Източник: New Me

Първо, мислим, че селото се казва Граница, а то било Грани́ца, така ни поправят едни хора, които питаме накъде е пътят. Второ, Великден е и към 11 предиобед, сигурно затова в Грани́ца не се мяркат хора. Трето, влизаме в църквата, отвътре много занемарена, и там няма никого, но все пак се появява един човек. Четвърто, поставяме свещичките си върху празния свещник и разбираме, че днес тук не е влизал никой. Пето, в Грани́ца в момента живеят към 600 човека.

Всъщност някога Кюстендил се казва Велбъжд и е здраво укрепен български град крепост, но въпреки това някъде в първата четвърт на XV в. османците успяват да го превземат. Едни българи насила са ислямизирани, други са избити, защото отказват да приемат новата вяра, а трети побягват към планината.

Та боляринът Яков със семейството успява да се спаси в днешното село Грани́ца, а когато овдовява, се замонашва. След време тримата му синове се задомяват, а когато и те овдовяват, последват примера на баща си. Първоначално се установяват в малкия манастир над селото, а по – късно отиват в Рилския манастир, за да го възстановят и обновят след многократните османски набези над него, които почти са го сринали. И когато свършват това родолюбиво дело, с много усилия връщат от Търново в Рилския манастир мощите на св. Иван Рилски…

За всичко това разказва забележителният средновековен книжовник Владислав Граматик, който изрично пише, че тримата благочестиви братя Йоасаф, Давид и Теофан са от село Грани́ца и че стореното от тях е за да могат завладените западни български земи да бъдат „напътени към добро“…

В следващите десетилетия и столетия Грани́ца живее своя живот, а фамилиите Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови и Границки, потомци на българския болярин Яков и неговите синове, с много труд и усилия успяват да постигнат нелош бит в условията на продължилото пет века чуждо робство. И в 1856 г. някой си Атанас Границки построява огромна за времето си къща с бойници за кръгова отбрана и еркерно издаден просторен жилищен етаж. Този българин успява да издейства и разрешение за построяването досами къщата на църква, при това на високо място – нещо изключително за времето, тъй като повечето църкви по това време са строени вкопани в земята. Църквата я изографисват майстори от Самоковската иконописна школа, сред които и ученици на Захари Зограф и заедно с Границката къща се оформя впечатляващо хармоничен архитектурен комплекс. Членове на фамилията Границки взимат участие в Сръбско – турската война и Руско – турската освободителна война, а един Границки например – Стефан Границки – е дори народен представител във Великото народно събрание в Търново през 1879 г…Но местните поначало са будни и родолюбиви българи, защото в центъра на Грани́ца има стар паметник с десетки имена на участници от селото във войните, водила България през ХХ век…

Днес Границката къща, паметник на културата все пак, се намира между други къщи, като отдясно почти допира съседния имот, а отляво има неголям двор. Непочистени с години бурени обграждат отвсякъде къщата и достигат почти до втория етаж, под стрехите са нахвърляни изгнили дограми, прогнили легени и корита и всякакви други боклуци. От едната страна покривът на къщата е пропаднал, прозорците й са изпочупени, мазилката е изпопадала. И всъщност има само едно нещо, което изглежда несиметрично на цялата тая разруха – дворът е разделен на две, почвата е обработена и от нея като че ли се подават някакви насаждения, може би лук, чесън или Бог знае какво…

И докато се чудим на всичко това, отнякъде изниква местен човек. Ние казваме „Христос воскресе“, той отговаря „Во истина воскресе“ и се заговаряме, както си му е обичаят. Та от него разбираме, че по „Тодор – Живково време“ къщата е била реставрирана, с възрожденски интериор и интересна музейна сбирка. В годините на демокрацията обаче е разграбена, а после двама Границки я наследяват и оттогава са я оставили да се срути от само себе си, но са си разделили двора и старателно го обработват…

И гледаме това архитектурно бижу от 1856 г., и не знаем какво да си мислим…Защото някога предците на днешните собственици на Границката къща – синовете на болярина Яков – възстановяват не какво да е, а Рилския манастир – разбира се, с помощта на други българи, за да бъдат българските земи „напътени към добро“, а днешните им наследници, но разбира се, и много други българи, вървят без път и посока и не разбират, че това не е добре за българските земи…

Материалът Границката къща сънува своя Великден е публикуван за пръв път на Опознай България.

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Хиляди миряни посещават Тържествената литургия, за да почувстват благодатта на изцелението от душевни и телесни недъзи.
Много вярващи, спазвали великденският пост, се причестяват именно на Велики четвъртък, когато църквата припомня как на Тайната вечеря с апостолите Христос е установил Светото причастие.

