Иcтopиятa ѝ e нaглeдeн пpимep зa липcaтa нa лeĸapи в Бългapия. B излязлa нacĸopo ĸлacaция cтpaнaтa ни ce нapeждa нa 31-вo oт oбщo 35 мecтa пo дocтъп дo здpaвнa гpижa в Eвpoпa.

Д-p Бaĸъpoвa paбoти ceдeм дни в ceдмицaтa, oт cyтpин дo вeчep. Чecтo ce oтзoвaвa и нa cпeшни пoвиĸвaния, дopи пpeз нoщтa, а дори ѝ се носи прякора – българската доктор Куин.

„Cблъcĸвaмe ce c вcяĸaĸви cитyaции – eжeднeвнo имa cпeшни, нeoтлoжни cъcтoяния. Hямa ĸaĸ дa cи избepeм пaциeнтитe. Tyĸ ĸaĸвoтo ce cлyчи ĸaтo бoлecт, ниe тpябвa дa oтгoвopим нa изиcĸвaниятa нa пaциeнтитe”, ĸoмeнтиpa тя.Eдин oт нaй-пpизнaтeлнитe ѝ пaциeнти e Cнeжaнa Дeлчeвa. Πpeди 17 гoдини в мaлĸитe чacoвe д-p Бaĸъpoвa изpaждa cинa ѝ y дoмa, зaщoтo пътят дo Cмoлян e тpyднoпpoxoдим.

Πaциeнтĸaтa paзĸaзвa, чe мъжът ѝ oтишъл дo ĸъщaтa нa д-p Бaĸъpoвa в 2 ч. пpeз нoщтa, a тя вeднaгa ce oтзoвaлa. Днec eĸcтpeмнaтa cитyaция звyчи ĸaтo шeгa. Hищo, чe тoгaвa дopи тoĸът yгacнaл.

„Aĸo ĸaжa, чe cъм билa cпoĸoйнa, щe излъжa”, ĸoмeнтиpa д-p Бaĸъpoвa пpeд bТV. Paзĸaзвa, чe ce нaлoжилo дa cлoжи oбиĸнoвeнa щипĸa нa пъпнaтa вpъв.

Πpeд ĸaбинeтa ѝ винaги имa пaциeнти, a oщe cтoтици я чaĸaт в cъceднитe ceлa. Πpoблeмитe възниĸвaт oщe пo пътя дo тяx, зaщoтo ca мнoгo тpyднo пpoxoдими, ocoбeнo пpи зимни ycлoвия.

Taĸa и paбoтaтa я пpинyждaвa зa пъpви път дa ce ĸaчи нa ĸoн. Πpи cпeшнo пoвиĸвaнe oт пaциeнт, тя тpъгвa c ĸoлaтa cи ĸъм eднo oт cмoлянcĸитe ceлa. B eдин мoмeнт oбaчe пътят cвъpшвa и я ocтaвя пpeд гopcĸa пътeĸa.

„Tpябвaшe дa xoдя или пoлoвин чac пeш дo ceлoтo, или – c ĸoн, ĸaĸтo мe бeшe пocpeщнaл cинa нa пaциeнтa. Hямax избop и зa пъpви път пpeз живoтa cи яздиx ĸoн. Taĸa cтигнax дo тeжĸo бoлния”, cпoдeля тя.

Чecтo в ceлaтa poдoпcĸaтa лeĸapĸa пpиeмa пaциeнти в импpoвизиpaни ĸaбинeти. Ocвeн в тяx oбaчe, тя e въpшилa paбoтaтa cи и нa дocтa пo-нeобичайни мecтa.

„Toвa e eдин oт мoитe cлyчaи в пpaĸтиĸaтa, ĸoйтo ниĸoгa нямa дa зaбpaвя. Cлyчи ce нa 8 мaй, 2002 г. Haлoжи ce дa вoдя изpaждaнe нa eднa пoлянa и дo пocлeднo нe ce знaeшe ĸaĸъв щe бъдe изxoдът”, спомня си Бaĸъpова.

Toгaвa тя тpaнcпopтиpaлa жeнa в нaпpeднaлa бpeмeннocт ĸъм бoлницaтa в Cмoлян. Paждaнeтo oбaчe зaпoчнaлo oщe в ĸoлaтa.

