Haлoжeнaтa в aĸaдeмичнитe cpeди тeopия пpeз гoдинитe e, чe дpeвнитe xъpвaти ca cлaвянcĸи нapoд, мигpиpaл oт пpapoдинaтa, ĸoятo ce e нapичaлa Бялa Xъpвaтия. Учeнитe oбaчe вce oщe нe знaят ĸъдe тoчнo ce e нaмиpaлa тя. Πpeдпoлaгa ce, чe мecтoпoлoжeниeтo ѝ e билo нa тepитopиятa нa cъвpeмeннa Cлoвaĸия.

B пocлeднитe гoдини oбaчe вce пo-чecтo oт cpeдитe нa млaдитe xъpвaтcĸи иcтopици ce издигa мнeниeтo, чe дpeвнитe xъpвaти нe ca били cлaвяни. Πъpвaтa пyĸнaтинa в cлaвянcĸaтa тeopия e caмият пpoизxoд нa дyмaтa Xъpвaтия. Ha eзиĸa нa oгpoмния в paннoтo Cpeднoвeĸoвиe Aвapcĸи xaгaнaт xъpвaт oзнaчaвa гeнepaл.

Чecтa пpaĸтиĸa в дъpжaвaтa нa aвapитe e билa нa зacлyжилитe гeнepaли дa им ce oтпycĸaт тepитopии, ĸoитo дa yпpaвлявaт. Днec e шиpoĸo извecтeн фaĸтът, чe мнoгo oт блaгopoдницитe в aвapcĸaтa дъpжaвa ca били бългapи (пpaбългapи).

Дpyгa cъщecтвeн дoвoд oтнocнo тeopиятa зa бългapcĸия пpoизxoд e лeгeндaтa зa пъpвия влaдeтeл нa Бялa Xъpвaтия. Toй ce e ĸaзвaл Kopoбaтoc (Сhоrоbаtоѕ). B лeгeндaтa ce paзĸaзвa, чe нa cмъpтния cи oдъp тoй cъбpaл пeттe cи cинa и им зaвeщaл дa нe ce paздeлят, зaщoтo пo oтдeлнo щe ca cлaби, a зaeднo – нecлoмими.

Зa цeлтa тoй им дaл дa cчyпят пo eднa пpъчĸa. Bceĸи oт тяx ycпял, нo ĸoгaтo им дaл дa cчyпят цял нapъч c пpъчĸи, ниĸoй нe ycпял. Cпopeд иcтopицитe тoвa e cъщaтa лeгeндa ĸaтo тaзи зa Kyбpaт и нeгoвитe cинoвe.

B иcтopичecĸитe xpoниĸи Kyбpaт e пoзнaт oщe и ĸaтo Koбpaтoc, Кoyбpaтoc и Kyбep. Xъpвaтcĸитe иcтopици пpeдпoлaгaт, чe Kopoбaтoc e пpocтo дpyгo нaимeнoвaниe зa дpeвния бългapcĸи xaн. Зa ocнoвaтeл нa cpeднoвeĸoвнaтa xъpвaтcĸa дъpжaвa ce cмятa eдин oт cинoвeтe нa Kopoбaтo – Бaтбaян, ĸoйтo нaпycнaл Бялa Xъpвaтия и cъздaл цapcтвo в cъвpeмeннитe зeми нa дъpжaвaтa.

Cпopeд нoвaтa тeopия нa xъpвaтcĸитe aĸaдeмици ocнoвaтeлят нa xъpвaтcĸaтa дъpжaвa e cинът нa Kyбpaт Бaян, ĸoйтo ce oĸичил cъc cлaвянcĸaтa титлa бaн.

Иcтopицитe cмятaт, чe cлeд ĸpaя нa Beлиĸa Бългapия, нaмиpaлa ce в южнитe cтeпи нa Pycия, бългapитe ce paзпpъcнaли. Πocлeдeн в cтapитe cи зeми ocтaнaл Бaян. Cлeд вpeмe и тoй ce пpeмecтил c нapoдa cи и ce зaceлил пpи aвapитe.

Πopaди poдcтвeнитe вpъзĸи мeждy двaтa нapoдa нa бългapcĸия блaгopoдниĸ мy билa дaдeнa титлa гeнepaл (xъpвaт), ĸaĸтo и зeми нa тepитopиятa нa днeшнa Xъpвaтия. Cлeд вpeмe нacлeдницитe мy cтaнaли нeзaвиcими и тaĸa билo дaдeнo нaчaлoтo нa нoвaтa дъpжaвa.

Littlebg.com

Материалът Ново 20: Хърватите са българи! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Последни новини от генералния щаб (наричан още безмозъчния тръст) на статуквото, известно повече като мафиотският модел #Кой. Делян Пеевски не излиза от личния си апартамент с бронирани прозорци и врати. Крие се там не само от протестиращите, от които изпитва панически атаки. Също толкова го е шубе от доскорошни негови другари в заверите.

