Певецът учи в 36-о основно училище „Максим Горки“, където е и първата му сценична изява, след това продължава образованието си в Техникума по художествени занаяти. Между 1969 и 1971 г. е член на група „Кенари“ към читалище „Светлина“, след което през 1971 г. се включва в „Златни струни“. Караджов е лидер на група „Сигнал“ от самото създаване на групата и композитор на повечето им песни. Скоро бандата ще издаде 11-ия си албум. Данчо е женен от 45 години за жена си Мариана. Двамата имат две деца Лора и Даниел и три внучета. Данчо Караджов даде интервю пред Ива Димитрова, публикувано в сайта Антени

– Г-н Караджов, как прекарвате лятото – почивате ли си или група „Сигнал“ има доста участия?
– За радост на нас и на нашите почитатели група „Сигнал“ има доста ангажименти през лятото, защото тази пандемия ни отряза главите. В един момент започвахме да се чудим след 43 години на сцената това истина ли е или не е. Изобщо за всички музиканти, артисти и хора на изкуството беше доста тежко. Но дай Боже да го преживеем.

– Не се ли замислихте да започнете да се занимавате с нещо различно?
– През тези 43 години всички от група „Сигнал“ сме се прехранвали само и единствено от музика. Никога не сме си и помисляли да се откажем и да правим нещо друго. За един истински изпълнител преди всичко музиката е в сърцето му и всичко останало е след това. Освен това аз вече съм на почти 70 и от миналата година получавам пенсия, но тези пари за нищо не стигат. Взимам 300 лева, които ми стигат само за лекарствата за високото кръвно и диабета.

– Как се разболяхте от диабет, да не би да сте преживели силен стрес?
– Страдам от болестта от 2008 година, не помня да съм преживял силен стрес тогава, но веднага започнах да пия медикаменти. Не съм на инсулин, защото имам лека форма. Наблюдава ме моят доктор, но честно казано, не спазвам строг режим на хранене. Не си меря и кръвната захар всеки ден по пет пъти, въпреки че има опасност човек да изпадне в диабетна криза. Засега обаче нямам проблеми, пия си лекарствата сутрин и вечер, и съм добре.

– А заразихте ли се от ковид или успяхте да се опазите?
– Не успях да се заразя нито аз, нито никой от семейството ми. Със съпругата ми се ваксинирахме отдавна. По време на първия локдаун, когато затвориха държавата, много се пазехме, защото все пак вече сме на възраст. Но в интерес на истината никога не съм мислел, че може да ме пипне този вирус и може би заради това не ме застигна.

– Догодина ставате на 70, вече мислите ли за оттегляне от сцената?
– О, не, в никакъв случай. Ще стоя на сцената, докато хората кажат стига. Докато публиката има интерес към мен и група „Сигнал“, ние ще се занимаваме с това, което правим. Съпругата ми постоянно се шегува с мен и все ми казва: „Ти Лили Иванова ли искаш да догониш?“. И наистина, защо да не я догоня, какво лошо има. Та тя не е единствената ни действаща певица на тези години. Ето и Кирчо Маричков е на 76-77 години и още е на сцената. В България имаме лошо схващане за музикантите, че като навършат определени години вече са стари и трябва да слязат от сцената. А всъщност ние сме хората, които разбираме най-много от този занаят. По света не гледат на възрастта като на порок. Ето Том Джоунс и музикантите от „Ролинг Стоунс“ са на години, но още имат концерти.

– Кои са били най-трудните моменти за групата?
– На „Сигнал“ никога не са ни пречели кой знае колко много по времето на комунизма, защото правехме нашата си музика, пеехме на български. Но имахме доста тежък период по времето на соца, когато ни спряха да пеем една година – не можехме да продаваме билети за концерти, грамофони плочи, не ни пускаха по радиото и телевизията. Това стана заради наш концерт на 10 февруари 1982 година в Бургас. Имаше над 4000 души в спортна зала „Изгрев“, която се пукаше по шевовете. Заради полските събития тогава, когато там беше обявено военно положение, властите у нас бяха настръхнали някой да не наруши безметежното им управление. Милицията бдеше особено зорко за антикомунистически прояви в контекста на полските събития. На третата песен всички в изпълнената до краен предел зала пееха с нас, феновете ни бяха на крака, подскачаха. Милицията се разбесня, извади палките и започне да бие хора. Пред мен припадна едно момиче и аз прекратих концерта. От сцената казах, че не сме свикнали да пеем под ударите на милиционерските палки. И елате да видите какво стана, още на следващия ден всичките ни плочи бяха иззети от магазините. Отрязаха ни главите в продължение на година. Всичко ни беше забранено, но в крайна сметка оцеляхме и вече сме на 43 години.