След литургията се чете (извършва) и примера с измиването на нозете. Този обичай се спазва като спомен на смирението на Исус, който преди Тайната вечеря измива нозете на своите ученици, като им дава пример, че всеки, който иска да бъде първи, трябва по-напред да стане последен – т.е. водачът да е готов безрезервно да служи на онези, комуто се подчиняват.

Пак след празничната литургия в православните храмове се извършва Велик маслосвет – с дълги молитви и четене на евангелските текстове се освещава елей – т.е. олио или зехтин – с който вярващите се помазват през цялата година особено при тежки здравословни проблеми и премеждия.

Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет. Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос на виждането, фантазията, идеите на всяка домакиня.

Боядисването може да се извършва, съпътствано с разговор за хубавите мисли на семейството, какво искат да получат и постигнат, какви планове и мечти имат за следващата година.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 година.

Kaкви са посланията и какво трябва да знаем за този ден?

  Трябва да бъдем смирени

На Тайната вечеря Иисус предава на учениците си един от най-ценните уроци – този за смирението. Затова на този ден трябва да бъдем смирени. Какво точно означава това? Преобличани на собствената душа в чистота, спокойствие и благодат, в един душевен баланс с природата и всички близки. Това е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.

Почистване – на дома, тялото и душата

Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, тъй като християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.
В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела. На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и отрицателни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си.

Някога е съществувал обичай да се запали църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се правят кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно действие се изпъждат всякакви нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко болни, защото се е смятало, че те имат целебна сила.
На Велики четвъртък трябва да се избавим от вехториите и редица ненужни вещи, за да освободим място за нови, прекрасни неща, които ще влязат в дома и живота ни.

Не трябва да се пере

На Велики четвъртък чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка. Боядисват се яйцата

/ползвани м-али: marica.bg, аctualno.com, bnr.bg, bonafide.bg

Материалът Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. Ето какви са традициите: е публикуван за пръв път на Опознай България.

Великден – какви храни да сложим на трапезата си?

Великден е един от най-тачените и празнувани християнски празници по света. На него и Източноправославни и Западно православни християни прославят Христовото възкресение. По традиция великденската трапеза е пъстра и основна нейна част са великденските курабии, козунака и разбира се вапцваните великденски яйца. Какво обаче още да сложим на празничната си трапеза и как да я подредим?

Празничната маса за  Великден по български обичай

Едва ли има българско семейство, което да не се погрижи за богато наредената си и украсена великденска трапеза. По стара традиция в християнския свят великденските яйца са символ на кръвта Исусова, затова и първото яйце се боядисва в червено. Тялото на разпнатия Исус са козунаците или наричани още обредни великденски хлябове. Затова и тези два елемента са неотменна част от празничната маса за светлия празник. По света нашенските козунаци са поднесени под формата на Пасха в Русия например, но в съседна Гърция слагат на трапезата си за Великден – плетен козунак, като у нас. Яйцата са пъстро и старателно изписани на Велики Четвъртък, а курабии печем по традиция в Петъка от страстната седмица.

Друга неизменна част от празничната трапеза за светлия неделен ден е агнешкото месо. Агнето не случайно е традиционно за празника месо. Именно в деня на Възкресението на Исус, жертвеното животно е било агнето. У нас по стара традиция агнето се намята в пещите вечерта преди неделната утрин. Традиционно то се приготвя пълнено с разнообразни плънки, като ориз или кромид лук и праз по северните части на страната. Разбира се днес много семейства го приготвят и печено вкъщи с разнообразни подправки и гарнитури. За зелената салата, няма как да не кажем, че е предпочитана за празника. Тя символизира настъпващото свежо изобилие от зелено листни зеленчуци за пролетта. В нея смесваме традиционната маруля, краставица и червени репички за разкош. С тази салата варените и боядисани яйца си пасват идеално.

Събота вечерта срещу неделя се пекат у нас и традиционните великденски хлябове с обредно значение. Няма, как всяко семейство да няма поне един от тях на трапезата си за  Великден. Формата им може да е кръгла, елипсовидна или пък продълговата, но винаги са украсени с кръстове, поставят се боядисани яйца за украса по тях, както и се наричат за здраве.

В заключение можем да кажем, че трапезата на българина за Великден включва задължително: агнешко месо, козунаци, боядисани яйца, зелена салата и традиционните дребни сладки – курабии. Светъл празник и много усмивки на всички българи по света! Отпразнувайте празника с най-близките и красиво оформена софра с традиционни български ястия.

Материалът Великден – какви храни да сложим на трапезата си? е публикуван за пръв път на Опознай България.