Понеже на доста хора им идва времето за почивка, мисля да споделя и впечатленията от нашата почивка. Е, вероятно на някои ще помогна, вероятно на някои не, но мисля, че плюсовете са повече от минусите. Така пловдивчанина Красимир Каракашев споделя за почивката си в социалната мрежа Фейсбук. Публикуваме го с лека редакторска намеса:

Дестинация: Турция, Бодрум

Когато се каже Бодрум, имайте предвид, че хотели, описани като в Бодрум, се разбира радиус 20-25 км от самия град. Има няколко забележителности, които не си заслужават да се платят като екскурзии с екскурзовод. По-добрият вариант е да си отделите време и да обиколите това, което искате.

Центърът на града не е голям – представлява една улица с няколко пресечки, пълни с магазини. Цените са по-ниски от тези в България и със сигурност биха привлекли вниманието ви.

Обяд или вечеря в заведение за 4 човека ще ви излезе около 150 лева, като не се лишавате от нищо. Преход около 20 км с автобусче е за около 40 минути до час в зависимост от трафика.

Много от хотелите категоризацията им е завишена, тоест не отговарят на звездите, които са на офертата. Имате на разположение много развлечения като туристически корабчета или ако сте водолаз, да се гмурнете.

И двете удоволствие са на цени около 50 евро на човек. Екскурзията с пиратски кораб в продължение на 8 часа, при които имате четири спирания в заливчета за по около половин час до 40 минути свободно време за плуване или да излезете на плажа да се попечете. На кораба се предлага безалкохолно няколко вида, алкохолни питиета, бира и храна безплатно, включени в цената.

Ако изберете да се гмурнете независимо за пореден или за първи път ще трябва да отделите около четири-пет часа. За тези, които опитат за първи път, се предлага едно гмуркане на дълбочина до 6 м. За сертифицирани водолази дълбочината е до 35 м, два пъти на брой спускания и наистина има какво да се види.

Магазините в Бодрум не са малко и включват различни стоки. Вярвайте ми че приказката за пазаренето в Турция е вярно на 100%. Продавачите са склонни да бутнат до 50% от цената, която ви кажат първоначално, стига да си продадат стоката. Вземете ли два артикула или повече спрямо това в България сте на тотална далавера.

Бодрум има и два мола. Като казвам молове, имайте предвид големи магазини, нищо общо с тези в Пловдив.

Макар и много прехвален туристически град, цените в този магазин са в пъти по-ниски от тези тук. Пример – маркова тениска за 20 лева от този мол, в Пловдив цената и е 98 лева намалена на 88.

Хотелът, в който бяхме, по категоризация е 5 звезди, но реално няма и четири като хотелска част. За съжаление наистина повечето хотели получават звезда само заради забавленията, които предлагат като развлечение за гостите на хотела.

Гладни няма да останете, жадни няма да останете, за парите, които давате за почивка поне в този хотел. От 07.30 до 21.30 на сменен принцип изхранване има в ресторантската част и закрит бар.

Има два а ла карт ресторанта, които са тотално разочарование. Забавленията предлагане на гостите на хотела всяка вечер да са различни но според нас има какво още да се желае.

На разположение на гостите има два басейна с дълбочина 1:40 , един детски с дълбочина 40 см, и един басейн с четири водни пързалки с дълбочина 1:40.

Температурата на морската вода е по-ниска и се чувства като хлад, а не приятна за къпане. Плажната ивица е повече камък, по-малко пясък.

В общи линии цена и качеството на услугите си заслужават. За съжаление в България за тези пари нито ще получиш толкова услуги, нито ще получиш качеството на тези услуги.

Определено хората в Турция знаят как да те накарат да си похарчиш парите там. Не на последно място преходът от Пловдив до Бодрум с автобус и около 18 часа до избрания от вас хотел. Живи и здрави и весело изкарване на лятото и отпуските на всички.

Източник: Plovdiv24.bg

Материалът Нашенец описа подробно почивката си в чужбина: Това у нас струва 88 лева, а там – 20! е публикуван за пръв път на Опознай България.

През 1970 г. сборникът “Диви разкази” на Хайтов вече трета година се къпе в читателската любов и по два от разказите в него са направени филми – “Шарен свят” и “Краят на песента”.

Методи Андонов е не само признатият театрален режисьор номер 1, но е заснел и два филма – “Бялата стая” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

Една вечер Андонов се обажда в дома на писателя с предложение да заснемат филм по разказа му “Мъжки времена”. Двамата отиват с москвича на режисьора до Черният кос край Владая и оттам пешком из Люлин планина. Обсъждат, спорят, натъкмяват героите и конфликтите, чудят се кои актьори да изберат.