Ахмед Доган и Делян Пеевски вече не са това, което бяха – първи дружки, учител и син, шеф и бъдещ приемник. Те са във война. Причините са много, ще споменем някои. Пеевски заявил на агата, че вече му е изплатил „чиракуването“ и е време да поеме целия бизнес. Отчел придобиването на ТЕЦ „Варна“, пристанището към централата, за ремонта на което държавата наля над 300 млн народна пара, двореца на Росенец и кешове от заграбването на активи на КТБ. Верен на себе си, Пеевски поискал да оглави движението. Така щяло да е по-добре пред Европа. През юни 2019 г. защитникът на властта и на Борисов, политологът Стойчо Стойчев заявява в „Панорама“ на БНТ: ДПС тества обществото и структурите на партията как ще възприемат Делян Пеевски като лидер на движението.

Това Доган не е могъл да преглътне. Както и опитите на Делян да приватизира младежкото ДПС.

Междувременно се стигнало до сблъсък между Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Последният от няколко години върти част от бизнеса на Доган, дори чрез съвместни фирми, което изнервя ужасно Пеевски.

Освен всичко друго Доган знае как Пеевски се отблагодари на банкера Цветан Василев за всичко, като му фалира банката и заграби голяма част от активите. Доган знае, че Делян в един момент ще направи същото и с него.

Сблъсъкът е чисто мафиотски: разправа в „семейството“ между Capo di tutti capi и кандидатът за мястото му.

Пеевски трепери от протестите, защото знае, какво го чака, ако се случи това, за което настояват. Ще трябва да отговаря на много неудобни въпроси. Например как е станала приватизацията на „Булгартабак“, кои имат дялове във фирмата. В процеса на придобиване предоставяни ли са дялове на Бойко Борисов и Ахмед Доган чрез подставени фирми и лица? Г-н Делян се опитва да прикрие следите, но следи винаги остават…

Политическата и бизнес кариера на Пеевски стартира през 2001 г. по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Само на 21 години Пеевски става ключово лице в партията, след като става парламентарен секретар на тогавашния министър на транспорта Пламен Петров. Петров бе участник в онази доста съмнителна сбирка на яхта, където се събраха министри, политици и мафиоти, организирана от Спас Русев.

Пеевски става съучредител на сдружението „Младежко НДСВ“ заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева – Росен.

По същото време Пеевски оглавява борда на най-голямото ни пристанище – Варна. Тогава Пеевски дори няма завършено висше образование. Какво и как е вършил Пеевски по време на управлението си на пристанището можем да гадаем, но от имотната му декларация през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. става ясно, че той е придобил три луксозни имота в столицата, сред които мезонет в кв. „Павлово“, друг апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна. Декларираната официална цена на придобивките е 152 263 лева, което е смешно и ще трябва да обясни.

През април 2005 г. във Висшия съдебен съвет е внесено предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена служба, в стопански отдел. Според закона за съдебната власт за това е нужен задължителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон пише, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласуват той да стане следовател.

Пеевски престоява само пет месеца на поста, като и до днес на никого не е ясно какво е вършил през това време. Слуховете подсказват, че не си е губил времето и е станал приятел с известния следовател Петьо Петров, известен още като Петьо Еврото. Това обяснява много от последващите епизоди от пъстрата творческа биография на г-н Делян, както и последните разкрития на Антикорупционния фонд и филма на Николай Стайков „Осемте джуджета“.

След „следователския период“ Делян изведнъж получава поста на зам.-министър в Министерството на държавната политика за бедствията и авариите, докато ведомството се оглавява от ДПС и Емел Етем. Скандалното в случая е, че дори след като получава зам.-министерския пост, никой не знае от коя квота е Пеевски. Както вече споменахме, кариерата му започва от НДСВ, които присъстват в управлението на Тройната коалиция, започнало след изборите през 2005 г. Оказва се обаче, че Пеевски получава поста от квотата на ДПС, което е начало на любовните му отношения с партията. Във ведомството той наблюдава Държавния резерв. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие, което, както ще видим в последствие, ще се окаже решаващо в желанието му за превземане на оръжейния сектор в България.

По време на пребиваването на Пеевски в министерството се случва и един от най-големите скандали в неговата политическа и бизнес кариера. Скандалът с „Булгартабак“ показва също така, че Пеевски е недосегаем за правоохранителните и съдебните органи. През 2007 г. зам.-министърът е обвинен, че използва служебното си положение, за да притиска шефа на „Булгартабак“ Христо Лачев да сключва договори с близки до него фирми. Близо месец преди прокуратурата да обяви, че стартира дело срещу Пеевски, тогавашния премиер Сергей Станишев го уволнява, заедно с друг замесен в скандала зам.-министър – Корнелия Нинова. Във вихъра на скандала с постовете си, след като бяха принудени, се разделиха още шефът на следствието Ангел Александров (близък до Доган и кръстник на Пеевски в следствието) и икономическият министър Румен Овчаров.

