Преди да разчупи хляба, дядо казваше: „Чакайте да седнат всички.“
С господен жест той го разделяше по равно и вечерята беше сладка не само от общия, изтръгнат с мъка от земята залък, но и от присъствието на челядта: синовете, снахите, внуците – непоклатимата домашна вселена.

Той остарява достолепен, сигурен – до него е татко, до татко – ние.
И когато ставаше късно, в очакване на дядо или татко – къде се забавиха, на нивата или по кръчмите? – майка или баба ще рече:
– Хайде, деца, сядайте да вечеряте.

– Да си дойдат всички хора – отвръщах аз.

В кухнята бе топло. Котлето къкреше на огъня. В него нещо все се вареше за утре. Димът се изнизваше през камината, притърчаваха мързеливо мухи, майка и баба разговаряха за свършената или предстоящата работа, за някого от село, какво направил, какво рекъл, или ни разказваха приказки, населени с върколаци, караконджовци, самодиви и вещици, с вълци и мечки, със зли жени и немилостиви мащехи.

…“И тогава детето заплакало: Божичко, помогни ми, божичко! Върни ми моята майчица. А майката го не чува, превърната в камък.“
С брат ми се притискахме един в друг, страхувахме се да погледнем навън, където равно и потискащо се разливаше мракът, толкова плътен, че сякаш ще натисне стъклата, ще ги огъне и ще ги спука. Не смеехме да излезем и се молехме по-скоро да се върнат мъжете. И винаги към края се чуваха стъпки, сигурни, здрави, твърди. Усещахме ги още отдалече, от улицата, през стените и мрака – това е дядо, това е татко, защото човек винаги разпознава стъпките на своите близки.
И те влизаха – леко усмихнати, задържаха се за малко на вратата, прекрачваха.

– Хайде, бе, къде скитате, децата огладняха, доспа им се.

И изведнъж ставаше мирно и тихо, страхът изчезваше, жените шетаха насам-натам, растяха топлината и пламъкът на огнището.
Майка ни отнасяше да спим. Баба оставаше да прибере. На сутринта слънцето не можеше да не изгрее.

автор /неизвестен/

Материалът Да си дойдат всички хора /разказ от едно изгубено време/ е публикуван за пръв път на Опознай България.

На 20 декември Българската православна църква почита Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Свети Игнатий е ръкоположен за втори архиепископ в град Антиохия. Заради непоколебимата си вяра е хвърлен на лъвовете и загива мъченически, пише факти.бг.

Българите наричат този празник “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Инатя” (Родопите), “Полаз”, “Полязовден” (Котленско и Добричко) или “Млада година”. Празничната литургия на Игнажден разкрива предхристиянския мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Народът вярва, че на Игнажден се слага началото на новата година, затова го наричат и “Нов ден”.Според християнските вярвания от този ден започват родилните мъки на Богородица, които продължават до Коледа, затова тези дни наричат “Мъчници”.Младите невести и бременните жени не трябва да работят нищо, за да зачеват и раждат по-леко. Игнажден поставя началото на “мръсните”, „погани“, „караконджовски” дни, които продължават до Богоявление и са свързани с представата за “нечистия” следродилен период на Богородица.

Народът ги нарича още „некръстени“ дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. Това е преходът между старата и новата година, който се смята за особено опасен – явяват се караконджоли, бродят вампири и върколаци. За да се предпазят от тях, хората носят в дрехите си чесън, а по врати и прозорци закачат черен глог. Не трябва да се замръква по улиците, свещта се оставя да гори.

През тези дни съпрузите спазват сексуално въздържание, защото, ако тогава се зачене дете, то ще се роди върколак.

Най-характерен за Игнажден е обичаят “полязване” или “булезене” – стопаните следят какъв човек пръв ще влезе в къщата им. Ако той е добър стопанин, то и годината ще е добра, ако първите гости са момиченца, това е знак, че много женски животни ще се раждат. Желанието на всеки е да бъде посетен от богат и късметлия гост.

Всеки човек с личността си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните, а може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек посети дадена къща, такава ще бъде и цялата година. Така, когато някой знае, че не е „късметлия“, на този ден не ходи на гости по съседите.

По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!“. Онези обаче, които имат „добър полаз“, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове.

Полазникът (полезник, полязник, споходник) носи трески и съчки, поставя ги пред огнището и сяда над тях, като разравя огъня така, че да изхвръкнат искри.

Той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, яренца, теленца, прасенца в къщата!” Стопаните обсипват полазника с пшеница и сушени плодове – за плодородие. След това го даряват с “игнатски кравай” и баница. Според традицията на Игнажден нищо не трябва да се изнася от къщата, за да “не излезе и берекетът”. Рано сутринта жените приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един, който оставят за Бъдни вечер. Изпичат и малки гевречета – „подкови“, поръсени със сусам.

С Игнажден започват коледните и новогодишни празници, започва и събирането на коледарските дружини.

В тракийските земи тогава е и първата кадена вечеря, изцяло постна – с ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, пита с мая, кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният кади с тамян и въглен. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Игнажденската обредност включва гадания за реколтата и приплода по добитъка.

Имен ден празнуват носещите името Игнат и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни. Честит празник!

Материалът Игнажден е! Вижте всички традиции и поверия, свързани с празника (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.