Когато писателят е почти готов със сценария, една сутрин Методи Андонов му излиза с “ново двайсе”. Предната вечер препрочел за кой ли път “Козият рог” и окончателно се убедил, че това всъщност е истинският сюжет за голям игрален филм.

Режисьорът убеждава Хайтов първо да направят “Козият рог” и веднага след това – “Мъжки времена”. Следват нови разходки из Люлин планина, нови разпалени разговори и спорове. “За първи път имах работа с такъв режисьор – ще признае по-късно писателят. – Той искаше да стигна дори до молекулярното ниво на драмата и сюжета!”

После започва драмата в художествения съвет на Киноцентъра. В животоописанието си “През сито и решето” Хайтов пише, че сценарият му минал през съвета без никакви забележки. Но когато вечерта преди втория съвет получава режисьорската книга на Андонов, се хваща за главата. Книгата изобилства с промени, съкращения, дописани сцени…

На другия ден писателят взема думата пръв и категорично настоява режисьорската книга да се придържа към вече одобрения литературен сценарий. “Интересното бе, че всички без изключение членове на съвета предявиха същото изискване. А Христо Сантов направи обобщение в тоя смисъл”, твърди Хайтов.

Членове на съвета са Валери Петров, Людмил Стайков, Сашо Величков, Борислав Пунчев, Христо Христов, Петър Караангов. Протоколите пазят драматизма на споровете при обсъждането, което в обобщението си шефът на Кинематографията Сантов нарича “пълно с остри и крайни мнения”.

Корят режисьора, че мисли по друг начин, че се отклонява от литературния сценарий, смущава ги композицията на бъдещия филм, не харесват финала, предлагат филмът да започне от 62-а страница на режисьорската книга. “Аз сега не мога да кажа нищо, имам нужда от време да реагирам, защото трябва да се браня от всичко и всички”, отронва Методи в края на заседанието.

“Може би новаторството в подхода на режисьора се е оказало отвъд възможностите на съвета. Очакванията на членовете му за бъдещия филм сигурно са били по-близо до становището на Хайтов и затова са го подкрепили”, каза Невена, дъщерята на режисьора, която изигра ролята на малката Мария.

В крайна сметка режисьорската книга е върната за доработка, но “много вкиснат от тая работа” (според Хайтов) , Андонов заявява, че се отказва от снимането на филма. “Това си е чисто твоя работа, аз от сценария си няма да мръдна”, отвръща писателят.

Цяла седмица минава в пълно затишие, което, слава богу, не е последвано от буря, а от примирие. Една съботна вечер Андонов звъни у Хайтови и казва, че възстановява “отрязаните от сценария части”. Новата режисьорска книга е приета почти без забележки и двамата автори тръгват из Родопите да търсят места за снимки.

Ако обаче сравним готовия филм с разказа и литературния сценарий, ще видим, че всъщност Методи Андонов не е изневерил на идеята си за “Козият рог”.

В разказа и в сценария жената на Караиван не умира по време на изнасилването, както е във филма, а полудява и отива в манастир. Караиван не е сакат, както го описва авторът в разказа си. Убийствата на насилниците във филма стават по съвсем различен начин. Мария не скача от скалата, а се задушава в пламъците на запалената от баща й къща на овчаря (Милен Пенев).

Всъщност важното е, че благодарение на творческия сблъсък между двама големи творци се роди шедьовър. Според няколко допитвания до професионалисти в края на миналия век “Козият рог” е най-добрият български филм, пише в киноенциклопедията “А-Я”. Вероятно това е най-награждаваната родна лента. Макар че и към вече заснетия филм има доста възражения, някои дори искат той да бъде досниман, премонтиран. Изключителният му зрителски успех обаче опровергава критиците, после филмът победоносно тръгва по световни екрани и международни фестивали.

При избора на актьорите кипват нови спорове и страсти, както се изразява Хайтов, и главно около кандидатите за главните роли – на Мария и на Караиван.

“Методи обигра десетина или повече гимназии в София и страната, за да търси подходящо младо момиче за ролята на Мария и след това ме покани да видя материала от пробните снимки на около девет кандидатки за главната роля”, споделя Хайтов.

Сценаристът иска да бъде пробвана и Катя Паскалева, която той вече познава от малката й роля като Найме в “Краят на песента”, заснет от Милен Николов по “дивия“ разказ “Ибрям Али”. Режисьорът обаче се спира на Мая Драгоманска.

