Той е целият свят на едно 6 годишно момченце, на едно 4 годишно момиченце и на две еднояйчни близначета, момче и момиче на 3 годинки. Дори няма да описвам условията, в които живеят Тошко и децата, нито факта, че нямат съвсем истинска къща и ще оставя това на Вашето въображение. Вечер, когато моето дете се сърди, че влизам в стаята й, не мога да не се замисля как тези 4 деца се свират в това малко пространство и как се чувства Тошко като баща, който не може да осигури повече, колкото и да се опитва.

Аз освирепявам с две деца и съвсем не съм сама, а за него мога само да се моля! Едва ли Тошко си е представял така живота, когато се е събирал с майката на децата му и която сама е решила да ги изостави да се оправят както могат. Тошко има нужда от финансова помощ и от печка за отопление на дърва, за да може децата да не мръзнат през идващата зима. Ако някой от вас иска да помогне, нека да се свърже на фейсбук връзката: по-долу, за да получи контактите на Тошко.

Текст и снимки: Фейсбук публикация

Материалът Баща отглежда сам четирите си деца в страшна мизерия. Ето кой е той и историята му е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ще разгледаме една тема, която е пряко свързана с бедността на нацията ни.

Въпросът, който се надяваме да ви грабне и накара да се замислите е: Къде е златото на България?!

Материалът Къде е златото на България? /ВИДЕО/ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Колекционерът е искал да купи творби на професора, носил е достатъчно средства да плати картините, за да помогне на 91-годишния художник. Той предложил тримата да отидат в градската галерия в Монтана, защото е оставил там 127 свои работи – през 2018 г. занесъл около стотина, а преди това повече от 20. Уговорката е била в галерията да продават платната на професора, като за галерията остават 25 процента от продажбите. Къде са творбите му така и не успели да научат.

7 големи платна проф. Галилей Симеонов е оставил и в колбасарски цех в Монтана. Собственикът обещал да ги продаде, както и да направи ремонт в къщата му.

Едното платно е с размери 2,50 х 1,70 (Чипровското въстание, туш – перо). Влизат в цеха, показват платната, свързват се със собственика на цеха, който казва по телефона, че го няма в града и не може да говори. Служител им казва, че нищо не могат да изнесат. Художникът е оставил картините на посочените две места, защото е нямало къде да ги съхранява. В дома му има само една работа.

„В шок сме от видяното и наученото. Възникват редица въпроси: как човек професор, завеждал катедра графика в НХА, работил в НХА 46 години (има възпитаници в цялата страна и сме сигурни, че го познават и извън пределите на страната); обявен за почетен гражданин на община; с юбилейна изложба в чест на 90-годишнината му; къде са над 100 творби на автора и защо отказват да му ги върнат, е оставен да бедства, да живее в такава мизерия сам и най-вероятно да бъде ограбен“, питат в писмото си колегите му.

Те казват още: „Решихме да изпратим настоящата информация до близки, приятели, художници, познати, за да съберем информация и предложения. Необходима е спешна, адекватна реакция! Вярваме, че с общи усилия можем да помогнем на един български професор, талантлива личност да живее достойно и да твори, докато Бог му е отредил“.

Изоставен от наследниците

Съпругата на професора е била лекар, но е починала преди около 10 години. Нямат деца, т.е. преки наследници. Има две племенници, които не полагат грижи за него.

За проф. Галилей Симеонов са необходими жилище с удобства, в което да има пространство за ателие; материали за рисуване; социален патронаж, който да осигурява ежедневно храна на самотния човек.

За него търсят хора и институции, които да се ангажират с връщането на около 134-те картини на автора им; галеристи, които биха се ангажирали с организиране на изложби и продажба на картини на професора; бизнесмени, които да ремонтират, реставрират дома му, който е възможно да се превърне в музей-галерия и арт пространство, след което да се извърши необходимото и превърне в паметник на културата с национално значение; хора, които биха финансирали книга-албум за живота и творчеството му.

Материалът Художникът на Левски тъне в мизерия и спи в е публикуван за пръв път на Опознай България.

С пенсия от 130 лв.

„Лекарствата ми струват 160 лв. на месец, чедо. Пазарувам на вересия, няма как иначе да си купувам хляб и кисело мляко. Всичко вече е много скъпо.“…Призна с тъга, че два пъти в седмицата взима влака и пътува до София, за да „събере някой и друг лев за храна и сметки. Срам ме е, чедо, но няма какво друго да правя“.

Живее сама, съпругът и починал преди 20 години, а синът и отдавна е в чужбина и се връща в България рядко – веднъж на няколко години…Телефон няма, ползва понякога този на съседите, ако се наложи.

