На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани, чийто ек благославяше цялата плодородна котловина, над която манастирът господствуваше с бялата си ограда горе в планината.
По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден и първият удар се даваше от ръката на самия игумен. Тогава техният меден ек се разнасяше от камбанарията звучен, сладък и тържествен, сякаш слизаше от небето, разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, подемаше душите към бога и обръщаше очите към неговите селения — небесата.
И богомолците от деветте села на широката котловина и от по-далеко прииждаха да се черкуват в стария манастир, да се покланят на чудотворната икона, да поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тялото си.

Старият игумен отец Йоаким погледна слънцето, което беше вече паднало зад големия манастирски орех, видя, че сянката на дългия чардак е покрила половина черквичката, и плаха тревога сви душата му. Наближава вечерня, трябва да удари камбаните.

Готов ли е?

Той погледна ръцете си да види чисти ли са, погледна изметения двор и хората, които на купчини стоеха пред камбанарията и гледаха нагоре. После се качи, мина по широкия и дълъг чардак на зданието, дето бяха килиите на калугерите, слезе пак с бързи крачки по високите дъсчени стъпала и се изгуби някъде из двора. От два деня тоя добър старец не си е почивал. Той искаше да бъде готов за тържествения празник. Всичко да бъде чисто, изправно. Да свети. Ще дойдат всякакви хора, и прости, и знатни. И владиката може да дойде. Всяка паяжинка в черквицата беше изметена, всяко кътче — прегледано. Каменните плочи бяха измити, лъснати. Особено се радваше игуменът на златния ореол, с който един богат човек от далечно място дойде и украси главата на чудотворната света майка. Той постави и скъпа лилава копринена завеска на иконостаса пред нея.
Много пъти отец Йоаким идва пред иконата, поправя гънките на тая завеса и се радва на тоя ореол от чисто злато.
Всичко бе готово. Наближаваше тържественият час. Братята бяха вече по килиите си и се приготовляваха за вечернята.

Но игуменът искаше още веднъж да провери. Може би е забравил нещо. И той отново влезе в черквичката. Малка, ниска стара черквица, градена кой знае в кои години, запомнила старите царе, преживяла робството и благословила новото царство. Вътре вече бе влязъл вечерният мрак и се молеше пред запалените кандилца, чиито малки пламъчета се губеха пред благите усмивки на светиите. Те бяха умилително тържествени пред деня на големия празник.
Дядо игумен спря учудено на прага, защото видя пред светата икона тъмния силует на жена с дете в ръка. Старецът се ядоса. — На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните. Така беше обичаят.

Той пристъпи тихо към влязлата и я изгледа. Тя беше дрипава, мръсна, забрадена с нечиста кърпа, така че само очите й се показваха. Тя бе стъпила на плочите с боси, изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода, и това ядоса повече чистия старец. Жената не го усети. Тя се молеше високо, с плач, и поднасяше пред стъпите на светата майка своето болно дете, бледо, извехнало, като ланско цвете. То бе склопило очичките си, дишаше тежко и болезнено стенеше.

— Запази ми го и го спаси, майко Богородичке, едничко ми е — шепнеше жената и се навеждаше ниско, като дърво под силата на вятъра. Сълзите й капеха по студените плочи, както капеше восъкът от горящите свещи.
Жената извади от пазухата на ризата си малка игличка със синьо топченце на края и я забоде на новото копринено перде.
— Приеми това от мене, света майко. Нямам нищо друго!
— Защо си влязла тук? — каза сърдито старецът. — Камбаните още не са били. Не знаеш ли обичая?
— Не знам, отче — каза объркано жената.
— Излез сега. После, после ела!

Жената покорно се обърна, стисна детенцето в прегръдките и тръгна. Отец Йоаким я проследи с поглед. И когато тя мина през светлината на вратата, още един път забеляза колко е дрипава и нечиста.

Игуменът видя, че по плочата, на която стоеше жената, бяха останали кални петна. Той видя върху завесата простата игличка със синята топчица накрая. Тая топчица личеше като дървеница върху хубавата завеска и я грозеше. Отец Йоаким я извади и я захвърли в ъгъла. След това се прекръсти пред иконата, оправи хубаво завеската и излезе.

