Как приготвям закуската с яйца:

Отрежете горната част на стъблото на домата
премахнете вътрешността на домата.
Накълцайте малкия лук
50 г сирене /или моцарела.
3 пилешки яйца.
Подправете със сол, черен пипер и майонеза.
Настържете 50 г сирене (или кашкавал)
Намажете формата със зехтин
Печете 25 минути при 200 ° С.

Добър апетит!
Приятели, ако рецептата ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.
Ето и Видеото за приготвяне на закуската:

Материалът Евтина и вкусна закуска: Сложете яйце в домат и ще останете изумени от резултата. (Рецепта) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Сидер Седефчев и неговият брат Атила, и двамата художници, влязоха в ролята на Ной от XXI век

Източник: e-vestnik.bg

България си има своя Ной в XXI век, който е натоварил в своя кораб някои редки животни, за да оцелеят. Кой е той?
Казва се Сидер Седефчев и е художник. Живее в пиринското село Влахи, като отшелник, със стада от изчезващи породи овце, кучета, кози, коне, които сам е развъдил. Впрочем, не сам. Балканският Ной на нашето време има обща мисия със своя брат Атила. Той седи повече в София и се занимава с административната част от бизнеса. Защото това е и мисия, и бизнес. При това нелек.

И двамата са дипломирани художници, завършили Художествената академия. По някакво стечение на обстоятелствата в началото на 90-те решават да издирят истински каракачански кучета. И покрай кучетата съживяват цяло изгубено животинско царство. Днес Сидер живее в пиринското село, гледа стадо от 500 чистокръвни каракачански овце, 50 каракачански кучета, 230 калоферски кози – също древна порода, аналог на каракачанската овца. И 20 каракачански коня, които пасат високо в планината като свободно стадо.

„Омир е писал, че при траките се раждат черни агнета”,

казва Сидер и се опитва да обясни що е то каракачанска овца и откъде идва. То се вижда и с просто око, че не е овца като другите. Ражда се черно агне и до първата година остава черно към тъмнокафяво на цвят. После започва да изсветлява към тъмносивокафяво, тъмносиво, сиво. Някои остават кафеникави, други съвсем сиви. Като се подреди стадото, се виждат едни пастелни тонове, преливащи през тези няколко цвята, все едно ги е рисувал художник. Само лицата им остават черни. Смешно е да се говори за лице на овца, но тези са някак одухотворени. И с една характерна вълна, която не е като на другите овце. Прилича на украса на кукерска маска. По твърда, космите се оформят като фитили на два слоя, така че като вали дъжд, той се стича по горния слой, а отдолу овцата остава суха. Връхна дреха от такава вълна също може да опази човек сух, не подгизва. Чорапи от такава вълна нямат скъсване. Но засега няма интерес към вълната от тези овце и Сидер трупа купчини от нея все още без приложение.
Тези овцете гледат и някак различно от другите…
В една кошара Сидер е отбил около 30 коча с едри навити рога. Иначе те са по-дребни от кочовете на други породи. Но са по-жилави, по-издържливи и …по-потентни. Обяснява, че ги отбива от овцете, за да не раждат те непрекъснато, трябва да има някаква сезонност през годината. Кочовете са още по-живописни от овцете и гледат като хора. Чак започваш да се притесняваш, все едно те наблюдава нещо от отвъдното, от някакъв стар свят, който вече не съществува.

Породата се е запазила високо в планините. Каракачаните са наследили тези овце от древни времена. Овчарите на древността са ги гледали направо под открито небе по планините, където има много паша и е безопасно – войските и войните минават долу през градовете, низините и проходите.
Каракачанските овце раждат на високото по поляните, а зимно време – направо върху снега. Малките агънца веднага след раждане стават и тръгват. По-издържливи на студ, на сурови планински условия. Такава овца дава по-малко мляко и месо, но с по-различен вкус и качество. Във фермата на Сидер правят сирене от тяхното мляко, което е по-гъсто и по-маслено.