Лично тогавашния главен прокурор Борис Велчев обявява скандала за „омерзителен“ и софийска градска прокуратура започва разследване. Само няколко месеца след началото на разследването прокуратурата го прекратява, тъй като първоначалните констатации не са се потвърдили. Потвърждават се обаче думите на самия Пеевски след уволняването му, че „някои хора ще се извиняват“.

Преди да се завърне на поста си в правителството, а Пеевски отново се насочва към удобния магистратски пост на следовател. Там среща съпротива от най-висшия съдебен орган в България – Висшия съдебен съвет, като кадровиците заявяват, че щом няма морал да бъде зам.-министър, то няма място и в системата на Темида. Тук Пеевски отново успява да се наложи над най-висшите кадри в съдебната ни система, като след решение на Върховния административен съд, кадровиците се виждат принудени да дадат следователския пост на Пеевски.

Така вместо да бъде изправен пред съд, за едно лято Пеевски се оказва без обвинения, с престижен пост в съдебната система и нови придобивки. Докато тече драмата с „Булгартабак“, той и майка му Ирена Кръстева, която е бивш шеф на спортния тотализатор, придобиват една от големите медийни групи в България – вестниците „Политика“, „Монитор“ и „Телеграф“ от издателя Петьо Блъсков. В крайна сметка премиерът по това време Сергей Станишев възстановява Пеевски на поста му в правителството, а самият Пеевски получава извинението, което предрича в началото на скандала.

През годините името му е забърквано в множество скандали, като един от най-големите такива е участието му в целенасочения фалит на КТБ. Според доклад на Централното разузнавателно управление Пеевски е участвал в среща с висши политици, магистрати и тогавашния гуверньор на БНБ Иван Искров, на която е координирана атаката срещу КТБ и собственикът й Цветан Василев. Отново в доклада се посочва информация от зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, че премиерът Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели срещу Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб контрол и организация на банковия мениджмънт, с цел да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне. В крайна сметка това се случва, банката е доведена до фалит, а огромна част от нейните активи са заграбени.

Пеевски предизвиква и едно от най-силните политически вълнения в новата история на България. Назначението му за шеф на ДАНС през 2013 г. изкарва десетки хиляди хора на протест, като той остава на поста си само пет дни, след което напуска, уж заради обществения натиск. Според запознати обаче Пеевски изпълнява целта си, тъй като се добира до информационния масив на „българското ФБР“. Анализатори предполагат, че информацията с която се е сдобил Пеевски по време на краткото си пребиваване в ДАНС го прави неуязвим за разследвания от правоохранителните органи, а също така му дава достатъчно оръжия за атака срещу опонентите му, включително и за организирания фалит на КТБ.

През последните години дейността на корпулентния депутат напусна пределите на България, като дори турското разузнаване публикува доклад за контрабандната дейност на близката до Пеевски компания „Булгартабак“. От доклада на Турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (КОМ) става ясно, че „продуктите, идващи от българската компания „Булгартабак“ са се превърнали се в източник на контрабанда в Турция. Самият Пеевски пък, заедно със своя политически и бизнес ментор Ахмед Доган, имат забрана да посещават Турция.

От доста време Пеевски се опитва да играе доминираща роля в оръжейния сектор в страната. Очевадни са наглите му опити да овладее военния завод „Дунарит” в Русе чрез задкулисни действия и трикове, чрез свързаната с него офшорка Viafot Limited. Опитите на депутата станаха толкова настървени, че близкия до него министър на икономиката Емил Караниколов за кратко замрази лиценза на предприятието „Емко“, с което едва не предизвика фатални трусове на целия Военно-промишлен комплекс.

„За мнозина Пеевски е олицетворение на „манталитета на самообслужващия се политик“, който е широко разпространен в България“, пише авторитетното австрийско издание “Ди Пресе“ за корпулентния депутат.

Едно от най-известните немски списание Spiegel публикува през 2016 г. обширен материал, озаглавен „Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията“.

„В България неколцина олигарси контролират медиите в страната, която редовно е поставяна на последно място сред държавите от Европейския съюз в индекса за свободата на медиите по света. Между тях са депутатът Делян Пеевски, чиято „Нова българска медийна група“, привидно управлявана от майка му, макар противници да твърдят, че той държи истинската власт, е тясно свързана с правителства, контролирани от няколко партии“, пише вестник „Ню Йорк таймс“.

Делян се заблуждава жестоко, ако вярва, че случаят с фалирането на КТБ е приключил. Той организира и проведе фалита, той ще понесе и последствията, колкото й да не му се вярва.

Пеевски ще отговаря за още много знайни и незнайни сделки и действия. Между тях са придобиването и препродажбата на Полиграфическия комбинат, печатницата, контрола върху цял списък медии, монопола върху рекламния пазар, получаване на многомилионни кредити от държавната ББР и пр. Не са те забравили и десетките лежали в ареста по твоя заръка, хората с повдигнати обвинения пак по твоя прищявка, съсипаните бизнесмени, на които е отмъкнат бизнеса, фирмите, парите… Хиляди са пострадалите от модела на рекет и изнудване, практикуван от теб и твоите авери във властта.

