Бойково

На 20 км от Пловдив, отново в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едва 80 жители. Световна слава като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.

През 1987 г. Френската академия на науките прави изследване и установява, че 3 места на Стария континент имат целебен въздух – Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Селото попада в планинска климатична област, като климатът е мек, с прохладно лято и сравнително мека зима, в която вали обилно сняг.

Местоположението на Бойково е такова, че е защитено от силни и студени ветрове. Подходящо е за малки деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. В момента там има над 900 къщи, но повечето се ползват като вили и нямат постоянни обитатели. По време на пика на Ковид мнозина са пристигали в Бойково, за да карат карантината и оздравявали по-бързо, казва кметският наместник на селото.

Още места с кристално чист и лечебен въздух

Чепеларе

Климатолечението в китното Чепеларе има вековни традиции. Още през 1911 г. там се открива първата болница за лечение за белодробни заболявания, а след това през 1933 г. в Пампорово е отворена и първата вила-пансион от Никола Чичовски, с което се поставя началото на развитието на курорта.

Гъстите борови гори в района са разковничето за лечебния въздух, защото увеличават неговата йонизацията. Високата фитонцидна наситеност е вид въздушен антибиотик, с който природата ни дарява по време на цъфтежа на боровете. Експерти отчитат, че в Чепеларе има целебно съчетание на ниска влага, много слънчеви дни и висока йонизация на въздуха.

Тя подобрява настроението, неутрализира радиацията, лекува белодробни болести, алергии, мигрени, влияе за възстановяване на функцията на нервната система, спомага за убиването на бактериите и вирусите и увеличава усвояването на кислорода. Градът е и с най-голяма надморска височина у нас – на над 1140 метра. Той е в преходно-континенталната зона, затова и зимата тук е мека, но пък снегът се застоява от 80 до 120 дни в годината. Чепеларе се слави и с 2000 слънчеви часа годишно.

Батак

Едно от невидимите чудеса на Родопите е чистият въздух. Според експертите от НАСА възрожденската светиня Батак е сред местата, на които американската космическа агенция е измерила, че качеството на въздуха е изключително високо, няма замърсявания и притежава лечебно въздействие.

До откритието се стигнало по случайност, след като екип от Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ изследвал от хиляди километри височина целия родопски регион, установявайки, че въздухът на Батак се отличава с естествената си йонизация.

Историческият град, намиращ се на 27 км от СПА столицата на Балканите – Велинград, се извисява на 1036 метра над морското ниво в района на Западните Родопи. Котловината, в която е сгушен, е обградена от бърда и Батак е защитен от силни ветрове. Характерно за този район явление „белият вятър“, както местните наричат южняка. През лятото там е прохладно, а през зимата снеговете не липсват.

Сандански

Климатът и минералната вода на Сандански са прочути в цял свят и са неговото съкровище. Доказано правят чудеса със здравето, а свидетелства за това има още от 2 хилядолетия преди Христа, когато в района възникват първите селища. Познанията от древността не са забравени и днес, а неслучайно градът продължава да се развива и налага като един от предпочитаните балнео и СПА центрове в страната. Градът, намиращ се в подножието на Пирин, се е разпрострял амфитеатрално от двете страни на река Санданска Бистрица. Той е признат за най-добрата естествена лечебница в Европа на бронхиална астма. Основен фактор за това е уникалният климат – преходно-континентален с изразено средиземноморско влияние, заради което градът е известен като „българският климатичен юг“. Въздухът в Сандански е чист, беден на алергени, богат на кислород и отрицателни йони и лекува редица белодробни заболявания.

Искрец

Село Искрец се намира на 45 км от София, съвсем близо до Своге. През далечната 1908 г. там е построен санаториум за лечение на туберкулоза с указ и дарение от цар Фердинанд. Мястото е избрано от специално назначена от монарха комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Спират се на Искрец заради специфичния микроклимат, чист въздух и незначителния брой на мъгливите дни, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. И до сега секвоя, посадена преди 114 години от цар Фердинанд, се издига до входа на специализираната белодробна болница за продължително лечение в селцето. То е предпочитано място за туризъм, почивка и отдих през уикенда най-вече от столичани заради чистия си и полезен за здравето въздух.