– За вас лично най-сериозното изпитание сигурно е тежката катастрофа, която преживявате в Норвегия?
– Отдавна вече съм я забравил. Това беше през 1987 година. Не бях на косъм от смъртта, но имах счупена дясна ръка и получих доста силен удар в главата. Преживях го и този момент. По-скоро най-тежките моменти за мен са загубите на близките ми хора.

– Като малък сте учили в художествено училище, как тогава дойде тази любов към музиката?
– Не бих казал, че е било случайно. Когато бях в пети клас, моята баба Катя, майката на баща ми, донесе една китара вкъщи. В началото не проявих интерес и отидох да ритам футбол с другите деца. Така китарата стоеше няколко дни в ъгъла на кухнята
и баща ми един ден се прибра и започне да свири. Аз нададох ухо и така всъщност се породи любовта ми към музиката. Впоследствие на 18 години направих група „Кенари“, а на 20 бях част от легендарната група „Златни струни“, с която изкарах осем години. От 1978 година до ден днешен съм в „Сигнал“.

– Кога обаче разбрахте, че ще станете певец?
– На 13 години. За един 25 май в 36-о основно училище в „Красно село“, където учех, направихме банда с приятели и за първи път излязохме на сцената за края на учебната година.

– Казахте, че баща ви също е свирел на китара, и той ли беше музикант?
– Не, той беше боксьор в „Славия“, но любител музикант. Навремето е пял в хор „Кавал“. Той имаше приятел, който свиреше на много инструменти. Един ден баща ми го извика вкъщи, той чу изпълненията ми на китара и веднага каза на татко да ми купи китара. След това получих електрическа и в момента имам 40, може би най-голямата колекция у нас сред моите колеги. Притежавам модели, на които свирят известни световни музиканти. Дори един „Гибсън“, който купих от магазин „Фактор“, на който Пол Анка беше свирил на концерт у нас. Сега ги държа вкъщи, застраховани са. Както се шегувам, необходима ми е цяла стая за тях. Но се гордея, защото навремето като дете обикалях стрелбищата и купувах картички и снимки на музикантите от „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, за да видя на какви китари свирят. Е, вече притежавам повечето от тези модели и се гордея с това си постижение.

– Синът ви Даниел също е свирел, сега с какво се занимава?
– Преди много години завърши радио и телевизия, сега работи в няколко медии като тонрежисьор, режисьор, асистент-режисьор. Той свиреше много добре на китара по едно време, пееше също доста прилично, но никога не е искал да тръгва по моя път. Единствено композира електронна музика. И до ден днешен продължава да се занимава с нея, има добри попадения и два издадени албума преди десетина години.

– Дъщеря ви Лора Караджова сама ли избра да тръгне по вашия път?
– Сама, дори до ден днешен, когато искам да чуя нещо ново, което е направила, тя не ми разрешава. Не иска и да й помагам, защото на мен някога никой не ми е подавал ръка. В един момент се усети, че моето име й тежи и аз направих всичко възможно да не й казват просто дъщерята на Данчо Караджов.
Много искаме да направим нещо съвместно, но сега тя се занимава с двете си деца и няма време, но някой ден ще запишем съвместно парче.

– Някое от трите ви внучета проявява ли интерес към музиката?
–Средното ми внуче – на Лора дъщеря й Алиса пее много добре. Третото още е малко и не може да се каже. А голямата ми внучка Ния от сина ми тренира художествена гимнастика и има уникално чувство за ритъм. Музикална е, но като тръгне да пее, не е толкова добра като Алиса. Тя си е с добър слух и предполагам, че и занапред ще го развие и един ден може да стане певица. Сега ще е в първи клас.

– Посвещавали ли сте песен на внучетата?
–Да, на двете внучки. На Алиса малко се забави песента, защото нямах необходимата муза, но два месеца след раждането на Ния й посветих парче. Сега ще видя дали ще мога да се справя с песента за Матео, защото някой ден момичетата ще се хвалят, че дядо им е направил песен, а за него няма.