„B eдин мoмeнт жeнaтa ĸaзa „He мoгa, дoĸтopĸe, зaпoчвaм!”. Oтбиxмe и paждaнeтo зaпoчнa. B тaĸъв мoмeнт нямaш вpeмe дa миcлиш дaли ce cтpaxyвaш. Tpябвa дa дeйcтвaш пo aдeĸвaтeн нaчин”, ĸoмeнтиpa poдoпcĸaтa дoĸтopĸa.

Paзĸaзвa, чe винaги ce ceщa зa cлyчaя, ĸoгaтo минaвa пoĸpaй мяcтoтo. Πo oнoвa вpeмe дopи нe e мoглa дa ce oбaди пo тeлeфoнa, зaщoтo вce oщe нямaлo oбxвaт. Д-p Бaĸъpoвa cпoдeля, чe нe лecнo дa пpaĸтиĸyвa в paйoн, ĸoйтo e тoлĸoвa тpyднoдocтъпeн.

Paбoтaтa нa лeĸapя нa ceлo ce paзличaвa oт тaзи на ĸoлeгитe мy в гpaдa, cмятa тя.

Oпpeдeля дeйнocттa cи ĸaтo вoйнa нa пpeдния фpoнт. Bъпpeĸи тoвa „aĸo мoжex дa въpнa вpeмeтo нaзaд, пaĸ биx избpaлa дa бъдa лeĸap”, признава poдoпcĸaтa лeĸapĸa.

Πo дyмитe ѝ вcичĸитe ѝ ycилия, xвъpлeни пpeз гoдинитe, ca cи cтpyвaли. „Πoняĸoгa ти cтигa дa видиш ycмивĸaтa и пpизнaтeлнocттa нa чoвeĸ, ĸoйтo oцeнявa тoвa, ĸoeтo пpaвиш. Toвa e мaлĸa нaгpaдa дa пpoдължиш нaпpeд”, cчитa д-p Cнeжaнa Бaĸъpoвa. /Блиц

Материалът Българската д-р Куин лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот е публикуван за пръв път на Опознай България.

Това показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.

Към края на миналата година в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през миналата година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.

От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.
С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.

Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.

Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /119/ има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325.

В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.
С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин /7 села/, Пловдив /4 села/, Варна /3 села/, Монтана, Силистра и Сливен /по 2 села/, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село.

В 1753 населени места жителите са под 100 души

Справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година, показва още, че общо 1 753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1 924 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.
Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.
В 121 села населението е между 61 и 70 души, а в 111 – между 71 и 80 души. В 105 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 82 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2019 година 13 села имат по точно 100 души население.

Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 722 села, като в сравнение с края на 2018 година броят им нараства с 9. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 506 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 396 села.
В 263 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 205 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 140 села. В 106 села населението е между 801 и 900 жители, а в 85 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол, има точно 1000 обитатели.
В 365 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 73 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.

Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 145 града

И към края на миналата година, независимо че намалява с 20 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6168 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5465 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5116 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4667 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4545 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4233 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4153 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3961, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3849 души и Буковлък /обл. Плевен/, което със своите 3763 жители изпреварва Калипетрово /обл. Силистра/ – 3709 жители, което завършваше челната десятка в края на 2018 година.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2489 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 177 жители към края на миналата година. Точно девет села – Бели брод /обл. Монтана/, Бързица /обл. Варна/, Бърчево /обл. Силистра/, Желен /обл. София/, Изворово /обл. Хасково/, Каменяк /обл. Бургас/, Кукуряк и Плазище /обл. Кърджали/ и Ореше /обл. Благоевград/ имат население колкото Мелник.

Материалът Тъжно: 446 села у нас само с едноцифрен брой жители, 171 са обезлюдени е публикуван за пръв път на Опознай България.

Градските хора, затворени между стените на апартаментите си, рискуват да изпаднат в депресия, емоционален срив и да си навлекат куп други неприятни изживявания, ако не съумеят да си намерят интересни занимания по време на изолацията, казват психолозите.

Затова неслучайно много столичани тези дни наемат цели къщи за гости в района на Велико Търново, търсейки спокойствие и уединение за семействата си.

Сега, когато трябва да спазваме карантина заради коронавируса, в пълна сила можем да оценим предимството на селските къщи. От началото на годината има засилен интерес към този тип имоти, предполага се, че той ще се засили още повече и след края на извънредното положение. Това коментира за „Болярски новини” Калоян Ганев, собственик на една от най-големите агенции за недвижими имоти в региона „Сенчъри хоумс“. Самият той се е изолирал със семейството си в селския си дом и признава, че това е много по-добре за децата му, за него и за съпругата му, отколкото да стоят в апартамента си в града.

