Въпреки това мнозина участваха в празничните прояви на деня, който слага началото на ново летоброене на древното селище – то бе обявено за център на българския духовно здравен туризъм. Сертификатът е издаден с подписите на 12 академици, учени и известни лекари у нас, които потвърждават богатите възможности и потенциал.

Момчиловци носи името на последния родопски управник и войвода Момчил юнак от 1934 година, първото му звучно славянско име е било Руеново, по- късно в рамките на Османската империя то бива наречено Горно Дерекьой.

Археологически доказателства за живот в землището на сегашното село Момчиловци има още от праисторически времена, свои следи оставят и траки и римляни. През вековете селото е възниквало и изчезвало, местило се е на различни места, но животът никога не е прекъсвал. В средата на 17 век, гласи предание, в периода на най- усиленото помохамеданчване на населението, то се заселва оживено от хора, които не искат да променят вярата си.

Като основатели се сочат жители на Райково, друга група семейства идват от местност между селата Хасовица и Писаница, по- късно идват хора от Устово. Планината е гостоприемна, тя дава подслон и закрила. Историческите данни сочат, че през 1661 година султан Мохамед ІV издава заповед да потурчат българите от Кръстогорието. С огън и нож турците успяват да потурчат населението в селата Виево, Смолян, Влахово, Подвис, а селата Райково, Карлуково, Устово, Левочево, Пещера, Горно и Долно Руеново оказват съпротива и запазват вярата си.

Разположено в дъното на някогашен воден басейн, върху ридове и бърда днес Момчиловци наброява около 1700 жители. В ново време то стана първото село, предлагащо селски туризъм – още през 80-те години на миналия век.

Селото се намира на 14 км от Смолян и пак на толкова от Пампорово, на 6 км югозападно по права линия се вижда най- високият връх в Родопите- Голям Перелик. Къщите са накацали по височина, но около тях има много пространство- на практика всички те гледат към центъра, който е в най- ниската част. Около селото има няколко параклиса, екологични пътеки, пътека на дълголетието. Традициите са живи в родопското село и това не са само думи.

Празникът на селото обикновено е празник и на набора, който в съответната година навършва 50 години. Хората се събират, кой от село, кой от друг град, кой от чужбина – на този ден юбилярите са заедно. Старите им учители им се радват, но от празника им остава спомен и за цялото село. Всеки набор прави някакво дарение и традицията се забелязва от поставените табели. Чешми, външно фасадно осветление на читалището, паметници – всичко това е дело на поредните юбиляри. Тази година 50 годишните дариха външно фасадно осветление на църквата “ Св. св. Константин и Елена“. Впрочем дарителството е друга изконна традиция в Момчиловци- по този начин са построени не една и две обществени сгради, така е издигната и църквата и камбанарията по- късно.

Родопите са едновременно и сурова, и гостоприемна планина. Трудно се живее тук, когато снегът засипе и покриви, и пътища. Но родопчани са известни с това, че не оставят човек на пътя, нито гладен или изтощен. Кухнята на Момчиловци предлага традиционни родопски рецепти – пататник, качамак, катми, а как точно се прави джуркана коприва по родопски, по време на празника демонстрира Иван Звездев и видимо развълнува възрастните жени от селото, защото възстанови отколешно ястие, което и те вече са забравили как точно става.

Когато завали дъжд, а на празника той не спря и за миг, от пазвите на зелените хълмове наоколо извират сякаш по магия облаци мъгла и обвиват върховете като в памук.

Не само къщите и дворовете са подредени, но всеки стопанин, построил къща около пътя, е направил за минувачите специална тераса, от която могат да се любуват на прекрасната гледка. Тук хората мислят един за друг. Комините са с капаци, което е обяснимо заради снега през зимата. Но те са и подвижни – така димът се извежда по посока на вятъра и се разсейва по-бързо, без да пречи на останалите. Поминъкът тук, както и по селата изобщо, е твърде ограничен – в селото има два текстилни цеха, в които работят общо около 30-40 жени.

Повечето хора пътуват за работа до Смолян, Чепеларе, Пампорово – пътната мрежа позволява бързите връзки. Интернетът тук е много бърз, което не е без значение за младите. С доказването на качествата си за център на българския духовно здравен туризъм, пред Момчиловци се откриват нови възможности, убедена е кметицата Сийка Суркова. Селото е доказало отдавна туристическите си предимства, сега очаква да привлече хора, които ценят здравословния начин на живот и имат духовни потребности, които ще намерят тук интересни открития. Част от българската история, Момчиловци минава през днешните времена по своя си начин – упорито, трудолюбиво и отдадено на Родопите.

Източник: bgpolitika.com

Материалът Вижте кое РОДОПСКО село обявиха за ДУХОВЕН и ЗДРАВЕН център е публикуван за пръв път на Опознай България.