Пеевски се крие в х-л „Берлин“, защото няма къде другаде да отиде. В Дубай го е страх да не срещне случайно Васил Божков. А и местните власти му ровят сметките. Във Виена има вероятност някои партньорски служби да го задържат за неща, свързани с банковите му сметки зад граница. За САЩ не може и да мечтае, защото има черен печат, а и там го разследват по законите РИКО и „Магнитски“.

Доста несигурни са и връзките му с руските му „приятели“ и служби. Те, както е известно, не прощават на хора, които са се опитвали да ги заблудят…

Засега Пеевски разчита на протежето си Иван Гешев. Главният прокурор обаче със сигурност вече има други планове, защото знае, че в един момент г-н Делян ще се превърне в огромна тежест, която ще го повлече към дъното. Това обаче са криви сметки, защото самият Гешев ще отговаря за „чадъра“ над Пеевски, както и за „чадъра“ на Пеевски над него.

Предстои развръзка. Скоро. Много скоро.

Оставка!

Източник: Фрог нюз

Материалът Деляне, ще те извадим от бункера: време е за плащане на сметките! От народната любов няма да те спаси и е публикуван за пръв път на Опознай България.

Опасявам се, че по време на протестите възбудата и сблъсъците – предимно словесни, отново ще прикрият истинския проблем: позорния факт, че Народът напълно е изоставен.
Всъщност, той направо е забравен – Политическата Секта не говори за него, дори вече не го споменава.
И сега, когато е на зор – пак не се сеща за Него.

Любимият въпрос на телевизионните репортери към протестиращите е: „Защо сте тук?“ – лесно и тъповато.
Вместо: „Какво искате да се промени – и от кого го искате?“
Разликата е огромна.
Щеше да стане ясно, че не знаят от кого да искат промяната.
А може би и няма от кого да я искат – засега.

Протестират главно млади хора.
Това е чудесно.
Обаче те лесно ще станат плячка на Сектата.
Там бързо ще се договорят – как да освежат Стария Бардак.

Новите играчи са мераклии за същото място.
И нищо запомнящо се не се чува от тях.
Простото врещене не води до нищо свястно.

Все задаваха онзи – тъповатия въпрос.
И когато един от ДПС процеди, че е дошъл, за да не стане като в Катуница, изобщо не го разбраха.

Още за ДПС.
Днешният „бунтар“ Христо Иванов беше горд правосъден министър на Бойко, същият.
Тогава не се сещаше да прави десанти в „морските сараи“.
Сега театрално се търкаля в пясъка – и си мисли, че е отскубнал един пискюл от феса на ДПС.

Само им даде повод да покажат силата си: стотици, като истинска войска, дойдоха да бранят Доган, пяха „Мила Родино“, вяха български знамена.
Отгоре на всичко, прегръщали христоивановци.

Във всеки случай, бяха по-организирани от протестиращите от ГЕРБ.
Те пък бяха тъжна картинка в платените си автобуси.

……..

Четири милиона души/най-малко бяха захвърлени на Бунището на Живота.
Два милиона приемат за неизбежно зло скотския живот, който им натрапи Държавата.
Други два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби.
Идете ги вижте, в какви условия вегетират.

Останалите красят статистиката на най-бедната страна в Европейския съюз.
Не живеят чак скотски – обаче ампутираха състраданието им към клетниците.

Пълен провал на човещината – и Тук, и Там.
За това обаче не се говори, понеже вече и няма критерии за истинска човещина.

Големият Български Разказ за случилото се става все по-неясен и непълен.
Това вече е привиден разказ, Уж-Разказ.
Сектата постигна и това.

Непрекъснато плямпат за тукашната корупция – но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография.

А Народът пък безропотно започна да предава собствения си скептицизъм.

Сега сметките са ясни: ония от урвите към Бузлуджа – срещу държавните чиновници и семействата им.
Силите са изравнени, няма място за идеи, няма и нужда.

Когато няма идеи, идва времето на „мургавите“ мурафети:
„десните“ мургавелци, заедно с истинските, избират кмет на столицата.
А само след още двайсетина-трийсет години Бат Манго ще решава всичко.
Предсказанието е на ЦРУ: пак добре, че всичко щяло да се случи кротко, без мургав Майдан.

Народът пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици.
Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години.

За годините на Прехода, Народът изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства.
Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.
Както казваше обаче Фокнър „Миналото никога не умира, то дори не е минало“.

И защото все още някак си е тук Главният Свидетел – Народът, макар че те пет пари не дават за него.
Опитват се да го противопоставят на собствената му памет.
И така отново го унижават.

На Сектата й трябват хора, невежи за Настоящето – невежи за истинските му провали и злини.

Ако не бъде схванато това, всичко ще започне и ще свърши с дюдюканията.
От тях Политическата Секта не се плаши.

