<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>статистика Архиви - Опознай България</title>
	<atom:link href="https://opoznaybulgaria.com/tag/statistika/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://opoznaybulgaria.com/tag/статистика/</link>
	<description>Опознай България, за да я обикнеш!</description>
	<lastBuildDate>Mon, 19 Dec 2022 14:18:52 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/03/cropped-logo-fb-opoznaybulgaria-32x32.jpg</url>
	<title>статистика Архиви - Опознай България</title>
	<link>https://opoznaybulgaria.com/tag/статистика/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Тъжно: 446 села у нас само с едноцифрен брой жители, 171 са обезлюдени</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/tazhno-446-sela-u-nas-samo-s-ednocifren-bro/21795/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/tazhno-446-sela-u-nas-samo-s-ednocifren-bro/21795/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 21 Nov 2020 13:23:58 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[171]]></category>
		<category><![CDATA[446]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[жители]]></category>
		<category><![CDATA[истина]]></category>
		<category><![CDATA[обезлюдяване]]></category>
		<category><![CDATA[села]]></category>
		<category><![CDATA[село]]></category>
		<category><![CDATA[статистика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=21795</guid>

					<description><![CDATA[<p>Селата в България с едноцифрен брой жители е 446, а 171 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател, като сред тях е и „най-младото“ село у нас – Свети Константин. Селата без население се увеличават със 7 в сравнение с 2018 година. Общо 617 села в страната са без население или с [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/tazhno-446-sela-u-nas-samo-s-ednocifren-bro/21795/">Тъжно: 446 села у нас само с едноцифрен брой жители, 171 са обезлюдени</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2020/11/selo-dqdo-e1605964694128.jpg"><img fetchpriority="high" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-21797" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2020/11/selo-dqdo-e1605964694128.jpg" alt="Тъжно: 446 села у нас само с едноцифрен брой жители, 171 са обезлюдени" width="1201" height="900" /></a>Селата в България с едноцифрен брой жители е 446, а 171 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател, като сред тях е и „най-младото“ село у нас – Свети Константин. Селата без население се увеличават със 7 в сравнение с 2018 година. Общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, алармира dnes.bg.</p>
<p>Това показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.</p>
<p>Към края на миналата година в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през миналата година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.</p>
<p>От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.<br />
С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.</p>
<p><strong>Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.</strong></p>
<p>Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /119/ има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.</p>
<p>След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325.</p>
<p>В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.<br />
С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин /7 села/, Пловдив /4 села/, Варна /3 села/, Монтана, Силистра и Сливен /по 2 села/, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село.</p>
<p><strong>В 1753 населени места жителите са под 100 души</strong></p>
<p>Справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година, показва още, че общо 1 753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1 924 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.<br />
Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.<br />
В 121 села населението е между 61 и 70 души, а в 111 – между 71 и 80 души. В 105 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 82 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2019 година 13 села имат по точно 100 души население.</p>
<p><strong>Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души</strong></p>
<p>Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 722 села, като в сравнение с края на 2018 година броят им нараства с 9. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 506 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 396 села.<br />
В 263 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 205 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 140 села. В 106 села населението е между 801 и 900 жители, а в 85 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол, има точно 1000 обитатели.<br />
В 365 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 73 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.</p>
<p><strong>Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 145 града</strong></p>
<p>И към края на миналата година, независимо че намалява с 20 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6168 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.<br />
Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5465 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5116 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4667 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4545 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4233 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4153 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3961, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3849 души и Буковлък /обл. Плевен/, което със своите 3763 жители изпреварва Калипетрово /обл. Силистра/ – 3709 жители, което завършваше челната десятка в края на 2018 година.</p>
