„Първата българска конституция е Търновската – една конституция, която не може да бъде равнявана по национален обсег, историческо виждане и културен статут. Там освен проблема за собствеността – неприкосновена, е налице и едно прозрение, което отразява културата на нашия народ (той като психология никога не е имал приложен статут на робство): „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на Българска територия.“

Колкото и много да са хвалебствията, че сме взели добродетелите или конституционното разпределение на властите от най-демократичната конституция – Белгийската, няма никъде в света да намерим тази култура: Можете ли да си представите какво значи за психологията на един човек, който петстотин години е бил роб?! Затова казвам: Българите бяхме под робство, но никога роби! Ние показахме това и в тази Конституция.

Какво незримо зрение – духовно, в идеята за свобода са носили онези българи! Нито капка мъст, нито капка отрицание – никой не взе нито бич, нито меч. Никой не поиска властност, която да не е оправдана в името на бъдна история и в културата на демокрацията. Сегашните „мъченици“ за демокрация не знаят тайната на нашите предшественици. А тя не се състои в парадността на словото „демокрация“; тя е изведена от метаморфозата, че не демокрацията е важна, а свободата.

Свободата! Това имаха. Разбира се, възрожденците ни бяха писали „Свобода или смърт“, но време е да се махне „смърт“, а ако се остави, да бъде на знамето на бъдното безсмъртие!

Из “Божествеността като собственост”, сп. “Нур”, бр. 2/2002

Материалът Търновската конституция и психологията на българина е публикуван за пръв път на Опознай България.