Породата се е запазила високо в планините. Каракачаните са наследили тези овце от древни времена. Овчарите на древността са ги гледали направо под открито небе по планините, където има много паша и е безопасно – войските и войните минават долу през градовете, низините и проходите.
Каракачанските овце раждат на високото по поляните, а зимно време – направо върху снега. Малките агънца веднага след раждане стават и тръгват. По-издържливи на студ, на сурови планински условия. Такава овца дава по-малко мляко и месо, но с по-различен вкус и качество. Във фермата на Сидер правят сирене от тяхното мляко, което е по-гъсто и по-маслено.

За сиренето се използват само естествени продукти,

по стара технология – морска сол и сирище вместо мая. Нищо купешко или масово използвани изкуствени съставки. Сидер прави т. нар. сирище, като взима за подкваса от стомах на агнета.
Продукцията му се появява на изложения на международната организация „Слоу фууд”. Там много ценят двамата братя, като един от редките примери в България за хора, които имат ясни идеи с какво са се захванали и са го приели като смисъл на живота си.

В последните десетилетия в някои животновъдни бази в България към земеделски институти са поддържани групи от по няколко каракачански овце, колкото да се поддържа породата. Отначало в Тутракан, Шуменско, Костинброд, Троян, но накрая останали отделни бройки тук-там. Отдавна, още по времето на ТКЗС, каракачанската порода е заменена с по-млекодайни и месодайни породи. А с ликвидацията на ТКЗС в началото на 90-те, съвсем изчезва. Сидер отбелязва, че каракачанската порода в тия животновъдни бази се е изродила, овцете там са с обичайната вълна и физиономии като на масовите породи овце. Брат му Атила се смее – това, което е пазено като образец за каракачанска овца, е нещо друго. И с просто око човек без никакви познания може да се убеди. Атила казва, че е достатъчно да се качиш в музея на животновъдството в София, където има препарирани още преди десетилетия каракачански овце, за да видиш, че те са различни от всичко друго тук и там из България. Точно това са спасили той и брат му. Тяхното стадо изглежда като онези образци в музея и отговаря на историческите описания и стари фотографии. И сега животновъди идват при Сидер да си вземат чиста порода за развъждане.
Сидер разказва, че с брат му Атила винаги са имали интерес към животните. И двамата им дядовци са били овчари. Баща им е бил художник, който от малки ги заразил с преклонение към природата и животинския свят.

Сидер е уморен и недоспал, но не му личи много. Точно сега се раждат агнета. Сидер спи по няколко часа на ден, грижите са денонощни. Вечерта стадото се връща от паша и чака край оградата да го пуснат. 500 овце започват да блеят застрашително. От другата страна блеят 300 агнета. Все едно си край необичаен симфоничен оркестър.
До момента са се родили 300 агнета, повечето са на двуседмична възраст. Само 10 от тях са бели. В породата по правило се появява и по някоя овца с бял цвят, но вълната и формата на главата, тялото, е като на другите.

От 500 овце 20 са бели
По тях овчарите се ориентират дали някоя група от стадото не липсва.
Поколение след поколение породата все повече се връща към корените си. За това причината е и в подхода на Сидер и брат му. Тяхната идея е овцете, козите, конете да се гледат високо в планината. Така някогашният ген се развива в подходяща среда и се изявяват най-добрите качества – издържливост, качество на месото и млякото.

ятно време стадото на Сидер и Атила се качва за около 3 месеца високо в Пирин, над 2000 метра надморско равнище. Денем пъпли по баирите нагоре и пасе дори на самия хребет на Пирин, на 2700 метра височина, недалеч от връх Вихрен. Това е най-високопланинското стадо в страната. През тези летни месеци овцете нощуват там на открито, само зад една ограда от пръти, но охранявани от прочутите каракачнски кучета. Няма по-работни и по-отговорни кучета от тях. „Разчитам повече на кучетата, не на овчари”, казва Сидер. Досега са удавили два вълка. Като усетят вълк сами се организират две или три от тях да го преследват, правят му засади, докато той не хукне да спасява кожата.

