16-годишно момиче от пазарджишкия ромски квартал „Изток“ е рекламно лице на нидерландска гимназия. На билбордовете на училището и в сайта на учебното заведение е снимката на Александрина и нейната класна ръководителка. Преди седмица момичето завърши гимназията с пълно отличие и в момента се готви да продължи образованието си в медицински университет, съобщава БНР.

Родителите са убедени, че успехът на Александрина се дължи на нидерландската образователна система, която успява да развие потенциала на всяко дете, независимо откъде идва.

Бащата на Александрина Янко Янков е категоричен, че тя нямаше да има този шанс, ако беше останала в пазарджишкото гето. Той и съпругата му имигрират в Нидерландия и преминават през тежък период, докато получат статут на нидерландски граждани. От години и бащата има вече законен бизнес – фирма за довършителни строителни дейности. Тамошните власти не се шегуват и интеграцията на е въпрос на желание, а на задължение, категоричен е той.

„Беше на три години и половина и от общината получих писмо, в което ме уведомяват, че в Холандия децата започват училище на 4-годишна възраст. Детето беше от самата община записано на училище, според района, в който живеем. По същия начин се случи и със сина ми“.

Всеки родител, без значение на раса и етнос, е длъжен да праща детето си на училище, а правилата са толкова строги, че няма шанс някой да надхитри системата. Заради смъртен случай в семейството на Янков, преди години децата пропуснали една седмица уроци. Той получил писмо от директора на училището, че ако до 3 дни децата не са на училище, го грози глоба от 8000 евро.

Подходът към всяко дете е индивидуален според интересите му.

Янков е убеден, че ромската интеграция в България един „сапунен мехур“, а обхватът на т.н „рискови деца“ в българската образователна система е само на документи. Пазарджишкото гето продължава да се противопоставя на правилата, само защото държавата го позволява, убеден е той.

Материалът За пример: Момиче от пазарджишкия ромски квартал завърши с пълно отличие в Нидерландия е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дарик публикува целия текст на възпитаничката на Пета езикова гимназия „Йоан Екзарх“, който спечели първа награда в националния литературен ученически конкурс „Паметта за Левски днес“, организиран от Община Карлово и Министерството на образованието и науката.

Паметта за Левски днес

Сълзите в детските очи пресъхват бързо. Както слънцето се показва иззад облаците, така се озарява детското лице и играта продължава.

Но този път не беше така.

Видях наскоро едно малко момче пред училището, в което уча. Плачеше тихо, като възрастен. Мъката беше затъмнила очите му, иначе големи и светли. Спрях при него и го попитах защо плаче. То ме погледна, сякаш чудейки се дали да ми се довери, и ми отговори : „Плача за Левски. Митко от нашия клас му се подиграва и говори лоши неща за него, а той е направил всичко за България!“.

Замълчах, без да зная какво да му кажа. Все едно думите му ми бяха зашлевили плесница и се почувствах неспособна да го утеша, без сама да намеря утехата в себе си.

Тази случка ме накара да се замисля за разликата във възпитанието на двете деца. Мислех си колко много е слушало това момче за Левски и как от малко е научено на родолюбие.

Родолюбие, което липсва във възпитанието в много български семейства, включително и в това на Митко. Замислих се за това кои са изворите на патриотизма, какво може да накара хората да пазят паметта на националните герои. Макар на една и съща възраст, двете деца вече си бяха изградили две противоположни мнения за Апостола. Конфликтът между тях разкрива два различни начина на възпитание.

Спомням си как една приятелка на майка ми разказваше, че е направила олтар на Левски и Ботев в стаята на децата си, за да растат със спомена за тези велики български личности. Една вечер, преди дъщеря ѝ да заспи, я питала : „Къде е Левски сега? Чува ли ни, знае ли, че говорим за него?“. Отговорът на майка ѝ бил:

„Той е ангел, който ни гледа от небето и се грижи за България.“ Не е чудно, че това дете на 19 февруари само е решило да занесе рисунката си за Левски на неговия паметник.

Мисля, че една от най-големите трагедии на нашето време е тази, че мнозина живеят с мисълта, че нашите предци не ни виждат, не ни чуват и не знаят какво вършим и че всичко е в миналото, отживелица, че сега си имаме далеч по-големи проблеми и едва ли не най-важното в живота е да живеем в красиви домове и да притежаваме много пари. Мислим, че сме много модерни хора. Хора, които предпочитат живот в социалните мрежи, живот на себелюбие и отрицание на всичко, което Левски ни е завещал.

Но кръвта на мъртвите герои е попила в земята и се връща върху нас с дъжда. Кръвта на забравените мъртви иска възмездие. Защо преди всички големи празници напоследък се случват големи трагедии? Без по някакъв начин да уважат паметниците на българските герои, без да се напомни на децата за истинския смисъл на тези чествания, много български семейства, вероятно и това на Митко, задръстват магистралите по пътя към турските курорти. Предпочитат да забравят миналото, потапяйки се в лукса на спа центровете.

