Отдалечено от големите градове особено от столицата. Близко е до границата с Турция член на НАТО, а България тогава членува в противниковия военен блок – Варшавския договор. Светът е на прага на война. А „Триъгълникът на смъртта“ е най-близо до нея. Затова там се е поддържала висока степен на бойна готовност, постоянно учения и тревоги, стрелби, наряди, работа, строга дисциплина и малко отпуски за войниците.

По правило в трите поделения са изпращани предимно млади, жадни за успешна военна кариера офицери. Друга голяма част от военнослужещите на срочна и свръхсрочна служба, които са се провинили в други казарми в страната, наказателно са изпращани в някое от трите поделения.

Терминът добива широка популярност в Българската народна армия през 1970-те и 1980-те години, когато много от командирите заплашват наборните войници с командироване в „Триъгълника на смъртта“. Така терминът се превръща в нарицателно име за тежка военна служба за военнослужещите – наборните войници, сержантите и офицерите които никога не са служили в някоя от трите казарми.
По правило в трите поделения са изпращани предимно млади, жадни за успешна военна кариера офицери

Грудово е бил един от най-големите гарнизони на ІІІ армия с щаб в Сливен. През годините на социализма се превръща в своеобразен военен град, а пък e било и престижно да се омъжиш за български офицер. Много от по-възрастните днес са служили в поделенията на тогавашната Българска народна армия БНА и с носталгия си спомнят за отминалите години. А и има защо.

Когато и последната кубинка напуска градчето, започва и голямото рушене. Преди десетина години четирите поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия) са закрити напълно. Циганите само това и чакат. Въоръжени с чукове, кирки и лостове започват да разрушават бившите казарми и военни блокове. Керемидите и тухлите се сортират и товарят на каруци и се изнасят от района. После се продават. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат за дървен материал. Най-голям е интересът към металите. Каруци, натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Най-възмутителното обаче било, когато циганите започнали да изнасят одеялата от поделението, а в същото време в местната болница нямало с какво да се завиеш

Най-възрастните и до днес си спомнят как в местността Градока през 1950 г. започва строежът на поделение. То трябва да ни пази денонощно от врага. Бившето Грудово е на 30-ина километра от границата с Турция. Малко повече пък е разстоянието до браздата с Гърция. Все страни, които до 1989 г. се считаха за врагове на България. Именно за това и в този регион са дислоцирани най-много военни поделения. Полкът е трябвало да издържи 4 часа на вражеска атака. Освен в Грудово много войска е имало и в Елхово, Звездец, Болярово.

След като казармата е готова и се стичат военни от цялата страна, започва строежът на жилища за семействата. Вдигат се десетина масивни блока на няколко метра от портала. Всяка година е по време на клетва е имало по 3-4 хил войници строени на площада, който не е можел да ги побере.. Хората пък, които са идвали на клетвите е нямало къде да отсядат и са ги настанявали по къщите на хората. Гарнизонът е наброявал 3700 души, а местните са се сработвали добре с военните. Днес от всичко това е останал само споменът на хората, които трудно се примиряват с днешната действителност, а тя е умопомрачителна.

Всяка година по време на клетва е имало по 3-4 хил войници строени на площада, който не е можел да ги побере

Всичко е изоставено на произвола на съдбата. Поделенията са закрити, хангарите с техниката са опразнени, военното имущество е бракувано и унищожено, за да не може да се използва. За сградите споменахме вече.

Армията не се интересува от имотите си. Общината не прави нищо, защото не е собственик, полицията не прави нищо, защото няма подаден сигнал или оплакване и …така. А циганите, като виждат, че няма противодействие, за няколко месеца опоскват всичко.

Положението в Звездец не се различава съществено от тукашното. Напротив, дори е по-зле. Селцето от военно се е превърнало изцяло в циганско.

Руините и на двете места олицетворяват напълно състоянието на славната някога наша армия. Там вражески войник не е стъпвал, но разрухата наподобява наказателна операция на нечий окупационен корпус.Руините и на двете места олицетворяват напълно състоянието на славната някога наша армия

Единствено в Елхово нещата са малко по-добре. Там днес е съсредоточен центъра на Гранична полиция. Разрухата, която не липсва и там, като че ли не е толкова очебийна.

