Един богат човек и неговия син събирали редки картини от велики художници. Имали в колекцията си всичко – от Рафаел до Пикасо. Често се любували и възхищавали на картините.
Синът на колекционера, обаче заминал да воюва и загинал геройски в битка докато спасявал друг войник.

Месец по-късно, точно преди Коледа, при бащата дошъл млад мъж с пакет в ръце и му казал: Господине, вие не ме познавате, но аз съм войника, заради когото вашият син даде живота си. Този ден той спаси мнозина и докато ме пренасяше на безопасно място беше улучен и умря незабавно. Знам, че обичате картините. Знам, че не съм велик художник и не ви давам много, но мисля, че синът ви би искал да притежавате това.“
Бащата отворил пакета – той съдържал портрет на неговия син, нарисуван от младия човек. Бащата бил поразен от начина, по който младия човек бил успял да улови личността на неговия син в картината си. Той предложил да му плати картината, но човекът казал: „О, не, Господине. Не бих могъл да се отплатя на сина ви за това, което направи за мен. Подарявам ви я.“

Бащата окачил картината над камината си. Всеки, който влизал в къщата, първо виждал портрета на неговия син преди той да му покаже останалите картини от колекцията си.
Няколко месеца по-късно бащата умрял. Картините му били изнесени на търг. Събрали се много влиятелни хора, които търсели възможността да купят нещо от неговата колекция.

На платформата бил поставен първо портрета на неговия син и търгът започнал. „Започваме с „Портрета на сина“. Кой ще наддава за него?“
Последвало мълчание. Нечий глас от дъното на залата извикал: „Искаме да видим известните картини. Пропусни тази.“
Но водещият търга настоял: „С колко ще започнете наддаването – 100 долара, 200 долара?“
Друг глас сърдито се обадил: Не сме дошли да гледаме тази картина. Дошли сме за Ван Гог и Рембранд. Започвай истинското наддаване.“
Но водещият търга продължавал: „Сина, кой взима сина?“

Накрая от дъното на залата се чул гласа на градинаря, който години наред работел за семейството: „Аз ще дам 10 долара за картината“ Тъй като бил беден, това било всичко, което можел да си позволи.
„Имаме десет долара, кой дава 20 долара?“
„Дай му го за десет долара и ни покажи известните художници!“
„Предлагат се десет долара. кой дава 20?“
Тълпата започнала да се вбесява. Те не искали портрета на сина. Искали по-скъпите творби за своите колекции.
Водещият извикал „Десет долара веднъж, десет долара втори път, ПРОДАДЕНА за десет долара“
Един мъж от втория ред извикал: „Давай сега колекцията!“
Водещият обаче казал:

„Съжалявам, но търгът приключи!“

„Ами картините?“

„Съжалявам. В завещанието имаше тайно условие, което мога да разкрия едва сега. На търг можеше да се предложи само портрета на сина. Условието беше: който купи тази картина да наследи цялото му имущество включително картините.“
Условието гласеше: „Този, който вземе сина – получава всичко!“

Така и Бог преди 2 000 години даде своя Син и той умря на кръста.
ЗАЩОТО ТОЙ ОБИЧАШЕ СВЕТА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ МУ ДАДЕ СВОЯ СИН И КОЙТО ПОВЯРВА В НЕГО И ГО ПРИЕМЕ В ДОМА И СЪРЦЕТО СИ, ЩЕ ИМА ЖИВОТ ВЕЧЕН!    ТОВА Е ЛЮБОВ.
Бог да ви благослови!

Материалът Портретът на сина. Този, който вземе сина – получава всичко! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Родих трима сина, всички израснаха, завършиха училище и по-късно се ожениха. Те създадоха семейства и живееха заедно с жените си, отделени от мен.

Един ден посетих най-големия си син и го помолих да спя при него.
На следващия ден поисках от снаха ми да ми донесе вода.

Тя ми донесе голяма чаша, от която трябваше да пия. Изпих малко вода и останалата се изсипа на леглото, което спях. Когато снахата донесе сутрешния чай, й казах:

Скъпа снахо, аз съм се напикала докато съм спала, това често се случва на възрастните хора. Когато чу думите ми веднага започна с повишен тон да крещи и да ме нарича с обидни думи, и в крайна сметка грозно ми каза, че трябва да се изпере спалното бельо. Предупреди, че ако следващия път ми се случи, вече няма да ми позволява да оставам при тях.

Опитах се да прикрия гнева и разочарованието си. След това напуснах дома, пише „За жената“.