На 3 март, 19 февруари и в други дни, които ни напомнят за Левски, поговорихме ли, поне помислихме ли за святото му дело? Спомените избледняват и Левски остава едно име, а от рождението му са изминали едва 180 години. Не че не се говори за него, говори се особено по чествания с патетични речи. За него се говори и пише понякога твърде много дори от хора, които нямат исторически познания и им липсва най-ценното – чиста и свята любов към България. Такава, каквато е имал и Апостолa. Но какво правим, как живеем?

Не предаваме ли Апостола всеки ден с делата си?

Mиналото трябва да ни е пътеводна светлина. Не просто трябва да си спомняме и да говорим, а да пазим чист образа на Левски. Всеки един от нас с поведението и с живота си трябва да изгражда паметник на Апостола вътре в себе си.

Защо обичаме толкова много себе си и презираме ближния?

Защо преди заможните са строели училища, за да се изучат всички деца, а сега всеки е готов да препъне другия, за да мине напред? Ето този български манталитет е ненавиждал Левски. Днес не живеем в неговата „чиста и свята република“, а робуваме на жаждата за успех и надмощие над другия. Не изпълнихме мечтата му, но въпреки това гордо изричаме неговото име. Но красивото, докосвано от ръцете на мнозина невежи, губи блясъка си и на бъдещите поколения се предоставя омърсено.

„Плача за Левски.“

В сините очи на детето видях частица от стоманеносивия поглед на Апостола. Малкото момче тъжеше за България така, както за нея страдат всички родолюбци. Страдам и аз в себе си, но знам, че все още има надежда за България, докато някой плаче за Левски.

Източник: Дарик

Материалът Трогателно есе за Васил Левски, написано от варненска ученичка стана ХИТ в мрежата! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Винаги се възхищаваме когато млади българи създават материали, описват действителността в която живеем по свой искрен начин, отдадени изцяло на своята истинска любов към Родината.

Струва си да се вслушаме в техните думи и погледнем през очите им, защото само те казват безкористната истина, а посланията им идват за да ни събудят и разтърсят за да се осъзнаем и излезем от мрака и калта.

По случай прекрасният български празник 24 Май, Симона Трайкова – една ученичка от 10 клас от Немската гимназия в Бургас трогна всичките си съученици и цяла България с посланието си, което изпрати и на екипа на Опознай България и фейсбук страницата ни. Симона е още член на управителния съвет на Съюз на учениците в България и се занимава с ученическо самоуправление.

                                      Ето думите на красивата и умна ученичка за създаването на патриотичното клипче:

„Реших да направя това клипче, защото си струва да се бориш за народността, защото вярвам в България и в младежта .. и защото мисля, че колкото повече се говори на българите, толкова по-възможно ще бъде да се преборим с посредствеността! Бих била много благодарна, ако го споделите, за да може посланието ми да достигне до повече хора, тъй като е правено с много любов към родината! Честит празник!

Идеята на клипчето е повече българи да си припомнят величието на родината си и реших да използвам 24 май като един страхотен повод още веднъж да се кажат някои от истините за управлението и държавата ни . По този начин, сблъсквайки се с тежката действителност и моралната криза, която цари в България,малко или много хората ще се замислят. Целта ми беше да направя клипче, което да успее да въздейства на хората, защото на БЪЛГАРИТЕ трябва да им се говори! …преди да е станало твърде късно…“

Ето какво мисли още изключително мъдрото и зряло за годините си момиче:

„…Занимавам с ученическо самоуправление точно защото мисля, че това е начинът да се създадат едни компетентни бъдещи граждани и наистина препоръчвам на всички ученици да се позаинтересуват от училищния им живот и да не се учат да бъдат „безгласни букви“ в обществото още от млади, защото все пак ние сме бъдещето! И бих била много щастлива, ако повече ученици се заинтересуват от ученическото самоуправление, защото както казах това е първата стъпка към гражданското образование. Отделно се занимавам със танци, спортувам и работя и естествено уча (много).   