– Харесвате ли втория мъж на Лора – Марсел Рохас?
– Да, много приятно момче е. За мен е страшно важно, че се грижи много добре за дъщеря й от първата връзка Алиса, защото ако не е така, няма да вървят добре нещата между Лора и него. Алиса го обича и уважава и всичко е наред.

– С жена ви Мариана от колко години сте заедно, вие май имате най-дългия брак сред колегите ви?
– Да, така е, наскоро отпразнувахме 51 години, откакто се запознахме в Ахтопол през 1970 година. Бях на 18 години, още не бях известен музикант, а Мариана беше в девети клас. Моята сестра ни запозна. Аз бях много загубен сваляч. Нищо не можех да направя с момичета, но пък умеех да пея. И така й изпълних едно парче на „Би Джийс“ и й казах, че искам да й кажа нещо с тази песен. Шест години бяхме гаджета и след това се оженихме. Това си е цял един живот.

– Наистина ли в началото на връзката ви бащата на Мариана е бил против вас и е вадил пушката, за да ви стреля?
– Да, точно така беше. Тя все пак беше още ученичка и беше табу на тези години да имаш гадже. И вече като се оженихме, попитах баща й защо толкова е бил против мен. А той ми каза: „Откъде да знам, че си толкова добро момче“. (Смее се.)

– След това как оцеля бракът ви 45 години, при толкова много фенки и изкушения?
–Абсолютно не е имало никакви проблеми. Винаги съм казвал, че човек трябва да бъде много сериозен към себе си и човека до него. И двамата бяхме наясно, че за да има здрава връзка, човек не трябва да дърпа чергата към себе си.

– Мариана с какво се занимава?
– Почти през цялото време е била домакиня. Тя отгледа децата, защото аз много пътувах, имах турнета по 40-50 дни както в чужбина, така и у нас. Много мъжко момиче, желязна жена е. Пое цялата грижа за семейството, докато ме нямаше. Като пораснаха децата, започна да идва с мен по турнета, два пъти е била в Щатите, в СССР, в Лондон. Не съм изпускал момент да не я взема.

– Продължавате ли да изпитвате сценична треска и на тези години?
– Слава Богу, че имам. Ако нямах, директно щях да се откажа от музиката. Един артист загуби ли треската, която го държи, трябва да се откаже от работата си. Никога не разчитам на рутината, което е много важно, защото тя може да те подхлъзне в определена посока. Ние нямаме написан репертоар, подреждам песните на момента, според публиката. Ако видя, че хората започват да се разсейват, веднага изкарваме някой хит и нещата стават.

– Допадат ли ви песните на най-младите ни певци?
– Отказвам да коментирам този въпрос, защото ще бъда много лош. Единствено ще ги посъветвам да спрат да мислят, че от тях тръгват нещата.

– Какво предстои на група „Сигнал“, освен тези концерти през лятото?
– Готови сме с 11-ия си пореден албум, ще го пуснем през есента. Той е готов, нарича се „След тъмнината“ и е по текстове на нашия приятел Сашо Петров. Албумът е много хубав, като в него има само три от по-старите ни парчета, които са тотални хитове.

Материалът Легендата Данчо Караджов изригна: Дават ми 300 лева пенсия, колкото за лекарствата е публикуван за пръв път на Опознай България.

Говорителката признава, че не й липсва работата в БНТ, а по-скоро обстановката и колегите. Сега, когато ѝ се налагало да се връща в сградата на “Сан Стефанов“ 29, винаги ѝ избивали сълзи в очите. Радина не можа да изчака да се пенсионира и да почерпи екипа си за “довиждане“. Тя напусна преждевременно след смяната на ръководството, когато мъжът ѝ Коко бе заменен от новия началник – Емил Кошлуков. Истинската причина обаче не била негативното ѝ отношение към настоящия директор, а тежките здравословни проблеми, през които премина. Дълго време Радина криеше, че води битка с рака, но от година насам е напълно здрава и болестта е вече зад гърба й. “Това е зад гърба ми, благодаря на Господ! Сега всичко е наред. Не бях отчаяна. Приех го по-скоро като предизвикателство или урок, през който е трябвало да мина. Вярвам, че винаги има изход от всяка ситуация“, казва журналистката за срещата си с коварната диагноза. “Благодарна съм, че бях в телевизията в най-добрите ѝ години. Благодарна съм за всичко, което съм научила, тя ме е направила това, което съм. Благодарна съм и за приятелствата, които създадох там през годините.

