Бабината черга

Багрите на бабината черга
как докосват моята душа,
гледам и не може да изчезне,
онзи дух на селска красота!

Цветовете, весели поляни
усмихват се със бабиния смях,
там са много приказки събрани,
и сигурно цветя са цветовете в тях

Колко радост там е пропълзяла,
и мечти са вплитани със страх,
песни много тя е там изпяла,
чергите, от тях топлината бабина събрах!

автор: Таня Дженкова

Материалът Бабината черга е публикуван за пръв път на Опознай България.

Над нивите безшумно пада здрача.
Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача
гнева и болката си, и лъжите.

Наивен бях. И вярвах много.
На всеки срещнат вярвах. Нищо.
Обичах ги. И лъжеха ме много.
И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
Към всички си еднакво мила:
треви и хора, зверове и птици…

Земя, дари ме с твойта сила –
да мога да обичам всички хора,
да вдъхна чест на подлеците,
герои от еснафите да сторя
и скромни люде – от глупците.

Земя, дари ме с малко сила –
да мога да повалям всеки,
забравил, че е сукал твое мляко
и е дошъл по твоите пътеки…

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене
земята тръпне черна, топла, гола.
Аз вслушвам се в спокойното и дишане.
И падам на колени.
И се моля.

Стефан Цанев

Материалът Стефан Цанев: Земя, дари ме с малко сила – да мога да повалям всеки, забравил, че е сукал твое мляко е публикуван за пръв път на Опознай България.