От село съм…

От село съм. Съвсем обикновено…
Обичах да играя в прахоляка…
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката…

На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика…
Все едно. Година след година.

Но с хубавото винаги се свиква…
Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам…

Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.
От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.

Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.

Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех…
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех…

Валентин Йорданов, Лондон

Материалът От село съм… е публикуван за пръв път на Опознай България.