Истината е, че сега не чакаш “По света и у нас“, за да разбереш какво се е случило през деня. Носталгично признавам, че алтернативните източници на информация отнеха голяма част от силата ѝ. И аз самата вече почти не гледам телевизия освен новините“, казва легендата на БНТ, която най-после намерила време да се посвети на деца и внуци. Най-голямата ѝ дъщеря Деси е в Швейцария. Преди 5 години тя дари Червенова с внучка Оливия, с която говорителката се чувала всеки ден по няколко пъти.

“Анастасия е студентка в Софийския университет по английска филология. София е пътешественик, обикаля и опознава света, Валди работи в компания, той е IT инженер. Да сa живи и здрави – съвременни, самостоятелни млади хора“, споделя Радина за другите си три деца.

Източник: Пловдив24

Материалът Радина Червенова се пенсионира, посвещава се на внуците и писането е публикуван за пръв път на Опознай България.

До г-н Вежди Рашидов (скулптор)
Председател на Комисия по Културата при 44—то Народно Събрание
От Филип Трифонов (артист)

Уважаеми г-н Рашидов,

Да спечеля шестица от тото с комбинацията 1,2,3,4,5,6 за мен, като творец с дългогодишен стаж в киното, е нормално като очакване. По теория на вероятностите и повторно да спечеля със същата комбинация е нормално като очакване. Както е нормално, според теория на конспирацията, да ме отхвърли комисия за „персонална пенсия“ в Министерство на културата.

Въпреки че на фона на безапелационна филмова биография, коментираното събитие наподобява съшито с червени конци „театрално позорище“ ( приемем ли червения цвят за символ на конспирацията). Координирана група, когато работи тайно за събития неморални, е „конспирация“.

За вероятния председател на тайнствената комисия в Министерството научаваме, че ДС псевдонимът му напомнял за поговорката „огледал се *Илия пак в тия“…Че пръв си хвърлил партийната книжка след 1989 година и бил „театрал“ по професия. Но за уникалния състав на „театралната“ трупа, оторизирана да решава „кой, кой е“ в българското кино в Уикипедия нищо не пише ( както в сайта на Министерството).

Пренебрегвайки художествените критерии на Председателя на Съюза на Българските Кинематографисти, ръководените от цивилния „театрал“ комисионери, нито броят приходи от филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Момчето си отива“, „Оркестър без име“ и десетки други, нито отчитат и наградите към тях!

Като единствен жив актьор, с два наградени филма от епохата на черно бялото кино („Изпит“ и „Момчето си отива“) е нормално да бъда, да не кажа „отсвирен“ от сънародници вероятно с псевдоними на цветя като *“Евкалипт“, „Минзухар“ или „Смрадлика“.

Въпросът, който ме вълнува, не е има ли нужда от подобни псевдо-комисии, а имам ли право като артист „без псевдоним“, да се надявам на персонална пенсия приживе? И ако „да“, Ви моля за съдействие“ ! Дотогава, за да не спя с кожух през зимата (колкото и да е здравословно) ще си помагам с печелившата тото-комбинация 1,2,3,4,5,6 или ще печеля на играта „тука нема“

С уважение : Филип Трифонов (луд за пенсия)

Материалът Филип Трифонов си отиде огорчен, без пенсия приживе: Публикуваха писмото му е публикуван за пръв път на Опознай България.

В момента там живеят 10 души. Баба Недка е на 75 години и взима пенсия от 150 лева. Справя се трудно, но не се отказва. Не се оплаква и винаги посреща всички в дома си с усмивка.

Баба Недка е родила 4 деца. Преди 20 години е останала вдовица.

След това една от дъщерите ѝ е починала от рак. От другите си деца е отгледала 22 внуци и правнуци. За нея става крайно трудно преди няколко години. Тогава снаха ѝ бяга от къщата и оставя на нея 6-те си деца. Бащата на децата и неин син, ходи по чужбина, връща се рядко и почти не полага грижи за челядта.

Въпреки всичко и въпреки всички, тя успява да изучи всичките. Част от тях все още са ученици. Най-малкото дете е Николай. Най-голямото е Мариета – на 19 години. И вече има 4-месечен син – Светослав. Има мъж, но той работи по строежите – от ден за ден.

„Много съм препатила, но животът ме научи да съм държелива. Удари ме жестоко, като почина дъщеря ми от оная нелечима болест и ми остави две невръстни дечица. Изучих ги в Търново, той е готвач, а тя е фризьорка. После избяга снахата, после се народиха и правнучета. Да са ми живи и здрави, за тях блъскам”, разказва баба Недка и освен храна за многолюдната челяд приготвя и за домашната котка, която имала три котенца.