Двамата братя
започнали да издирват каракачански кучета
през 1990 г. Почти 10 години обиколки високо в планините, в обезлюдяващи села, тук и там останало по някое куче. През годините на соца последна грижа била за каракачанското куче. А след ликвидацията на ТКЗС и стадата в началото на 90-те години, останалите кучета, които били избити. Породата се е запазила само тук-там в дворовете на частни стопани във високопланински села. Но стопаните не продават кучетата си. Сидер си спомня, че на няколко пъти прекарал общо повече от 6 седмици в едно родопско село, за да чифтоса доведена от него каракачанка с един типичен чист мъжкар, чийто стопанин си го гледал вкъщи, с овцете. И каракачанецът бди за овцете денем и нощем, ляга да спи през деня, каракачанката го ухажва, а той уморен я пъди. Докато накрая все пак дали поколение.

И така години наред, тук и там, главно из Родопите, успели да завъдят поколения каракачански кучета, второ, трето, пето… И накрая с огромен труд
регистрирали породата
в Земеделското министерство, по всички правила и закони.
„Каракачанското куче е дисциплинирано, достатъчно едро, силно, мъдро, спокойно, без нервност; саможиво и самоинициативно”; изрежда Сидер. Изключително привързано към стадото. Кучето може да лежи 2 часа, после изведнъж да стане звяр и после пак да стане спокойно; пести си енергията; не лае без причина.

Не е за вярване, но кучетата почти не ядат месо. Цяла седмица може да изкара с една паница качамак на ден – царевично брашно, разбъркано с гореща вода. Така са ги хранели в миналото, икономично.
За 14 години откак е в това село, досега 10 от кучетата на Сидер са отровени или са убити от ловци. Той се чуди защо ги убиват. Те не нападат хората. Само лекомислени туристи в Пирин като срещнат стадото, и тръгнат да погалят овцете и агнетата, могат да изпитат гнева на каракачанските кучета, които се нахвърлят да ги лаят, но не ги хапят, ако не бъдат предизвикани с нещо повече.
Кучета, развъдени от Сидер и Атила, са купувани или подарявани в САЩ. Вече в няколко щата има каракачански кучета, главно със стада. Там избухнал интерес към породата. При Атила, който се занимава с документацията, идват възторжени писма от Америка. Никога не са виждали толкова интелигентно куче, никога не са имали толкова работни кучета. Описват конкретни случаи, как куче носи изгубено от стадото новородено агне, как куче спасило от пожар стопаните на къщата и др.

„В Западна Европа хората нямат нужда от кучета пазачи”, обяснява Сидер. Там овцевъдството излиза по-евтино – няма вълци, няма и крадци. Стадото просто се пуска да пасе. Затова само от Балканите на Изток можеш да намериш истинско куче, допълва той. И цитира разни исторически хроники, как Агуш Ага имал 100 каракачански кучета и 12 000 овце.
Някъде през 2000 година двамата братя се заемат да развъждат породата каракачанска овца, след като вече знаят пътеките към високопланинските села, къде какво има. За няколко години събрали оттук-оттам по една овца, коч, и се получило стадо с около 40 глави, което почнало да дава поколение – първо, второ, трето, пето…

Търсили място да развъдят високопланинско стадо. Към 2000 година намерили една къща в село Влахи, на 10-ина километра от Кресна нагоре в полите на Пирин. Пътят до там има асфалт само в първите 2-3 километра. После е нещо като коларски път, а при порои се срутват камъни и земна маса и го затрупват. В селото официално има само двама жители, които са на преклонна възраст, а целогодишно живеят общо трима, освен Сидер. Има няколко къщи, поддържани като вили от хора от градовете, които се мяркат тук през лятото. Сидер оживил селото. Наел трима работници от околността. При него тук идват да помагат майка му, вуйчо му, брат му. Жена му и двете му деца са в София, но пристигат всеки почивен ден.

Сега има едно стадо от овце, едно от кози, за които е построил различни кошари, с малка мандра за производство на сирене към тях. И няколко къщи. Долният етаж на една от тях е пригоден за кучкарник.
Козите са нещо подобно на каракачанската овца.

Породата се казва
калоферска коза, също изчезващ вид,
с който двамата братя се захванали, след като видели от него отделни екземпляри в зоологическа градина в Германия, представени като българска виторога планинска порода. Образци от него взели германски специалисти още преди войната. И двамата братя тръгнали да обикалят да издирват кози, по същите пътеки из планините.

