През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза статията „Пътеводител за България – пътища и безпътие“. За неин автор се счита големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от болшевиките след преврата през 1944 г.). Когато човек чете текста, украсен с хумор и ирония, остава с впечатлението, че е нарисувана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:

Райко Алексиев през 1933-а: България е населена от бивши, сегашни и бъдещи министри

„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции. Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа. Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй. Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.“

Материалът Големият сатирик и карикатурист Райко Алексиев през 1933-а: България е населена от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Какво означава „пълният съпорт“ от страна на държавата, който Кирил Домусчиев е обещал на Васил Божков срещу 20 млн. лв. на година в „Нова телевизия“

Публикувано в: Капитал

Годината е 2002-ра, Бойко Борисов е главен секретар на МВР. В София са задържани няколко човека, за които се подозира, че са извършвали поръчкови убийства и опити за такива, между които и две барети, работили преди това в охраната на Васил Божков. В първите си години във властта сегашният премиер беше доста по-директен и веднага обвинява публично хазартния бизнесмен за съпричастност към покушенията. Самият Божков, разбира се, яростно отрича. Избухва публичен конфликт.

Седмицата след това Борисов разказва пред журналисти в „Слънчев бряг“ (на същото събитие, описано във в. „Сега“, една репортерка иска да му пипне мускула): „Абе ясно, че като бутнем Васил Божков, мястото му не може да остане празно. Все някой ще го замести, ще тръгнат и вътрешни преразпределения. Затова трябва много да се мисли преди това„. Мисленето продължава 18 години. Преди няколко месеца след координирана атака от няколко държавни органа, но и открити спестени 700 млн. лв. такси от негови дружества към държавата, Васил Божков беше обвинен в няколко различни престъпления и избяга от България, за да не бъде арестуван.

През 2002 г. историята приключва след помирение между двамата, организирано от тогавашния собственик и главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев. Той кани в кабинета с Бойко Борисов, без да му каже, че там е и Васил Божков, както и фотограф на вестника, който документира ръкостискането между двамата.

На следващия ден снимката е публикувана на първа страница в „Труд“ и когато премиерът Симеон Сакскобургготски се обажда на главния секретар на МВР, за да му поиска обяснение как се е стигнало до това, Борисов, според градската легенда, отговаря чистосърдечно: „Прее*аха ме, Ваше Величество“. Днес, почти две десетилетия по-късно, положението е различно. Много различно.

Случилото се около Васил Божков през последните месеци показва много добре какво се е променило в държавата през това време. Днес избягалият в Дубай основен собственик на „Национална лотария“ публикува „паметна записка“ от негова среща с председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, на който двамата се разбират какъв да е рекламният бюджет на хазартната фирма в „Нова телевизия“. Действието се развива няколко месеца след като Домусчиев и неговият брат са купили телевизията, която е част от най-голямата българска медийна група. В паметната бележка се казва директно и каква е цената на обещаните от Божков 20 млн. лв. на година за „Нова телевизия“ – „Пълен съпорт в Държавната комисия по хазарта с цел урегулиране на бизнеса и спазване законите на РБ“.

Хората, които са извън контекста на събитията около „Нова телевизия“, Кирил Домусчиев и Васил Божков през последната година, едва ли могат от пръв поглед да разберат значението на тази паметна бележка. Всъщност тя е първото публично признание на историята около превземането на „Нова телевизия“, която също се случи с „пълен съпорт“ от страна на държавата. И очевидно този съпорт е толкова силен, че получилият го собственик може да го препродава на трети лица, за да увеличава приходите на телевизията. Тази държавна подкрепа е ключова за цялата медийна авантюра на Домусчиев. Нито придобиването на „Нова телевизия“ можеше да стане без помощта на правителството, нито, както се разбира от паметната бележка, безпроблемното изплащане на кредитите, които бяха взети, за да се финансира покупката.

Предишният собственик на „Нова“ – шведската компания MTG се опитваше в продължение на две години да намери купувач за българския си бизнес. Когато чехът Петр Келнер купи от Telenor един от трите големи телекома тук, почти веднага беше обявено, че той ще вземе и телевизията. Амбициите му обаче почти веднага бяха посечени от държавата – Комисията за защита на конкуренцията забрани тази сделка с безпрецедентно решение и в общи линии абсурдни аргументи. Според два независими източника на „Капитал“ няколко дни преди това да се случи Кирил Домусчиев е поискал среща с Петр Келнер. На нея той поискал да бъде съдружник в „Нова телевизия“. Какво е обещал в замяна не е публично известно, но твърде вероятно е „пълен съпорт“ от страна на държавата. Броени дни след отказа от Келнер той получава нагледна демонстрация какво означава в България да нямаш подкрепата на властта – сделката му е забранена.