Въпреки че я праща да учи езда, продължава да се колебае в избора си. Той познава добре качествата на актрисата, но някак “не му стои” за ролята на Мария.

Една вечер Андонов и Стефан Мавродиев, един от любимите му студенти във ВИТИЗ, отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се харесва”, в която Паскалева играе главната роля. Тя ще е Мария, отсича режисьорът след края на спектакъла, впечатлен от играта на актрисата.

Образът на Караиван също сблъсква вкусовете на авторите. Писателят предлага тя да бъде изиграна от Апостол Карамитев, един от най-популярните тогава артисти. Методи обаче залага на Антон Горчев, който изглежда по-автентичен като полудивия Караиван, отколкото интелектуалният Карамитев.

“Тук Методи се оказа по-прав от мене и така нещата се уравновесиха”, признава Хайтов.

В ролята на малката Мария режисьорът снима втората си дъщеря Невена, която тогава е едва 6-годишна. Той иска от нея не да играе дете, а просто да се държи нормално и естествено.

Невена и днес има не само ярки спомени от приключението, но пази в съзнанието си дори миризмите на дрехите, които носят актьорите. Тези дрехи събират от селата около Рилския манастир, не са шити специално.“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети – едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.

По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.

“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева – уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.

“Баща ми е имал предварително целия филм в главата си. Той винаги е знаел какво иска да направи и как точно да го стори”, разказа ми Невена Андонова. Той често обичал да цитира известната реплика на Фелини:

“Филмът е готов, значи можем да започнем да снимаме…”

Кадрите с изнасилването в началото, където Катя Паскалева е показана дибидюс, са най-важните – в тях е завръзката на сюжета, те предопределят и конфликтите в развитието му. Мотивират поведението на главния герой Караиван, който иска да промени природата на дъщеря си Мария в името на отмъщението, а според собствените му представи и на оцеляването.

Режисьорът Методи Андонов разработва постановката и кадрите на насилието с изключителен професионализъм. Той може би е бил предизвикан и от думите на един от членовете на художествения съвет. На първото обсъждане още на литературния сценарий, въпросният писател заявава, че бъдещият филм много ще изложи България пред света, защото е апологетика на отмъщението. И че зрителите, особено чуждестранните, ще видят една дива и примитивна България. Затова трябва да се сложат надписи и обяснения, за да се разграничи съвременната социалистическа действителност от показаната във филма.

Филмът наистина започва с такива пояснителни надписи: “Тази кървава история е станала през ХVII век. Тя започва с едно насилие…”

Методи Андонов избира без кастинг за ролите на насилници четирима актьори, които въобще не изглеждат зловещи. Не загрозява Тодор Колев, Климент Денчев, Марин Янев и Стефан Мавродиев и чрез средствата на грима. “Този избор е блестящият ход на добрия режисьор, иначе се получава като плакатна живопис”, каза ми Тодор Колев, който беше насилникът с бръснатата глава. Не се чудете обаче, че в надписите няма да видите актьор с това име. По идея на Методи Андонов той е изписан като Тодор Адамов – по прякора си Адама, с който бил известен като младеж в Шумен.

По време на снимките Методи Андонов е с персонален подход към актьорите. Прави го умишлено, за да мотивира всеки и да измъкне най-доброто от него за ролята му. Към Катя Паскалева например винаги е много мил, докато на Антон Горчев не пести никакви забележки. Но е безпощаден към всички по отношение на критериите си за крайния резултат във филма.

Преди снимането на сцените с изнасилването режисьорът прави много интересна психоатака. Както е много внимателен към актьорите, малко преди да се завърти камерата, изведнъж вдига лют скандал на хората от техническия екип.

Истерията на Андонов стига дори до заплахи за уволнения и по своеобразен начин наелектризира обстановката, вдига градуса на напрежението, изправя“на нокти” актьорите.

Според Тодор Колев сцените с изнасилването заснемат за един, максимум за два дни. Става лесно, защото всички са приятели. Но и трудно, понеже няма опит в такива сцени. Режисьорът снима актьорите насилници един по един с Катя Паскалева, другите при повечето от кадрите не присъстват в стаята. Андонов не дава никакви указания и напътствия, освен уточненията заради камерата, на лягането, колениченето, ставането и т.н. “Методи разчиташе на импровизацията ни, но в себе си беше решил и осмислил всеки един миг от сцените. Дори и финалния кадър, в който аз лежа с голата си глава върху голото тяло на Катя и камерата приближава към нас”, коментира Тодор Колев.