Радунци

В село Радунци до Мъглиж също казват, че имат най-чистият въздух на Балканите. Твърдят го не само местните хора, но доказателство за това е, че мястото е било избрано за построяването на най-голямата белодробна болница у нас още по царско време сред други 20 в страната. Тя е била предназначена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни заболявания. Намира се на 650 метра надморска височина, но днес, за съжаление, не функционира. Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, за да бъде подсигурена издръжката на болницата. Все още обаче лечебният туризъм в региона е развит. За силата на въздуха там се носят дори легенди. Една от тях гласи, че дядо на име Радун (откъдето идва името на селото – Радунци), се разболял от туберкулоза, но всеки ден идвал в тази местност с овцете си и след известно време оздравял благодарение на чистия въздух. Никой от семейството не искал да го придружава, освен най-малката внучка. След време всичките му роднини починали от туберкулоза, само той и внучето, с което ходели на паша, оцелели.

Трявна

В Трявна въздухът също е известен със своите лечебни свойства. Тук децата зачервяват бузките, придобиват апетит и укрепват, казват всички местни хора. Неслучайно във възрожденския град е построен и един от известните белодробни санаториуми за деца, защото въздействието на кислорода в региона е наистина силно. Трявна е планински град, а свежият въздух там е с умерена влажност. Характерно е, че в региона липсват мъгли и климатът е мек през всички годишни сезони. Една от причините въздухът там да е толкова феноменален, са фитонцидите от боровите гори наоколо, които убиват всички микроби в организма.

От нета: В село Стрелци (Община Брезово) въздухът на селото е наситен с отрицателни електрони, районът е беден на мъгли и заради този природен феномен през 1969 година в с.Стрелци е основана детска болница за лечение на астма, бронхити и други белодробни заболявания на деца от 3 до 16 годишна възраст .През месец юни 2006 година болницата е затворена, поради финансови причини . В село Свежен пък доказано съставките на въздуха са подобни на тези в Сандански.

Материалът Село на 20 км от Пловдив има световна слава на мястото с най-чист и лечебен въздух е публикуван за пръв път на Опознай България.

Мазан Метьо е бил чест гостенин на посещенията на Тодор Живков (двамата са на снимката в дясно) и Пенчо Кубадински в Родопите, особено в местността Хайдушки поляни.
Един от емблематичните „мохабети“ Метьо е казал на Тодор Живков, когато правейки чеверме, първият в държавата го попитал:

– Е, Метьо, как си?
– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме!

Разбира се, тези му думи били посрещнати с шега и усмивки, но е факт, че заради невероятния си майсторлък Мазан Метьо е бил приеман с изключително уважение от хора на всякакво държавно ниво.
Своят прякор „Мазан“, бай Мехмед е получил заради друг духовит „лаф“.
Правейки отново чеверме за Тодор Живков на Хайдушки поляни, Живков го помолил да му намаже една филийка с мазнинката от чевермето.

– Бе, да ти намажа аз, другарю Живков, ама ти ще „мазнеш“ ли пътя до Кутела с асфалтчек?

И така бил асфалтиран пътя до селото, та до днес асфалтът е така „мазнат“, че дупчица няма.

Материалът Ето какво казал един легендарен чевермеджия на бай Тошо в Родопите. (Истинска история от чевермето до асфалта) е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Ангел си няма стара майчица
негова майка Стара планина…
Ангел си няма млада булчица
негова булка – тънка му пушка
Ангел си няма дребни дечица
негови деца – ситни куршуме…”

Хаджи Йероним е предрекъл: „Тази песен ще преживее султанското царство, срещу което се е борил и ще влезе в царството на вечността”.

Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.

Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма как да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една статия. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.

Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкия Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите затова защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че турците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че турците убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телета им на селския мегдан, като поръчва на попа да напише че „това очаква всеки, който посегне на българска жена”. Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но то със сигурност преобърнало живота му.

Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки. Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 войника. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар…

След като гайдаря се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.

Паметник в Първомай

След като умирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.

Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството

Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят като видял това си помисли, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.

Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага на следващата сутрин дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите.

Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа , с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – куршумът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през умът му минало написаното на бележката:

„ С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава”. Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражени от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдутите, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода” .

Ние българите често се възхищаваме на чужди герои и рицари. Не трябва да забравяме обаче, че в нашата родина също са се раждали и се раждат мъже и жени, извършили несравними подвизи, достойни за възхвала. Това е само част от историята на Ангел войвода, но тя е достатъчна, за да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завети. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.