„Никой вече си нямам, чедо, само едно куче и това е“…

Хора, знам, че този пост ви натоварва и натъжава, че ще предпочете да го забравите, сърфирайки из социалните мрежи! Но ви моля да се замислите – това там, на този ъгъл в студения ден, можеше да са вашите баба или дядо, вашите родители или дори вие самите!

Не подминавайте тези тъжни души, отвръщайки поглед и не се оправдавайте с думи като: „От мен нищо не зависи, такава ни е тъпата държава“ и т.н. Напротив, зависи от вас! Един малък жест на внимание и помощ за тези хора има огромно значение!

Не е важно, че бързате, помощта е помощ, когато е в правилния, а не – в удобния момент! Лишете се от поредното кафе или дрешка в мола и купете на нуждаещите се храна – жестът ще е безценен! Дайте добър пример на децата си, научете ги да уважават другите и да им помагат. Така, когато днешните дечица управляват като възрастни тази страна един ден, в държавата ни най-накрая ще има прогрес!!!

Материалът Срам и позор! България днес: Това е учителка с 40-годишен стаж е публикуван за пръв път на Опознай България.

Скъпи Дядо Коледа, моля те другата година да сме сити, този хладилник да е пълен с храна и да не сме гладни…

Можете ли да си представите и да допуснем, че в 21-ви век в европейска държава 10-годишно дете може да има подобни желания?

Момиченцето е българче – от петричкото село Михнево, и се казва Каролина, алармира glas.bg.

Каролина и двете й братчета живеят в пълна мизерия. Майката издържа трите си деца само с детските, които са 135 лева. В хладилника има само… вода. И празни чинии. Анцугът на едното дете е целият в дупки. Другото братче пък – Марио, си пожела от Дядо Коледа пистолетче.

Репортажът за семейството беше излъчен по пернишката кабелна телевизия „Бац“ и трогна много българи, които изявиха желание да помогнат на Каролина да се сбъдне мечтата й.

Въпросът за обществото ни е: трябва ли изобщо да има детски мечти, които да се свеждат до пълния хладилник?

ЗОВ ЗА ПОМОЩ! ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ СЕ СВЪРЖЕТЕ С ВОДЕЩИЯ НА ПРЕДАВАНЕТО „ЧОВЕШКИ СЪДБИ“ – ВАСИЛ БИСЕРКОВ: 0886 28 28 41

Материалът 10-годишно момиченце от Петрич: Моля те, Дядо Коледа, другата година да не сме гладни е публикуван за пръв път на Опознай България.

Десетки изоставени пенсионери са обречени на студ и мизерия в плевенското село Бреница, алармира „България Днес“.
Във всяка втора къща живее самотник, който едва свързва двата края.

Немощните старци обитават порутени постройки и тихо чакат бялата смърт да ги застигне. Районът на Кнежа, към който е селото, е известен като един от най-мразовитите у нас.

„Повечето от хората живеят в лоши битови условия. В селото има около 2000 човека. Дори да имат някакви дърва, то пак е студено. Къщите са много стари, напукани. Прозорците са счупени и влиза студ. На някой като му се счупи едно стъкло на прозореца, няма средства да си го възстанови. Слагат се найлони, хартийки и пак е студено. Не мога да ви го опиша с думи. Страшно е!“

Това призна пред вестника кметът на селото д-р Пламен Лъжовски. Тази седмица той погреба двама от жителите си. 85-годишната Пена и 76-годишният Недялко не искали да бъдат повече сами и заживели на семейни начела. В порутена постройка, прикрепена до изгорелия дом на старицата. Без ток, без топлина. Замръзват до смърт.

„Очакваше се това да се случи. Бабата беше с деменция, объркваше се. Нямаше нито един близък. Мъжът много пиеше. Често сме го прибирали от улиците – паднал, замръзнал някъде. Съседи им помагаха, получаваха храна от социалните, но отказаха да ги настанят в дом, защото пенсиите им бяха ниски“, допълва кметът.

Всеки втори в селото живее в немотия. Държавата им е обърнала гръб. Децата им също. Наследниците им заработват в чужбина, не се прибират дори за погребенията на родителите си.

„Казват ми – погребвай ги, ние няма да си дойдем“, споделя управникът.

От тази година нуждаещите се не получават и дърва – заради вредните емисии, които отделят. Август получават еднократна помощ за отопление от 370 лв. за целия зимен сезон. Недокоснали се все още до ниските температури, хората ги харчат за друго. С тях покриват разходите за лекарства и храна.

„В селото има и много самотни майки. Мога да дам пример с една глухоняма жена, която иска да гледа децата си, но няма средства. Живеят в една стара къща с майка й. Ние се грижим за нея“, разказа още д-р Лъжовски.

Доли ТАЧЕВА

Материалът Процъфтяваща България днес: Самотни пенсионери замръзват до смърт е публикуван за пръв път на Опознай България.