Същия ден посетих средния син, за да прекарам време с тях. Повторих същата сцена с водата. Виковете в присъствието на сина ми ме оскърбиха, а синът ми просто гледаше и слушаше. Дори не се опита да защити майка си.

Оставих дома и се отправих към най-малкия ми син.

Останах за една нощ и излях останалата част от водата отново в спалното бельо на леглото, на което спях. Когато най-младата снаха влезе, казах, че спалното бельо е мокро. Тя ми каза: Не се безпокой, това често се случва със старите хора. Колко пъти, докато бяхме деца, вие сте не преобличали.

После оправи леглото и се усмихна. След закуска казах на най-малката ми снаха: Дъще, дъще, моя приятелка ми даде пари, за да купя златна огърлица, гривна и обеци за дъщеря й.

Не знам мерките й, тя е като теб, но не знам. Ще ми позволиш ли да взема мерките от теб?

И взех мярка, след което отидох в магазина и купих много скъпи златни бижута.

След известно време и тримата синове дойдоха със съпругите и децата си на обяд при мен. След обяд аз поставих бижутата на масата. Тогава им казах, че през нощта, умишлено съм изливала вода в леглото. Взех бижутата и ги поставих на най-малката ми снаха и казах:

Бог не ми даде дъщеря, а трима сина. Тя е дъщеря ми, ще отида при нея, ако Бог ми позволи да преживея дълбока старост, бих искала да прекарам последните дни от живота си до нея.

Материалът Жена роди трима сина, умишлено тества трите си снахи: Изля чаша с вода в леглото, за да провери… е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Абе тате, не говори така – големи хора сте! Как може точно преди тези хубави празници да говориш така!
– Не, не мога повече да издържам това положение.
Но нямам минути да звънна на сестра ти, затова звъня на теб. Ти ще трябва да й съобщиш тази новина.

Синът затворил здухан телефона и набрал сестра си:
– Тия нашите искат да се разделят!
А сестра му не се сдържала:
– Абе те нормални ли са – на тези години да се развеждат?! Чакай, не прави нищо повече, аз ще оправя нещата!
След минути звъннала на баща си и му казала:

– Тате, защо ни причиняваш това?! Не се развеждайте сега! Не правете нищо, докато аз и брат ми не дойдем на крака при вас!
Бащата затворил телефона, доволен от разговора и се обърнал към жена си:
– Съкровище, всичко върви по план! И двете деца ще пристигнат за празниците и сами ще си платят пътя!

Материалът Като чух този ЖЕСТОК ВИЦ се залях от СМЯХ! Баща звъни на сина си, който работи в Австралия… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Борис Дрангов е роден през 1872 г. в Скопие и на 19-годишна възаст постъпва във Военното училище в София. Още тук той се отличава с волеви характер, желязна логика, трудолюбие, стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване, силно изразено чувство за справедливост, чест и достойнство.

Офицерът е участник във войните за национално обединение. Поради опита си като преподавател във Военното училище, а и заради славата си на добър педагог с многобройни публикации, през май 1916 г. Дрангов е назначен за началник на образуваната Школа за запасни подпоручици в родното му Скопие

Борис Дрангов е човек с чист възрожденски патриотизъм, но и голям военен педагог. Неговата отдаденост на националната кауза е олицетворение на непреклонен дух, който няма да има покой, докато не бъде освободена Македония.

През март 1917 г., в разгара на Първата световна война, Дрангов е назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк, но на 26 май загива при Завоя на Черна, тъй като отказва да се прикрива от вражеския обстрел. Посмъртно е произведен в чин полковник.

Дни преди трагичната си гибел, гениалният български военен педагог пише писмо от фронта, адресирано до Кирил Дрангов – неговия син.  То е написано точно две седмици преди смъртта на полковника по повод 11 май – Деня на Св. Св. Кирил и Методий. Макар и кратко, неговото съдържание ни разкрива по един ясен начин добродетелите и идеалите на героя.

Драги Кириле,

поздравявам те сърдечно с именния ти ден – празника, който тук се вижда най-добре, че е велик и тържествен.

За да се носи свободно духът на великите просветители в родната земя, българската войска върши чудеса от юначество и себеотрицание.

Всичко е будно и бодро на своя пост, всякога готово да срещне врага и да го срази.

Аз съм здрав, бодър, както рядко в живота.

Желая от сърце и вие да бъдете здрави, бодри, спокойни.

Целувам нежно всички ви.

Здравствуйте!

Любещия те татко.
09. V. 1917 година

Източник: Българска История

Материалът Последното писмо на полк. Борис Дрангов към сина му Кирил е публикуван за пръв път на Опознай България.