<p>Любопитно е да се отбележи, че цели 2489 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 177 жители към края на миналата година. Точно девет села – Бели брод /обл. Монтана/, Бързица /обл. Варна/, Бърчево /обл. Силистра/, Желен /обл. София/, Изворово /обл. Хасково/, Каменяк /обл. Бургас/, Кукуряк и Плазище /обл. Кърджали/ и Ореше /обл. Благоевград/ имат население колкото Мелник.</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/tazhno-446-sela-u-nas-samo-s-ednocifren-bro/21795/">Тъжно: 446 села у нас само с едноцифрен брой жители, 171 са обезлюдени</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/tazhno-446-sela-u-nas-samo-s-ednocifren-bro/21795/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Евростат: Българите са на първо място по неграмотност в ЕС.</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/obrazovanie-i-nauka/evrostat-balgarite-sa-na-parvo-mjasto-p/18985/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/obrazovanie-i-nauka/evrostat-balgarite-sa-na-parvo-mjasto-p/18985/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 16 Dec 2019 20:59:02 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Образование и наука]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[българи]]></category>
		<category><![CDATA[Евростат]]></category>
		<category><![CDATA[класация]]></category>
		<category><![CDATA[неграмотност]]></category>
		<category><![CDATA[първо място]]></category>
		<category><![CDATA[статистика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=18985</guid>

					<description><![CDATA[<p>Евростат: Българите са на първо място по неграмотност в ЕС – &#8222;Вие сте прости и аз съм прост и за това се разбираме!&#8220; България е сред държавите-членки на Европейския съюз, които заделят най-малко пари за образование, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През последните години страната ни е отделила средно 3.6 процента от брутния [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/obrazovanie-i-nauka/evrostat-balgarite-sa-na-parvo-mjasto-p/18985/">Евростат: Българите са на първо място по неграмотност в ЕС.</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/12/negramotnost.jpg"><img decoding="async" class="alignnone wp-image-18986" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/12/negramotnost.jpg" alt="Евростат: Българите са на първо място по неграмотност в ЕС." width="642" height="361" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/12/negramotnost.jpg 600w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/12/negramotnost-300x169.jpg 300w" sizes="(max-width: 642px) 100vw, 642px" /></a><em><strong>Евростат: Българите са на първо място по неграмотност в ЕС – &#8222;Вие сте прости и аз съм прост и за това се разбираме!&#8220;</strong></em></p>
<p>България е сред държавите-членки на Европейския съюз, които заделят най-малко пари за образование, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През последните години страната ни е отделила средно 3.6 процента от брутния вътрешен продукт за образование, като най-висок е делът на средното образование. През последната година общите разходи на държавите-членки на ЕС са възлизали на 49.1% от БВП, от които 5.3% са били заделени за образование. Това се равнява на 347 милиарда евро.</p>
<p>Най-много средства са били заделени за средно образование &#8211; 2% от БВП, а за предучилищно и начално образование &#8211; 1.7% от БВП. Като съотношение с БВП най-много средства за образование през 2011 година са заделили Исландия (7.9% от БВП), Дания (7.8% от БВП) и Кипър (7.2% от БВП). Образованието е имало най-голяма тежест в държавните разходи на Естония (16.9% от общите разходи), следвана от Исландия с 16.7%. В дъното след България се нареждат Словакия с 4% от БВП, Гърция и Румъния с 4.1% от БВП. В Германия и Италия държавните разходи за образование също са били под средното равнище, сочат данните на Евростат, предава БНР.</p>
<p>България е първа по неграмотност в ЕС. Според ЕК 41% от българските ученици не са напълно грамотни.</p>
<p>За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по определени критерии за грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г. процентът на хората със затруднения при четене у нас е бил най-високият в ЕС.</p>
<p>По официални данни 41% от лицата до 16 години у нас са неграмотни (за сравнение &#8211; във Финландия този процент е 8,1%).</p>
<p>От 2009 година Академика БГ организира Националната кампания „Бъди грамотен“. Идеята е да се утвърди грамотността като престижно умение.<br />
Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието и науката вече над половината от учениците в 1-3 клас не са с майчин език български и срещат проблеми при усвояването му.</p>
<p>Интелигентността на нацията (National IQ Scores) също намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. Един от причините за този факт е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.</p>
<p>Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, а много въобще не са учили. Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище. Неотдавна Регионалният инспекторът по образованието в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. Подобна, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България.</p>
<p>Задълбочава се тенденцията да се увеличават разликите в образователната практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките селища, между училищата в София и училищата в провинцията като цяло.</p>
<p>Съществени разлики се отчитат и в резултатността на обучението при различните социални слоеве: по-добри резултати демонстрират ученици от богати семейства, докато децата на бедните се учат значително по-зле. Обучението в т. нар. елитни държавни училища със специален прием, издържани от бюджета, е много по-добро в сравнение с масовите училища.</p>
<p><em>Източник: </em><em><strong>https://liberta.bg/</strong></em></p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/obrazovanie-i-nauka/evrostat-balgarite-sa-na-parvo-mjasto-p/18985/">Евростат: Българите са на първо място по неграмотност в ЕС.</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/obrazovanie-i-nauka/evrostat-balgarite-sa-na-parvo-mjasto-p/18985/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Фирма въведе четиридневна работна седмица и стана нещо изумително!</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/firma-vavede-chetiridnevna-rabotna-se/16222/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/firma-vavede-chetiridnevna-rabotna-se/16222/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 21 Jan 2019 13:41:43 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Бизнес, пари, работа, предприемачество]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[4 работни дни]]></category>