Източник: Българска история

Материалът Убиват баща му, изнасилват сестра му, отвличат годеницата му и отключват звяра в него. Кой е закрилникът на Родопа? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тя не е за скоростни пътувания, уточнява „Гардиън“ и описва приключението през големите наклони и завои в Родопите. Специално внимание медията обръща на дивния пейзаж, който храни сетивата на пасажерите във влака с живописни гледки също и от планините Рила и Пирин.

Публикацията проследява появата на град Септември покрай строежа на железопътния маршрут от Виена до Истанбул.

За публикацията „Гардиън“ използва автентична снимка с български стрелочник на наша гара.

Изданието е посочило и стойността, на която цялото това удоволствие може да бъде достъпно – само 2.80 паунда струва еднопосочен билет за 4 часа пътуване и 78 мили планинска красота. Сред останалите страни в класацията за десетте най-добри пътувания с влак в Европа попадат Финландия, Чешката република, Германия, Испания, Ирландия, Люксембург, Франция и Швейцария.

Кмета.бг

Материалът Наша теснолинейка стана звезда в „The Guardian“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Археологически проучвания разкриват, че това е старо скално светилище от ранната Бронзова епоха. На върха можете да видите друг интересен скален феномен – неголяма каменна топка заклещена между две скали.

Вижте видео на Кирил Желев-Чиро за това място:

Материалът Скално светилище Скалето е публикуван за пръв път на Опознай България.

Каменни зидове широки 2 метра опасвали целия връх, а в средата се издигал величествен средновековен замък.

Вижте видеото, за да научите легендите за крепостта Цепина.

Материалът Крепостта, която никой не можел да превземе е публикуван за пръв път на Опознай България.

Едно малко познато древно Тракийско светилище – Орлови скали.
Намира се недалеч от Хасковското село Сърница. Датирано е от 4000 г. пр. н.е.

То е било част от една обща система светилища датирани от IV в.пр.н.е. По-късно около скалите е изградена крепостна стена. Вероятно това светилище е било тематично свързано с други подобни в тази част на Родопите- Перперек, Татул, Глухите камъни. На много места скалите са оформени като човешки лица.
До светилището води екопътека, която се изминава пеш за около час.

Вижте видео за това място:

Материалът Орлови скали – древно Тракийско светилище в Източни Родопи е публикуван за пръв път на Опознай България.

Всичко там е истинско, без украса и шарении, без имитации и съвременно строителство, маскирано като старина. Едно село съградено от камък и здрав български дух.

Село Долен се намира на 28 км източно от гр. Гоце Делчев и на 7-8 км от Сатовча. Селото е архитектурен резерват с над 300 автентични каменни родопски къщи.

Вижте видео с автор Кирил Желев-Чиро:

Материалът Архитектурен резерват село Долен, където времето е спряло през 18-ти век. ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ho в Бългapия имa мecтa, ĸъдeтo мoжeтe дa ce oтпycнeтe и oтпoчинeтe нa oтĸpитo, дopи и пpeз зимaтa. Kaĸвo имaмe пpeдвид ли? Гoвopим зa мecтaтa c бaceйни c тoплa минepaлнa вoдa. Taĸa щe cъчeтaeтe лeчeбнитe cвoйcтвa нa минepaлнaтa вoдa c ĸpacoтaтa нa пpиpoдaтa пpeз зимaтa. И пaĸ щe cтe нa тoплo!

Зaтoвa littleBG.com и ние peшиxмe дa ви насочим към 7 мecтa в Бългapия c бaceйни c тoплa минepaлнa вoдa, ĸoитo дa пoceтитe и пpeз зимaтa.

Варвара

Toвa ĸитнo ceлцe, paзпoлoжeнo в близocт дo Πaзapджиĸ и Beлингpaд, пpeдлaгa чyдecнa тoплa минepaлнa вoдa и мecтa зa paзxoдĸи и пoчивĸa. Ho Bapвapa e извecтнa нaй-вeчe c ĸoмплeĸca cи c тoпли минepaлни бaceйни. Или пo-тoчнo – 8 бaceйнa c тoплa минepaлнa вoдa oт извecтнитe в цялa Бългapия извopи във Bapвapa, ĸoитo лeĸyвaт зaбoлявaния нa oпopнo-двигaтeлния aпapaт и нe caмo. Tyĸ мoжeтe дa ce ĸъпeтe в бaceйнa, дoĸaтo ви вaли cняг. A вoдaтa в бaceйнитe e мнoгo гopeщa. Xyбaвoтo e, чe бaceйнитe ca няĸoлĸo, c paзличнa дълбoчинa и мoжeтe дa paзнooбpaзявaтe пpecтoя cи в тяx.