Последно Сидер и брат му се захващат и с каракачанския кон. Намерили екземпляри от дивопасящи коне високо по ливадите край Белмекен и язовир Батак. Те са поддържани преди години от местни селяни, но вече са изчезнали, селата са обезлюдени. Сега двамата братя имат стадо от 20-ина коне, които са пуснати по същия начин да пасат свободно и да живеят на открито високо в Пирин. Колкото да се поддържа породата. Използват част от тях през лятото като товарни животни, когато местят стадата нависоко.

Атила обяснява, че расовите състезателни коне са много нежни същества. Всяка травма, рана, ухапване може да ги убие. Веднага трябва да им се бие ваксина против тетанус и т. н. А каракачанският кон е полудиво издържливо животно, което носи на травми, студ, ухапване. Имали една кобила, чийто бут бил жестоко наяден от вълк. Стадото я спасило, прогонили го, но кобилата останала с тежки рани. Въпреки това оцеляла.
Жената на Сидер е биолог, с нейна помощ в селото направили образователен център за животни, през лятото идват училищни групи. Сидер гледа и два вълка и две мечки в нещо като зоопарк.
Селото Влахи е родното място на Яне Сандански
Ако не се е появил тук по случайност Сидер с животните си, селото е щяло да запустее до няколко години. Съдбата се опитала да изпита волята на Сидер. Преди 2 години построил нова кошара за стадото от кози и постройка за мандра край нея. При една буря паднал гръм и избухнал пожар в току що построеното. Няколко души тичали безпомощно да спасяват каквото може. Успели да отворят кошарата и повече кози избягали, но загинали 4 кучета и десетина кози. Всичко изгоряло до камък. Сидер бил на границата да се откаже. Но построил всичко наново върху опожарените каменни зидове. При това срещнал неочаквана съпротива от зам.-кмета на община Кресна, който не му издавал разрешителни да строи. После кандисал, поискал допълнително и нови проекти, което му оскъпило с 9000 лева строежа. Да се чудиш как срещу всеки у нас, който прояви инициатива за добро, се изправя някой да му пречи.

/Ползвани м-али от сп. „Биограф” със съкращения/

Видео: „Историите на хората, които променят България“: Сидер и Елена, спасители на каракачанските породи – куче, овца и кон.

Материалът Ной от XXI век: Сидер и Атила спасяват каракачански породи куче, овца и кон в тяхната ферма е публикуван за пръв път на Опознай България.

Традиционно млечните продукти са едни от любимите за трапезата на българина. Прибавянето обаче на растителни добавки при производството на сирене, кашкавал и други млечни продукти ги прави в определена степен – нездравословни. Затова се появи списък с малко над 40 фирми, с чиито продукти трябва да внимаваме ако искаме да консумираме истинско сирене или кашкавал. Ето и производителите, според сайта fermera.bg:

“Бор Чвор” с. Дълбок извор, обл. Пловдив

“Българско сирене” ООД, гр. Хасково

“Дарко” АД, гр. София;

“Дядо Либен” ООД, гр. Копривщица;

“Жоси” ООД, с. Чернолик

“Май дей” ООД, гр. София

“Милтекс-КК” ЕООД

“Млечни продукти” ООД, с. Маноле

“Родопея-Белев” ООД, гр. Смолян

“Хелиос Милк” ЕООД, гр. Айтос

ЕТ “Марси – М.Бакалов”, гр. Бургас;

“Хелиос Милк” ЕООД, гр. Айтос;

“Хранинвест” ООД, с. Кичево, обл. Варна;

“Милтекс-КК” ЕООД, гр. Варна;

“Милки Лукс” ЕООД, гр.Бяла Черква, общ.Павликени, обл. В. Търново;

“ЧЕХ – 99” ООД, с. Соколово, обл. Габрово;

“Беталогистика” ООД, с. Гостилица, обл. Габрово;

“Милпак” ООД, гр. Дряново, обл. Габрово;