И все пак в годините на социализма в Елхово е имало над 20 000 жители, голяма част от които семейства на военни от цялата страна, изпратени да служат в полка, смятан за тежката артилерия на българската армия. След като България стана член на НАТО, поделението е закрито. Остават само старите Гранични войски, вече преобразувани в Регионална дирекция “Гранична полиция”. Жителите на градчето пък намаляват наполовина, а десетки военни блокове оттогава стоят празни.

socbg.com

Материалът Триъгълникът на смъртта: полковете в Грудово-Елхово-Звездец е публикуван за пръв път на Опознай България.

От няколко години 44-годишният турчин Хюсеин Хюсеинов от валандовското село Башибоз край Дойранското езеро възстановява построени от български войници чешми по време на Дойранската епопея 1915-1918 година. Тогава близо 3 години българската войска, съставена от 9-а Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов и 11-а пехотна македонска дивизия са страж в тази част на Солунския фронт и сломяват съпротивата на противниците от Антантата.

А в тази коалиция влизат многобройно повече английски, френски, гръцки и сръбски военни части.

Хюсеин е безработен, живее в родното си село, преди няколко месеца е погребал майка си и се прехранва, като бере горски гъби и плодове за продан. От време на време е гид на туристически групи, защото в тази западна част на Беласица планина той е израснал, няма да се загуби в нея и със завързани очи. Ето какво казва родолюбеца в интервю пред в. Монитор:

„Вие, българите, имате тук музей на открито. Беласица планина и полето край езерото Дойран е надупчено като швейцарско сирене от бункери и скривалища от Първата световна война.“

Всеки ден след дъжд излизам за печурки и манатарки и се натъквам на гилзи от снаряди, части от оръдия, пушки манлихери, мини, стотици патрони и какви ли още не муниции изравям изпод шумата, Всеки ден разкривам от земята каменни кръстове на загинали българи, разрушени през годините от сърбоманите”, сподели Хюсеин Хюсеинов, който е назовал профила си във “Фейсбук“ Husein izci Husein

Преди няколко месеца мъжът сам, със свои средства, възстановява каменна чешма, иззидана преди повече от един век от български войници. Чешмата се намира на няколко километра от родното му село Башибоз. Установил е местонахождението и на други няколко чешми, част от които са пресъхнали. Редовно пуска в своя “Фейсбук“ профил снимки на своите находки и хубавото е, че

„от България вече му изпращат парична помощ за материалите, с които възстановява чешмите.“

„На доста места се натъквам на гробове на загинали тук български войници. През годините сърбоманите в Македония са строшили каменните кръстове, но България трябва да се организира и да събере костите в едно общо гробище в тази част на Беласица. Аз имах ядове с властта тук, когато видяха, че възстанових голямата чешма. Проблеми ми създаваха, че изравям от земята и събирам старите пушки, пищови, бомби, гилзи и патрони, но когато от София на гости ми дойдоха Иво Антонов от Военното министерство и няколко професори историци вече не смеят да ме закачат. На чешмата работех 10 дни. Иво Антонов ме награди с 2 български медала, когато се срещнахме,“ споделя Хюсеин.

Той се учудва защо българската власт още не е предприела стъпки към организиране на изследователска експедиция и откриване на музей на открито: „България тук има много история, а пък

по-голямата част от българските войници и офицери от 11-а Македонска пехотна дивизия са били мъже от днешна република Македония.“

Затова този музей може да се създаде заедно с днешната власт в Македония. Има още много свидетелства, закопани в земята, но те трябва да се изваждат от историци специалисти. През септември ще се чества 100 години от Дойранските боеве на тази земя и България трябва да направи нещо,“ разказва още Хюсеин.

От старите хора той е слушал разкази за войната: „Много мъка, глад и сиромашия е имало. Много убити и ранени. Войниците са садили зелки и патладжани на нивите, за да се прехранват. Водениците и колибите са били превърнати във военни болници, лазарети. На Беласица и Дойран е бил фронтът, българската войска е започнала да прави

железен път през Беласица до Петрич,

но войната свършила и железницата не е завършена.Прокаран е бил само път, който и сега се нарича бугарскиот пат, разказва Хюсеин.