Във втора серия на опитите да се купи „Нова телевизия“, според различни източници, се включва и самият Васил Божков. По това време парите, които „Национална лотария“ дава на „Нова телевизия“ са голяма част от печалбата на медиата. За 2018 г. „Нова броудкастинг груп“ има печалба от 40 млн. лв. Не е публично известно колко пари е давал Божков тогава, но при всички положения рекламният бюджет не е бил по-малък от обещаните през юни 2019-та 20 млн. лв. Иначе казано поне половината от печалбата на „Нова“ е идвала от Васил Божков. В тази ситуация той има ясен финансов мотив да влезе в сделката за телевизията, още повече, че може да повлияе и върху цената ѝ. Някъде през 2018 г. „Национална лотария“ рязко съкрати бюджета си, като според някои източници целта е била именно да се намали стойността на евентуалната сделка.

Kъм този момент обаче шведската медийна група MTG, която все още притежава „Нова“, вече е научила урока си – сделка ще има само с който има „пълен съпорт“ от страна на държавата. Няколко совалки показват ясно зад кого от кандидатите стои властта в България. MTG избира офертата на Кирил Домусчиев и брат му, като обаче използва конкуренцията с бизнесмена Спас Русев, за да увеличи цената. В крайна сметка двамата братя сключват сделка за 185 млн. евро – висока цена, предвид това, че най-малко половината печалба за 2018 г. вече няма да я има, заради решението на Васил Божков да намали рязко рекламите в „Нова“.

На пръв поглед ситуацията изглежда трудна – 70% от сделката е финансирана с банкови кредити и въпреки, че по това време те са евтини, все пак трябва да се връщат. При силно намаляла печалба, това може да не е много лесно. За Домусчиев обаче има лесен изход, защото очевидно той има „пълен съпорт“ от страна на държавата. Това се вижда само след няколко месеца, когато „Нова“ започва преговори с кабелните оператори за увеличаване на парите, които те плащат за разпространение на програмата. След рекламата това е вторият най-голям източник на приходи в двете големи телевизии. Официално данни за „Нова“ няма, но кабелните оператори носят 26% от приходите на bTV, или 21 млн. долара за 2019 г. Преговорите всяка година са тежки, но миналата „Нова“ получава силен съюзник. Акция на ГДБОП и прокуратурата в цялата страна започва масова проверка на реалния брой абонати (на базата на който се плащат таксите на телевизиите) и евентуално за укриване на данъци. Няколко собственика на кабелни телевизии твърдяха, че въпросите, които са им задавани от полицията тогава са свързани най-вече с програмите на „Нова броудкастинг груп“. Посланието е ясно – плащайте повече, иначе ще има обиски и ревизии. Това се случва през юни 2019 г.

По същото време е и подписана „паметната записка“ между Васил Божков и Кирил Домусчиев. Това обаче е само финалният епизод на противопоставяне, което се случва през предишните поне три месеца. Според два източника на „Капитал“ то започва след като Кирил Домусчиев поставя на Васил Божков ултиматум – или връщаш целия рекламен бюджет на „Национална лотария“ в „Нова“, или цялата държава тръгва срещу теб. Война с прокуратурата, полицията и комисията по хазарта, както се видя няколко месеца по-късно, не може да бъде спечелена и така се стига до подписването на мирно споразумение, във вид на „паметна записка“.

Скандалното в паметната записка се вижда лесно, но въпреки всичко да го кажем ясно – в него един, очевидно много близък до властта бизнесмен, поема ангажимент за „пълен съпорт“ от името на държавата, срещу общо 200 млн. лв. за десет години. Tъй като „съпорта“ също си има цена, най-очевидната в случая е редакционната независимост на телевизията. Първите кадрови промени, които бяха направени в „Нова“ бяха в новините и публицистиката, като там бяха назначени хора от свързваната с Делян Пеевски телевизия „Канал 3“.

Самият Домусчиев не отрича, че паметната бележка е автентична. „Винаги в бизнеса си съм спазвал законите и необходимата етика в отношенията. Това е видно и в паметната записка. Факт е, че много години преди покупката от мен на Нова, Божков е плащал за реклама и ПР в телевизията значително по-големи суми“, казва той в официално съобщение по темата.