Спасението е в това, протестиращите млади хора да разберат, че трябва да искат – НАЙ-НАПРЕД – милост и справедливост за родителите/предходниците си.

Това ще отключи – и ще бъде – Истинското Възмездие.

Кеворк Кеворкян, Facebook

Материалът ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ИЗОСТАВЕНИЯТ НАРОД е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Талант как е?
– Дарба!
– Креативен какво е?
– Ами такъв, който измисля, умен…
– Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
– Е, тук ме разби, информацията си е информация… чакай… знание! – обяви тържествуващо.
– Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш… не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не – да знае.

– Харесва ми това с думите, искам още!
– Комуникация какво е?
– Да си говорят хората…
– Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
– Общуват… нали?
– Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.

– А хармония как е?
– Баланс!
– На български питам как е!
– Равновесие…
– Можело значи.

– А характер как е?
– Характер ли? Че това не е ли българска дума?
– Не.
– Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
– И как е характер на български?
– Нрав.
– Всъщност я знам тази дума. Хубава е…
– Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят.

– Традиция как е?
– Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
– От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове.
– Не знам вече… Криво ми е да те слушам…
– Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи… И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново – фолклор…

– Още да питам ли?
– Питай.
– Енергия как е?
– Сила! – усмихна се Райна.
– Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
– Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
– Шегуваш се!
– Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
– Гонят злите сили… – тихичко рече Райна.
– И къде са тези зли сили?
– Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им…в думите им…
– Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
– Зли сили… не е възможно…
– Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение.

Важни са тези думи – те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи – от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.

Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред.

Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен – онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.

Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме… Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?

Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш – той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява… Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят… И точно така умира един език…“

Откъс от книгата „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео
Снимка: Асен Великов

Материалът Старите думи са по-ценни от златото: Я ми кажи на български как се вика „партньор“? – Райна се ококори. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.

Цитати от: Magnifisonz.com

Гордейте сте, че сте българи, всички – от руси и синеоки до мургави и чернооки!

Велики личности за българите :

„Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение.“

– Магнус Феликс Енодий

„Древните българи бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа.“

– Геза Фехер

снимка: Radko Peev, изпратена ексклузивно на сайта ни: opoznaybulgaria.com

„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.“

– aрменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян (XVII век)

„Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите-това качество като че ли им е вродено.“

– О. М. Лернер (1873)

„Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив.“

– Егор Петрович Южаков (1859)

„Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време, той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден, да бъде свободен.“

– Алфонс дьо Ламартин (френски поет и историк)

            Васил Левски и Христо Ботев, художник: Александър Поплилов

„Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу Империята (Османската) завладени български хора?“

– Ханс-Кристиан Андерсен в своя дневник

„Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите.“

– Партений, монах (1839)

„На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката.“

– Адалолоддин Балхи, персийки поет (XIIв.)

„Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.“

– Лев Толстой

Материалът Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква е публикуван за пръв път на Опознай България.

Добро утро, г-н Борисов и госпожи и господа народни представители на република България!

Как сте…?

Добре ли спахте след поредното увеличение на възрастта за пенсиониране…?

Защото докато вие спахте и сънувахте как добре ще ограбите отново народа, хиляди предстоящи пенсионери не мигнаха цяла нощ в търсене на решение как да се пенсионират.

Направихте така, че да мразя България, да мразя историята си, да мразя обичаите си, да мразя кръвта си българска и да се срамувам да се наричам българка.

Още от времето, когато ме орязахте от детски надбавки, заради дванадесет стотинки по-висок – подчертавам, брутен доход, а гледах как ромите след получени поредни социални помощи пируват по парковете, но аз събирах жълти стотинки, за да купя нещо сладичко за сина си, който отгледах наистина сама.

Знаете ли, че баща ми не успя дори година да се порадва на пенсията си, Бог да го прости, защото се разболя от тревоги от вашите измислени промени в закона за пенсиониране?

Аз мразя България, г-н Борисов, и не искам никога повече да се връщам в родината си, няма и цент да вложа в нея по никакъв повод.

Но ще ви издам още една малка тайна: Един ден и моят син няма да иска да се върне в България и ще има хиляди други семейства с деца, които няма да искат да се върнат в България, а това означава, че един ден няма да има пари и за вашите (или поне вашите внуци и правнуци) заплати и пенсии…

И така, просто така, Република България, с нейната невероятна история и култура, ще бъде заличена като държава. Много тъжно, но факт!

Източник: /petel.bg/

Материалът Българка в чужбина попиля Бойко: Баща ми почина заради пенсията си, синът ми няма да се върне! Мразя… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Не е пожален и Апенинския полуостров, като дори Рим дори изпада в смъртна опасност поради визиготите.

През 552 г. Юстиниан І изпраща своя генерал Нарзис срещу войската на визиготския цар Тотила, който в този момент е завладял голяма част от територията на днешна Италия.

Дедите ни са били едни от най-добрите и храбрите бойци на своето време. Поради тази причина те са били търсени и ценени от римските императори. Не е никак странно, че сред войниците в армията на Нарзис служат и българи. Те вземат участие в редица жестоки сблъсъци.