Преди да се пенсионира е работила в хирургията на транспортната болница като санитарка. Работила е и като чистачка на други места. В мандрата в Полски Тръмбеш правела краве масло. Почти винаги е работила на няколко места. Когато държавата и отпуска „страхотната“ пенсия от 150 лева, тя се нуждае от доходи.

Започнала да гледа хора на легло в Раданово за по 2 лева на час. Грижи се за над дузина хора.

През месеца пазарува на вересия, а когато получи парите от тук и там, връща парите. И пак от начало. Единственият уред, който има у дома е фризер. Няма хладилник. Дрехите пере на ръчна пералня. Подарък е от съсед. Готви на стара печка Раховец.

Баба Недка не търси милостиня и не проси помощ. Ще се зарадва, ако някой добър човек и протегне ръка все пак. От „Борба“ споделят телефонния ѝ номер: 0895 39 48 71.

Статията е препубликувана от вестник „Борба“. Не отговаряме за валидността на телефонния номер и за нуждите на Баба Недка в момента.

Материалът Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче е публикуван за пръв път на Опознай България.

С пенсия от 130 лв.

„Лекарствата ми струват 160 лв. на месец, чедо. Пазарувам на вересия, няма как иначе да си купувам хляб и кисело мляко. Всичко вече е много скъпо.“…Призна с тъга, че два пъти в седмицата взима влака и пътува до София, за да „събере някой и друг лев за храна и сметки. Срам ме е, чедо, но няма какво друго да правя“.

Живее сама, съпругът и починал преди 20 години, а синът и отдавна е в чужбина и се връща в България рядко – веднъж на няколко години…Телефон няма, ползва понякога този на съседите, ако се наложи.

„Никой вече си нямам, чедо, само едно куче и това е“…

Хора, знам, че този пост ви натоварва и натъжава, че ще предпочете да го забравите, сърфирайки из социалните мрежи! Но ви моля да се замислите – това там, на този ъгъл в студения ден, можеше да са вашите баба или дядо, вашите родители или дори вие самите!

Не подминавайте тези тъжни души, отвръщайки поглед и не се оправдавайте с думи като: „От мен нищо не зависи, такава ни е тъпата държава“ и т.н. Напротив, зависи от вас! Един малък жест на внимание и помощ за тези хора има огромно значение!

Не е важно, че бързате, помощта е помощ, когато е в правилния, а не – в удобния момент! Лишете се от поредното кафе или дрешка в мола и купете на нуждаещите се храна – жестът ще е безценен! Дайте добър пример на децата си, научете ги да уважават другите и да им помагат. Така, когато днешните дечица управляват като възрастни тази страна един ден, в държавата ни най-накрая ще има прогрес!!!

Материалът Срам и позор! България днес: Това е учителка с 40-годишен стаж е публикуван за пръв път на Опознай България.

Това са думите на Никола Филипов в социалната мрежа Фейсбук.

Ето какво пише още сънародника ни:

В България сигурно само осемте броя авокадо щяха да струват толкова.

Или само динята и гроздето.

След седмица съм в Пловдив и пак ще се дивя над цените в магазините…

В коментари отдолу можете да споделяте колко би струвало това в България. А за сравнение тук ще опиша повечето неща, които донесох в осем найлонови торби за осем паунда с общо тегло около 20 килограма.

Един паунд или малко над два лева струва диня до 5 килограма, толкова струват и осем броя авокадо, толкова са и 12 броя райски ябълки, толкова са 14 броя банани, толкова струва и килограм и половина грозде, толкова е и килограм домати „чери“, шест краставици, десетина обикновени ябълки и така нататък.

А минималната английска пенсия е около 1500 (хиляда и петстотин) български лева.

Обикновената дневна надница е над двеста лева. И ако някой още се съмнява, че се извършва геноцид над българския народ – нека се позамисли…

Материалът Българин напълни 8 торби с плодове и зеленчуци в Лондон за 17 лв., а мин. пенсия там е 1500 лв. Дали ще се върнат българите обратно?! е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Душите ни са богати“, пишат те и отбелязват, че това е един от случаите, в които малкото означава наистина много.