Факт е и че 20 млн. на година за Домусчиев не купуват „пълен съпорт“ за Васил Божков. В началото на тази година държавата практически унищожи бизнеса му и вкара цялото му семейство в ареста. Защо се случи това, може би ще се разбере от следващи документи, или след няколко години. Може например изведнъж да се окаже, че забраната за частни компании да организират лотарии е противоконституционна.

От случилото се с Божков се вижда, че съпортът не е завинаги и понякога държавната машина спира да го дава, когато забележи щетата за бюджета. И ако Домусчиев сега го има, това едва ли ще е завинаги. Както казва Борисов през 2002 г. – мястото му не може да остане празно. Все някой ще го замести…

Тези хора се сменят – вчера Божков, днес Домусчиев, но въртележката е една и съща. От цялата история се разбира, че истински губещи в нея са наивните хора, които разчитат на някакъв съпорт от държавата. Не, това е услуга по друг ценоразпис и за няколко човека. За останалите е репликата на Борисов от началото на този текст – „Прее*аха ни“. Може и да не е много красиво да се напише, може и да не отива да се появи точно тук, но крайните ситуации е добре да бъдат описвани със също толкова крайни думи.

*****

Коментар на читател – D-r D:

Многопланов фундаментален скандал се заформя в плутократска република БГ!

Моментът е прекрасно подбран – тъкмо когато на хората взе да им се драйфа от предозирането с корона вирусни глупости, Божков ни раздаде безплатни билети за сериала „Банкянските потайности“.

За два-три дена Черепа обра вниманието на публиката с неща, които не че и преди са били невидими:

1. Че БГ футболните отбори от десетина години са едни огромни перални за мръсни пари с необявен собственик, който раздава на един или друг кримиолигарх временни удостоверения (не поименни акции, както е в световните грандове!) и ги официализира за уж собственици. Докато ми нареди да предадат удостоверенията на следващия;

2. Че в БГ значим бизнес може да се прави само, ако си купиш индулгенция от властта. Тогава тя – властта – се обажда на „девойката“ от ДКХ да одобри още няколко игри за търкане, или да приеме поредната „нечетлива“ декларация, заради което не е начислена милионна такса;

3. Че приближени на властта олигарси могат да поемат – явно от нейно име – срещу 20 млн. годишно за срок от 10 г (!!) „пълен съпорт в ДКХ с цел урегулиране на бизнеса. Ако Гела не можеше да осигури „съпорта“, Черепа щеше ли да се навие да му дава 10 г. по 20 млн?!

4. Съспенс за главните актьори е, че никой от тях на знае какво ще се случи в следващия епизод…

5. Горанов казва – не си спомням. Борисов вика – е кво като са си говорИли? Гешев: не съм ги чел, ама ми казаха, да не се занимавам. Гела: не е честно, предоставяне на записката е манипулация.

6. Не е ли крайно време да дойде горския и да подкара тая дружина към кауша?

Ако тая ОПГ пак оцелее, с какви очи ще си гледаме децата, за които ще сме били помачаги на престъпниците!
И Стокхолмския синдром ще го преименуват в Български…

Материалът Капитал: Какво означава „пълният съпорт“ от страна на държавата и думите: „Прее*аха ме, Ваше Величество“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Стефана Господинова, нарисувана на стената с нейното муле до Бриджит Бардо и коня й

Двете не си приличат много-много на външен вид, но пък и двете обичат животните.
Старо Железаре, с популация от 400 жители, е подобно на много други източноевропейски селца. Изправени пред ниската раждаемост и емиграцията на млади хора към по-проспериращи точки на запад. С изключение на стенописите, които двама полски творци, Венцислав и Катарзина Пириянков, започнали да украсяват преди няколко години с надеждата да съживят мястото.
Идеята, по думите на г-н Пириянков, „беше да използваме селото за наше платно и да го превърнем в произведение на изкуството.“ Групата студенти наричат Старо Железаре „Селото на личностите“ и това лято планирали да добавят стенописи на Ганди, Линкълн и Клеопатра.