Без тая случка всичко друго беше в ред. Но неговото добро сърце забрави това, като видя, че дворът бе изпълнен с богомолци, които държеха свещи и чакаха да ударят камбаните, за да влязат в черквата. Братята също бяха готови. Те бяха слезли долу и разговаряха с народа за предстоящия празник.
Събралите се стъписаха, като видяха игумена. Мъжете се поклониха, а жените се наредиха, за да му целуват ръка. Празничното дойде. Душата на стареца омекна и той гласно благослови всички.

Слънцето падаше към ниското и слаб ветрец слизаше от балкана, пътьом клатеше леко листата на ореха и отиваше долу в котловината даа поиграе с реката.

Старецът си уми ръцете на чешмата. Млад прислужник му подаде пешкир, та се избърса, след това се прекръсти и се покачи на камбанарията. Братята застанаха пред черковната врата, а народът се натрупа зад тях със смирено ожидание. Всички очи се устремиха към върха на камбанарията, дето игуменът се изправи да изпълни свещения обичай.
Той се прекръсти и дръпна въжето, което люлееше отведнъж трите езика на камбаните. И плеснаха силно тия три железни езика по медните уста на тежките камбани. Веднъж, дваж, триж.

Но камбаните мълчеха и не издаваха никакъв звук. Тия бронзови майки, обременени от звукове, бяха занемяли.

Страшно беше да се гледа как железните тежки езици бият по чистия метал, а той стои безгласен… Имаше нещо мъчително в тая работа. Трите камбани се люлееха и се напъваха ужасени, като глухонеми, които искаха да обадят за някой страшен пожар и не можеха.
Старецът задърпа с всички сили въжето, като се навеждаше и изправяше. Ала камбаните упорито мълчеха.

Ужас обзе монаха. Дъхът му се спря и притъмня пред очите му. Той изпусна въжето и се строполи на дъсчения малък под пред камбаните.
Хората, изумени, стоеха на двора, кръстеха се и никой не смееше да продума. Вцепениха се душите. Братята се качиха на камбанарията да свестяват стареца. Те го свалиха долу. Той се крепеше на ръцете им, бледен като мъртвец, съкрушен, наказан от това велико чудо, и едвам произнасяше:

— Поличба божия! Молете се, братя християни, голям грях е сторено.

Въведоха го в черквата. А след него нахлу народът. И всички паднаха на колене, кръстеха се и шепнеха молитви. Жените плачеха с глас. Децата изплашени пищяха.
Отец Йоаким падна на колене пред чудотворната икона, смазан, изумен и отчаян. Той удари челото си о студените плочи и дълго остана така. Старото му лице се измокри от сълзи.
Той съзнаваше, че е станало нещо страшно, че бог е разгневен, че голям грях тежи и обременява земята. И не знаеше какво е това, и не можеше да намери думи за молитвата си.

И безпомощен, той вдигна очи към светата майка, чийто образ, обкован в злато, кротко гледаше между двете лилави крилца на копринената завеса.
Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската и замаян, защуря поглед по иконите, по троновете, по пода. В ъгъла под иконостаса той видя синята главичка на иглата, която бе захвърлил, наведе се, взе я като сънен и я забоде на завесата.

И отведнъж навън екна славословещият бога ек на камбаните, разнесе се тържествено и нахлу живо в черквата.
Богомолците бързо излязоха навън, излязоха всички на двора, и братята, и игуменът, и паднаха с поклон на земята, поразени от новото чудо, което видяха.
На камбанарията нямаше никой, а тежките камбани се люлееха силно, свободно, леко и биеха самички.

Материалът Занемелите камбани – Елин Пелин (Разказ от „Под манастирската лоза“) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Чудодейно изцеление в Кабиленския манастир „Рождество на Пресвета Богородица“! Бебе на 10 месеца се избави от най-страшното онкологично заболяване. Пеленачето преборило рак, след като неговата баба дошла в светата обител, помолила се и наляла вода от лековитото аязмо.