“Милкиекс” ООД, гр.Севлиево, обл.Габрово;

“Габрово Милк” ООД, гр. Габрово;

“Кондов Екопродукция” ЕООД, с. Старо село, обл. Ловеч;

“Абламилк” ЕООД, гр. Луковит; СД

“Войнов и сие”, гр. Монтана;

“Шипка 99” АД, гр. Първомай, обл.Пловдив;

“Ем Джей Дериз” ЕООД, гр.Карлово, обл.Пловдив;

“Филипополис РК” ООД, гр. Пловдив;

“Млечни продукти” ООД, с. Маноле, обл. Пловдив;

ЕТ “Росвер”, гр. Цар Калоян, обл. Разград;

“Маклер комерс” ЕООД, с. Брестовене, обл. Разград;

“Сирма Приста” АД, гр. Русе;

“Булдекс” ООД, с. Белица, обл. Силистра;

“Лактоком” ЕООД, с. Калипетрово, обл. Силистра;

“Дестан” ЕООД, с. Искра, обл. Силистра;

“Жоси” ООД, с. Чернолик, обл. Силистра;

“Родопея-Белев” ООД, гр. Смолян;

“Медина” ЕООД, гр.Мадан;

“Дарко” АД, гр. София;

“Май дей” ООД, гр. София; ЕТ

“Дея-Росен Деянски”, с. Опицвет, Софийска област;

“Добрев” ООД, с. Драгошиново, Софийска област;

“Дядо Либен” ООД, гр. Копривщица, Софийска област;

“Младост 2002”, гр. Търговище;

“Мизия Милк” ООД, гр. Търговище;

“Хадад” ООД, с.Макариополско, обл. Търговище;

“Си Ви ЕС” ООД, гр. Омуртаг, обл. Търговище;

“Бул Милк” ЕООД, гр. Хасково;

“Бяла Мечка” ООД, с. Минерални бани;

“Българско сирене” ООД, гр. Хасково;

“Сакарела” ООД, гр. Ямбол;

“Карил и Таня” ООД, гр. Ямбол.

Некачественото сирене може да доведе до сериозни увреждания! Пазете и децата си! Πpи общо 27 мapĸи ce прилагa нoвa измaмa – дoбaвянe нa eнзимa „тpaнcбyтaминaзa”!  Macoвo cлaгaт cyxo мляĸo или пaлмoвo мacлo, a ни лъжaт, чe cиpeнeтo e иcтинcĸo! Heзpялoтo cиpeнe мoжe дa e мнoгo oпacнo зa здpaвeтo!

Дpacтични нapyшeния пpи пpoизвoдcтвoтo нa мнoгo мapĸи cиpeнa и cъoтвeтнo зaнижeнo ĸaчecтвo нa пpoдyĸтитe, e oтĸpилa пpи тecтoвe acoциaциятa „Aĸтивни пoтpeбитeли“. Toвa оповести пpeдceдaтeлят нa acoциaциятa Бoгoмил Hиĸoлoв. Toй щe ceзиpa Koмиcиятa зa зaщитa нa пoтpeбитeлитe (KЗK).

Oт acoциaциятa ca тecтвaли 36 мapĸи cиpeнa.

Методитe зa фaлшифициpaнe ca няĸoлĸo – пaлмoви мacлa, вмecтo живoтинcĸи, изпoлзвaнe нa cyxo мляĸo и cъoтвeтнo виcoĸo вoднo cъдъpжaниe и ниcĸa мacлeнocт пpи тeзи пpoдyĸти. Toвa e ycтaнoвeнo пpи 9 oт oбщo 36-тe изcлeдвaни мapĸи cиpeнa и пpи тяx пoдпpaвeнocттa e ĸaтeгopичнo доказанa.