„По-скоро бих се срещнал с Че, отколкото с който и да е крал или кралица“, казва бай Йордан. Неговият портет споделя една стена с Че Гевара

Селото вече има Че Гевара, изобразен с Йордан Арабаджиев, 68 годишен, който вижда себе си като човек с подобен революционен дух, защото членовете на семейството му са били партизани, които се противопоставят на нацистите през Втората световна война. „По-скоро бих се срещнал с Че, отколкото с който и да е крал или кралица,“ заявява г-н Арабаджиев.

Янко Митев не разпознава нито един от портретите, които му правят компания на стената, но ги одобрява

Янко Митев, който прекарва дните си скитайки из селото, от друга страна, не разпозна лицата нарисувани до неговото. Те са патриарх Кирил на Руската православна църква; Шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум от Дубай; Борис III, бивш цар на България, а накрая е изобразен родово ортодоксален евреин в черна шапка и странични къдрици.
„Другарите ми са добри“, пояснява по-късно г-н Митев, защото „Мечтаят за свят, в който хората живеят в мир и разбирателство.“

По материали от: АЛАРМА

Материалът Ню Йорк Таймс публикува статия за българското село Старо Железаре е публикуван за пръв път на Опознай България.

Чест му прави , че в прав текст и пред камерите заяви това ( записа му е качен на стената ми ). Всъщност всички знаем това , но никой политик няма куража да го каже високо. Циганите са им необходими , те са техния сигурен билет за Парламента.

Политиците позволиха на циганите да преминат всички граници на допустимото поведение. Политиците изградиха у циганите чувството за безнаказаност и недосегаемост . Политиците умишлено отглеждат неуки , необразовани цигани , защото най – лесно се контролира и манипулира тъп човек. Само тъп човек ще гласува срещу 20 лева и 2 кебапчета .

Освен това държавата прави нещо незаконно – тя стимулира раждането на деца от деца. Естествено , така се осигуряват гласоподаватели . И за това първото родено за годината бебе беше циганче , от 15 годишна майка в Пазарджик .

Много лесно държавата ще реши проблема с циганите , и то по законен начин. Спират се всякакви помощи за ненавършилите 18 години майки. Спират се всякакви помощи за деца , които не ходят на училище . Разрушават се всички незаконни гета.

Всеки трети циганин е с ТЕЛК-ово решение , инвалид . Как се допринася това ? Ако аз си заграбя 300 кв.м земя във Войводиново и си построя там къща – ще бъде съборена за часове . Ако съм циганка обаче – никой няма да събори къщата , ще ползвам ток и вода без пари , няма да плащам никакви данъци , и ще получавам социални помощи . Найс , а ?

Снощи във Войводиново кмета каза още нещо интересно – на два адреса в селото има с адресни регистрации над 200 циганина . Как става тоя номер ? И като е публично известно защо никой не реагира от администрацията ? От друга страна държавата и правителството какво правят – циганите ни бият , ограбват ни , но държавата ги пази ? Защо бе ?

Държавата ще прати срещу нас , протестиращите 5 буса жандармерия и полиция , за да не отидем да протестираме в махалата , и евентуално да не пострада някой гласоподавател . Значи , на държавата не й пука , че е пребит военен , но незаконните къщи и самонастанилите се цигани се пазят . Живота на един военнослужещ българин е без значение , важното е да се пази “електората” .

Тоест – държавата пази незаконно настанилите се и мародерстващи цигани с жандармерията , на която се плаща с парите от нашите данъци .

Тоест – ние си плащаме , за да ни пребиват , ограбват и изнасилват циганите , защото държавата и правителството се подсигуряват с гласоподаватели.

Тоест – правителството взима от българите пари , за да отглежда цигани , които ще ни пребият или ограбят .

Тоест – българите работим и плащаме , за да има помощи , социални , ток , вода и други благинки за циганите , които се множат като мишките , и просто гласуват . Работим и плащаме на циганина , който гласува по команда , и в останалото време краде , граби и убива българи.

Господа политици , вашия електорат уби , изнасили и ограби стотици възрастни хора . Вашия електорат паразитира върху и без това изнемогващия български народ. Господа политици , вашия електорат убива България , и е крайно време да го осъзнаете . Защото народа го е осъзнал , и повече няма да търпи. И не изправяйте българин срещу българин , за да пазите електората . Това няма да ви спаси .

