Вижте поредния пример на младо семейство, заживяло щастливо на село и превърнало работата в удоволствие и бизнес. Те се казват Боян Савов и Ани Маврова. Домът им се намира в село Средно Градище (Чирпанско),

където отглеждат и произвеждат домашни храни и напитки от собствени лозя, зеленчукови и овощни градини, диви плодове и билки, лимец и слънчоглед, и ги предлагат в сайта domashno.org. Портал12 се свърза с Боян, за да разкаже трудно ли се живее на село, има ли работа там и каква, скучно ли е или напротив – обогатяващо и забавно.

Какво Ви липсваше в града и защо заживяхте на село?

Спокойствието. То винаги ми е липсвало, особено в София, където съм живял 4 години. Също ми е липсвал и въздухът, който не мога да го дишам в София. Затова моето хоби е планинарство и селото, което съм си избрал, е близо до Средна гора. Заживяхме на село, за да си произвеждаме сами храна, да не си купуваме отрова от магазина.

чиста еко- храна – домашно производство

Възможен ли е животът на село? Как се справяте?

Чудесно се справяме! Нямаме телевизия, нямаме радио, не четем вестници, четем през интернет конкретно избрана информация и се чувстваме прекрасно. Живеем спокойно, тихо, приятно… Имаме достатъчно храна за себе си, произвеждаме дори за приятели и познати, и каквото остане – на фермерски пазари.

Обработваме 90 декара от дядо ми с нула лична техника, всичко се наема. Дори нямам склад, където да си държа лимеца и слънчогледа, и ги държа в селската баня. Всеки може всичко да направи, стига да има желание. Аз искам да живея на село – живея на село, никой не може да ме спре.

Сега някой иска да живее на село и казва: “Ама аз нямам пари за трактор!” – това са глупости. Една оран струва 10 лв. Който иска – може да живее на село, който не иска – не може. Не е трудно.

Много хора се притесняват, че като отидат на село, ще им липсват някои удобства, а също и социализацията. При вас има ли такава липса?

Нищо не ни липсва, понеже нашето село е в центъра на България и сме на 40 минути от Пловдив, на 2 часа от София и на 2 часа от морето. Все едно живеем в предградие на два мегаполиса.

Решили сме проблема със социализацията по много уникален начин – каним доброволци от цял свят, които ни помагат. В къщата ни винаги има готини млади хора и все едно светът минава през дома ни. По 20-30 доброволеца минават на година. Това не е по никаква програма, това е на принципа човек до човека – чрез сайтовете Helpx, workaway, wwoof.

Те са на принципа на сайтовете за запознанства – аз имам профил, той има профил. Аз казвам: “Трябват ни хора да берат грозде, предлагам подслон и храна срещу помощ.”, той казва “Искам да дойда за 2 седмици.” – аз му казвам: “Заповядай!” И това е – аз го храня, той ми помага и се забавляваме яко! И ги водим по екскурзии като безплатни гидове за тях. Това е без обмен на пари от каквото и да е естество и валута. Всичко е на доброволен принцип.

Можем ли да развенчаем мита, че на село няма работа?

На село няма работа ли?! Боожее, че то само в наше село има 1000 декара ниви, които пустеят, и още 20 декара градини. Във всяко село е пълно с къщи и дворове под наем и даже ще ви ги дадат безплатно, за да не пустеят и да не им обират къщите. Всеки може да живее на село с 0 лева инвестиция.

Бихте ли дали практически съвети на градски хора, които мечтаят да живеят на село, но не смеят да направят първата крачка?

Първо да ходят доброволци някъде. И при нас могат да дойдат, и където още искат, навсякъде да отидат. Да ходят някъде да се учат от баби и дядовци, от подобни такива ферми, да си садят разсад на терасата.

Да живееш на село и да работиш в града също не е много трудно, така че и без да си земеделец, може да стане. Зависи за всеки човек какво е по-важно. В нашата ценностна система е важно да имаме спокойствие и чист въздух.

Можем да направим сравнение: ако апартаментът в града е с 200 или 300 лв. наем, ти можеш да си наемеш на село една къща за 50 лв., да дадеш 100 лв. за газ или бензин месечно, и то ще ти излезе същото като разход. Въпросът е ти да имаш такава нагласа. Аз, например, като живеех в София, бях болен 3-4 пъти в годината. Сега за 4 години съм бил болен 2 дена и половина. И кое е по-важно? Някой път може да ти е скучно – тогава се качваш на колата или на автобуса и отиваш някъде, където да не ти е скучно.

Съветът ми е никой да не бърза да си купува къща и да взема ниви – първо да се пробват хората. Селото не е за всеки! Зависи какъв човек си и много зависи от селото, което ще ти подхожда.

Материалът Боян Савов: ВСЕКИ може да ЖИВЕЕ на СЕЛО с 0 лв. инвестиция, стига да иска е публикуван за пръв път на Опознай България.

Още на 17 години той започва да обикаля цяла България, опознавайки дори най-отдалечените и затънтени села. В следващите години пътуването на стоп се превръща в начин на живот, а понятието „дом“ придобива нови измерения.
В продължение на десетилетие Иван изминава стотици хиляди километри само със самара на гърба си. Често се налага да спира коли в екстремни метеорологични условия или да спи под открито небе.

Пътят му е донесъл безброй приятелства, както и завиден репертоар от всякакви смахнати случки.
Негов спътник в стопаджийските приключения е не кой да  е, а кучето му – Дивак.

Нищо чудно и вие да сте ги засичали до някой разклон по Света и у нас.

Иван едва ли е предполагал обаче, че десет години по-късно ще тръгне обратно по стъпките си, там от където всичко е започнало, близо до родния дом, но достатъчно далеч от града, за да открие спокойствието, което търси.

По ирония на съдбата той се озовава в 100-годишната къща на прабаба и прадядо си, които напускат село, за да търсят по-добър живот в града, а днес той предпочита да се върне „обратно към корените си”.

Той си спомня, че желанието да заживее на село го съпътства още от 6-годишен, затова решението дали да остане в бетонният свят и да живее по часовник, или спрямо цикъла на природата, идва естествено.

Като всяко начало, и това е трудно. За да може да нарече това място свой дом, Иван осъзнава, че ще са му нужни няколко години, много упоритост и труд.

Приятелите и семейството на пътешественика го подкрепят, макар че понякога алтернативните методи на Иван за поддържане на градината остават неразбрани от баба му и дядо му, които държат на добре изпробваното.

Всички в селото го посрещат с усмивка и готовност да помагат. Макар че в село Александрия живеят едва около 40 човека, Иван не се чувства самотен, напротив.

Това място му дава много голяма сила, защото тук се чувства близо до корените си, където може да съсредоточи енергията си и да съгради мечтания дом.

Източник: Vesti.bg

Материалът ЗА ПРИМЕР! Обратно към КОРЕНИТЕ – да се ВЪРНЕШ на СЕЛО и да бъдеш ЩАСТЛИВ (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.