на текст от поетесата Катя Ерменкова и негова мелодия. Композиторският талант на Луков ражда големите му хитове, сред които “Магдалена”, “Хоро на влюбените”, “Конче аджамия”.

Чуйте и се насладете на тази прекрасна песен, посветена на майката. Няма сърце, което да не трепне като я чуе. Текстът е на поета Кирил Аспарухов, който я посвещава на своята майка. Музиката е на Илия Луков. На нея е посветен едноименния албум „Мамо, снощи те сънувах“.

Майките са свято нещо, жени силни и търпеливи, понасящи всички несгоди! Поздрав за всички майки, на които децата са далече от родината. Поздрав и за смелите им деца, избрали нелекия път да се трудят за насъщния, за по добро бъдеще.

Видео: Pirina TV

Материалът Илия Луков – „Мамо, снощи те сънувах“ (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тези думи станали причина родопчанинът Михаил Киряков да спаси своя и на още войници живот през 1917 г. Киряков и още 4-ма са осъдени на смърт чрез разстрел пред другите войници за назидание. Войните от 21-и средногорски полк с трепет очаквали да чуят последните им думи.

Един поискал храна, друг – цигари. Дошъл редът на Михаил Киряков от Чепеларе да поиска нещо, преди да бъде убит.

Ако е възможно – да посвиря за последен път. За живот и смърт – то ми е, рекъл родопчанинът.

Военните съдии се спогледали и му отговорили: “Добре, изсвири която искаш песен.”

                                        Гайдарят Михаил Киряков

Донесли му гайдата, развързали му ръцете и Михаил засвирил с цяла душа. Всички мълчали и слушали любимата му песен “Мила ми е, мамо, драчка ми е, сивковскана чоста гора”.

Когато досвирвал песента, настъпил смут, стари войници в редиците, обръгнали на всичко от войната, ридаели на глас. И когато осъденият досвирвал и допявал последните стихове, войнишките редици завикали: “Милост”, “Милост”.

Тогава военният състав се оттеглил на заседание и отменил смъртната присъда на гайдаря и другите. Помилваните се струпали да го прегръщат със сълзи на очи. След това се разказва, че Михаил Киряков дори е бил отдельонен командир на 21 човека. Част от тях били разстреляни и паднали в изровен трап, преди да дойде редът на родопчанина.

“Дядо дълго получаваше писма от хора, които са се спасили благодарение на него, от Габровско, от още 1-2 места от страната, не само от тях, а и от техни близки”, спомня си най-голямата му внучка Йорданка.

Киряков не се е разделял с любимата си гайда и през трите войни, в които е участвал – Първа балканска, Втора балканска и Първа световна.

                                                                                         Гайдата му сега е в музея

Носил я в раницата и свирил на войската при отдих и преди тежки битки. Войниците я наричали жалната песен. След войната Киряков станал лесничей и се преселил от Чепеларе в Девин.

“Редовно е участвал до преклонна възраст в самодейните състави в града, а гайдата му е сред един от експонатите ни”, казва Татяна Димитрова, уредник на музея в Девин.

Внучката му твърди, че дядо ѝ до края на живота си не е свирил на друга гайда освен на тази, която му е спасила живота, защото вярвал, че му носи късмет. Гайдата е по-малка от сегашните, с които свирят майсторите на каба гайдите. От дълга употреба станала неугледна и протъркана, но старецът не я оставял.

Още приживе увещавал тримата си синове да го изпратят с гайдата до гробището и да му свирят “Сивковскана чоста гора”. Уважаваният родопчанин обаче бил изпратен не само от един, а от 10 от най-добрите гайдари в района, организирани от създателя на именития оркестър “100 каба гайди”, спомнят си девинчани. Починал е на 1 януари 1971 г.

“Бях малка и не можах да отида на погребението, но хората ми разказваха как целият град го е изпратил – много беше обичан и уважаван”, казва внучката му. Песента, която войникът пял, е реална и се пее до днес. Сивковскана гора е над Чепеларе, а в подножието ѝ има махала. Тя е на олимпийската шампионка Екатерина Дафовска.

Популярният вариант, който е в репертоара днес на всеки изпълнител на родопски песни, е кратък:

Мила ми е, мамо, драчка ми е Сивковскана, мамо, чоста гора дет се рано, мамо, разлистнува,

рано, рано, мамо, по Гергьовден и по-рано, мамо, по Благовец.

Мили ми са, мамо, драчки ми са Сивковскине малки моми

де се рано, мамо, рано стават и се рано, мамо, пременуват.

Оригиналът, записан за първи път през 30-те години, реално се състои от 36 строфи, всяка от по 5 стиха и има няколко варианта сред фолклорните сборници за родопски песни.

Сюжетът ѝ разказва как майка пита смъртно болния си син Стоян какво му е най-мило

Той отговаря, че това е Сивковскана гора, където бил овчар и гледал момите как перат в реката.Там било и първото му либе Вангелинка, която стои на бял камък и се любува на мрените. Майката на Стоян кани либето му да иде в дома ѝ да се прости с умиращия Стоян. Тя увещава любимата на сина си да го жали 3 г., ако го обича, докато отворят гроба му, за да вземе пръстена.

Девойката изпълнила заръката и когато разтварят гроба, пръстенът сам се нанизал на ръката ѝ. Стояновата майка увещава любето да се омъжи за друг и да не забравя и нея, защото я възприема като снаха.

“Баба ни разказваше много пъти, като бяхме малки, как дядо е спасил хората с тази песен”, казва внучката.

Йорданка е най-голяма от 3 сестри. Съпругът ѝ Петър Янков с умиление разказва как старецът се вдигнал от Девин до София за сватбата им, за да им свири с гайдата.

“Много хубав човек, голям добряк. Много се радваше, като ни види, видя и първото си правнуче – дъщеря ни Росица. Преди да почине, детето беше на 2 г.”, казва Петър Янков.

Той и съпругата му работили в София, където изкарали 42 г. Прибрали се в Девин, където избрали да карат старините си – на метри от къщата на прочутия гайдар.

Той имал трима синове. Никой от тях не е участвал във война. Затова пък баща им има 4 медала за храброст от войната, изложени в музея в Девин. Внучката дарила на музея в Девин грамоти и медали на дядо си, връчени му от цар Борис III.

Източник: 24 часа

Мила ми е, мамо, драчка ми е – Златко Кафеджиев, Събора на Рожен

Материалът ГАЙДАР спасил от разстрел войници с РОДОПСКАТА песен…ВИДЕО! е публикуван за пръв път на Опознай България.