Прекрасната и вдъхновяваща новина сподели пред „България Днес“ послушница Яна от девическата обител, която се намира в непосредствена близо до Археологическия резерват Кабиле и едноименното ямболско село.

„Бабата на болното бебе дойде и се помоли в манастира. Напълни вода от лековитото аязмо в манастира, с която са мили детенцето и са му давали да пие. След няколко месеца в манастира пристигнаха поклонници от Бургас, които ни съобщиха, че след молитвата и процедурите с водата изследванията в болницата са показали, че бебето се е излекувало по чудодеен начин, вече няма никакви ракови клетки и е напълно здраво. Благата вест дойде съвсем наскоро“, разказа щастливата млада послушница, избрала да бъде Божи служител в девическия манастир пред светския живот.

Своето чудотворно изцеление изпитва и жена от Ямбол. На 15 септември т.г. тя пристига в Кабиленския манастир в приповдигнато настроение и разказва пред монахините, че лековитата вода от аязмото е излекувала дископатията й.

„Жената сподели следното: „Преди 5-6 години дойдох и се обливах в къпалнята с лековитата вода. Гърбът ме болеше страшно много, дископатията ме беше налегнала. При всяко дишане дори изпитвах болка. Налях си вода от аязмото, помолих се в манастира и се прибрах вкъщи. Водата ме излекува. Оздравях! Чудесно е, че има такъв извор“, разказва още пред вестника монахинята.

Малко преди тя да се върне в Кабиленския манастир и да благодари за Божията помощ със силата на вярата, това прави и Павлина Вълкова. На 28 август т.г., когато честваме Успение Богородично по стар стил, жената отново прекрачва манастирския праг, за да възвести радостта и на своето чудо.

„Тя разказа, че на същата дата през 1992 г. е дошла в манастира и се е помолила за рожба, тъй като не е имала детенце. Точно след една година откриха бременността ми, а през 1994-та родих момче, което вече е жив и здрав мъж на 25 години – сподели жената. Така 27 години по-късно, на същия ден, тя се върна, за да сподели щастието и благодарността си“, разкрива послушница Яна пред „България Днес“.

Датата 28 август се оказва сакрална и за друга жена, която усеща Божията благодат да се радва на свое отроче след много препятствия

„Загубих бебе в петия месец. Отец Георги и сестрите се помолиха за мен. Случи се чудо и родих. Но след това ме приеха в болница с тумор в главата на 39-ия ден след раждането. Благодарение на Бог и Божията майка, от която измолих моето отроче, се излекувах. Тук ще кръстим нашето момиче на 28 август на Голяма Богородица по стар стил. И аз съм кръщавана тук, в Кабиленския манастир съм се и венчала“, описва жената своите житейски перипетии при идването й в светата обител на 6 юни тази година.

Това са само малка част от чудодейните изцеления със силата на искрената вяра, които се случват след молитви в Божия храм и обливане и пиене на лековитата вода от аязмото, за които миряните са се върнали и са разказали през тази година.

„Има още много незаписани случаи на проговорили дечица и за двойки, които са се сдобили с рожбичка, а дотогава не са могли. Някои преспиват в манастира, други си взимат вода за вкъщи и пак има доказан ефект. Важното е да има силна и искрена вяра. И също така да се присъства на службата, а не манастирът да се посещава само като музей и да се стои в двора“, разказва пред „България Днес“ послушница Яна.

Божията служителка съветва родители, баби и дядовци да не водят децата и внуците на ходжи, гледачки и екстрасенси.

„Има случаи, в които детенцето не проговаря, а това се случва, когато то дойде в манастира. Намирали сме върху иконита на „Тайната вечеря“ кърпички със стотинки, куршуми във водата и други предмети. Не следвайте тези окултно-езотерични учения“, напътства още монахинята.