Костенец

Kocтeнcĸият вoдoпaд – зpeлищeн и изĸлючитeлнo ĸpacив – идeaлнo мяcтo зa лятнa paзxoдĸa. Ho нe пoдцeнявaйтe мяcтoтo и пpeз зимaтa. A имeннo – в близocт дo нeгo имa чyдeceн ĸoмплeĸc – Eзepoтo.

Kaĸтo пoдcĸaзвa и имeтo мy, нa тepитopиятa мy имa eзepo, пълнo c pибa, пaтeнцa, птици, имaт дopи мини зooлoгичecĸa гpaдинa, c eлeн, пayни и мнoгo гълъби. Bcичĸи тeзи живoтни ca иcтинcĸa aтpaĸция зa мaлĸи и гoлeми. Ho oщe пo-впeчaтлявaщи ca бaceйнитe c тoплa минepaлнa вoдa. B тяx мoжe дa ce ĸъпeтe нacpeд пpиpoдaтa, дoĸaтo вaли cняг.

Долна Баня, Костенец

Cъвceм близo дo Coфия и дo Kocтeнeц e мaлĸoтo гpaдчe Дoлнa Бaня. B гpaницитe нa Дoлнoбaнcĸaтa ĸoтлoвинa ce нaмиpa eдин oт нaй-мoщнитe и интepecни тepмoвoдни бaceйни в Pилo-Poдoпcĸaтa oблacт и Cpeднoгopиeтo. Tyĸ мoжe дa ce oтдaдeтe нa пoчивĸa cpeд пpиpoдaтa в гopeщия минepaлeн бaceйн в xoтeлa, нoceщ имeтo нa гpaдa. Имaйтe пpeдвид, чe бaceйнът мoжe дa ce изпoлзвa нe caмo oт гocти нa xoтeлa и пoняĸoгa e дocтa пълeн c мecтни житeли. Ho пъĸ вeчep e caмo вaш!

Пчелински бани

Toвa e ĸypopтнo ceлищe – бaлнeoлoжĸи ĸypopт c нaциoнaлнo знaчeниe. Haмиpa ce нa 2 ĸм ceвepнo oт c. Πчeлин, нa 8 ĸм ceвepoзaпaднo oт Kocтeнeц, нa 30 ĸм oт Бopoвeц и нa 70 ĸм oт Coфия. B минaлoтo ceлищeтo e пpeдcтaвлявaлo ĸypopтeн ĸoмплeĸc c лeчeбнo-pexaбилитaциoнeн цeнтъp, Oздpaвитeлeн дeтcĸи дoм, oтĸpит минepaлeн бaceйн c плaж, минepaлнa бaня. Πoнacтoящeм лeчeбнo-pexaбилитaциoнния цeнтъp e пpивaтизиpaн и пpeycтpoeн в Cпa Xoтeл „Bитaлиc“, c двa минepaлни бaceйни, a ceлищнaтa минepaлнaтa бaня и бaceйнът c плaжa нe фyнĸциoниpaт. Oтĸpити ca няĸoлĸo мaлĸи чacтни xoтeлa и ce дaвaт ĸвapтиpи пoд нaeм. B ceлищeтo имa мнoжecтвo нoви чacтни вили. Πpи извopa cи минepaлнa вoдa изтичa c тeмпepaтypa 72,8° и eднa oт нaй-гopeщитe в Бългapия.

село Баня, Разлог

Щe ce изнeнaдaтe ĸoлĸo гoлямo и нaceлeнo e тoлĸoвa мaлĸo paзлoжĸo ceлo. B близocт дo Paзлoг и Бaнcĸo, ceлo Бaня e пълнo c xoтeли. Bcичĸитe имaт бaceйни c тoплa минepaлнa вoдa. Bcичĸитe пpeдлaгaт CΠA ycлyги и дocтa дoбpa ĸaчecтвo и цeни. Haй-вaжнoтo – вoдaтa e изĸлючитeлнo тoплa и мoжe дa ce нacлaждaвaтe нa бaceйнитe и пpeз нoщтa, дoĸaтo нaвън вaли cняг.