Той с тъга се изповяда, че ако има български паспорт и документ, че може да бъде екскурзовод, ще остане в родното си село: „За едната кора леб одам в планината да събирам гъби. Тука нема работа за такива като мен. С 4 клас образование съм, не се занимавам с политика, но живо ме интересува българската история“ споделя накрая Хюсеин от валандовското село Башибоз.

Снимките, които Хюсеин изпрати ексклузивно на екипа на Опознай България:

Препратка в миналото: Ген. Вазов

„заменя“ отпуска срещу английски офицер

За доблестта на генерал Владимир Вазов, командващ 9-а плевенска дивизия и 11-а македонска дивизия, и за смелостта и решимостта на седем от неговите храбри войници научаваме от военните архиви.

През декември 1917 г. на Дойранските позиции, малко преди Коледа, при командващия 9-а плевенска дивизия генерал Владимир Вазов идват местни български войници.

„Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!”, молят бойците генерала, за който се знае: додето гледа Вазов, дотам требе да го завземем. “Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета, трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?”, пита ги генералът. Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага: “Хванете английски офицер, тогаз – от мене 20 дни,от царя – 10, и ето ви го цял месец при булките“. Бойците козируват като при заповед.

На 23-и вечерта седмина, без да обадят никому, тръгват в снежната буря към вражите позиции. Между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, подвойвода от Илинденското въстание. Облечени в бели ризи, те прерязват с ножици тройните телени мрежи и се промъкват зад вражи бункер. Гулев сваля с приклад часовия и нахълтват вътре. 11 пияни британски офицери падат в плен.Обличат ги и тях в бели ризи и 7км. с вързани ръце ги мъкнат до щаба на генерал Вазов в село Фурка.

Офицер спира с изваден пищов тумбата: „Парола!“ Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види сюртукът му: „Това стига ли?“ „Стига!“, невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов…

Евроиманяри търсят

съкровището на поручик Кройф

От три години насам иманяри от Англия и Франция идват с модерни металотърсачи, за „съкровището на поручик Кройф“. Легендата за холандския поручик от немската армия, който в края на Първата световна война е заровил някъде в Беласица планина несметно златно съкровище, е достигнала чак до Албиона и Франция. Хюсеин също потвърждава, че има такова съкровище и то е заровено някъде в българските бункери, или на друго тайно място при отстъплението на войските от Централните сили през 1918 година: „Търсеха ме и мен да ги водя, влизаха в бункерите, Господ те наказва. Аз искам с работата си да помагам при създаването на такъв музей на открито. Тук ще идват много туристи от цял свят. И Македония ще бъде доволна, защото ще идват пари от туристите“, уверен е Хюсеин, а земляците му го наричат Индиана Джоунс.

Материалът Родолюбие зад граница! Хюсеин от Македония възстановява с двете си ръце паметни български чешми е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тези думи станали причина родопчанинът Михаил Киряков да спаси своя и на още войници живот през 1917 г. Киряков и още 4-ма са осъдени на смърт чрез разстрел пред другите войници за назидание. Войните от 21-и средногорски полк с трепет очаквали да чуят последните им думи.

Един поискал храна, друг – цигари. Дошъл редът на Михаил Киряков от Чепеларе да поиска нещо, преди да бъде убит.

Ако е възможно – да посвиря за последен път. За живот и смърт – то ми е, рекъл родопчанинът.

Военните съдии се спогледали и му отговорили: “Добре, изсвири която искаш песен.”

                                        Гайдарят Михаил Киряков

Донесли му гайдата, развързали му ръцете и Михаил засвирил с цяла душа. Всички мълчали и слушали любимата му песен “Мила ми е, мамо, драчка ми е, сивковскана чоста гора”.

Когато досвирвал песента, настъпил смут, стари войници в редиците, обръгнали на всичко от войната, ридаели на глас. И когато осъденият досвирвал и допявал последните стихове, войнишките редици завикали: “Милост”, “Милост”.