Преди началото на снимките най-притеснен е Климент Денчев,защото героят му пръв се нахвърля върху беззащитната жена. После режисьорът дълго време се шегува с Климбо.

Премиерата на “Козият рог” е на 14 февруари 1972 г. и според Хайтов до края на май само в България е гледан от 2 340 796 зрители.

След триумфа си по българските екрани филмът бързо превзема и световните. Той е единствената българска лента, номинирана и за фестивала в Кан, и за американските награди “Оскар”, но е препънат по двата пътя към най-престижните филмови места. И ако за френската Мека на киното причината е чуждестранна намеса, за оскарите работата май си е чисто наша българска.

Срещу показването на “Козият рог” на международния фестивал в Кан скача Турция. Южните ни съседи разчитат във филма силна антитурска насоченост и използват цялото си влияние в мюсюлманския свят, за да го спрат.

“Турското правителство направи голям демарш и не ни допусна в Кан”, обясни Павел Писарев. Освен натиск върху френския кабинет Анкара активира масов протест и на редица мюсюлмански страни като Алжир, Тунис, Мароко. Те също се обявяват против филма. На прожекция на “Козият рог” в Гърция турската делегация демонстративно напуска залата.

Въпреки усилията на Турция обаче филмът е купен от 62 държави. Първата му задгранична прожекция е на фестивала на авторските филми в испанското градче Беналмадена. Присъстват Хайтов, Андонов и Димо Коларов. Прожекцията започва при петнайсетина зрители в залата за 500 души, а когато след финалните надписи лампите светват, салонът е пълен и още стотина души стоят прави. Заради огромния интерес филмът е показан още 2 пъти – в зали с по 700 и 1200 места. На връщане от Испания авторите минават и през Германия на кинотържество във Висбаден. И там виждат как студените уж германци се вживяват във филма точно както и горещите испанци.

През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.

“Козият рог” е и един от най-награждаваните български филми

На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля.

Следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Паскалева отново взема отличие за най-добра роля – наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася Голямата сребърна купа.

Но както се казва, никой не е пророк в собствената си страна. “Козият рог” има малшанса да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров. Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката, ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.

През 1973 г. филмът е предложен за Димитровска награда, но не му я дават. Методи Андонов е отличен с нея посмъртно през следващата 1974 г.

Източник: 24 часа

Материалът Филмът “Козият рог” е купен от 62 държави, въпреки бойкота на Турция е публикуван за пръв път на Опознай България.

Арогантността при учредяването на ДОСТ премина всякакви граници на спазването от благоприличие на дипломатичност и етика.

Що за безочие е да се домъкнат половината властимащи от Турция под формата на делегация?!

Що за безочие и арогантност е да накърниш суверинитета на Република България, изказвайки се „ЧЕ ТАМ КЪДЕТО ИМА ТУРЦИ, РЪКАТА НА ТУРЦИЯ ЩЕ ДОСТИГА ДОТАМ“?

Написах го малко по-меко, защото истинският превод е покъртителен.

Още преди три години, когато работих в Турция, по СNN в Турция се водиха спорове между политици и интелектуалци как България да стане икономическа част от Турция.

Настръхвах, не вярвах, негодувах, гневях се….само като слушах „просто полемики и спорове“.

Сега, като юрист, недоумявам как нашите управляващи допускат подобни изкази?!

Какво ще направят, как ще им посочат къде е мястото им, как ще ги накажат за тези изказвания и безсрамна дързост?

Трябва да внимаваме много, особено в този международен деликатен момент, когато Турция си мисли, че държи всички в ръката си, включително и Европа.

Амбициите на Турция са огромни – ако не се спре навреме, ще стане страшно.

Аз съм туркиня и обичам България като своя родина прекалено много, за да стоя безучастна.

Източник: За Жената

Материалът Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук е публикуван за пръв път на Опознай България.

Свети Паисий Светогорец

Материалът Краят на Турция ще започне от деня, в който… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ердоган би направил най-великата глупост в живота си, ако реши да разшири държавните граници на Турция до „духовните“.
Това коментира полк. Пенко Джеров, служил 30 години в „триъгълника на смъртта“ – трите поделения в Грудово, Елхово и Звездец.

„Черните полкове в триъгълника бяха готови да разгромят турската армия още тогава. В момента тя е много по-слаба. В момента запасняците от Елхово могат да размажат всяка една натовска армия“ – сигурен е полковникът.

„Вижте какво става в Северна Сирия. Няколко стотин кюрдски партизани в Африн се подиграват с десетки хиляди турска армия с танкове и самолети. Нашите бойци са много по-добри от кюрдите. Знам го, защото още тогава идваха кюрди при нас да ги готвим. Несравними сме.“- твърди Джеров.

