В онези времена в ръцете на пловдивчанчето, което след години ще „свие платна“ край морето, попада древна кожена карта. На нея с тайнствени символи е отбелязан пътят към заровено златно имане. Това е достатъчно, за да се запали страстта на младежа към иманярството и тя не го напуска през целия му живот.

– Бай Стояне, откога датира страстта ви към малджийството?
– Бях още хлапак, когато в ръцете ми попаднаха старите ръкописи на бай Марин Чонов от махала “Стругът” до Троянския манастир. Когато за първи път разлистих пожълтелите записки, имах чувството, че съм попаднал в дивния свят на вълшебните приказки. Десетките описания, които бай Марин старателно е записвал през годините в една стара тетрадка, както и писмата на негови приятели, писани от 1927 до 1964 г., се лееха пред очите ми като приказка. Струваше ми се, че старият малджия сякаш сам ми разказва за пещерата “Общата Маара” и голямото имане, укрито в нея. Още тогава разбрах, че

сред иманярите тази пещера е име легенда

Тя се намира в местността “Станчов полугар” в Троянския балкан и се смята, че там е бил централният “трезор” на Вълчан войвода и неговите хайдути.

– И какво богатство е укрито в тази пещера?
– Много пъти съм мислил по този въпрос, дълго съм изчислявал и пресмятал и стигнах до заключението, че в тази пещера приблизително са натрупани около 10 тона злато, сребро, скъпоценни камъни и други предмети. Това обяснява защо вече

близо два века хората продължават да се интересуват от тази пещера

Местното население твърди, че има успели да проникнат в пещерата, но нито един от тях не е виждал имането и не е прокопсал след това.

– Защо?
– Смята се, че хайдутите, когато закопавали някое имане, го наричали за определена цел, после го скривали на определено място и най-сетне го заричали кога да се покаже над земята. В много случаи над хайдушкото имане тегнела клетва – да бъде използвано само за предначертаното. Ако ли не, проклинали го бял свят да не види този, който го извади.

– Легендите разказват ли как и откъде Вълчан войвода и хората му са натрупали несметното си богатство?
– На Чемерикова поляна навръх Петровден се събрали по-известните воеводи и съединили четите си. За баш войвода избрали най-личния от тях – Вълчан, а ум и дясна ръка му бил начетеният поп Мартин. Хайдутите положили тежък обет за вярност и се зарекли да натрупат несметни богатства, да наемат войска

и да освободят България от турско робство

В района на Странджа планина една пролет хайдутите заловили 5 професори италианци, 7 арнаути каменоделци и 20 турски учени и офицери. В багажа им четниците намерили карти и описи на римски мини, пещери и калета, в които били скрити огромни богатства.

Експедицията се била договорила с турския султан да открият съкровищата и да разделят с него намереното наполовина. 7 години хайдутите и пленените учени обикаляли от пещера на пещера, проверявали мини и калета.

Намерените от римско време знаци били унищожени, а каменоделците арнаути на тяхно място поставяли хайдушки. Когато свършили, Вълчан проводил даскал Никола от Битоля в Русия, при руския цар, с предложение да наемат войска. За всеки войник бил обещан по един фес алтъни, а за началниците им – по два. Хайдутите показали на пратениците на царя всички свои скривалища из цяла България. В хайдушките “трезори” обаче

царските хора били въвеждани с вързани очи

и чак тогава им махали превръзките, за да им видят богатствата. Когато ги въвели и в “Общата Маара”, руснаците били изумени и съобщили на царя, че хайдутите имат злато да платят за голяма войска. Точно тогава обаче избухнала война и работата се провалила. Сред хайдутите станало предателство и Вълчан се отказал от воеводството. Когато дружината се разтурила, поп Мартин, който криел и заклевал всички богатства, се погрижил никой от помощниците на Вълчан да не остане жив.