Тенденцията, която се отчита в агенцията тази година, сочи, че все повече млади хора, най-често семейства, търсят имоти в селата около Велико Търново. Изключителен интерес и търсене, но много слабо предлагане има в Беляковец, Шемшево, Малък чифлик, Леденик и Дебелец, които са на път да се превърнат почти в квартали на старата столица. Около 40-50 000 евро е най-често цената, на която се сключват сделките за сравнително поддържани хубави къщи.

През последните години са се увеличили сделките с търговия на имоти в селата Драгижево, Миндя и Мерданя. Това, на което всички купувачи държат, е селата да имат уреден транспорт до най-близките общински центрове, да имат магазини и да са благоустроени.

Във времена на много въпроси пред икономиката, какъвто е сегашният момент с коронаривуса, за пореден път излиза на преден план истината, че една от най- сигурните инвестиции е в недвижим имот, посочва Калоян Ганев. Той не се наема да  прогнозира дали браншът на брокерските агенции ще бъде засегнат от кризата и е по-скоро обнадежден, че бизнесът ще съумее да стъпи на краката си. Страната ни е преживявала много природни , политически и икономически катаклизми във вековната си история, и е оцелявала, коментира Ганев.

Болярски новини

Материалът Да имаш селска къща по време на карантина е манна небесна е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ако не сте планирали почивка по празниците и се чудите къде да отдъхнете, на час-два път от града ви очаква спокойствието на родопските села. Четири бързи дестинации ще ви помогнат да се отделите от кошмарите на големия град.

Яврово

Яврово е сред най-старите български селища, разположено близо до Асеновата крепост. Ще ви заплени с величествена гледка, откриваща се към Стара планина, Средна гора и Тракийската низина. Може да посетите къщата-музей на Николай Хайтов и чешмата, изградена в негова памет. Старинните къщи са се сгушили близо една до друга, разделени от тесни улички.

Побит камък

Побита скала дава името на селцето, което се намира в община Сърница. Според легендите тя е част от светилище или древен езически идол, издигнат от траките. Друга основна забележителност е Етнографският музей. Възрожденските къщи и композицията от скали и горски масиви привличат туристите.

Гела

Гела е райско кътче в сърцето на Родопите, основано е от траките. Според митовете там е бил домът на Орфей, а в пещерата „Дяволското гърло“ е слязъл, за да потърси любима си Евридика. Други предания сочат, че Патриарх Евтимий е бил погребан в манастир, а на неговото място днес е построена църквата „Св. Троица“.

Лещен

Скрито в западната част на Родопите, в Лещен сякаш времето е спряло. Старите родопски къщи са съхранили архаичния дух на българското село. Архитектурни паметници, запазили автентичността и величието на отминали векове, са църквата „Св. Параскева“ и килийното училище. Близо до селото са резерватът „Тъмна гора“ и скалните образувания „Тракийските съкровища“. Сред атракциите е глинената къща. /по препоръка на Марица.бг.

Материалът Четири топ дестинации за селски туризъм е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Опознай Родината си, за да обикнеш“ е казал Щастливеца – Алеко за нашата скъпа страна. Предлагаме ви списък с местата, съхранили традициите и българщината на нашите деди.

1. Боженци   Заслужено село Боженци е от най-посещаваните историко-архитектурни резервати със запазени и реставрирани къщи и неповторима възрожденска архитектура. Автентичният вид е запазен чрез забрана да се строят други сгради в различен стил.

Селото е създадено след турското нашествие в Търново в края на XIV век. Тогава от старата столица бягат много хора, които търсели високи и трудно достъпни части на Балкана. Между тях бил и красивата болярка Божана, на която селото дължи своето име.

Първите заселници на Боженци за били заможни и влиятелни хора, за което свидетелстват голяма част от къщите на два етажа, като първият обикновено се е използвал за дюкян, а на втория са живеели стопаните. Настилакта на улиците в селото навсякъде е калдъръмена.

2. Лещен

Намира се в Западните Родопи , на 15 км от Гоце Делчев. От селото се разкрива красив изглед към красивата Пирин планина. Автентичният му вид дължи на старите си къщи, от които 15 са напълно реставрирани.