Според него, голяма, и не толкова видима, слабост на турците, е тяхната страхливост. „Ние сме я изучавали в академиите. Турците са плашливи войници. Смели са само когато са много и противникът е слаб, но иначе се разбягват. Това го има описано и извън учебниците. Например Вазов го е описал в „Опълченците на шипка“ – „идат като тигри, бягат като овци„. Но не е само там. Ако погледнете втория роман на Вазов – „Нова Земя“, там това отново е описано – турците са смели само като срещу тях е някой смачкан. Окаже ли съпротива, бягат.“ – припомня офицерът.

Това е в литературата, а в академиите е изучено много по-подробно. На Шипка 7 хиляди опълченци разбиват 40 хилядна турска армия. „Непревземаемата“ Одринска крепост пада просто, защото я бранят турци, а не например германци, които са силни войници. Не е ясно бихме ли превзели Одрин, ако вътре бяха самите немци. Крепостта е строена от тях, но без да отчитат какви ще са войниците вътре.

„Трите полка от „триъгълника“ бяха достатъчни да направят пробив и да нахлуят в Истанбул за 12 часа!

След това населението на града ще се превърне в заложник и Турция ще трябва да сключи мир. Това беше идеята ни. Ако не сключеше мир, имахме дори план за настъпление в Мала Азия и превземане на Анкара до 10 дни. Всичките планове бяха базирани на реални боеве с турците от миналото, в които е измерена тяхната ефективност като войници. Не е пресилено да се каже, че един българин с лекота побеждава десет турци.“ – поясни военният.

„Не е вярно, че целта на армията ни е била да издържи 3 дни, докато дойдат руснаците от Одеса. Това бяха пропагандни клишета, за да заблуждаваме врага. Целта ни винаги е била да разгромим сами турците и да завземем Истанбул. Точно това ще се случи, ако Ердоган се изправи срещу запасняците от Елхово…“- убеден бе полковникът.

З.Н.

Материалът Полковник от БНА: Ако Ердоган ни нападне, запасняците от Елхово ще превземат Истанбул за 12 часа е публикуван за пръв път на Опознай България.

Зададен от журналист на ТАСС, касаещ нарастващото напрежение между България и Турция по повод признанията на турския премиер Чавушоглу, че чуждата държава има намеса в опрощаването на данъците за българското мюфтийство.

Президентът отговори решително и с хладен глас:

Абсолютно сме запознати със ситуацията! Това, което Турция твърди, че прави в България е абсолютна намеса в политиката на друга суверенна държава.

Ако ситуацията ескалира, Русия е готова да помогне на България по всякакъв начин. Дори сме готови да асистираме с военни части.

При нужда можем да разположим войски на българо-турската границата в рамките на няколко часа, най-много 24. Така,че българите могат да спят спокойно!

Това е „новината“, която българите жадуват да прочетат и чуят! Защото отново се надяват на помощ от страна на Русия. Дали обаче времената не са други и надеждите не са напразни?!

Източник: faktualno.com

Материалът Българите да спят спокойно, ако се наложи до 24 часа можем да пратим армия на българо-турската граница! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Истинска радост е, че не са забравили българското.
Историята е нещо много интересно. Османците прочистват Одринска Тракия от българите християни, но на тяхно място се заселват българи мюсюлмани (помаци) и българската реч пак ехти по тези земи.
Със сигурност има и други села около град Бига, където старите хора не знаят турски и си говорят на майчиния език – с родопски диалект.

              Снимка: Мария Даалийска
Бурчин е с много хубава риза, с красива шевица!

Ето какво казва проф. Асен Чилингиров :
Първо, трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писменост още преди Христа, на тях стъпва българският език. Гърците са наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава християнството още в 1 век от н.е. и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство.

Материалът Гордей се България! Това село в Турция от 1887 година говори на български език! е публикуван за пръв път на Опознай България.

По своя произход те са славяни и са топли хора. На тях им е внушавано от имами, че отечеството им е Турция, а не България. Бавно и постепенно имат чувството, че се подготвя автономия.

Това бяха думите на отец Боян Саръев пред bTV , цитиран от Фрог нюз.

Днес я има, но не е териториална, а политическа. В момента Родопите се държат от ДПС. Един ден обаче и териториално автономията ще измине своя път. ДПС се разбира с Турция. Другото е само театър. Дано да сме живи и да не сме свидетели на подобни конфликти. Ако не си член на ДПС, не може да имаш развитие в Родопите. Бог има план да спаси душите ни, успокои Саръев.

