Бях болен от рак, а вече съм съвсем здрав. Ако някой се съмнява, че това е фалшификация, мога да си сканирам епикризите и да ги види

Това пише чудодейно излекуван мъж в безнадеждно състояние, но със силен дух и огромна, непоколебима вяра, която го отвежда в манастира „Свети Мина“ край София (Обрадовския манастир). Но стига думи. Вижте неговото откровено писмо, което е изпратил и публикувано на desant.net.

В началото на 2011 г. ми откриха злокачествен рак – семином – вече в напреднал стадий. Грешката беше моя, защото признаците, че нещо не е наред, се появиха още през лятото, а аз отлагах да ида на лекар, докато симптомите  не станаха нетърпими. Чак тогава се обадих на един познат уролог и той ме прати веднага в „Пирогов”. А оттам – в онкологията в Дървеница.

Отначало лекарите и близките криеха от мен как точно са нещата и аз си въобразявах, че като мине планираната операция всичко ще е наред. След нея обаче тежките болки изобщо не намаляха.

Чак когато ме пратиха на химиотерапия, разбрах защо е така. Там лекарката вече ми каза истината – че целия, ми корем е пълен с разсейки и туморите са толкова големи, че се чудеше как не ги напипвам с ръка. Тя ми каза още, че идвам много късно и дори не искаше да ме приеме, защото смяташе, че напразно ще заема място на някой, който все още има шансове да се излекува.

Тогава осъзнах напълно, че умирам. Изпаднах в паника и три-четири дена не можах да спя. И без това бях станал кожа и кости и много малко можех да се храня.

Наложи се между курсовете на химиотерапията да лежа два пъти в една градска болница. Нямаше подобрение и бяха решили да ме изпишат, за да не умра при тях. Тогава приятели се обадиха на техен познат в Здравното министерство, той се застъпи за мен и така ме оставиха. Назначиха ми нови лекарства, преливаха ми кръв и накрая ме закрепиха.

Много ме ободриха думите на една позната, болна от рак на кръвта, която идваше да ме вижда и да ми дава кураж – че човек не трябва да се предава в никакъв случай. Лекарите й казвали: „Това, което правим ние, е половината от лечението, а другата е вашата вяра и воля за живот.“ Самият й пример ми подейства много – тя е една от най-жизнерадостните личности, които съм срещал.

Понеже се говори, че много хора се излекуват в манастира „Свети Мина“ край София (Обрадовския манастир), приятели взеха да ме карат дотам с кола сутрин. И почнаха да стават необясними неща. На отиване едва стигах до колата – правех десет крачки и кляках да си почина, болеше ме и от друсането по пътя.

А на връщане болките изчезваха напълно и не се налагаше да ми бият опиати чак до другия ден. Така цяла зима много пъти ме караха до манастира и всеки път – без изключение – на връщане болките изчезваха и не се появяваха около 24 часа.

Познати ми препоръчаха – за да мога да издържа химиотерапията – да ходя на озонотерапия. Правих това доста пъти и тя наистина ми подейства много добре. Толкова бях изтощен, че не можех да стоя на краката си. На отиване със зор стигах от таксито до вратата им. Час-два вливане на озон и електромагнитната терапия ме съживяваха и се прибирах спокойно с градския транспорт – вървях почти нормално.

Лекувах се с още много неща, както и всички други. Намерих подходящи лечебни гъби за семином. Оттогава ми остана и навика да пия и чаената гъба комбуча (ако на някой му трябва, мога да дам), и млечната тибетска гъба кефир.

Внесоха ми чак от Ирак арабски билки – намерих един възрастен иракски лечител в София – Сатер (който иска, мога да му дам телефона).

От всичко това туморите взеха да се стопяват. Така и не довърших химиотерапията, защото някъде по средата й те внезапно изчезнаха. Просто поредните туморни маркери показаха, че ракът го няма и показателите са съвсем като на здрав човек. Лекарката се удиви и в първия момент не вярваше на очите си. После го прие – те са свикнали на какви ли не аномалии.

Стана ясно, че химиотерапията вече е излишна. Доколкото помня, изкарах три или четири непълни курса, а по предписание трябваше да са общо шест. След това ме изпратиха за всеки случай на лъчетерапия – такава е системата. Аз вече си знаех, че съм здрав и че това е излишно, но ходих най-вече за успокоение на близките. През септември 2012 г. отново направих туморни маркери и те доказаха очакваното – че нямам рак.

В себе си съм сигурен, че това, което се случи с мен, е Божие чудо. И преди бях убеден християнин, сигурен съм, че това ми помогна да имам вяра и воля да живея. (Само поповете не приемам, за мене те са пълни лисици.)

Ако някой се съмнява, че това е фалшификация, мога да си сканирам епикризите и да ги види.
Пожелавам успехи, здраве и живот на всички!

Материалът Ново Божие ЧУДО от манастира „Св. Мина“! Тежко болен мъж се изцери от най-страшната… е публикуван за пръв път на Опознай България.