В края на XIX век Лещен е било предимно българско село, а според стари регистри населението е било 530 души, които са се занимавали със земеделие. Селото е бил общински център с развита търговска база, която просъществувала до 1934 година, след което архивите й били преместени в Ковачевица.

Несъмнено най-силен интерес за посетителите на това райско кътче е „Глинената къща“. Тя е е напеавена в неповторим „Флинстоун“ стил и пренася в каменната ера.

3. Жеравна

Известен като най-големия архитектурен резерват у нас, Жеравна е едно романтично кътче, наследено от Българското възраждане.

Къщите са изографисани с изящна дърворезба. Намира се в полите на Източна Стара планина, наследник на старо тракийско селище Потук. Общо 172 от къщите са обявени за архитектурни паметници на културата.

През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски център с главна улица и много дюкяни. Населението е нараснало до няколко хиляди души. Над 150 обекта са реставрирани, сред които е и църквата „Св. Николай“, построена през 1834 година.

В селския парк Добромирица, всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия, в който участват представители от всички краища на страната – 100 каба гайди, зурни от петричко, нестинарски и кукерски игри.

4. Момчиловци

Има една стара легенда, която казва: Бог повика всички народи на земята, за да даде на всеки от тях част от красотата на природата. Но така се случи, че българите пристигнаха късно и не беше останало от земната красота за тях…..Затова Бог им представи част от рая – Момчиловци !

Красивото селце е живописно разположено в една котловина на Средните Родопи. То е запазило автентичната си атмосфера от отминалите векове.

Въпреки дивата си природа, Момчиловци е лесно достъпно село, с благоприятен климат, с подчертано средиземноморско влияние, чисти потоци, богатство от диви плодове, билки и гъби, богата и разнообразна фауна, защитени природни територии и резервати.

5. Широка лъка

Широка лъка също е село, обявено за архитектурен и фолклорен резерват, намиращ се само на 5 км от планинския курорт Пампорово. Също така е и един от Стоте национални исторически обекта в България.

Небезизвестното родопско селце е прочуто със своите автентични родопски къщи като Згуровската, Учиковската и Григоровската. Сред най-посещаваните забележителности са църквата Света Богородица, за която легендата разказва, че е построена само за 38 дни.

Това е едно от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Едни от най-известните певци и гайдарищ,прочули България по цяла свят, са родени тук.

6. Триград

Триград е южно погранично село в западните Родопи. Намира се до границата с Гърция на 1240 м надморска височина. Типичната дива природа на Западните родопи разгръща цялата си прелест в околностите на това чудно село, а гостоприемството на триградчани е известно в цялата страна.

В околностите му са открити пещерни и тракийски жилища, които свидетелстват за богатото му минало. Според легендите името Триград идва от това, че е наследило местоположението на изчезнали три по-малки села.

В близост до Триград се намира защитената месност Чаирски езера. Това са седем езера със свлачищен произход. Река чаирдска, минаваща покрай селото, образува красиво ждрело, увенчано с природния феномен „Превалетния камък“. Той предствлява естествено образувана скална ярка, издигаща се на 10 метра над водите на реката.

Резерват „Шабаница“ се намира в горното течение на реката, съхраняващ двувековна букова гора

7. Ковачевица

Село Ковачевица е запазило старинния си вид от края на XIX век и е една от най-посещаваните места за любителите на селския туризъм. Обявено е за архитектурен резерват.

Намира се във планински район в западната част на Родопите, разположено край река Канина и на 24 км от Гоце Делчев.

Според преданията първите заселници са от велико Търново и Костурско, които донесли строителния занаят по тези земи.

В някои от импровизираните къщи хотелчета, като Баятевата, Даскаловата и Жечевата се предлага оригинална родопска кухня. В последните години тук се преселват или прекарват част от времето си много хора на изкуството.

8. Долен

Долен е типично високопланинско село, разположено върху югозападния дял на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 км от град Гоце Делчев.
Споменава се още в регистрите през 1671 година. Вероятно първите заселници са били заможни българи.

Тесните калдъръмени улици и старите къщи през 1977 година влизат в „Културен исторически резерват Долен“. Къщите са строени с типично еркерно наддаване на втория и третия етаж и с вътрешно устройство доближаващо се до това на възрожденските къщи.

Тук са заснети много кадри от емблематични български филми като „Капитан Петко войвода“. Местната църква “ Св. Никола“ е построена през 1834 г. заедно с килийното училище. Върху иконостаса на храма са рисували Георги Филипов и известен зограф от Дебърско.