 И това, което бих посъветвала младите хора е…да използват времето си пълноценно и да се развиват, защото колкото по-интелигентен става един човек, толкова по-голяма част от възможностите на света се разкриват пред него! …И най-вече…Обичайте родината си, защото каквото и да става..няма да намерите по-красиво и топло място от това!“

Линк към клипчето:

https://www.facebook.com/100000656559327/videos/1539441036087767/

Материалът Млада БЪЛГАРКА и истинска БУДИТЕЛКА направи СТРАХОТНО КЛИПЧЕ за БЪЛГАРИЯ, което ТРОГНА всички! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Спомням си, че когато в училище дискутирахме разказа “ Една българка“ от Вазов, преподавателката ни питаше “Защо деца заглавието на творбата е такова?“ Правилният отговор беше, че това е “една от многото българки“ и респективно жена, която е съхранила характерните за националната ни душевност добродетели…

Напоследък темите, които се котират в обществото и които заемат първите страници на таблоидите са все едни и същи – протести, ще падне ли правителството, ще вдигат ли тока, ще пуснат ли парното… Все едни такива започващи с “ще“ – частицата, която Бойко беше забранил преди години…

Извън тези глобални проблеми, на заден план остават други. Те са поприкрити,  но се развиват скорострелно и са пагубни за нацията ни.

Нека върнем лентата от Вазовото произведение към 21-ви век. Пиша тази статия със заглавие “Една българка“ – в смисъл на една от многото, за да разкажа какво се случва с децата ВИ, децата НИ, защото щом са българчета, те са нашите деца.

Представям ви днешната, новата българка:

Тя е онова 12- годишно момиченце, което не блести с интелект, но е сладурана и това компенсира.

Тя беше детето, което до онзи ден излизаше усмихнато, ведро, без грим и без вафли в косата.

Тя вече е девойката, която бърза да порасне и в един момент слага дънки с ниска талия, от които се подават прашките й, очертава с дебела очна линия очите си и слага сутиен с подплънки, за да създаде илюзията, че има гърди. И въпреки всичко, очите й издават детската душа.

Тя се казва, да речем… Валя- събирателен образ на по-голямата част от новото поколение българки. 

Тя обича фолка, но обича и Лора Караджова, обича тревата, защото някой й каза, че това е готино…Х аресва й да се облича секси и да мъже на възрастта на баща й да я заглеждат… Обича и мола, и Теранова, където продават любимите й леопардови клинчета …

Това виждаме привидно във Валя и нейните връстнички.

То е грозно и смешно….

Но нещо друго остава скрито, някъде под тоновете грим на бялото като сняг лице и под оскъдните дрешки…

Знаете ли какво прави Валя, когато не е в Мола и не се снима за Фейсбук, докато учителката й преподава кой е Левски ?

Валя пише … да, пише във  Фейсбук на по-големи батковци. Сваля ги. И сега ще ви кажа как протича разговор между 12-годишното момиче и 20-годишно момче.

Валя казва: “ zdr, ko pr“ , след получен учтив отговор, момичето не си поплюва, а директно казва :“ defstvena sym i iskam ti da me ch**ash“  .

За да не цитирам дословно , ще преразкажа: от чата става ясно, че 12-годишната девойка вече е изостанала от момичетата в класа си, които са загубили девствеността си и тя единствено стои, без да е “счупила джама“.  Иска 20-годишното момче да й е пръв по две причини – първо тези на нейната възраст не ставали за нищо, не знаели къде да си го сложат, а и им били малки и второ: по-голямото момче означава, че тя е по-вървежна, по-готина, щом е забърсала такъв опитен хубавец.

Валя се предлага …дори не се продава.

Прочитайки разказания чат, аз сериозно недоумявах как е възможно, помислих си, че е шега, някаква извратена шега на по-младите. Докато въпросното момче ми каза, че това не се случва за пръв път и е практика момичета между 12 и 14 г. да търсят секс по такъв начин. И е практика да не им отказват.

Днес, 4 месеца след загубата на девствеността си, Валя има зад гърба си над 15 бройки, най-възрастният, от които е на 26 г.

Днес Валя вече може да се похвали и с първата си тройка с двама мъже …

Днес Валя прави безпроблемно и по собствено желание анален секс …

…И продължава да търси “жертвите“ си във фейсбук …

Днес Валя е почти известна, скоро нейни голи снимки, на които се опипва, пъхнала 1-2 пръста, бяха публикувани във Фейсбук с посланието “ тая к*рва опраши целия квартал“.

А, докато това се случва, родителите на Валя работят, вечер сядат, пият по една ракия, гледат Биг брадър, псуват Пенка, обиждат Златка и си казват “добре, че нашето дете не е такова“.

А Валето е в другата стая пред компютъра … тя надали е чела “Една българка“, но пък е компетентна по “Кама Сутра“.

И, докато едно време “ Една българка“ е била символ на борбените жени с ценности, за които само сме чели, то днес е събирателен образ на поколение от самопредлагащи се разпоретини (без извинение), на които им харесва да се предлагат и за които “к*рва“ отдавна се е превърнало в комплимент.
И Валя е само един пример … страх ме е да разбера за останалите …

Минута мълчание за изгубената българка.

Източник: Lentata.com

Материалът Една българка… днешната. Горчивата истина и статията, която РАЗГОРЕЩИ МРЕЖАТА! е публикуван за пръв път на Опознай България.