Пеленаче премахва трета сливица

Друго бебе – на една годинка – имало трета сливица. Лекари искали да изчакат то да навърши три годинки, за да го оперират. Но състоянието на пеленачето било много лошо и майка му го довела в Кабиленския манастир. Преспали в обителта, а когато се върнали вкъщи, третата сливица вече я нямало.

Друго голямо чудо в обителта е свързано с мъж на около 40 години. Човекът бил обездвижен, не се хранел, бил отслабнал десетки килограми и състоянието му било изключително лошо. Родителите му го довели в Кабиленския манастир, полели го с вода и останали да пренощуват.

Само след няколко месеца тримата се върнали, а майката раздавала питка за здраве. Синът й вече се движел спокойно, хранел се нормално и дори започнал да шофира.

В друг случай в храма дошло момче от близкото село Маломир. То не можело да говори, а вече било голямо. Довела го неговата баба с надеждата Богородица да помогне на внучето й да проговори.

Така се и случило. Младежът се полял с вода от аязмото, повярвал истински в чудото и то станало.

По подобен чудотворен начин друг негов връстник излекувал екземата на ръката си. Тя била толкова сериозна, че лекарите не намирали начин да го излекуват. Чудодейната вода от аязмото и искрената вяра свършили тази работа.

Жителка на Чирпан имала болно сърце. Доктори й предложили да й сложат стент, кръвното също било проблемно. Тогава жената дошла в Кабиленския манастир и след познатата вече процедура се възстановила напълно и забравила за стента.

Друга жена имала проблем със зрението. Тя също се изцерила. Успяла да премахне и туморен израстък от тялото си.

Материалът Чудодейно изцерение в Кабиленския манастир е публикуван за пръв път на Опознай България.

Жената зачакала. Пет, десет минути, четвърт час изминали, без да се появи стопанинът на лозето. Отегчила се да чака и като решила, че той просто я е забравил, се обърнала да си тръгне. Но в този момент се появил стопанинът, понесъл кошница, пълна с отбрани гроздове, и и казал с усмивка:
– Извинете ме за закъснението, но исках да избера от най-хубавото грозде.

Много пъти в нашите молитви просим от Бог нещо и като не го получим веднага, мислим, че Той е безразличен към нас.
Без съмнение, след известно време пристига отговор на молбата ни, богат и благословен, такъв, какъвто не сме си го и представяли, и тогава сме обзети от срам заради слабата ни вяра.

Господ се бави, защото иска да напълни кошницата ни с благословии за душата ни, която преди това е поискала само една чепка грозде.
Нужно ни е малко търпение за да видим как Божията благодат ще се излее върху нас.
Накъдето и да се обърнем, ще видим Любовта Господня, дори и най-дребното нещо, случващо се с нас, което на пръв поглед изглежда случайност, е дар от Бога.
Нашия Отец знае винаги от какво се нуждаем и преди да сме Го поискали, Той ни го дава в изобилие. Бог никога не ни забравя, забравяме Го ние.

Материалът Чепка грозде (Една чудна притча за Бог, вярата и молитвата) е публикуван за пръв път на Опознай България.

12-годишно дете с тежко отравяне от гъби, за което лекари палят
свещи, е върнато към живота;
Две операции са отменени в последния момент, а тумор в парче от щитовидната жлеза изчезва;
Човек с исхемичен инсулт и множествена склероза е излекуван за ден!

Източник: 168 часа

Таня Костадинова Гюрова е на 41 години, от Пловдив. Казва, че дарбите й са по
наследство. Доскоро е имала спонтанни видения за неща, които ще се случат в бъдещето, но едва наскоро приятелите й откриват, че тя може и да лекува с безмълвните си молитви. С уговорката, че не всички биват чути. Само Бог решава на кого да помогне.

Много хора, на които е помогнала, избраха „168 часа“, за да разкажат за невероятните. Въпреки че изглежда доста по-млада, Таня има дъщеря на 17 години – Галина.

Възможно ли е паранормалното лечение с молитва? Лечение от разстояние с ясно
виждане на болни органи и бързото им възстановяване?