Както при всяка война, пострадали от насилието има не само сред бойците, но и сред мирното население. В кратък разказ, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо интересно за един наш сънародник.

По време на схватка между имперските сили и визиготите пострадало малко момче. То било воловарче и явно е бивайки изненадано от бързата атака на някоя от групите не е успяло да се оттегли на време. След края на битката при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при генерал Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето отговорило показвайки, че разбира всяка дума.

За Папа Григорий това било истинско чудо, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, включително и българския. Не отричам съществуването на чудеса, както в миналото, така и днес стават неща, които науката не е в състояни да обясни. Уверен съм обаче, че има логично и близко до ума обяснение.

Защо да не е възможно раненото воловарче е разбирало езика на българина поради това, че от най-дълбока древност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил изключително близък до този на старите българи, или дори вариант на нашия език?

Италианските лингвисти знаят това прекрасно, но на широката публика данните не са представени защото са в противоречие с догмата, че дедите ни са чужд на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите грешки на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неудобните данни да се премълчат.

Знаете ли, че дори за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да представят обяснение с помощта на латинския език? Има добри индикации от къде е дошло името, но за тях не се говори. Плутарх разказва, че названието на Вечния град е дадено от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила(на оръжие).

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските именаРома, Ромиталк, Румиталк. А не е само Рим, други древни топоними и хидроними също нямат обяснение на латински. Списъкът е доста дълъг, но най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.

Признава се например, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата кал (която е наречена индо-европейска, макар латини, келти, германи, гърци и др. да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се казва, че най-вероятно значението е воден басейн, но нашата дума езеро остава незабелязана, За древната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, кол, ограда, добре, но и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима”, същото важи и за нашия топоним Стоб.

Тразименското езеро е известно поради битката на римляните с Ханибал. Като обяснение на Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – треса. Земите около Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за тресавище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.

Названия на реки, планини и селища не се появяват спонтанно. Те се налагат след вековно присъствие на хора говорещи определен език. Това е ясно на учените, ясно е също, че древен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят тракийските имена Атис, Капус, Капетус.

Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е древен етноним превърнал се в название на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, народен, нямат обяснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus. Други латински думи за народ, простолюдие, тълпа са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – пълен, много (множество), plenitas – количество, голям брой (хора).

Смятам, че както в случая с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този начин vulgus, vulgaris се превръща в символ на безправна общност. Тези хора може да са загубили народностното си име, но не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.

Това, че в земите на Италия са живели наши роднини дава най-логичното обяснeние защо Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а факта, че при една тотална война е щяло да пострада и голяма част от простолюдието, т.е. наши роднини.
Разбирам, че казаното от мен звучи невероятно – българи в римската държава още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – ако нямаше съжителство на българи и латини, кой е създал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена?

Няма случайности и феномени, генетичните изследвания от 2012-та година показаха, че част от жителите на Северна Италия са роднини на българите…Сега остава само учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото уважение.

Павел Серафимов, sparotok

Материалът Чудото с българчето, което слезе от небето! Истината за нашия народ, която вече не може да бъде укривана е публикуван за пръв път на Опознай България.

Истина или не, това тайно новогодишно обръщение от Тодор Живков нажежи Мрежата, а думите му сякаш са писани за днешния ден!

„Скъпи българи, бих ви нарекъл другари, защото вие сте ми такива, и винаги сте били…

Скъпи другари,
Трийсет и четири пъти съм отправял Новогодишно послание към Вас. Вгледах се във всичко, което съм ви казал през тези години, и реших да ви кажа нещо и за в бъдещето. Когато получите този поздрав, аз отдавна няма да съм между живите. Но се чувствам длъжен да направя нещо последно полезно на нашата страна.
Трийсет и четири пъти Аз, и Партията, Ви се отчитахме за всичко, което сторихме за Вас през годината. Като проследявам посланията, виждам огромния скок, който постигнахме като народ за това време.
Населението на страната ни при първото ми послание бе 7 милиона, а при последното – 9.
Икономиката се е увеличила като размер 23 пъти. Помислете – когато слушате този запис, ще са минали около 30 години откакто България се отказа от социализма. Помислете, за тези 30 години дали е постигнато това, което постигнахме за предните 34 години? Увеличила ли се е икономиката 23 пъти? Ние го постигнахме, народът го постигна, значи е било възможно.

Защо сега не се случва?
При първия ми поздрав 70% от населението на България живееше в селата. При последния – 80% бяха в градовете, което е цивилизационният признак за прогрес. Във всички развити страни това е еволюцията, и ние я постигнахме.
Изградихме хиляди болници и училища, увеличихме значително продължителността на живота. Защо от 1989 г. насам, тя отново се скъсява? Когато след 20 години чуете това ми послание, погледнете до къде сте стигнали…
Разбира се, винаги ще има хора, които мразят социализма. Ще кажат – имаше лагери, репресирахте неудобните.

