– Хей, какво ме гледаш със зяпнала уста! Ти нямаш такова и никога няма да имаш! – Дебелото момче започна да дразни приятелчето си, обръщайки новата играчка в ръцете си.

– А ти, ти … ти си дебел! Да! – каза Влади и презрително присви очи.

– Завиждай и си мълчи- отвърна дебелия. – Това е, защото винаги имам вкусотии за ядене. Майка ми ме храни вкусно. Пай, баница, пържоли, а баба ти само ти дава кокали да глозгаш – добавя момчето и се разсмива.

Влади стисна устните си с цяла сила и веднага почервеня. Момчето беше израснало с баба си, не познаваше майка си. Ясно беше, че бедната стара жена едва свързва двата края. Бабата беше много възрастна, едва ходеше, така че Влади трябваше да носи всичко на крехките си рамене.

– И когато баба ти умре, ще те пратят в сиропиталище. Това е мястото, където ще живееш – Дебелакът се опитваше да дразни момчето все повече и повече.

– Откъде знаеш? – Влади беше зашеметен и примигна очи.

– Майка ми каза – сухо измърмори дебелото момче, извади бонбон от джоба си и започна да шумно да мляска.

Влади вече не чуваше какво още му казва момчето, но беше шокиран от новината. Момчето се втурна вкъщи, за да вземе количката, която бе намерил в кофа за боклук. По пътя си мислеше как ще бъде сам, без баба си, ненужен и неразбран от никого.

– Бабо, ти ще живееш още, нали? – Момчето изтича в къщата, размазвайки сълзите от лицето си.

Възрастната жена стана от леглото и седна на ръба:

– Владка, какво става внучето ми? Къде отиваш? – добави бабата и се изкашля силно.

– Таза ми Венко, а на него – майка му.

– Не го слушай, той е лош! Ще си лягам – каза едва чуто старата жена и се върна в леглото.

Влади я погледна и разбра, че на баба му ѝ е много лошо. Тя започна да кашля много, почти не ставаше от леглото. Но за медицински грижи нямаше пари, още повече, че все още дължаха пари в близкия магазин.

Влади спря пред старото огледало в коридора и каза силно:

– Мога!

Няколко минути по-късно той стоеше в аптеката.

– Леличко, дайте да ви измия пода! Баба ми има нужда от лекарство. Тя ще умре без него и ще ме предадат на сиропиталище – сподели Влади, едва задържайки сълзите си.

– Изчезвай оттук просяче такова! Махай се! – Фармацевтката ядосано завъртя с ръка. – Отивай някъде другаде!

– Кой ти позволява да говориш така с детето? – намеси се млада жена, която през цялото време стоеше до витрината.

Аптекарката веднага се смути и започна да се извинява.

– Какво става с баба ти? – попита непознатата.

– Болна е, кашля – отвърна момчето, а устните му се свиха.

– Сега ще купим всичко, от което се нуждае – отвърна жената и започна да изрича непознати за Влади думи към аптекаря.

Възрастната жена продължаваше да боледува, а непознатата много често посещаваше както момчето, така и баба му. Когато бабата си отиде, жената осинови детето, което през това време беше много свикнало с нея. Тази жена бях аз.

Влади вече е на двадесет и пет години. Учи за лекар и се отнася с грижа и внимание към възрастните хора!

Материалът ЗА СЪЛЗИТЕ НА ДЕЦАТА КОЙ ЩЕ ПЛАЩА?! Момче пита аптекарката: Леличко, баба има нужда от лекарство, може ли да измия пода и да ми дадете е публикуван за пръв път на Опознай България.

Малкото момче попитало баща си:
– Защо мама плаче сякаш без причина?
– Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.

Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Затова потърсил и задал въпроса си към Господ:
– Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил:

– Когато създавах жената, я направих специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейното уникално право, за да го използва, когато има нужда.

Виждаш ли, сине – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.
Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й – мястото, където царува любовта .“

Материалът Мамо, защо плачеш? – попитало едно малко момче. Отговорът го изумил! (Притча – Защо плачат жените?) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Той твърди, че е бил назначен за шеф на БНТ не от тъста си. Той дори не е присъствал на събранието, когато Венелин Коцев го предлага за директор. По това време Славков работи в телевизията като водещ на икономическо предаване.

Два пъти съм виждал Живков да плаче.

Не беше за Мара Малеева, не беше и за Людмила Живкова. Единият път, когато умря Димитър Гръбчев, който беше шеф на охраната,. И вторият път, когато умря Иван Башев. Гръчбев получава инфаркт на Мургаш. Чавдарци ходеха на излет всяка година, Като се качват горе, сърцето на Гръбчев спира. Умира в ръцете на Живков. Много разстроен беше.

Друг интересен случай включен в мемоарите на Батето.

Живков поиска 1 милиард от Брежнев. Брежнев дойде, но не официално, а на приятелско посещение. Даде 650 милиона във вид на петрол. Който петрол не влезе в България, а се продаде по международни цени.

След една от срещите си с Ванга Живков каза:

Много интересна е тази жена! Знае нещо, което на никой не съм казал. Когато през 40-те години като партизанин е бил обсаден от войската Живков е бил пред самоубийство.

Той ми каза това:

Не съм го казвал на никого, защото ме е срам от проявеното малодушие, но Ванга го вижда и ми казва: Ама ти някога си бил пъзльо. Пистолет си опирал в главата си.

Материалът Из тайните мемоари на Иван Славков: Два пъти съм виждал Живков да плаче е публикуван за пръв път на Опознай България.

Изгледайте внимателно видеото и сами се сетете на ролята на държавата в земеделието ни!

България от аграрна държава се превърна в държава, която внася всичко от чужбина!
Как държавата унищожава родното ни земеделие и по този начин лансира чуждите хранителни вериги и вносителите на плодове и зеленчуци ! Как ни продават мъртва стока и как нашите плодове и зеленчуци, които са заредени със слънчева светлина и са чисти и натурални ги ядат животните!

Сълзите на този Българин ще ви трогнат, но дали ще Ви накарат и да се замислите за дълбочината на проблемите?

Един репортаж на ЕРА ТВ. В който истината за родното земеделие излиза наяве !

Някога премиерът ни казваше, че се търсят овчари, а после изклаха на хората стадата.

Ето пример и с градините, така е и със зеленчуковите градини, а по време на гроздобер запечатаха винпроми.

Тази държава се унищожава от правителството ни, а ние мълчим и всеки сам си поплаче когато е смазан от системата за изтребление и унищожение на държавата!

Източник: bultimes.eu

Материалът Български овощар разкри през сълзи истината за плодовете, които ядем и трогна цяла България е публикуван за пръв път на Опознай България.

Източник: lentata.com

Обещах да ви разкажа… Tова не е страшна приказка. Това е истинска история. Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене? Аз видях.

Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.

Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.

Първо им показах алчността. Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.

После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си…

След това им показах гнева. Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни… Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.

След това им показах леността, чревоугодието и надменността. Не ми беше трудно.

Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица – подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници. После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах потретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.

След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.

Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.                                                           Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.

Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?“

Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват… Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки“.

автор: Лидия Делирадева

Материалът Българка насмете политиците със статията си: СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА НА БЪЛГАРИНА! Мрежата прегря след това, а думите й накараха италианец да… е публикуван за пръв път на Опознай България.