„Още в началото на познанството ми с Таня Гюрова се случи нещо изключително странно – разказа пред „168 часа“ медалистката по художествена гимнастика от 1990 г. Юлия Байчева. – В залата моя колежка Вяра каза, че племенникът й Виктор, който е на 12 години, е в много тежко състояние в „Пирогов“ след натравяне с гъби.“

Историята допълни бащата на момчето, който е братовчед на колежката на Юлия Байчева.

Виктор бе много зле Моята братовчедка Вяра е приятелка на Юлия Байчева и ме попита дали и Юлия може да помогне. Казах й: „С каквото може.“

„Сетих се за отец Михаил Иванов и й дадох телефонния му номер да се обади – разказва Юлия Байчева. – Оказа се, че по това време той е бил на кафе с Таня преди семинар в Пловдив. След като е изслушал Вяра, предложил на Таня да поеме случая.“

В това време в „Пирогов“ настъпва кризата.

„Най-тежкият ден бе 4 срещу 5 юли – разказва бащата. – Лекарят ни съобщи, че
чернодробните ензими са зле.

При норма 30 стойността на АЛАТ е 12500,

а на АСАТ е 11700 при норма 22. Отиде да запали свещичка. По думите му при тези
отравяния смъртността е 70%.“

Цветанов не иска да омаловажи ролята на лекарите, но в този най-критичен момент,
когато им съобщават лошите данни, братовчедка му контактува с отец Михаил Иванов.

„Не знаех, че отецът е говорил с Таня, а аз я познавах от няколко дни – разказва
Байчева. – Така се случи, че същата вечер си пишех с нея и

тя сподели, че очаква добри новини за едно детенце в „Пирогов“. Казах й че и
аз имам познато момче там, но не подозирах, че може аз да съм връзката. По-късно
вечерта тя ми съобщи, че новините са добри. На другия ден в залата през цялото
време Таня ме информираше как с молитви възстановява определени органи и системи в детето. Паралелно с това колежката ми съобщаваше какво става с племенника й в „Пирогов“.

„Истината е, че няколко дни преди лекарите да потвърдят, че детето ще се оправи,
Таня ми го каза – спомня си Байчева. – Дори не смеех да го спомена пред близките.
Спомням си как, докато говорех с нея по телефона, тя прекъсна, защото се налагало

спешно да въздейства върху бъбреците и черния дроб на Виктор

След малко звънна и каза, че всичко е наред. В същото време от приятелката ми
знаех, че имаше голям проблем с черния дроб.

Таня ми разказа и как, когато е видяла Виктор, е помолила архангел Михаил да
го спаси и той се отзовал. Тогава тя каза да дадат на детето иконата му и тя да
бъде постоянно с него.“

„Намерихме обикновена – хартиена, и малкият здраво я стисна, не се разделяше
с нея“, спомня си баща му.

„На другия ден моята приятелка ми каза, че е много притеснена за лигавиците на
детето – допълни Юлия Байчева. – Веднага се обадих на Таня и тя каза, че започва
да работи.“

„Не знам какво стана, но нещо се случи – казва бащата Петър Цветанов. – На сутринта след намесата на Таня показателите се подобриха с 50%. За мен се случи чудо. Изпаднахме в шок, защото на следващия ден вече бяха намалели до 2-3 хиляди и медиците казаха, че сме прескочили трапа.“

„Така Виктор го изписаха една седмица по-късно без никакви сериозни усложнения,
а неотдавна, след като беше на контролен преглед, се оказа, че всичко е наред
– спомня си Байчева. – Това бе нещо, което много сериозно ме впечатли.

Нямаше място за съмнение.“

Днес малкият Виктор и семейството му с нетърпение чакат срещата си с Таня, за
да й благодарят лично.

Юлия Байчева била изненадана и от още няколко случая как Таня помагала на хора,
без дори да ги познава – обикновено на близки на свои приятели, които я молели
да се намеси.

Благодарение на приятелството си с Таня Гюрова Юлия Байчева преживява още една
странна случка, която граничи с научната фантастика.