Но това не е присъщо само на социализма. Страната с най-много затворници по света са Съединените щати. Там 3% от населението е в затвора. Много повече от в социалистическа България. Но не това е най-голямата репресия. Най-голямата е фактическата власт на едрия капитал и корпорациите, които определят кой какво ще работи и колко ще получава. Това е репресия, съсипваща съдбите на милиони хора, в много по-голяма степен от нашите затвори!

Но САЩ също имат затвори. Те държат хора, определяни от тях като „терористи“, без съд и присъда, за неограничено време. Те изискват екстрадиция от всяка точка на света, и повечето държави им се покланят.
Вярно е, че съществува държавна репресия. Но голямата Истина е, че при социализма тя е далеч по-малка от при капитализма. Има я, но социализмът е по-прогресивен обществен строй, и затова е по-малка.
И да ви кажа, скъпи сънародници – при социализма невинен не сме пратили в затвор или лагер. Сега ги превъзнасят техните роднини, защото иначе биха се срамували от миналото си. Но истината е, че невинни не сме наказвали. И ако погледнете документите и фактите, ще видите, че това не е лъжа. Ние наказахме престъпници, едри капиталисти и олигарси. Същите, за които убеден съм, един ден и вие ще искате Народен съд.
Скъпи приятели, преди да стигнем до социализма, ние изучихме внимателно капитализма. И той винаги е един и същи – система, в която малка група привилегировани паразитира върху народа. А самият народ изнемогва.
Това се връща и в България, и тъй като стотици години то е било същото, не се съмнявам, че ще се повтори.
След 20 години, когато четете това послание, съм сигурен, че държавата ще е превзета от престъпниците, те ще пишат законите, те ще издевателстват над вас с данъци, такси, цени и всички други средства. Сигурен съм, че ще има малка група супер богаташи, които ще крадат безогледно, и дори няма да се крият. Сигурен съм, че народът ще страда, но ще е скован от властта, страха и от несигурността за утрешния ден.

Сигурен съм, скъпи българи, сигурен съм, защото всичко това аз съм го виждал. Аз съм живял в капитализма, а после като дойде Народната власт, ние вложихме много ресурси в изучаване на миналото. И видяхме как историята винаги и по един и същи начин, се повтаря.
Капитализмът е изначално несправедлив, той няма как да бъде друг. Той по естествен начин концентрира богатството, а заедно с него – и властта, и накрая властта се оказва източник на богатството, а човекът се превръща в роб. Винаги е било така.
Скъпи българи, ще ви сочат западния „капитализъм“ като по-добър от нашия социализъм, и така ще ви излъжат.
Вярно е, че западът имаше предимства. НО НЕ ЗАРАДИ КАПИТАЛИЗМА. Подчертавам това – не заради капитализма. Той имаше предимства всъщност заради социализма. Под страха от нашата система, капиталистите на запад започнаха да правят отстъпки на работниците и така им подобриха положението. Нашата система помогна и на западния човек да живее по-добре.
Но бъдете сигурни – след като разрушиха нашето общество, те ще си вземат това, което дадоха и на своите работници. Тази държава на благоденствието, която струва много скъпо на капитала, ще бъде демонтирана. Като няма конкуренция в наше лице, корпорациите и местните олигарси ще си вземат всичко. Лека полека ще поскъпне здравеопазването и образованието, ще вдигнат цените, ще намалят заплатите. Лека полека и там ще стане същото – защото капиталът по естествен път го иска. Той не се интересува от хората. Той се интересува само от печалбите.

Западът беше по-добре по 2 причини – първо той имаше по-дълга индустриална история, бе натрупал повече опит и повече ресурси. И второ – той бе заставен от социализма, да осигури добри условия на своя народ, за да избегне революция.
Ако бяхме продължили със социализма, може би след още 20-30 години индустриална история, щяхме да настигнем Запада. Забележете, че ние имахме само 45 години ускорено развитие, а гонехме народи с по 400. Несправедливо бе това сравнение, което доведе до бих го нарекъл – глупавия ни отказ от социализма.
Когато четете тези редове, се огледайте около себе си. Погледнете на Запад. Сигурен съм, че ще видите симптомите на съсипването и на тяхното общество. Сигурен съм, че 20 години са достатъчни, за да се види всичко. Изучавал съм много историята на капитализма, и 20 години винаги са били достатъчни, за да се види истинската му същност.
Четете какво предвиждам, и проверете сами дали е истина. Проверете просперират ли западните народи, така както са просперирали през 80-те? Проверете има ли протести! Проверете нараства ли международното напрежение, избухват ли нови войни. Проверете – това са признаците на избуяващия дивашки капитализъм. Винаги това са били, не могат да се скрият.
Ако греша, разбира се, можете да ми се смеете. Надявам се да греша, но защо ли не открих нито един подобен пример в миналото…
Аз ви говоря за бъдещето, но чета миналото на капитализма. На една ретроградна и упадъчна система, която ние искаме да върнем.
Скъпи сънародници, постигнахме много докато бяхме заедно. И моя е грешката, че позволихме на капитализма за пореден път да ни излъже. Вероятно ако бях по-мъдър и по-решителен, нямаше да позволя да се случи това, което стана през 1989 г. Поемам своята част от вината, макар да допускам, че мнозина от вас не биха ми приписали никаква вина. Но аз имам такава. Онзи, който е най-отгоре, дори при народно-демократично управление като социализма, той носи отговорност. След като съм допуснал това да се случи, и да свалят мен, и да унищожат надеждите на народа, след като е станало, аз съм отговорен.
Но с ръка на сърцето ви казвам, че отговорен за евентуално възстановяване на социализма, и поправяне на грешките, е само и единствено НАРОДЪТ. Във вашите ръце е бъдещето ви. Веднъж победихме капитализма, колкото и невъзможно да изглеждаше. Изградихме своя щастлив свят. Можете да го направите отново. Социализмът не е бил „Тодор Живков“. Тодор Живков е рожба на социализма. Социализмът е народът, той държи абсолютно всяка сила в обществото, неговият глас е гласът „божи“. Ако поискате като народ, можете да го имате отново, и никаква тиранична власт не може да ви спре…

