Имат малка ферма във видинското село Подгоре, там гледат над 90 овце. Работят и в Основно училище “Христо Ботев” в с. Раковица. Тя- като възпитател на ученици от 1-ви до 4-ти клас, в полуинтернатна група, той- като нощен възпитател в общежитието.

Какво накара тези млади и образовани хора да направят избор си? Има ли подобна тенденция? Отговорите от Евелина Базова и Цветомир Николов:

“Заедно сме още от 10 клас. Като завършихме средното си образование ходихме малко на гурбет в Гърция, на остров Миконос. Видяхме, че там хората си живеят добре, големият град не им липсва. Видяхме, че животът на село е хубав!”

Евелина работи о. Миконос като домашна помощница, а Цветомир- в строителството.

“Там се строи здраво, богати хора са, плащат добре. Ние живеехме и работехме на острова през 2007 година. По това време един учител в Гърция взимаше доста добра заплата. А България тъкмо влизаше в Европейския съюз, ние там посрещнахме влизането и си казахме “сигурно и при нас  заплатите на учителите ще станат високи както тук”. Харесваме тази професия и решихме да се приберем обратно в страната си и да станем учители.”

Така, след една година престой в Гърция, те отново се прибират у дома, за да се изучат за учители. Харесват Велико Търново и записват в университета, първо- за “бакалавър”, после- за “магистър”. До тук всичко върви по план. Трудното идва след това, във Видин няма работа за тях!

“Всички искат стаж, а ние нямаме. Така липсата на работа ни отведе на село, в село Подгоре!”

Родителите на Цветомир са от там, а за Евелина животът извън града не е новост. Тя самата е живяла на село.

“Баба ми почина и дядо остана сам, той гледаше около десетина овце. Ева си намери работа в училището в село Подгоре тогава по заместване. Сега вече е учител-възпитател в село Раковица и си пътува до дома в село Подгоре. Аз започнах да гледам овце.”

Постепенно стадото се разраства…

“Започнах с 11 овце и с една инвестиция от около 10 000 лева сформирахме по-голямо стадо, закупихме машини и всичко необходимо за фермата. Своевременно се отвори  работа в училището в Раковица за нощен възпитател. Аз го заех, защото на село няма голяма конкуренция, хората с висше образование са малко  – веднага се намира работа!”

Така стигнахме и до първото предимство на селото– няма конкуренция, а има нужда от кадри!

“Има нужда от всичко” – допълва Цветомир.

Как ще убедиш младите без работа да живеят извън града?

“Бих се обърнал към хората, които си имат село, защото, ако нямат- ще е проблем. Първо, трябва да си купят къщичка, продават се за около 2000 – 3 000 лева. Как ще ги убедя? Ами, като изляза навън през нощта в двора си имам семейство таралежи. Това е чудесно- майка, баща и малки таралежчета. Сутрин ме будят птичките, няма шумове на коли, няма викове, няма шумни съседи. Съседите са малко и са ценни, и се уважаваме помежду си, и си помагаме!”

На село имотите са евтини, спокойно е, а хората са истински и си помагат– ето го и второто предимство да живееш извън града!

Ева и Цветомир си създават и удобства, тип “градски”, като например интернет връзка. След гурбета в Гърция, те си купуват малка къщичка, точно до тази на дядото на Цветомир:

“В момента дядо ми е комшия, цялата улица я стопанисвам аз. По моята улица на ден преминава само една жена. Ползвам моята си плевня и тази  на дядо.”

Какво е началото при захващане с животновъдство?

“Трябват инвестиции. Печалбата веднага трябва да я вложиш в инвестиции, за да береш плодовете по-нататък. Първо си купуваш косачка, балирачка, трактор, мулчер, за ливадите, трябват фуражи, лекарства за животните, кандидатстваш по всички европрограми. Всеки животновъд си има сключен договор с ветеринарен лекар, който обслужва фермата.”

Сами ли се справяте или сте наели и работници?

“Привлякох майка ми. Тя работеше във Видин 6-дневна работна седмица, на не висока заплата. Казах й: “Мамо, ела, тук ще изкарваме повече” и тя се съгласи.”

Доволен ли си от резултатите и приходите?

“Хубавото в животновъдството е, че аз тепърва ще започна да изкарвам нещо. За сега още инвестираме и гоним изисквания.”

Липсва ли ви градът, не ви ли се излиза някъде вечер, след работа?

“Компания винаги може да се намери, дори и на село. Тук също има млади хора, те работят като трактористи, ВиК специалисти. На село има много работа, винаги можеш да намериш с какво да се препитаваш. Накъдето и да погледнеш, има работа. Примерно, сега е пълно с трънки- можеш да събираш трънки или да наемеш някого да събира, да намериш пазар, да ги изнесеш в чужбина и така… Трънки има много! Скоро започват орехите, до сега бяха къпините. Винаги има нещо, да не говорим за билките. На село ходиш по пари!”

Ето и третата причина да избереш селото: На село ходиш по пари! Работа има постоянно, стига да ти се работи!

Какви бяха трудностите, с които се сблъска в началото, когато се захвана с животновъдство на село? Как се научи да доиш овцете, да се грижиш за тях?

“Първото нещо, което ни даде университетът е как да се научиш да намираш информация! Купуваш си литература и се запознаваш. Така можеш да станеш какъвто искаш. Аз похарчих около 300 лева за специализирана литература и продължавам да купувам и да се уча.”

Как реализирате продукцията, намирате ли пазар?

“Правим си от млякото сирене, за лични нужди. В момента цената на млякото е паднала много. Аз не мисля да давам овчото мляко под 2 лева на никого, който да го преработва и да печели, а аз да съм този, който е вложил труд и усилия дълго време. Има изисквания, които ще ни задължат да го правим, за да вземем субсидия, но как да го давам на такава ниска цена?! Правителството така го е измислило, че да подпомогне мандрите, като ни задължи да предаваме млякото, вместо да даде по-лесни правила. Примерно- аз да си го преработвам, да излизам на пазара, защо не в Германия, и да не се притеснявам от нищо. А сега съм принуден да го давам на преработвателя. В крайна сметка, аз върша цялата работа, а той само го преработва. И аз мога да си го преработя, не е трудно. Та, за сега с пласмента е малко сложна ситуацията, но ще се оправят нещата…”

Те  работят по специалността си, реализират желанията си, живеят на екологично чисто място, сред природата, хранят се природосъобразно, имат си зеленчуково-плодова градинка! Попитах ги щастливи ли са? А отговорът му е четвъртата причина да изберете живота на село: “Щастливи сме, защо да не сме? Имаме си всичко!”

“Искаме да сме полезни и за обществото, направихме клон на Сдружение “Активно общество” в село Раковица. Искаме да издаваме вестник, в който да пишем за проблемите на общината. Пътища, незаконен дърводобив, боклуци…”

За работата ти с учениците, какви са твоите виждания за съвременните деца, как се променят?

“Все още се възпитават атеистично настроени хора.”

Накрая обобщаваме плюсовете и минусите на живота на село:

“Плюсовете са много и минусите са много, но човек сам трябва да направи избора си и ако няма алтернатива в града, може лесно да избере живота на село. На село животът е по-добър и по-спокоен!”

Накрая им пожелах успех, а те ми отвръщат:

“Ще успеем, разбира се, с труд и с Божия помощ!”

Животът на село сякаш прави хората по-добри, по-човечни, по-искрени! Или, може би, расте ново поколение българи?

Материалът Защо двама млади избират живота на село? е публикуван за пръв път на Опознай България.