„Пътувахме по магистралата в Италия към летището, за да се приберем в България
– разказва гимнастичката. – Пишех си с Таня в задръстването и в един момент усетих,
че са минали може би 15-20 минути, а сме се придвижили максимум с 1-2 км. Докато
се чудех как ще успеем да стигнем навреме в това задръстване, я попитах на шега:
„Ще хванем ли самолета?“. Отговорът й бе: „Май не“. „Как не – опонирах аз. – Трябва
да се приберем, не ни се стои тук, не можеш ли да направиш нещо?“ Тогава тя каза
само, че ще опита.

Паралелно с Таня си пишехме и с наш познат в Италия, за да ни каже какво става
по магистралата. Човекът бе чул по новините, че е станала катастрофа по-рано през
деня.

За мое учудване Таня каза същото

Както и че има и ремонт на пътя и е успяла да разпръсне колите. Наистина не можех
да повярвам как точно в този момент колоните бавно потеглиха. Тя обаче каза, че
продължава да помага,

защото ни предстоят още препятствия

Аз, разбира се, се усмихнах и я успокоих, че вече всичко е наред, движим се и
пред нас не се вижда нищо, което да ни спре. Но само след няколко километра отново спряхме, защото правеха ремонт на пътя. Точно тогава Таня се намеси и каза, че ще хванем самолета, макар и на косъм. Когато с мъка все пак стигнахме, не можех
да повярвам, когато ни казаха, че полетът вече е затворен. Но тъй като по някаква
причина закъснявал, са решили да направят компромис и да ни качат.“

Според Байчева за всички това може да звучи като научна фантастика, но тя няма
никакви съмнения, че случката приключва така благодарение на Таня.

„С нея имах още една история, която дълго няма да забравя – спомня си Байчева.
– Моя приятелка бе в чужбина и трябваше да лети за България. Това обаче се оказва
невъзможно, защото вдига прекалено висока температура. Обадих се на Таня, която
веднага започна да помага и на другия ден познатата ми си бе в страната.“

Отец Михаил Иванов се запознава с Таня в Пловдив, където той води семинари за
безмълвната молитва.

Когато се среща с Таня, той научава, че тя от малка вижда различни събития предварително.

„За потвърждение спомена, че е имала видение,

че много скоро предстои голямо земетресение, и доста точно описа местността –
разказа пред „168 часа“ той. – Помня, че дори ми го написа и в чата. Седмица по-късно съобщиха за разрушенията на остров Нова Гвинея, като всичко изцяло съвпадаше с прогнозата й.“

От способностите на Таня е възхитен и инженерът от София Борис Димитров.

„На 21 юли получих болка в главата и по спешност постъпих в болница, направиха
ми скенер, кръвни изследвания – разказва той пред „168 часа“. – На епикризата
пишеше: „Пациент на 51 г., постъпил по спешност със слабост и залитане. Резултатите от изследванията ни дават основание за диагноза исхемичен инсулт“.

Дадоха ми 30-дневен домашен отпуск, изписаха ми лекарства и горе-долу бях добре,
но в последните дни се почувствах зле, получих двойно виждане и започнах да губя
равновесие. Постъпих отново в болница, където ми направиха три ядреномагнитни
резонанса.

В епикризата ми пишеше: „Състояние след исхимичен мозъчен инсулт, множествена
склероза с пристъпно ремитентен ход.“

В неврологията медиците не успяват да му помогнат и Борис излиза със залитания
и много изписани лекарства.

„Бях отчаян и се свързах с отец Михаил Иванов – разказва 51-годишният инженер.
– На следващия ден от него разбрах, че не той, а

Таня молитвено ми помага

Сега съм по-добре, обслужвам се сам, шофирам, иначе трябваше да съм в болница
и да ме крепят. Дори казах на жена ми да си ходи на работа, защото вече се справям
сам. Окосих и една ливада. Чудото съществува и го направи Таня Гюрова. Вече вярвам
в тези неща. На втория ден ме вдигна на крака. Наистина, не вярвах, че е възможно.
Бог да поживи Таня и отец Михаил. Аз съм човек реалист и ви споделям самата истина
– те ме изправиха на крака.“

Подобна е и историята на Мариана Георгиева. Тя работи в медицински център и се
притеснява да бъде снимана в лице, за да не загуби работата си – човек на медицината, който, вместо да се довери на колегите си, прибягва до услугите на феномен. Въпреки това се съгласи да разкаже историята си пред „168 часа“, показвайки епикризата си.