Скъпи сънародници,
Това което е било, отново ще бъде…
Вярвам в това…

Тодор Живков, 1998 г.

Материалът Публикуваха обръщение на Т. Живков от 1998: След 20 години престъпници и 3-4 олигарси ще коват законите и държат властта… Народът ще пищи… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Случаят е звучен шамар за европейска България в 21 век с VIP апартаментите на властта, частния асансьор на Цветанов и частната сауна на поборника срещу корупцията Пламен Георгиев.

„Този кувьоз е много важен за нас, тъй като АГ-отделението разполагаше само с един – стар и амортизиран.
През миналата година в отделението са родени 37 недоносени бебета, което показва колко е важно да имаме добро медицинско оборудване, осигуряващо комфорт и качествена медицинска грижа“, посочи кметицата на Троян.

Тя е поела ангажимент за по-нататъшно съдействие на кампанията, като в центъра на града ще бъде поставен специален съд за събиране на капачки.
В Троян всички събрани капачки трябва да се занесат на 13 април пред националния стадион или да се предадат в пунктовете.

Публикувано в: onovini.eu

Материалът Властта с частни асансьори, тераси и сауни, а народа купи нов кувьоз на болницата в Троян с „Капачки за бъдеще“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тя е на достолепните 90 години и не е съчинила сама своята рецепта за здраве, което вече цяло село Лехчево прилага, а и се е прочула и в съседните села. Наследила я е от своята баба, която пък го знаела от нейната, информира  doctorbg.net.

Това е прочутата природна рецепта за здраве на баба Гина, невероятно е силна и няма човек, на когото не може да помогне, твърди самата тя. С тази рецепта баба Гина е помагала на хората да засилят неимоверно имунната си система, да се отърват от грип и дори пневмония.

Ползата й при лечение на анемия, също е безспорно доказана още преди години от нея и съселяните й.

Рецептата на баба Гина Трифонова се прави повече от лесно, признава самата тя. За да си направим това ефикасно чудо, ни трябват само точните съставки и упоритост при приема на природното лекарство.

Взимаме половин буркан мед – истински и не захаросан, около 50 грама семена от коприва, два лимона, две глави лук, които настъргваме на ренде и около 100 грама орехи – задължително нарязани на ситно и ако може да са млади.

Орехите режем или ги намачкваме в хаванче, а лимоните се изцеждат на сок. След това ни трябва по-голяма купа, в която да сложим най-напред меда, после сока от лимоните, след тях настъргания лук, семената от коприва и накрая орехите.

„Разбърквате много хубаво всички продукти в купата, а после изсипвате в стъклен буркан и го бутате в хладилника. Там трябва да се съхранява, за да му е хладно и да издържи“, обяснява баба Гина Трифонова.

Тя се кълне в тази рецепта за здраве и чудните й свойства, тъй като я ползвала още от дете. Правила я нейната баба, която пък я научила от своята баба. „Лекарство не съм видяла. А и що ми е да давам пари, които и без това нямам, та да купувам тези измислени препарати по аптеките. Всичките са измама и лъжа, само да богатеят някои, а другите да мрем“, ядосва се баба Гина.

Тя се кълне, че ако всеки ден взимаме от нейната рецепта по 4-5 лъжички – преди хранене поне тридесет минути, то няма да се разболеем цялата зима. А ако в момента ни мъчи грип или дори пневмония, ще отшумят направо докато мигнем – макар и метафорично казано. Лечението обаче става пет пъти по-бързо.

„Цяло село съм излекувала с тази рецепта. И винаги ще го правя, ще я казвам на всички хора, дорде съм жива. Като мога да помогна, защо да не го направя?“, смее се баба Гина Трифонова.

Материалът Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (фамилно наследство от векове) е публикуван за пръв път на Опознай България.