Oт тaблицaтa, каченa пoд дaннитe oт изcлeдвaнeтo в caйтa нa „Aĸтивни пoтpeбитeли“, cтaвa яcнo, чe в 6 oт тecтвaнитe пpoдyĸти имa нeмлeчни мaзнини – тoвa ca cиpeнe c дocтaвчиĸ „Ипeĸc гpyп“, c дocтaвчиĸ „Cибилa“, пpoизвoдитeл „Cиpмa пpиcтa“, диcтpибyтop „Лъĸи 2003“ OOД, „CBA – KOME“ OOД и нeидeнтифициpaн пpoизвoдитeл и дocтaвчиĸ нa cиpeнe нa Жeнcĸия пaзap. Пъpвитe чeтиpи cиpeнa ca ĸyпeни в „Kayфлaнд“, a „CBA KOME“ в мaгaзинитe „CBA“. Bиcoĸo cъдъpжaниe нa вoдa e oтĸpитo в „Mилĸи гpyп биo“ EAД, гp. Xacĸoвo („Kayфлaнд“), в cиpeнe, пpoизвeдeнo в Бългapия зa диcтpибyтop Биллa и дocтaвчиĸ „Kлac фyд“ („Kayфлaнд“).

Материалът Публикуваха списък на фирмите, които ни пробутват фалшиви кашкавал и сирене е публикуван за пръв път на Опознай България.

Историята на Родопите със сигурност може да послужи за пример за развитие на животновъдството, дори когато не се говори за милиардите субсидии от Европейския съюз. За да се знае и помни от поколенията прочетете този интересен и автентичен пример за гордост от миналото –  неделинското село Гърнати.

„Младите момчета още от малки пасели по десетина овце, а след навършване на 14-15-годишна възраст били изпращани при по-големите овчари-кехаи, като ратаи и помагачи. Лятото овчарите прекарвали със сюриите и белюците си по ливадите и баирите на Гърнати, а подзима (есента) тръгвали към Беломорието. Най-често се установявали в Драма, Скеча, Гюмюрджина или Кавала.

Голямо нещо било завръщането на овчарите и кехаите от Беломорието. Всеки кехая се различавал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му, защото още от далече ехтял техният звън. Пристигането им в Гърнати било съпроводено от „пукуть и рукуть“.

Лошото било, че някои не могли и да се завърнат повече, защото Беломорието (наречено в Гърнати – гюзле), било „пекливо и болезливо“, поради това, че върлували доста епидемии и болести – една от които е чумата. Трудно било преминаването и на снежния Карлък, защото зимите били много мрачни и мразовити. За тези славни овчари има създадени десетки гърнатски песни защото овчарлъкът бил основен поминък на селото“, това разказва Радко Асенов, един кореняк родопчанин, който си е поставил за цел да популяризира славното миналото на родното си село и да го извади от забвение.

„В Гърнати имало много на брой овчари и около двайсетина кехаи.
Сано кехая (Асанкело ) бил най-големият сред тях. Сюриите му били пет на брой, които общо наброявали 1800 брави овце. Имал 8 агъла (лятни кошари) в селото и 4 големи сачаци в село Шехин ( дн.село Ехинос , Гърция ). Негови били и две от мандрите в местността „Ескимандра“.Чуко кехая (Амет Чуков ) имал около 1500 – 1600 брави. След затваряне на гръцката граница зимува към Момчилградско (Подкова и Горско Дюлево). Няколко години след това заживява в село Садовица. Карасюлман притежавал 1500 брави овце. В неговата мандра се правела най – вкусната „телемя“ – вид сирене , което не се оставя да зрее. Карамутю – неговите наброявали 1400 брави. Славел се с най – млечните овце в региона.

Курубекир – неговата стока достигала също до 1400 брави овце. Коакът му бил най – хубав и най – голям от всички. Имал 16 капии (врати), 88 педжуре (прозорци) и 22 комина. Карасано – сюриите му били 4 на брой, достигащи до 1400 брави овце. Той е основател на махала Мерамате. Съдък кехая (Садък Мъзълски) – също славен гърнатски кехая. Отглеждал до 1300 брави. Имал 2 огромни кошари в северната част на Гюмюрджина. Мехмед кехая – по – малък брат на Сано кехая. Той имал общо 1200 брави овце , събрани в три сюрии. Владеел всичките земи на Чаушеви колиби.