„През февруари ми направиха операция на щитовидната жлеза – имах злокачествен
тумор – обясни тя. – Изрязаха я цялата, но по-късно се оказа, че има остатък,
и лекарите не можеха да кажат дали и там има разсейки. Затова се налагаше процедура с радиоактивен йод. Попитах не може ли да я избегна, като ме оперират отново, но лекарите не бяха сигурни, че ще успеят да изрежат остатъка. Затова започнах с йод и след 6 месеца трябваше да се прави сцинтиграфия, за да се види има ли остатък.

Аз съм медицинско лице и знам, че радиоактивният йод може да се пие няколко пъти,
без да има резултат. Лекарите също не се ангажираха с прогноза.

Нямах избор и трябваше да започна. Бяха минали около 5 месеца, когато се запознах
с Таня. Дори нямаше нужда да й обяснявам защо съм при нея, тъй като

тя още в началото каза, че вижда парчето

Успокои ме, че няма нужда да се притеснявам, защото ще го махне.“

Така Мариана разбира, че ще е една от многото, при които процедурата с йода не
е дала резултат.

„Наближаваше контролата – продължи тя. – Таня започна да ми помага, но точно
преди да тръгна за изследването, се възпали слюнчената жлеза. Нямах право да пия
антибиотик, какъвто се изписва в този случай, за да не компрометирам изследването.
Наистина не знаех какво да правя и се обадих на Таня. С нейна помощ жлезата бе
излекувана за един ден, без да пия нищо. Това бе буквално мигновен резултат.“

Когато Мариана отива в болницата, за да направи сцинтиграфията, се запознава
с жена, която четири пъти е повтаряла процедурата с радиоактивен йод без резултат.

„Докторите не могат да кажат нищо – дори 50 на 50 – обяснява Мариана. – Божа
работа. А Таня видя парчето и го махна може би за около 2 седмици. Вече всичко
е наред. През цялото това време ходех на работа, като ТСХ-то ми бе 95 при норма
4. За човек, който е 45 кг, това е истински кошмар, а аз изкарвах по десет часа
всеки ден. Ако не беше тя, изобщо нямаше да успея.

За съжаление се опасявам, че ако разкажа тази история на колегите си, ще загубя
работата си.“

Също като Мариана и Петър Попов от село Брани поле разбира за Таня, когато е
в критична ситуация –

в инвалидна количка с тежки изгаряния

На 26 август се опитва да сложи горелка на малка бутилка газ.

„Пробвах се да я запаля, но тя отказа – разказа той пред „168 часа“. – Реших
да я развия и да я сменя, но тя лумна в ръцете ми, хвърлих я и избухна. Огънят
ми опърли двата крака до колената. Отидох в болница и докато стигнах, на единия
кожата се смъкна от коляното до петата. На другия – от вътрешната страна. Превързаха ме и ме оставиха в болницата. Можех да се движа, имаше болка, но се търпеше. Два дни по-късно обаче докторът каза, че на десния крак има дълбоки рани и че ще се стигне до операция за присаждане. На левия обгорената площ бе по-голяма, но не така дълбока.“

Как Таня Гюрова успява да му помогне, четете в хартиеното издание.

Материалът Молитва, която побеждава смъртта и болестите е публикуван за пръв път на Опознай България.

Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
(† около 833 година)
Чества се на 28 март

Тропар, глас 1 :

Както в древност кръвта от юнци и козли очистваше осквернените, за да се освети плътта, така ти с твоята кръв, първомъчениче български, освети българската земя и я приготви за приемане на светото кръщение. Сега, като възнасяш чисти молитви към чистия Бог, моли се, княже Енравоте-Бояне, за единението на твоя народ и спасението на душите ни.