9. Смилян

Село Смилян е едно от най-старите селища в Средните Родопи, разположено живописно на двата бряга на река Арда. Името му идва от славянските племена Смолени, които са неговите основатели.

Запазената стара часовникова кула и къщите, изградени в комбинация на камък и дърво са доказателство за вековната история на селото. Кулата първоначално е построена като наблюдателница по времето, когато Смилян е бил административен център в Османската империя.

Районът по горното течение на река Арда се е утвърдил като привлекателна дестинация за пешеходен туризъм. В близост се намират Агушевите конаци, проходната пещера Калето и руините на едноименната крепост. В района има 23 карстови пещери.

10. Свежен

Намира се на 34 км югоизточно от Карлово, в Сърнрна Средна гора, а старата част на селото е обявена за архитектурно-исторически резерват. Свежен е разположен сред красива природа, чист въздух и минерални извори. До 1934 г. то носи името Аджар, което в превод от турски означава здрав, „камемен“.

Селото е населено през XIV век, а първите му заселници са избягали от старата българаска столица боляри. Знатните люде търсели спокойствие, далеч от османските нашествия. Според някои източници болярите запазили „синята кръв“ и селището се е достигнало до големината на малък град.

Запазени са редки и уникални образци на ранната българска архитектура. Старинните къщи са останали в същия си вид от своето построявяне. В околностите археолози са открили находки от селищен живот от VII-I век пр. Христа.

Изотчник: kmeta.bg

Материалът 10 от НАЙ-КРАСИВИТЕ автентични български СЕЛА е публикуван за пръв път на Опознай България.

Това заяви пред „Труд“ зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов, по време на посещение в скандинавската страна с делегация от наши депутати. Българската група направи и работна визита на бежански лагер на 80 км от столицата Стокхолм.

“Ако България вижда проблем в бежанците, то Швеция вижда възможност в тях да реши проблема с обезлюдяването и застаряването на населението си. Затова там инвестират в обучението и квалифицирането на бежанците“, коментира още Иванов.

Има 3,5 млн. души наша диаспора в Украйна, Молдова, Македония, Албания, Косово и т.н. – българи, които, притиснати от икономическата ситуация в тези държави, искат да се върнат в родината си, а ние нищо не правим по въпроса. Национално престъпление е при това положение да внасяме бежанци и да заселване с тях селата. Така директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров коментира предложението на Иванов. По думите му, освен всичко останало, обезлюдените места, ниви и къщи у нас не са ничия земя, а частна собственост, най-често с повече от един собственик.

Ако говорим за около 160 тотално обезлюдени села в страната, редно е да отбележим и всички онези, които пък от няколко къщи се превърнаха в градове или квартали на големи населени места, посочи още проф. Димитров, допълвайки, че тези процеси са свързани с промените на обществено-икономическия модел у нас.

Източник: Труд

Материалът Искат да ЗАСЕЛВАТ с БЕЖАНЦИ обезлюдените ни СЕЛА! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Няма по-гостоприемни места от родопските села. Ще ви посрещнат с вкусни гозби, прясно изпечен хляб, традиционен пататник, топли мекички и задължително сирене – вкусно, истинско и неповторимо. С много внимание и любов ще ви разкажат завладяващи легенди, които ще ви върнат в онова тайнствено време на мистика и чудеса. Всичко е възможно в планината на Орфей.

Можете да срещнете вълци и мечки, но местните жители разказват, че дори дивите зверове се боят от човека, така че няма опасност да бъдете нападнати. Веднага ще забележите красивите пейзажи, богатата растителност, множеството изворчета. Ароматът на гори и цветя, съчетан с чудните песни на птиците, ще ви накара да забравите сивото ежедневие, а при повече късмет може да чуете и някой овчар, който свири на гайда.

Усещането е наистина вълшебно. По-добре си носете камера или поне фотоапарат, защото видите ли Родопите, ще ви се иска да запечатате всяка една гледка, всяко кътче, всяка красота.
Никак не е лесно да си тръгнеш от това магическо място. А тръгнеш ли си, няма начин да не се завръщаш отново и отново.

Потопете се в духа на най-магичната планина в България със следващото видео:

Материалът УНИКАЛНИ ГЛЕДКИ И СЕЛА! ВИЖТЕ и ПОЧУВСТВАЙТЕ магията на РОДОПИТЕ! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.