Мъж се оказа единствен наследник на стара къща, но това, което откри го остави без думи – скрито златно съкровище из нея. Из цялата къща било пръснато злато. Златното съкровище било на стойност 3,5 милиона евро, пише факти.бг.

– Вътре имаше 100 килограма злато, около 5000 златни кюлчета, скрити из цялата къща. Случайно видях, че са скрити, развълнувано споделя французина Николас Филфорт.

Натъкнал се на съкровището съвсем случайно, когато се опитал да размести мебелите в къщата по негова идея. След като видял какво е открил той бил едновременно шокиран и радостен от това неочаквано богатство.

Скоро след щастливият подарък на съдбата, Филфорт повикал експерти да определят от кога са монетите и златните кюлчета. Установило се че, те са от 50-те и 60-те години на миналия век.

Оказва се обаче, че освен, че дължи огромен данък върху наследството, Филфорт го грози глоба, ако се установи, че златото не е било декларирано от предишните му собственици.

Материалът Мъж наследи стара къща и остана изумен от цялото съкровище, което е било… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия. Поради факта, че няма конкретни исторически извори и факти за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор.  Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.

Сведенията за Вълчан Войвода са толкова противоречиви, че дори рожденото му име остава загадка. Съществуват теории, според които то е било Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Най-разпространената хипотеза за месторождението му пък посочва района на Странджа планина. Смята се, че е бил роден в периода между 1770- 1780 година, като се знае, че на младини е бил овчар.

Едно от преданията ни разказва за отвличането на любимата му – един често срещан мотив в българския фолклор. Това деяние било извършено от турчин, който харесал годеницата на Вълчан – Рада. Той извикал войводата в конака и го заплашил повече да не търси своята невеста, ако му е мил животът. Вълчан не се примирил с посегателството и скоро организирал малка чета, въоръжил я, и заедно с нея „хванал гората“. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан взел Рада обратно при себе си. Вследствие избухнало сражение с потерята, а в битката любимата му загинала, пронизана от куршум.

Тази история привлякла вниманието на местните турски власти и войводата бил принуден да избяга от родния си край. Стигнал чак до Бяло море, където се сближил с един грък – Спирос. Двамата събрали чета, с която започнали да пресрещат турски кервани в проходите и да ги обират. Тази тяхна идея прераснала в нещо мащабно и значимо. Само няколко години по-късно Вълчан предвождал една от най-големите хайдушки чети из българските земи, като числеността ѝ била близо 300 души. Действал главно в Източна и Югоизточна България.

Четата му непрекъснато нападала керваните, пратени от Цариград, които събирали местните данъци. Освен верните си четници, Вълчан имал още едно стратегическо предимство – разполагал с шпионин, внедрен в най-близкото обкръжение на самия султан. Смята се, че този човек бил Кара Емин ага и именно той давал информация на войводата кога и къде ще преминат керваните, превозващи златото към султанската хазна. Само за няколко години Вълчан войвода и четниците му натрупали несметни богатства. Те не само обирали преминаващи през проходите кервани, но и намирали римски, тракийски и старобългарски съкровища.

Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX век било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който бил ограбен от разбойници, а богохулниците обесили попа на едно дърво и на тръгване го подпалили.

Щом разбрал за това, Вълчан войвода се впуснал да ги гони с чета та си, настигнал ги и след кратко сражение ги победил. Оцелелите разбойници били обесени, а Вълчан войвода платил с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира.

Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди. Говори се, че след всеки обир по-голямата част от откраднатото било старателно скривано в някоя пещера.

Съществуват предания не за една или две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът е пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшата българска школа – Университета.

Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата, но все още тяхната съдба е неизвестна. Безспорно, Вълчан войвода е една от най-мистичните личности в нашата история, най-вече пора- ди множеството противоречиви сведения за живота му. Въпреки че липсват конкретни исторически данни, той е оставил ярка следа в съзнанието на българите от първата половина на XIX век. Със закрилата, която е осигурявал на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите активни борци за национално освобождение.

Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват, е все още незнайна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, то по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България. Вълчан войвода е реална личност, чиито постижения и заслуги са толкова значими, че граничат с легендарното. Това е поредната история от родния летопис, която попада между мита и реалността и едва ли някога ще разберем каква е била истината.

Материалът Вълчан Войвода – между митологията и реалността. Ще се ИЗУМИТЕ от тези факти и легенди за страшния хайдутин! Ще ви побият тръпки като разберете, че… е публикуван за пръв път на Опознай България.