Според него в Родопите човек не може да направи крачка напред без подкрепата на ДПС.

Ислямът има претенции за световно господство. Използва всякакви средства, за да го налага. Мигрантските потоци са част от зловещите планове да бъде завладян Западният свят. Всичко, което се случва, има доста по-дълбоки корени, отколкото финансовата част на бягството на мигрантите.

Не казвам, че всички мюсюлмани искат да наложат религията си в християнския свят. Самият ислям възниква като противоречие на християнизирането в света. Агресията на фундаменталистите стана масова практика в света. Атентатите и жестокостта има религиозна форма. Атентатите започват с „Аллах е велик“, всява се страх и безумие, хора умират в негово име. Векове са били експлоатирани мюсюлманите. Сменят се режими, убиват се хора в арабски държави, малтретират се с войнишки ботуши, припомня отец Саръев.

Източник: frognews.bg

Материалът Отец Боян Саръев: Турция и ДПС играят театър, а Родопите ще… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Водещ: Участието на посланик Гьокче в предизборен клип на конкретна партия , призивът на турски министър за гласуване за същата партия е определена намеса във вътрешните работи. Въпросът е защо сега го прави Турция?

Васил Василев: Белезите, признаците за такава арогантна намеса на Турция във вътрешните ни работи са много повече. Въобще трябва да забележим, че наглостта на Турция нараства напоследък лавинообразно. И тази държава с неизброимите си затворници, с войната си с кюрдите, с позора от Баташкото клане, арменския геноцид, ужаса на тракийските българи и т.н., тя ще ни дава уроци как да се държим с малцинствата? На нас, които днес отбелязваме спасението на българските евреи. Така че това, което се развихря в последните дни, може да ни води само до един извод: Турция се подготвя активно за враждебни действия срещу България. А това, че там все по-често се говори за заграбване на части от България, чертаят се разни карти, настройва се турската агентура, това са сигурни знаци, че подготовката за такива действия са в ход. Тази наглост не е случайна, тя е планирана и дългосрочна.

Водещ: В какво ще се изразят враждебните действия на Турция спрямо България?

Васил Василев: Пак казвам, обстоятелството, че в Турция все по-често се появяват карти, на които половин България се включва в турска територия, означава именно това нещо.

 Турция се подготвя за реализирането на кипърски сценарий в България.

Това би трябвало да ни отвори очите и би трябвало да си дадем сметка, че десетилетията слугинска и предателска политика на нашите управници ни доведоха отново пред прага на 14-и век. И на Желев, и на Стоянов, преди всичко на Плевнелиев, на Първанов, и на Костов, особено на Симеон, специално на Станишев с целувките му с Местан, на Борисов с неговия приятел Ердоган. Тези хора си затваряха очите пред предупрежденията, пред ислямизирането на Родопите, пред мащабното проникване на турската агентура. Те признаха прецедента, въз основа на който се подготвят да ни разкъсат, Косово. Те благословиха продажбата на българска земя на турците, те превърнаха държавата ни в разграден двор. И  нито един от тях  сега не е казал нищо. Чули ли сте Станишев, който отива да говори за правата на негови приятели в Турция, да говори за турската агресивност спрямо България, или пък Борисов да се е обадил на своя приятел Ердоган? Не, няма нищо такова.

Водещ: Свързана ли е тази политика, тази подготовка в Турция спрямо България и със сделката между Турция и ЕС, която зацикли, и за която все по-малко се говори на най-високо международно равнище, г-н Василев?

Васил Василев:  Вижте, нас отношенията между Турция и ЕС трябва да ни интересуват на втори план. Преди всичко са опасностите за нашата страна. Разбира се,  че е логично ние да се обърнем в един такъв напрегнат момент, да се обърнем към тези, които на книга са ни съюзници и приятели. Но струва ми се като ги познавам, и ако се съди по досегашните им действия, че това ще е губи време, или кауза пердута. Европейският съюз и НАТО са основната причина за това безпомощно състояние на държавата ни. И не си мислете, че те ще си мръднат пръста за нас. Даже ми се струва, че както през 1938 г. в Мюнхен се опитаха да омилостивят Хитлер, като му подариха Чехословакия, така че и сега ще се опитат да укротят Ердоган, като принесат България в жертва. Това може да е резултатът от преговорите между Турция и ЕС. А ние трябва да сме наясно с това, трябва да сме наясно с опасността и да търсим изхода за нашата държава и за нашия народ;

Водещ: Къде е този изход?