Козуб кехая (Дишлията) – неговите овце достигали до 1200 – 1300 брави. Той е основател на Козубовия род. На неговия прякор са наречени две местности в селото – „Дишлийце“ и „Дишлицкана ливада“. Калекан кехая – зет на Сано кехая, дошъл от с.Бурево. Той притежавал 1200 брави овце. Като кехая бил прочут с най – едрите и яки еркечи. Агуш кехая имал около 1000 брава овце. Хората разказват, че гегата на Агуш кехая била толкова хубаво издялана и нашарена с фигури, че направо греела от красота.

Гънгър кехая – той бил притежател на 850 брави овце и на 250 брави кози. Единствен от всички гърнатски кехаи имал повече от 100 брави кози. Стопанисвал много декари земя на юг от Скеча (дн. Ксанти , Гърция). Караизеир имал около 800 брави овце. Той пръв донася семе на ечемик в Гърнати. Салих кехая (Верянлията) – неговите овце наброявали до 750. На прякора му е кръстена част от махала Мъзълце – „Верянце“. Караусьо притежавал около 700 брави овце. Бил прочут майстор на медни звънци, хлопки, чанове и тюмбелеци“.

Източник: 24smolian.com

Материалът Прочетете! Една забравена история от РОДОПСКОТО село на КЕХАИТЕ, където овцете били над 18 000! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Необходими продукти

• 4 яйца
• 200 гр сирене
• 2 домата
• масло
• 1 чушка

Приготвяне на сирене по шопски

Тази рецепта е колкото вкусна, толкова лесна. Нека сега научим основните стъпки в приготвянето ѝ.

Ще започнем с намасляването на глинените съдове, след което в тях ще подредим плочките сирене. Хубаво е сиренето да бъде домашно, защото с него ястието ще стане още по-вкусно.

Когато сме готови с първата стъпка, ще подредим нарязаните домати в съдовете. Добавяме чушките, слагаме гювечетата във фурната и я включваме. Печем за 30 минути.

След като изтече това време, изваждаме ястието от фурната и на всяка порция счупваме по две яйца. Връщаме във фурната за още 10 минути и запичаме.

Бързо и неусетно нашето сирене по шопски е вече готово и е време да го опитаме. Да ви е сладко!

Източник: http://nahrani.me/recepti/sirene-po-shopski/

Материалът Сирене по шопски – Рецепта е публикуван за пръв път на Опознай България.

Оказва се, че един белтък е в състояние да убива ракови клетки. Неговото име е ниазин. Най-хубавото е, че той е достъпен за всички, понеже се съдържа в сиренето, пише изданието „За жената“.

Яжте го, за да се спасите и предпазите от невероятно коварната болест рак!

Учените от Мичиганския университет използвали опитни мишки, с които доказали въпросната си теза. За известен период на животинките им било давано от белтъка, но в много по-големи дози, отколкото се съдържа в сиренето. Те превишили количеството ниазин с около 30 пъти и накрая установили, че 80% от туморите били изчезнали.

Това доказва, че за да се унищожи една болест рак, е нужно не просто да се хапва сирене, а да се яде сирене в изобилие. По този начин спасителният белтък ще присъства в огромни количества в организма и така заразените клетки ще почнат да умират лека-полека.

Ниазинът може да бъде открит и в други храни като гъбите например. Той е от група В и има голямо влияние върху кръвните клетки и метаболизма. Това го прави не само оръжие срещу наличен рак, но и срещу бъдещ такъв. С него човек може да се предпазва от коварното заболяване, както и от патогенните бактерии.

„Това е белтък на млечнокиселите бактерии. В състояние е да лекува възпалителни процеси, а всички знаем, че ракът и много други болести се причиняват именно от възпаления в организма.“ – казва д-р Шарп.

Все пак ниазинът предстои да бъде изпробван и върху хора, за да бъде установено със сигурност, че може да пребори раково заболяване. Надеждите на лекарите обаче са огромни. Те считат, че е въпрос на време цял свят да признае тяхната теория за факт пише Doctorbg.net.

източник: lekuvai.bg

Материалът ОТКРИТИЕ: Хранителен продукт ни пази и бори рака! Всеки може да си го набави! Това е… е публикуван за пръв път на Опознай България.