Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.  Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Лъв Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан, пише изследователят Павел Серафимов в блога за истинската българска история sparotok.blogspot.bg.

Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.

Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение, в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.

Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.

Абсурдът може да се обясни сравнително лесно, но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.

Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.

Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат ученитеK.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.

През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?

Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.

Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.

Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.

Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.

В този регион, по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.

Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.

При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона.

Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.

На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.
Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.

Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.

Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.

Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България – Πανονία ἡ Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, койтопо-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

Материалът Най-взривоопасната тайна за България и българите, която кара враговете ни да треперят от страх е публикуван за пръв път на Опознай България.

Аз не съм платил една стотинка да се изуча и сега е дошло време ние да върнем на хората това, за което са ни изучили. В експертният съвет няма един лабораторен лекар. Това, какво се е случило е без значение. Въпросът е какво сме направили ние. Направили сме една платформа, в която ще покажем на хората, че можем бързо да съберем информацията и да освободим страната от това, което в момента се опитват да ми кажат: „Стой си вкъщи и да видим какво ще стане“. Еми нищо няма да стане.

Това разкри лабораторният лекар Георги Тодоров от Русе пред Валя Ахчиева. Думите на медика бяха подкрепени от хиляди реакции, емоции и коментари във Фейсбук.
Ето какво точно сподели той пред разследващата топ журналистка:

Практически искаме да освободим страната като натрупаме достатъчно тестове и достигнем до състоянието на това каква е заразяемостта, болестността и т. н. Няма да има никакъв аргумент срещу това да ни карат да ходим с маски и да хванем бактериална пневмония. Първо съм лабораторен лекар, второ съм работил твърде дълго и твърде неприятни инфекциозни заболявания в Африка, специално в Гана. И си познавам професията.

Тези тестове си ги купуваме, като ги заявим на фирмите. Хората плащат около 24 лева. Лошото беше, че първите тестове, които имаше, бяха изкупени от ВМА. Това породи дефицит и ние не можехме да изследваме. Кой има компетенции в Щаба от лабораторна медицина? На кой му разбира главата от лабораторна медицина? Искам един от тях да го видя. Преди да стана лабораторен лекар, съм бил лекар в с. Крушаре, лекар на кораб, лекар на БМФ, лекар в Гана, лекар при ебола. След като се прибрах в България, мой избор бе да мина към лабораторната медицина.

Няма да кажа за случая със 72-годишната жена, защото здравните власти са си предписали повече права, отколкото имат за репресия върху хората. По мои данни тя е в инфекциозна болница в София. На жената и няма нищо. Има един болен и 13 заразоносителя, на които им няма нищо. Не може да набеждаваш това за особено опасна инфекция и да държиш един човек затворен. Твърдя, че не са направени бързите тестове както в Германия и никой няма никаква идея за картинката в страната. Някои хора са си присвоили повече репресивна власт върху себе си и затова не искам да кажа нищо. Да дойдат да ме арестуват за това, че говоря нещо.

Въпросът е какво сме направили-организирали сме се българските лекари за тестваме, да разпитваме, да не ни е страх, да сме на първа линия и да сложим картинката и да обясним. Ако съберем резултатите от 300 хиляди теста ще обобщим и ако онова, което сме намерели е онова, което очакваме, ще обявим, че трябва да се премахне извънредното положение, защото ще го мотивираме. Трябват ни 300 000, за да екстраполираме, така, както направиха корейците. Те тестваха 2 млн. души на 50 млн. население. Моят персонал се изпокри от страх. Хората са умрели от страх. Дължат се с нас сякаш това е особено опасна инфекция. Ако ген. Мутафчийски го пусна в особено опасна инфекция, не зная как ще се държи. Искам да го видя.

м-али още от: Frognews

Материалът Един смел доктор отвори очите на българите: Хората са умрели от страх! Ако ще и да ме арестуват за това, което говоря е публикуван за пръв път на Опознай България.

Миролюба Бенатова написа във фейсбук как тълкува масовата паника заради страха от вирусна пандемия. Журналистката видя конспиративен подход и назова целта на „замисъла“:
„ПАНИКА“

Доброволният отказ да ходите с открити лица, да работите и да пътувате, е най-прекият път към края на демокрацията и заличаването на постигнатата свобода.

Страхът побеждава. Болестта е маска на расизма. И на всичкото неприемане на различните. (отдръпваме се от хората с азиатска визия, които срещаме в градския транспорт. Случило се е. Разказано ми е.)

Алиби за липса на съчувствие и широка порта за всякакви безобразия (журналистка е свалена от самолета с делегация за Гърция, защото кашляла).
Психиатричното отделение във ВМА се преформатира в отделение за вируса. А психично болните къде отиват?! Изчезват, излекувани са?! Никой не пита и на никого не му пука за тях.
Заразени сме. Кога ще спрем да се събираме в театър, кино, клуб. Кога ще спрем съвсем да протестираме по площадите?! Защото може някой да се изкашля неправилно. А властта ще го обяви за терорист и заплаха за националната сигурност.

Карантината е подготовка за забрана за събирания и масови мероприятия. Естествено, от грижа. И за наше добро.
„преди да се запасите с боб и спирт за вечни времена, време е да започнете да си миете ръцете и да проветрявате.“

informiran

Материалът Миролюба Бенатова: Карантината е подготовка за забрана на протести. Естествено, от грижа за всички нас, но най-вече от грижа за… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на легендарния партизански командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944г. до генерал. В годините на комунистическо управление подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение и поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор, по информация на сайта bgspomen.com.

Кой е Чочоолу ?

Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД.

Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора.

Според градската легенда, след като милицията не успява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, генерал Чочоолу, е ужасяваща и мигновенна. Бесен, генералът дава заповед на карловската танкова бригада да се придвижи до Пловдив. Замисълът на потресения 70 годишен вече генерал е била, чрез страха от вида на бойните машини, да въведе ред и дисциплина сред размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му. Така и става. Няколко бронирани Т-55 тръгват от Града на Левски, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира „Столипиново“. Танковете обграждат циганското гето, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. В квартала буквално е въведено военно положение. Прекратени са отпуските на милиционерския състав в Пловдив, поделенията в града са вдигнати по тревога. За назидание бойните машини разрушават една къща, а самия Чочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно ще се стреля на месо. И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща! След приключване на заградителните мероприятия на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой е нямал право да излиза от гетото без причина. Въведен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери, ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. По време на няколкодневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. Скоро след това убийците дръзнали да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал са заловени и предадени на съда. Другите криминално проявени цигани са били превъзпитвани в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. След взетите драконовски мерки, циганите не са смеели да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.

Материалът Военното положение в Столипиново – Пловдив през 1979 година. Ето кой го въвежда и защо… е публикуван за пръв път на Опознай България.