ДАРИНА ГОЧЕВА, Фейсбук

Материалът ТАЗИ СТАТИЯ ВЗРИВИ СТРАНАТА! Една смела българка каза истината за циганите, която горчи на всички управляващи! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Преди време, в речта си при откриването на 43-то Народно събрание, Плевнелиев каза и следното: Левски ни бил завещал да намерим своето достойно място в Европейското семейство и да изградим една чиста и свята република.
Така инфантилно прочетен, Апостола още малко ще излезе и като един от първооснователите на Европейския съюз.
И дори и на НАТО – като нищо след време и това може да издрънка някой.

***
Ако четеш елементарно Левски, може да съчиниш всякакви аргументи за нуждите на политическата кинкалерия.
Само че „достойното ни място в Европейския съюз“ минава през нещо друго, за което откриваме указания в пестеливото, но иначе взривоопасно словесно наследство на Апостола.
Него го интересува най-много – макар че не го натъртва като някой днешен политически бакалин – приносът ни в човещината, най-напред тук, а сетне и наоколо.

***

Най-лесно е да се изкаже нещо за „чистата и свята република“ – макар че всеки, който е гледал заседания на Народното събрание неизбежно се е запитал, каква „чиста и свята република“ може да се устоява при наличието на толкова противоречиви интереси – явни и още повече скрити.
Депутатите не могат да се търпят дори в минимална степен, раздирани са от кръвожадни страсти; говорят от трибуната едно, а правят съвсем друго.
В тази вакханалия е направо неуместно да се намесва и използва Левски, под каквато и да е форма; това би било кощунствена експлоатация.

***

Лаконичното наследство на Апостола по начало е една загадка, то съдържа внушения, които още дълго могат да бъдат раздипляни и осмисляни.
И да вземаш напосоки нещо и да го хвърляш в една зала, която мисли за съвсем други изкушения, е доста брутално.
За какво ви е по начало Левски – палете свещи и се кръстете пред портрета му, но не го вкарвайте насила в дрязгите си.

***

След като сентенцията – впрочем, заимствана – „Съединението прави силата“, която краси Парламента, бе изтъркана до неприличие, сега пък изглежда е ред да бъде амортизирано и видението на Апостола за „чистата и свята република“.

***

Той има някои други, далеч по важни внушения – такова е, например, убеждението му, че трябва да се даде „всекиму своето“.
Казва го и в писмо до Евлоги и Христо Георгиеви от октомври 1872 г.: „Всеки човек иска свободно да живее и да се наслаждава с природата божия, иска да бъде човек…В България трябва да повдигнем и съградим Храм на правата свобода и да дадем всекиму своето“.
Всеки човек иска да бъде човек!
Представете си, колко добре ще стоят тия думи на фасадата на Парламента.
Трябва да ги издълбаят и на всяка депутатска банка.

***

Ако се размислим над думите на Апостола – „да дадем всекиму своето“ – ще ни стане ясно, че далеч по-лесно е да се развява фразата му за „чистата и свята република“ – понеже тя вече нищо не говори.
Много по-важно е внушението му, че трябва да се разширяват хоризонтите на човещината.
Ако сме слепи за нуждите на тази човещина, на никакво семейство не можем да бъдем пълноправни членове – като изключим севернокорейското и някои подобни.

***

Без човещина никакво място няма да намерим. Никъде.
Човещината минава през човекознанието; а какво научаваме – през крясъците на днешната ни политика – за човека, за нашия човек, който вече е анимализиран до крайна сметка, и който обитава един свят на абсолютни несъответствия с нормалните човешки потребности?
Нищо не научаваме.
И заради това вече звучи и неправдоподобно, и дори кощунствено, идеалът за „чиста и свята република“.

***

Трябва да оставим Левски на мира – и то за дълго, така ще е далеч по-честно.
Достатъчно е да помним думите му: „ВСЕКИ ЧОВЕК ИСКА ДА Е ЧОВЕК“.
/Фрагменти от дописката „Оставете Левски на мира“/

***

Материалът Кеворк Кеворкян: Скритите думи на Апостола е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тя описва България, в която не иска да живее, и се аргументира защо я напуска. В края на текста ви предлагаме и кратка визитка на авторката, носителка на множество награди, включително и международни.

Ако сте прочели текста – направете го още веднъж. Има какво да научим от Яна.

Представяме ви текста й без съкращения:

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.

Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.

Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.
Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

*Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – „Пясъчен пъзел“ в Театър 199 и „Да поиграем на чилик“ в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – „Боже! Крокодили!“, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канадa.

Източник: milleart

Материалът Защо НАПУСКАМ България?! Откровеното писмо, което взриви социалните мрежи е публикуван за пръв път на Опознай България.