Васил Василев:  Вижте, винаги остава надеждата Русия, вечната надежда на българите. Но как ще реагира сега Русия, е трудно да се каже. Защото тя е в най-топли отношения с Турция.

Водещ:  Да, Ердоган в момента е в Москва, води разговори с Путин.

Васил Василев: Ще рискува ли тя геостратегическите си планове, за да ни избави от опасността? Съвсем  не е сигурно това нещо. Просто ние трябва по най-бързия начин да се приготвим, да се подготвим. Дипломацията като забави турската намеса и като привлечe към нашата кауза и съседните също застрашени страни – това са Гърция, Македония и Сърбия, а въоръжените сили и народът да се подготвят за много сериозни изпитания. Струва ми се, че днес за нас е повече от всякога валидна максимата на Платон – Ако искаш мир, готви се за война.

Водещ: Г-н Василев, с какво си обяснявате обаче, че това не се обсъжда на държавно равнище?

Васил Василев: То не може да не се обсъжда.

Водещ:  Не му се дава гласност.

Васил Василев: Но не му се дава гласност. За да не би да разгневят Турция. А това е губеща тактика. Ние трябва да сме наясно с опасността, да я погледнем очи в очи, за да може да се подготвим за нея. Аз съм убеден, в държавата на различни нива този въпрос се обсъжда, но дали мерките, които се вземат, са адекватни, в това не съм сигурен. Напоследък се забелязват известни опити за укрепване на армията, говори се за това, че армията има нужда от много, много повече подкрепа от тези трохи, което й даваме в момента, за да може да продължава да съществува. Армията трябва да получи много силен, солиден ресурс, материален ресурс, духовен ресурс, за да може да отговори на очакванията на държавата и на народа.

Водещ: Г-н Василев, за да осъществи един кипърски сценарий в България, на какво ще разчита Турция?

Васил Василев: Всички знаем, че тя разчита на петата си колона тук, така, както разчиташе в Кипър на същото нещо. Тоест налице са същите основания да очакваме подобно развитие на сценария. Турция не го отрича. Аз мисля, че ние сме наясно с експанзионистичните стремежи на Турция. Това, което за нас е най-обезпокояващо, е, че когато те се изразяват по този недвусмислен начин, от Европейския съюз и от НАТО няма нито една дума, забележете – една дума на протест, на някаква реакция срещу тези опити за териториални претенции към една държава членка на тези два съюза. Никой нищо не казва по този въпрос.

Водещ: Вероятно, господин Василев, и от българска страна никой не е поставял въпроса пред тези две структури, за да могат те да реагират.

Васил Василев: Това, че нашите са плашливи – да, това си го знаем. Но все пак, ако в рамките на един почтен съюз, в който страните имат добри и ясни намерения една към друга, се види, че някоя от участничките в този съюз е застрашена от външна сила, то би следвало останалите страни да изявят по някакъв начин своята позиция. Как не се намери нито една страна, която да каже на Турция, че нейните териториални стремежи и амбиции към България са недопустими. Не само това, нищо! От страна на Европейския съюз, от страна на Брюксел няма нищо. Тези хора са вгледани в пъпа си, мислят само за своите проблеми, а проблемите на нашата страна са абсолютно изоставени на нас. Проблемите на давещите се са проблеми на самите давещи се. Това е тяхната логика.

Водещ: Господин Василев, любопитното в тази конфигурация е, че Турция е член на НАТО, кандидат-член на Европейския съюз. Дали не се опитва чрез България да ги изнудва?

Васил Василев: Това може да е нейна тактика. Аз ви припомних случая с Мюнхен, който в никакъв случай не намали апетитите на Хитлер и Хитлер продължи, след като заграби Чехословакия. Западноевропейците не обичат да си вземат поуки от историята и много често са си патили от това. Ние не искаме да си патим за тяхна сметка. Нашите интереси са наши интереси и ние трябва да ги браним по всички възможни начини, така че суверенитетът и националната цялост на държавата ни да не бъдат по никакъв начин застрашени.

Водещ: Какво трябва да предприеме българското правителство и съответно българската дипломация, и как техните стъпки трябва да бъдат преведени към българския народ, за да може все пак и той да бъде подготвен? Защото мълчанието не носи подготовка.