		<category><![CDATA[4-дневна]]></category>
		<category><![CDATA[анализ]]></category>
		<category><![CDATA[Берлин]]></category>
		<category><![CDATA[натоварване]]></category>
		<category><![CDATA[Планио]]></category>
		<category><![CDATA[производителност]]></category>
		<category><![CDATA[проучване]]></category>
		<category><![CDATA[работна седмица]]></category>
		<category><![CDATA[статистика]]></category>
		<category><![CDATA[фирма]]></category>
		<category><![CDATA[четиридневна]]></category>
		<category><![CDATA[Шулц-Хофен]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=16222</guid>

					<description><![CDATA[<p>Фирма въведе четиридневната работна седмица и се получиха по-добри резултати</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/firma-vavede-chetiridnevna-rabotna-se/16222/">Фирма въведе четиридневна работна седмица и стана нещо изумително!</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><img decoding="async" class="alignnone wp-image-16223 size-full" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/01/soft-eng-berlin-e1548077860582.jpg" alt="Фирма въведе четиридневна работна седмица и стана нещо изумително!" width="639" height="444" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/01/soft-eng-berlin-e1548077860582.jpg 639w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/01/soft-eng-berlin-e1548077860582-300x208.jpg 300w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/01/soft-eng-berlin-e1548077860582-604x420.jpg 604w" sizes="(max-width: 639px) 100vw, 639px" /><strong>Звучи прекалено добре, за да е истина, но компании от целия свят, които са съкратили работната си седмица, са установили, че това води до по-висока производителност, по-мотивиран персонал и по-малко преумора.</strong></p>
<p><strong>„Това е много по-здравословно и вършим по-добра работа, ако не работим като луди много часове“, казва Ян Шулц-Хофен, основател на базираната в Берлин компания за софтуерно управление на проекти „Планио“, която стартира четиридневна работна седмица за 10- членния си екип по-рано тази година, предава NOVA TV.</strong></p>
<p>В Нова Зеландия застрахователната компания „Перпетуал Гардиан“ отчете спад в стреса и скок в ангажираността на персонала, след като тества 32-часова седмица по-рано тази година.</p>
<p>Дори в Япония правителството насърчава компаниите да разрешат почивка всеки понеделник сутрин, въпреки че други схеми в страната на работохолиците за улесняване на работния процес имат малък ефект.</p>
<p>Конгресът на британските синдикати (TUC) настоява цялата страна да премине на четиридневна седмица до края на века – дискусия, подкрепена от опозиционната лейбъристка партия.</p>
<p>„Това би намалило стреса на жонглиращите между работа и семеен живот и би могло да подобри равенството между половете. Компаниите, които вече са го изпробвали, казват, че е подобрило производителността и благосъстоянието на персонала“, заяви икономистът на TUC Кейт Бел.</p>
<p><strong>Свръхпретовареност</strong></p>
<p>Луси Грийн, експерт по новите тенденции в консултантската фирма „J. Walter Thompson“ заяви, че се наблюдава нарастваща реакция срещу претоварването с работа, подкрепена от вълна от критики, след като шефът на „Тесла“ Илон Мъск заяви, че „никой не е променил света с 40 часа седмично.“</p>
<p>„Хората започват да се отдръпват от тенденцията за 24-часов дигитален живот, който се наблюдава досега и осъзнаваме, че проблемите с психичното здраве са перманентно свързани с работата“, каза Грийн.</p>
<p>Неотдавнашно проучване сред 3 000 служители в осем страни, включително САЩ, Великобритания и Германия, установи, че почти половината от тях смятат, че могат лесно да свършат със задачите си в рамките на пет часа на ден, ако нямат големи прекъсвания, но много от тях работят над 40 часа седмично – като Съединените щати водят в списъка с 49% работещи извънредно, пише Ройтерс.</p>
<p>Шулц-Хофен, 36-годишен софтуерен инженер, тества четиридневната седмица за себе си, след като осъзнава, че има нужда от забавяне на темпото след десетилетие на усилена работа в „Планио“.</p>
<p>„Не съм свършил по-малко работа за четири дни, отколкото за пет, защото за пет дни си мислиш, че имаш повече време, разтакаваш се повече, позволяваш си повече прекъсвания за почивка, пиеш малко повече кафе или разговаряш повече с колегите си, обобщава Шулц-Хофен. „За четири дни осъзнах, че трябва да бъда бърз, че трябва да съм съсредоточен, ако искам да имам своя свободен петък“.</p>
<p>Шулц-Хофен и неговият екип отхвърлят идеята за гъвкаво работно време и плаващи часове, защото това е сложно за реализация чисто административно и са против петдневна седмица с по-малко часове, тъй като това е предпоставка за обратното връщане на претоварването. Клиентите на компанията, които се обаждат в петък, чуват записано съобщение, обясняващо защо никой не е в офиса.</p>
<p>„Имаме неочаквана реакция от страна на клиентите ни. Повечето от тях не се оплакват. Те просто завиждат“, казва Шулц-Хофен.</p>
<p>Рекламната агенция „Грей Ню Йорк“ стартира програма през април, позволяваща на персонала да работи четири дни седмчно за 85% от пълната им работна заплата.</p>
<p>Собственикът на агенцията очаква идеята да се прихване от повече компании и страни, но вероятно не и в собствената му страна: „Мисля, че Америка ще бъде последната страна, която ще ни отстъпи понеделнишките сутрини, защото сме прекалено свикнали с този начин на работа“.</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/firma-vavede-chetiridnevna-rabotna-se/16222/">Фирма въведе четиридневна работна седмица и стана нещо изумително!</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/firma-vavede-chetiridnevna-rabotna-se/16222/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