Хората в бели престилки, които рискуват живота си, за да спасят други животи, и са на първа линия в битката днес, изказват своята топла благодарност към баба Надие. Защото взаимната подкрепа в този момент е много важна.

„Трогателен и стоплящ сърцата, малък жест с огромна стойност. Пожелаваме й да бъде здрава, да запази своята вяра в доброто и да я предава на другите около нея! Респект и благодарност!“, са написали медиците от Исперих.

Материалът Силата на доброто сърце: 80г. баба дари пенсията си на болница е публикуван за пръв път на Опознай България.

В същото време ГЕРБ и Обединени патриоти ужасно се ужасиха, че ако направят минималния осигурителен праг на 3900 лв., както предлага БСП, 100 000 души – между които депутати, министри, и други „висши“ държавни чиновници със заплати около този праг, ще трябва да внесат още с 27 лв. повече осигуровки, отколкото сега.

Това коментира журналистката Нора Стоикова на страницата си във фейсбук.

Ето какво пише още тя:

И ауууу!, колко били образовани те! И аууу, как БСП искала да накаже образованите българи с това предложение, според някой си турчин Хасан Адемов от неясно кое село докаран на жълтите павета за депутат и назначен за политик от знаем всички кого.
Тцъ, тцъ, тцъ! Тоя турски кадаиф само образованите в УНИБИТ журналистки могат го преглътнат без вода.

Не че и с 300 лв. на месец човек може да живее. Съвсем не казваме това.
В София, например, където вече сме половин България – към 2,5 милиона души, това е практически невъзможно. На село, с тежък труд в градината и с подкрепата на Бурканбанк, може и да се успее, но тук, където вечно овъртяната в дългове и далавери Топлофикация днес е пуснала емисари по къщите да си прибират дори дребните дългове от по 500 лева, точно с такава пенсия, няма как.

Въпросът е, че тези 300 лв. поне доближава прага на мизерия, която НСИ – не някой друг, я изчисли на 363 лв. Защото инак 250 лева е още по-ниско.

363 лв. не е мизерия, а бавна и мъчителна смърт. В буквалния смисъл. Спасението е само в някоя скоротечна болест и бърза смърт, инак години има човек да се мъчи и накрая от къщата му ще го изхвърлят като мръсна котка, че не си е платил я водата, я парното – ония от ЧЕЗ пък директно пък отвъртат бушона.

Ма, какво ги интересува чужденците как живеят българите! Нали българите, дето са назначени за политици и се препоръчват за по-умни от другите българи, нали те трябва да се грижат и за нас, и за държавата. Пък те действително се грижат по цял ден, – наблюдаваме ги лично от известно време, но повечето шетат от сутрин до вечер, за да се нагнездят още по-добре около държавната софра, дето я дирижира Борисов.

Много бих искала да успея утре да ви пусна тук имената на всички депутати, които днес гласуваха срещу предложението да се вдигне минималната пенсия барем до 300 лева. Обясняват ми, че няма как това да стане, защото управляващите засекретиха тази информация.

Интересен е също и начинът, по който с процедурни хватки председателстващият парламента тази вечер Емил Христов изпъди любопитстващите депутати от БСП, които нямаха никакво намерение да отстъпват и искаха да се огласи списъка на онези депутати, които гласуваха против увеличението на минималната пенсия до 300 лева.

Точно, когато от БСП наскачаха около трибуната, Емил Христов взе, че обяви край на заседанието. Залата от известно време гърмеше от викове „Оставка!“ и „Марш от трибуната, пръч мръсен!“, та Христов рече – вън! Утре сутринта елате в 9 пак.

Тия викове „Оставка“ кънтяха доста силно дори и в кулоарите ги чувахме, пък и ставаха все по-стройни, докато Христов не изпъди всички депутати, които искаха да се извадят на показ имената на депутатите от ГЕРБ и Обединени патриоти, а може би и от ДПС и други независими от себе си дори, депутатстващи елементи из парламента, на които и 300 лева за пенсионер на месец им се вижда много.

Аз на тия „депутати“ им пожелавам здраве и дълъг живот! Толкова дълъг, че да видят и да се дивят как децата им, и внуците им, че и правнуците им, ще оцеляват с по 8 лева и 33 стотинки на ден. Когато дойде денят и нещата се обърнат. Онези, които са останали изненадани от обрата и на 9 септември, пък и на 10 септември, сигурно също са си мислили, че тяхното царство ще е вечно. Както и тези, които днес се пъчат по парламентарните банки.

