Иван Хаджиберов добил първи електричество в България за производствени цели

Източник: БНР

В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово се оформя като водещ индустриален център в България. Множеството фабрики и качествената продукция му спечелват прозвището „Българският Манчестър”. Един от „виновниците” за тази слава е Иван Хаджиберов, изразител на стремежа на габровци за модернизация на производството и въвеждане на европейски образци в него.

В трудната българска действителност, без наличието на готови капитали, Иван Хаджиберов извървява пътя от търговец и производител на брашно до водещ български фабрикант на фини вълнени платове и пионер на родната ни енергетика. Роден е през 1858 г. в богато габровско семейство. Баща му бил производител на брашно и се занимавал с търговия и превоз на различни стоки. Той е собственик на една малка воденичка по течението на р. Янтра. Около тази воденица, години по късно, израства една от големите габровски фабрики. Тази на неговия син.

На Иван Хаджиберов се пада честта да остави следа в изграждащата се българска индустрия – разказва за него уредникът в Габровския Регионален исторически музей Добромир Търновски.

„Той започва от нулата и първата му самостоятелна дейност е свързана с изкупуване на тютюн от Южна България. Начинанието се оказва доста печелившо и му осигурява първоначален капитал за модернизация на бащиното производство. Построява валцова мелница, задвижвана с водно колело с мощност 30 конски сили. Иван Хаджиберов не спира дотук, а продължава да търси нови и нови предизвикателства за разширяване на своя бизнес. Това го отвежда през 1901 г. в Германия, където купува 5 тъкачни стана и едно електрическо динамо с няколко крушки. Динамото, задвижено от водата на бащината му воденица, запалва в Габрово електрическо осветление. Благодарение на закупените станове поставя основите на тъкачна фабрика за фини вълнени платове, с вносна прежда от Европа, като използва остатъчната енергия от мелницата за задвижване на становете.”

Беров с особен интерес следи всички новости в енергетиката и производството. Постепенно започва да изпитва недостиг на двигателна сила за своето производство и решава да построи електрическа централа. За времето си тази идея, още повече в условията на един провинциален град, звучи неосъществимо и малко налудничаво за съвременниците му. Предприемчивият индустриалец търси кредитиране от банки за това свое предприятие. Но мълвата сред неговите съграждани, че е полудял, кара банката да спре кредитирането и да постави запор на цялото му имущество. Убеден в правотата си, Хаджиберов отива в Търново и с пистолет в ръка успява да принуди директора на БНБ да отмени заповедта и да продължи финансирането. Електроцентралата е завършена през 1906 г. Воден от значимостта на сътвореното от него, Иван Хаджиберов кани художник да зографиса сградата. На източната страна е изписано земното кълбо с танцуваща върху него девойка, символ на завладяващото света електричество, а под него българското хоро на строителите на централата, водени от самия Беров.

„Това хоро е един от любопитните моменти, съпътстващи строежа на съоръжението. За да се построи електроцентралата, е трябвало да се прокопае една изключително трудна местност и да се пресекат няколко километра скален участък. За да подкрепя работниците в това трудно начинание, собственикът извикал известен местен гайдар, който да им свири, докато работят, а краят на работния ден завършвал с традиционно българско хоро. Иван Хаджиберов потвърдил важността на това хоро и значението на цялата централа с думите, че не той, а Недялко гайдара е построил инсталацията.”

Електроцентралата е първата чисто българска ВЕЦ, строена за индустриални цели, само с български капитали. Стойността на инвестицията е около 300 000 златни лева. Разширявайки дейността си след 1910 г., централата на Беров захранва с електричество и част от Габрово, първия български провинциален град с такова осветление.

Къщата на Иван Хаджиберов

Много са лицата на този габровски индустриалец, който до края на живота си прави непрекъснати опити за приобщаване на българите към съвременните европейски тенденции, не само в промишлеността, но и в бита. Така се ражда уникалният фабричен комплекс на Иван Хаджиберов, който освен традиционните производствени помещения, включва и жилища за работниците. В района е уреден английски парк, зоологическа градина, овощна градина, от която всеки може да си набере плодове. Създава игрище с тенис корт. За работниците и техните деца построява първото в страната ни частно училище, като за целта са наети професионални учители. За да разнообразява свободното време на своите работници, създава и читалищен салон за седенки и представления.

„Както повечето габровски индустриалци, той е и щедър дарител – казва г-н Търновски. – Един от основателите е и пръв дарител за построяване на читалищно-библиотечната сграда в града. Иван Хаджиберов е и сред основателите на Индустриалната банка – Габрово, интересен опит за директно кредитиране на местната индустрия. Той е и голям родолюбец, участник е в редовете на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1978 г., а след това в Сръбско- българската война.

Иван Хаджиберов е олицетворение на модерния български предприемач за началото на ХХ век. Умира обичан от своите съвременници. По време на погребението му, в знак на почит, всички габровски фабрики го изпращат с вой на фабричните сирени и с непрекъснат звън на всички църковни камбани в града.

Материалът С 300 000 златни лева, родният „Цар на електричеството“ построява първата българска ВЕЦ е публикуван за пръв път на Опознай България.

От съвсем малък Димитър Керанов се интересува от земеделие. Разказва, че засадил първото си дърво на 4 години. За това му помогнали баба му и дядо му, които го научили как да се грижи за земята, за да си осигурява прехраната. Именно тези умения го насочили да се запише в паралелка по предприемачество и бизнес в 23-то училище в София. Миналата година Митко решава да се захване с отглеждането на лешници и да развие наученото.

„Стартирах бизнеса изцяло с мои пари, които съм си заделил от джобни, рождени дни, празници. И това в рамките на две години. След което ги инвестирах в закупуването на дърветата и в земята, която закупих”, разказва младият предприемач.

Kои екзотични култури заменят тютюнопроизводството у нас

Със спестените пари ученикът купува 2 декара земя в село Войниково край Добрич, където засажда 150 лешникови фиданки. Разказва, че цялото му семейство го подкрепило в начинанието. Най-голяма помощ Митко получил от братовчед си, който освен с труд, го подпомогнал и със 700 лева и така стартирал бизнеса си с 1700 лв. Надява се резултатите да не закъснеят.

„Годишната ми печалба от тези 150 дървета може да е около 8000 лева. Като аз имам желанието да ги развия и да станат много повече”, уточнява Димитър Керанов.

Ученикът вече е разговарял с фирми, които са заявили готовност да изкупуват продукцията му. Младият предприемач е категоричен, че земеделието дава много възможности за развитие: „Земеделието не е отживелица. От земеделието може да се печелят много пари. Това е много успешен бизнес. Особено сега, откакто България е в ЕС и може да се кандидатства по много европрограми, да се пускат проекти, което много може да помогне на такива млади земеделци като мен”.

Освен със земеделие, младежът се занимава и с програмиране. Споделя, че в момента разработва проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата, тъй като няма възможност често да ходи до селото. А това лято планира да поправи машините на дядо си, с които е обработвал земята. Но най-вече няма търпение да стане на 18 години, за да се регистрира като земеделски производител и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, за да разшири бизнеса си. /БНТ

Материалът 16-годишно момче от Добрич засади 150 фиданки. Очаква годишна печалба в размер на… е публикуван за пръв път на Опознай България.