Васил Василев: Първото нещо, което трябваше да бъде направено – най-безобидното, най-кроткото, най-спокойното – трябваше да бъде върната вече българската посланичка в Анкара в знак на това, че българското правителство приема за недопустими тези аспирации и амбиции, стремежи, които изразява Турция. Тя трябваше вече да е в София. Веднага след това трябваше да следват другите мерки. Както виждаме, нищо не е направено. Тя си стои там, турският посланик продължава да си стои тук и от Анкара продължават да валят абсолютно недопустими претенции и арогантност към нас. Ние не можем да си позволим да търпим като овце това нахалство, защото то няма да спре дотук, то ще продължава да се развихря. И обстоятелството, че до този момент не му е даден отпор, кара именно другата страна да чувства, че безнаказано може да продължава, докато задоволи изцяло и в пълна степен амбициите си.

Водещ: Може би българските власти се съобразяват и с факта, че от другата страна на границата има три милиона бежанци, три милиона мигранти?

Васил Василев: Когато въпросът за териториалната цялост и суверенитета на нашата държава е поставен под угроза, те не трябва да се съобразяват с нищо. Те трябваше отдавна да изградят бетонната стена, а изградиха една мрежичка по границата. Те трябваше отдавна да вземат мерки. Но няма смисъл да се връщаме назад. Ние трябва да видим нещата такива, каквито са. Все пак сме в състояние да отблъснем такива нашествия и трябва да се подготвим и да вземем незабавно мерки за това нещо. Другото е спокойният път към самоубийството.

Цоня СЪБЧЕВА,
Информационна агенция „Фокус”

Материалът Васил Василев с Потресаващи думи: Кипърски сценарий се подготвя за реализирането в България от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Решението е било взето и обявено на съвещание на Съвета от кмета на Къркларели Мехмет Сиам Кесимоглу, в присъствието на генералния консул на България в Одрин, Васил Вълчев, на директора на НИМ Божидар Димитров, на проф. арх. Юлий Фърков и негови сътрудници, които реставрират Голямата Базилика в Плиска.

Реставрацията на „Св. Спиридон”, която е с площ 231 кв. м, т.е. – 15 пъти по-малка от Голямата базилика в Плиска, по мнение на турската страна ще бъде много по-облекчена и бърза. Трябва да се отбележи, че българите са изградили църквата с големи бели квадри блокове, подобни на тези в Плиска.

Когато през 1912 г. армията на ген. Радко Димитриев завзема с щурм Лозенград, от сведенията, които е направил назначеният български комендант, се вижда, че в града тогава са живеели 10 331 българи, 10 000 гърци и гръкомани (гръкоман означава българин, който е останал в духовно отношение под влияние на Вселенската патриаршия, а не на току-що  учредената Екзархия, уточнява Божидар Димитров) и 9000 турци.

Българският квартал е съхранил почти всичките си къщи и една от по-заможните, която сега се реставрира, за да стане Етнографски музей, кметът предоставя избор на Божидар Димитров да вземе най-голямата стая, за да подреди етнографска експозиция, подобно на тази, която НИМ има вече в Одрин. Целта е да бъде показан живота и бита на лозенградските българи.

Божидар Димитров е приел с благодарност и този подарък, като е поел ангажимент на свой ред от България да бъде дарен експонат за музея на Кемал Ататюрк, който се строи в града и ще бъде открит през м. април т. г.

Експонатът ще бъде свързан с голямата и единствена любов за цял живот на Кемал Ататюрк – Димитрина (Мити), дъщеря на ген. Стилиян Ковачев. Тази любов преживява и гори 18 месеца, по време на престоя на Кемал Ататюрк в София като военно аташе. Въпреки, че той два пъти иска Мити за своя жена, българският генерал е отказал да я даде на друговерец.Всяка година, до смъртта си през 1938 г., на всеки рожден ден на Мити той изпращал голям букет бели рози. Близки хора от обкръжението им били сигурни, че въпреки че е била омъжена за софийски адвокат, тя била влюбена в Кемал Ататюрк до смъртта си.

За съжаление, при развоят на събитията през следващото десетилетие българите и гърците напускат Лозенград, в който днес живеят 74 000 турци. Българите  се изселили, вземайки къщи и земи на напуснали гърци, в черноморските градове Ахтопол, Царево, Созопол, Бургас, а също и в някои тогавашни крайбрежни села, близо до Черноморието като Айтос.

Божидар Димитров е започнал да звъни и агитира кметовете на тези градове, на които той е и почетен гражданин, за да помогнат и съдействат в набирането на средства за реставрацията на църквата на предците им и на музея и е получил всеобщо одобрение.

Един от тракийските активисти от Созопол – Димитър Куцев, веднага е започнал кампания по набиране на средства за църквата.

Източник: Десант.нет

Материалът България си върна парче свещена земя от Турция! е публикуван за пръв път на Опознай България.