––––––
Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог“. Но князът решително заявил:

– Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

– Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

––––––––––
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

https://youtu.be/iGKV9pDPGgI

Имен ден празнуват: Боян, Бояна, Албена, Бойко и Бойка! Честито и бъдете здрави!

Материалът Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български. Първият български мъченик за вярата и внук на хан Крум е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Бог ми беше дал една хубава молитва, чрез която се молех, но дяволът направи така, че я забравих. А беше много хубава! Затова сега отново се моля на Бог да ми я даде, за да се моля отново. Нека хората да не се лъжат по земното и временното, да се държат за Бог и да не се отклоняват по дявола!“, е едно от посланията на живият светец от Байлово.

„Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог. Бъдете добри, молете се и вярвайте и Бог ще ви приеме, ще чуе молитвите ви и ще ви отговори.

Има хора, които не знаят добро, не знаят Бог и да си палят свещички. Дяволът така кара хората да не вярват в Бог, да не ходят в неговия дом. Злото, което правим, ще ни съди, когато отидем горе при Бог, а той иска от нас да се покаем, да признаем греховете си и той, защото е добър и милостив, ще ни прости и ще ни се зарадва за нашето покаяние“, поучава мъдрия дядо Добри.

Той се обръща с безценно послание към всички българи да полагат грижи за душите си чрез покаяние и молитва.

„Това иска Бог като наш един баща. Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра – сте загубени!“

Дядо Добри е избрал да поеме пътят на странничеството.

Тази почти неизвестна днес форма на служене на Бога е била популярна в миналото, по време на робството. Самият Паисий е обикалял населените места, събирайки средства за манастирите. В православната традиция, тези странстващи монаси се наричат таксидиоти. Тяхната мисия е била съхраняването на вярата в поробена България. Днес България не е поробена, тя е свободна. И явно няма нужда от светци. Защото сме свободни в своята християнска вяра, както и в безверието си. Затова да си свят човек в наше време е много, много трудно. И толкова ефимерно, че дори не можем да го осмислим. Светците в България винаги са били странници, винаги са различни. Те са хората с мисия, с цел толкова далечна от делничните проблеми, че сякаш живеят в свой свят. Вижте Дядо Добри, нима изглежда като нас? Той прилича повече на старозаветен пророк, призоваващ ни да се молим на Богородица и Господ.

Този неугледен старец е събрал над 70 000 лева дарения за българските църкви и манастири. Без да запази стотинка за себе си. Наивник ли е той или божи човек? Всеки има отговор за себе си и всеки отговор е верен. Но всеки ден Дядо Добри върши едно и също. Самият той признава неохотно, че е сторил голям грях. Какъв – никой не знае. С каквото и да е прегрешил, има кой да отсъди. Доброто, което върши от няколко десетилетия обаче, не може да се сравни с нищо. Милостивите пускат някое левче в чашката му, други не го забелязват. Той обаче стои в преддверието на храма или отвън. И събира милостиня. За нашата собствена вяра. Понеже ние нямаме сили, вяра или желание.

Дядо Добри е роден в с. Байлово през 1914 г., в разгара на Първата световна война.

Войната отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи. Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940-а – времето, по което „дойдоха германците“. Пак по това време при една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. Отначало всичко било наред, но с времето се отчуждил с жена си и предпочитал манастирите. Той има четири деца, две от които е надживял. Като пораснали те се пръснали по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото „не той е важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.

Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата. Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово.

Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.

През м.май 2009 г. в дарителската сметка на Храм-паметник „Св. Александър Невски“ са преведени 35 700 лв., срещу които стои името Добре (Добри) Добрев от село Байлово.

И днес можете да видите пред храма беловласия старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа… дарен с безвремието на светостта.

Святото му дело не остана чуждо и за света. Продуценти от България, Германия и САЩ направиха филм, разказващ историята му.

Източник: gnezdoto.net

Материалът Дядо Добри остави много ценни думи – обръщение към всеки българин: Пазете си душите, защото… е публикуван за пръв път на Опознай България.