Географски данни

Рожен е седловина с 1420м.н.в., която свързва Переликското с Преспанското било. Седловината представлява огромен, безотточен мраморен карстов валог, надупчен от фуниевидни понори или “ропки”, както им казва местното население, обрасли с трева. От водите събрани във валога бликат карстовите извори “Хубча” на юг, и изворът при Чепеларе на север, които дават начало на реките съответно Бяла река и Чепеларска. Из местността са пръснати огромни поляни заобиколени с вековни смърчови гори. По поляните има изградени няколко стари параклиса. Най-високата точка на седловината е в южния край – връх Рожен. Още от най-древни времена през седловината са минавали важни пътища. Оттук минава пряк път от Горнотракийската низина за долината на река Арда и Беломорието. Днес през Рожен минава автомобилния път Пловдив-Смолян.

Всеки българин трябва да знае историята и помни името на създателя на този велик събор!

Ангел Инджов, прочут сред народа като Комитата е роден в 1866 година в пашмаклийското село Карлуково, тогава в Османската империя, днес Славейно, България. Учи в родното си село, където в 1879 година завършва четвърто отделение. Остава от малък сирак. Работи като зидар, след което става предприемач в София. На 9 април 1895 г. е ръкоположен за свещеник в Цариград от митрополит Максим Пловдивски и на 20 юли поема освободената от свещеник Емануил Беев енория в родното му село. След една година става свещеник в Долно Дерекьой. Под негово ръководство е построен параклисът на Рожен „Свети Пантелеймон“. Освен духовник той е и революционер, деец на ВМРО в Тракия, съратник на капитан Петко войвода. На 28 юли 1898 година е инициатор за провеждането на първия Общ Роженски събор, където се срещат родопчани от Свободна България и Османската империя. След залавянето му, Ангел Инджов е осъден от турците на 101 години затвор в тъмница. Паметна плоча на Комитата е изградена на крайпътната чешма на връх „Рожен“.

За свободата на този край тук са се сражавали Момчил юнак и неговата дружина. Ангел Войвода и четниците на Капитан Петко войвода често са завардвали прохода и са всявали ужас сред поробителите. Апостолът на свободата Васил Левски също е минавал през тези места, за да основе революционни комитети в околните селища. По време на Руско-Турската освободителна война Рожен е бил стратегическо място за руските войски. Народът е възпял руските войски на Рожен в своето творчество, в една от народните песни се пее: “Руско е Рожен заптисал, пиле не дава да форкне камо ли турчин да мине“.

След Руско-Турската война границата между България и Турция минавала оттук, докато през 1912 година не идват войските на полковник Владимир Серафимов и освобождават родопските земи от османците.

През 19 век на поляните на Рожен са се събирали жителите на 3-те околни села – Проглед, Момчиловци и Соколовци на родови срещи. По време на тези събори са се пеели народни песни под съпровод на гайда, на жар са се пекли традиционните агнета – чевермета. От тези времена води началото си традицията тук да се правят събори – надпявания. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители.

По късно Роженския събор се превръща в общонационален и става събор–надпяване на Българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на определените за целта сцени на най-големия фестивал на народната песен в България. Тук е един от първите събори със стоте каба гайди! Режисурата и постановката са дело на Апостол Кисъов и Елена Бакалова!

Материалът Всеки българин трябва да знае! Историята на това място в Родопите е велика! Основателя на събора на Рожен е… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Общо извършените проверки от данъчните служители са били 53, като са съставени 25 акта на търговските обекти, включително и на ресторантите. 20 служители на Приходната агенция са извършвали проверките през трите дни на събора. Най-честото нарушение е било за неиздаване на касова бележка или несъответствие на маркираното и наличността в касите.

Освен това стана ясно, че 2017 година събор на Рожен няма да има. По думите организацията е била на много високо ниво и набелязаните цели са били изпълнени.

„Имаше много хора, това е добре за развитието на туризма в региона. Надявам се, че са доволни и хотелиерите, както и ресторантьорите“, заяви кметът на община Смолян Николай Мелемов.

Въпреки това той беше категоричен: „Със сигурност тази година събор на Рожен няма да има“.

TrafficNews.bg припомня, че преди дни народната певица Валя Балканска изрази публично разочарованието си от комерсиализацията на събитието.

„Дълбоко в душата си ме боли това нещо, защото изместваме всичкото от това истинското. Ние вкарваме чужди елементи, те не са нужни на нас“, заяви обичаната певица.

Тя се зарече, че ако и догодина съборът е такъв, няма да участва.

„Никога, нито искам тогава да ме търсят“, добави изпълнителката на песента, която обикаля в Космоса – „Излел е Дельо хайдутин“.

Балканска не крие гнева си от видяното в тазгодишното издание на събитието, съобщава Дарик.

„Аз мога и на колене и на ръце да се влача, когато е за българщината, когато е за доброто, когато е за истинското. Аз пак ще повторя, устата ми се обърна наопаки от яд и това като виждаш такива комерсиални неща“, бе възмутена фолклорната ни гордост, пише Trafficnews.bg.

Материалът Тази година събор на Рожен няма да има защото… е публикуван за пръв път на Опознай България.