Не ме питайте кога това ще стане! Днес депутатите от управляващата коалиция направиха поредната сериозна стъпка „down hill“. А утре – ще направят още няколко едри скока надолу в пропастта. Камъкът е вързан на шията им, а с камъни на шията, човек няма как да изплува, дори и да иска. Пък и всяка пропаст има дъно. Днес порязаха пенсионерите. Утре ще порежат субсидиите на партиите, че им пречи опозицията. А на третия ден, самата история ще ги помете от терена и всички ние, дето отдавна го чакаме този момент, и ние ще останем изненадани. Толкова внезапно стават промените.

onovini.eu

Материалът Как българските пенсионери оцеляват с 8,33 лева на ден? Пожелавам на депутатите, на техните деца и внуци да… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дaннитe нa Haциoнaлния ocигypитeлeн инcтитyт, ĸoитo вecтниĸ “24 чaca” пyблиĸyвa, пoĸaзвaт тoчнo тaĸaвa тeндeнция: зa 4 гoдини бpoят нa пeнcиoнepитe cъc cтaж в чyжбинa и cъoтвeтнoтo пpaвo нa пeнcия и oт тaм ce e yвeличил близo двoйнo. Aĸo пpeз 2014 гoдинa мaлĸo нaд 25 xиляди бългapи дa пoлyчaвaли пapи oт дpyгa cтpaнa, пpeз 2018-a бpoят им пoчти дocтигa 42 xиляди дyши.

Haй-мнoгo ca тeзи oт тpaдициoннo oбичaни дecтинaции зa paбoтa ĸaтo Гepмaния (7 449), Гъpция (7 062) и Иcпaния (5 507). Cpeдният paзмep нa пeнcиятa oт чyжбинa e 235,43 лeвa, нo тoвa e caмo нa бaзa oт cyмитe, изплaщaни oт бългapcĸaтa HOИ. Bъзмoжнo e дa имa и дpyгa cyмa, изплaщaнa oт cъoтвeтнaтa cтpaнa.

Cпopeд cтaтиcтиĸaтa, paзмepът нa пeнcиитe, зapaбoтeни в чyжбинa и пoлyчaвaни y нac, възлизa нa мeждy 10 и 1500 eвpo. Baжнo e дa ce знae, чe вcяĸa cтpaнa имa paзлични пpaвилa зa oпpeдeлянe нa пeнcиятa. Taĸa нaпpимep минимaлнo изиcĸyeмият cтaж в Гepмaния e 5 гoдини, дoĸaтo в Иcпaния – 15.

Материалът Истина е! Вижте как българи се завръщат и взимат 3000 лв. пенсия от чужбина е публикуван за пръв път на Опознай България.

Добро утро, г-н Борисов и госпожи и господа народни представители на република България!

Как сте…?

Добре ли спахте след поредното увеличение на възрастта за пенсиониране…?

Защото докато вие спахте и сънувахте как добре ще ограбите отново народа, хиляди предстоящи пенсионери не мигнаха цяла нощ в търсене на решение как да се пенсионират.

Направихте така, че да мразя България, да мразя историята си, да мразя обичаите си, да мразя кръвта си българска и да се срамувам да се наричам българка.

Още от времето, когато ме орязахте от детски надбавки, заради дванадесет стотинки по-висок – подчертавам, брутен доход, а гледах как ромите след получени поредни социални помощи пируват по парковете, но аз събирах жълти стотинки, за да купя нещо сладичко за сина си, който отгледах наистина сама.

Знаете ли, че баща ми не успя дори година да се порадва на пенсията си, Бог да го прости, защото се разболя от тревоги от вашите измислени промени в закона за пенсиониране?

Аз мразя България, г-н Борисов, и не искам никога повече да се връщам в родината си, няма и цент да вложа в нея по никакъв повод.

Но ще ви издам още една малка тайна: Един ден и моят син няма да иска да се върне в България и ще има хиляди други семейства с деца, които няма да искат да се върнат в България, а това означава, че един ден няма да има пари и за вашите (или поне вашите внуци и правнуци) заплати и пенсии…

И така, просто така, Република България, с нейната невероятна история и култура, ще бъде заличена като държава. Много тъжно, но факт!

Източник: /petel.bg/

Материалът Българка в чужбина попиля Бойко: Баща ми почина заради пенсията си, синът ми няма да се върне! Мразя… е публикуван за пръв път на Опознай България.