– Иманярите говорят за някакво писмо, останало от Вълчан войвода, в което се описват хайдушките “трезори” в “Общата Маара”…
– Описанието на пещерата и скритите в нея съкровища според едно писмо от 12 юни 1758 г., подписано от войводите Вълчан и поп Мартин, се предава от ръка на ръка вече десетки години. Точно това писмо ни кара да търсим пещерата.

Едно интервю на Марина ШИВАРОВА,ШОУ

Материалът 10 тона е златото на Вълчан войвода в пещерата „Общата Маара“, твърди Стоян Пеев от Бургас! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия. Поради факта, че няма конкретни исторически извори и факти за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор.  Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.

Сведенията за Вълчан Войвода са толкова противоречиви, че дори рожденото му име остава загадка. Съществуват теории, според които то е било Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Най-разпространената хипотеза за месторождението му пък посочва района на Странджа планина. Смята се, че е бил роден в периода между 1770- 1780 година, като се знае, че на младини е бил овчар.

Едно от преданията ни разказва за отвличането на любимата му – един често срещан мотив в българския фолклор. Това деяние било извършено от турчин, който харесал годеницата на Вълчан – Рада. Той извикал войводата в конака и го заплашил повече да не търси своята невеста, ако му е мил животът. Вълчан не се примирил с посегателството и скоро организирал малка чета, въоръжил я, и заедно с нея „хванал гората“. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан взел Рада обратно при себе си. Вследствие избухнало сражение с потерята, а в битката любимата му загинала, пронизана от куршум.

Тази история привлякла вниманието на местните турски власти и войводата бил принуден да избяга от родния си край. Стигнал чак до Бяло море, където се сближил с един грък – Спирос. Двамата събрали чета, с която започнали да пресрещат турски кервани в проходите и да ги обират. Тази тяхна идея прераснала в нещо мащабно и значимо. Само няколко години по-късно Вълчан предвождал една от най-големите хайдушки чети из българските земи, като числеността ѝ била близо 300 души. Действал главно в Източна и Югоизточна България.

Четата му непрекъснато нападала керваните, пратени от Цариград, които събирали местните данъци. Освен верните си четници, Вълчан имал още едно стратегическо предимство – разполагал с шпионин, внедрен в най-близкото обкръжение на самия султан. Смята се, че този човек бил Кара Емин ага и именно той давал информация на войводата кога и къде ще преминат керваните, превозващи златото към султанската хазна. Само за няколко години Вълчан войвода и четниците му натрупали несметни богатства. Те не само обирали преминаващи през проходите кервани, но и намирали римски, тракийски и старобългарски съкровища.

Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX век било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който бил ограбен от разбойници, а богохулниците обесили попа на едно дърво и на тръгване го подпалили.

Щом разбрал за това, Вълчан войвода се впуснал да ги гони с чета та си, настигнал ги и след кратко сражение ги победил. Оцелелите разбойници били обесени, а Вълчан войвода платил с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира.

Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди. Говори се, че след всеки обир по-голямата част от откраднатото било старателно скривано в някоя пещера.

Съществуват предания не за една или две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът е пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшата българска школа – Университета.

Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата, но все още тяхната съдба е неизвестна. Безспорно, Вълчан войвода е една от най-мистичните личности в нашата история, най-вече пора- ди множеството противоречиви сведения за живота му. Въпреки че липсват конкретни исторически данни, той е оставил ярка следа в съзнанието на българите от първата половина на XIX век. Със закрилата, която е осигурявал на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите активни борци за национално освобождение.

Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват, е все още незнайна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, то по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България. Вълчан войвода е реална личност, чиито постижения и заслуги са толкова значими, че граничат с легендарното. Това е поредната история от родния летопис, която попада между мита и реалността и едва ли някога ще разберем каква е била истината.

Материалът Вълчан Войвода – между митологията и реалността. Ще се ИЗУМИТЕ от тези факти и легенди за страшния хайдутин! Ще ви побият тръпки като разберете, че… е публикуван за пръв път на Опознай България.