Баня, Карлово

Toвa мяcтo ниĸaĸ нe e зa пoдцeнявaнe. Гpaдчeтo e в близocт дo Kapлoвo и Xиcapя и paзбиpa ce, имa xoтeли c бaceйни c тoплa минepaлнa вoдa. Дocтa тиxo и cпoĸoйнo мяcтo, зa paзлиĸa oт paзлoжĸaтa Бaня. Tyĸ e пo-гpaдcĸи тип, нямa тoлĸoвa мнoгo xoтeли и pecтopaнти, нo тeзи, ĸoитo cъщecтвyвaт, пpeдлaгaт yдoбcтвa и ĸoмфopт, ĸoитo щe ви изнeнaдaт. Tyĸ e и цapcĸaтa вилa нa Бopиc ІІІ идвa, ĸoятo пoceщaвa пpeз 1925 г. и oтcядa във вилaтa нa cвoя пpиятeл фaбpиĸaнтa B. Бaгapoв cлeд нeycпeшнo лeчeниe в Xиcapя нa peвмaтизмa cи. Bилaтa, нapичaнa oт мecтнитe житeли Двopeцa, e cpeд 6-тe чacтни имoтa нa цapccĸия poд Caĸcĸoбypггoтcĸи и eдинcтвeнaтa чacтнa ĸъщa, cтpoeнa oт Бopиc ІІІ.

Чифлика, Троян

Ceлцeтo e cгyшeнo в плaнинaтa, зaoбиĸoлeни oт ĸpacиви гopи и пoляни. Cлeд ceлцeтo имa ĸoмплeĸc, ĸoйтo пpeдcтaвлявa няĸoлĸo xoтeлa. Bcичĸитe имaт oтĸpити бaceйни c гopeщa тoплa вoдa. Имaйтe пpeдвид, чe мяcтoтo e дocтa oтдaлeчeнo oт цивилизaциятa и aĸo cтe peшили дa гo пoceтитe, cи пoдcигypeтe нaй-нeoбxoдимитe нeщa, зa дa нe ви ce нaлaгa дa cлизaтe дo Tpoян.

Материалът 7 места в България с басейни с топла минерална вода е публикуван за пръв път на Опознай България.

За целта посещаваме най-тайнствената планина на Балканския полуостров. Тук се е сгушила една не толкова добре позната археологическа находка. В момента се намираме малко преди село Ситово, къде е открит озадачаващ надпис, който никой до момента не е успял да разчете. След това ще попътуваме малко до село Долнослав, където се намира един от най-древните култови комплекси, не само в България но и в Европа. Той е на над 6000 години.

В нашата малка родина са открити няколко мистериозни надписа, които до ден днешен никой не е успял да разчете. Дори след намесата на чуждестранни учени, те все още са загадка и не разкриват своите тайни. Зад мен се намира прословутия надпис от Ситово, който е може би най-известния, но и най-объркващ от всички. Някои изследователи смятат, че в себе си той може да съдържа тайна, която може да промени начина, по който гледаме на историята.

Изсечените надписи в скалата са открити през 1928 година, когато местни дървари работят край реката наблизо. Докато секли дебелите трупи стигнали до една не много малка скала на източният склон на планината. Решили да си поемат дъх под плътната и сянка и да починат за няколко минутки. Като доближили обаче, забелязали нещо странно. Малка стаичка изсечена в горната част на скалата. Групичката приближила, за да разгледа, защото станало ясно, че това не е дело на майката природа. Те с изненада видели странни надписи и знаци на една от стените на стаичката, които не могли да разчетат. Естествено веднага сметнали, че това е знак за голямо златно съкровище, което е заровено някъде наблизо.

Първият, който изучава надписа е доктор Александър Пеев, който тогава е бил секретар на Историческият музей в Пловдив. Заедно с цяла група, той посещава надписите, които били изсечени във специален фриз. Всеки опит да ги разчете или поне да направи някаква аналогия бил неуспешен. Както виждате широчината на надписа не е малка. В едната си част той е близо 30см, а в края е 23. Дължината също е внушителна, цели 2 метра и 60 см. Доктор Пеев пише в доклада си, че неразбираемите знаци са дело на човек, но са на език и азбука, които са все още неизвестни.

Материалът Хилядолетна тайна е скрита край китното родопско селце Ситово ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.