Географски данни

Рожен е седловина с 1420м.н.в., която свързва Переликското с Преспанското било. Седловината представлява огромен, безотточен мраморен карстов валог, надупчен от фуниевидни понори или “ропки”, както им казва местното население, обрасли с трева. От водите събрани във валога бликат карстовите извори “Хубча” на юг, и изворът при Чепеларе на север, които дават начало на реките съответно Бяла река и Чепеларска. Из местността са пръснати огромни поляни заобиколени с вековни смърчови гори. По поляните има изградени няколко стари параклиса. Най-високата точка на седловината е в южния край – връх Рожен. Още от най-древни времена през седловината са минавали важни пътища. Оттук минава пряк път от Горнотракийската низина за долината на река Арда и Беломорието. Днес през Рожен минава автомобилния път Пловдив-Смолян.

Всеки българин трябва да знае историята и помни името на създателя на този велик събор!

Ангел Инджов, прочут сред народа като Комитата е роден в 1866 година в пашмаклийското село Карлуково, тогава в Османската империя, днес Славейно, България. Учи в родното си село, където в 1879 година завършва четвърто отделение. Остава от малък сирак. Работи като зидар, след което става предприемач в София. На 9 април 1895 г. е ръкоположен за свещеник в Цариград от митрополит Максим Пловдивски и на 20 юли поема освободената от свещеник Емануил Беев енория в родното му село. След една година става свещеник в Долно Дерекьой. Под негово ръководство е построен параклисът на Рожен „Свети Пантелеймон“. Освен духовник той е и революционер, деец на ВМРО в Тракия, съратник на капитан Петко войвода. На 28 юли 1898 година е инициатор за провеждането на първия Общ Роженски събор, където се срещат родопчани от Свободна България и Османската империя. След залавянето му, Ангел Инджов е осъден от турците на 101 години затвор в тъмница. Паметна плоча на Комитата е изградена на крайпътната чешма на връх „Рожен“.

За свободата на този край тук са се сражавали Момчил юнак и неговата дружина. Ангел Войвода и четниците на Капитан Петко войвода често са завардвали прохода и са всявали ужас сред поробителите. Апостолът на свободата Васил Левски също е минавал през тези места, за да основе революционни комитети в околните селища. По време на Руско-Турската освободителна война Рожен е бил стратегическо място за руските войски. Народът е възпял руските войски на Рожен в своето творчество, в една от народните песни се пее: “Руско е Рожен заптисал, пиле не дава да форкне камо ли турчин да мине“.

След Руско-Турската война границата между България и Турция минавала оттук, докато през 1912 година не идват войските на полковник Владимир Серафимов и освобождават родопските земи от османците.

През 19 век на поляните на Рожен са се събирали жителите на 3-те околни села – Проглед, Момчиловци и Соколовци на родови срещи. По време на тези събори са се пеели народни песни под съпровод на гайда, на жар са се пекли традиционните агнета – чевермета. От тези времена води началото си традицията тук да се правят събори – надпявания. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители.

По късно Роженския събор се превръща в общонационален и става събор–надпяване на Българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на определените за целта сцени на най-големия фестивал на народната песен в България. Тук е един от първите събори със стоте каба гайди! Режисурата и постановката са дело на Апостол Кисъов и Елена Бакалова!

Материалът Всеки българин трябва да знае! Историята на това място в Родопите е велика! Основателя на събора на Рожен е… е публикуван за пръв път на Опознай България.