Тогава военният състав се оттеглил на заседание и отменил смъртната присъда на гайдаря и другите. Помилваните се струпали да го прегръщат със сълзи на очи. След това се разказва, че Михаил Киряков дори е бил отдельонен командир на 21 човека. Част от тях били разстреляни и паднали в изровен трап, преди да дойде редът на родопчанина.

“Дядо дълго получаваше писма от хора, които са се спасили благодарение на него, от Габровско, от още 1-2 места от страната, не само от тях, а и от техни близки”, спомня си най-голямата му внучка Йорданка.

Киряков не се е разделял с любимата си гайда и през трите войни, в които е участвал – Първа балканска, Втора балканска и Първа световна.

                                                                                         Гайдата му сега е в музея

Носил я в раницата и свирил на войската при отдих и преди тежки битки. Войниците я наричали жалната песен. След войната Киряков станал лесничей и се преселил от Чепеларе в Девин.

“Редовно е участвал до преклонна възраст в самодейните състави в града, а гайдата му е сред един от експонатите ни”, казва Татяна Димитрова, уредник на музея в Девин.

Внучката му твърди, че дядо ѝ до края на живота си не е свирил на друга гайда освен на тази, която му е спасила живота, защото вярвал, че му носи късмет. Гайдата е по-малка от сегашните, с които свирят майсторите на каба гайдите. От дълга употреба станала неугледна и протъркана, но старецът не я оставял.

Още приживе увещавал тримата си синове да го изпратят с гайдата до гробището и да му свирят “Сивковскана чоста гора”. Уважаваният родопчанин обаче бил изпратен не само от един, а от 10 от най-добрите гайдари в района, организирани от създателя на именития оркестър “100 каба гайди”, спомнят си девинчани. Починал е на 1 януари 1971 г.

“Бях малка и не можах да отида на погребението, но хората ми разказваха как целият град го е изпратил – много беше обичан и уважаван”, казва внучката му. Песента, която войникът пял, е реална и се пее до днес. Сивковскана гора е над Чепеларе, а в подножието ѝ има махала. Тя е на олимпийската шампионка Екатерина Дафовска.

Популярният вариант, който е в репертоара днес на всеки изпълнител на родопски песни, е кратък:

Мила ми е, мамо, драчка ми е Сивковскана, мамо, чоста гора дет се рано, мамо, разлистнува,

рано, рано, мамо, по Гергьовден и по-рано, мамо, по Благовец.

Мили ми са, мамо, драчки ми са Сивковскине малки моми

де се рано, мамо, рано стават и се рано, мамо, пременуват.

Оригиналът, записан за първи път през 30-те години, реално се състои от 36 строфи, всяка от по 5 стиха и има няколко варианта сред фолклорните сборници за родопски песни.

Сюжетът ѝ разказва как майка пита смъртно болния си син Стоян какво му е най-мило

Той отговаря, че това е Сивковскана гора, където бил овчар и гледал момите как перат в реката.Там било и първото му либе Вангелинка, която стои на бял камък и се любува на мрените. Майката на Стоян кани либето му да иде в дома ѝ да се прости с умиращия Стоян. Тя увещава любимата на сина си да го жали 3 г., ако го обича, докато отворят гроба му, за да вземе пръстена.

Девойката изпълнила заръката и когато разтварят гроба, пръстенът сам се нанизал на ръката ѝ. Стояновата майка увещава любето да се омъжи за друг и да не забравя и нея, защото я възприема като снаха.

“Баба ни разказваше много пъти, като бяхме малки, как дядо е спасил хората с тази песен”, казва внучката.

Йорданка е най-голяма от 3 сестри. Съпругът ѝ Петър Янков с умиление разказва как старецът се вдигнал от Девин до София за сватбата им, за да им свири с гайдата.

“Много хубав човек, голям добряк. Много се радваше, като ни види, видя и първото си правнуче – дъщеря ни Росица. Преди да почине, детето беше на 2 г.”, казва Петър Янков.

Той и съпругата му работили в София, където изкарали 42 г. Прибрали се в Девин, където избрали да карат старините си – на метри от къщата на прочутия гайдар.

Той имал трима синове. Никой от тях не е участвал във война. Затова пък баща им има 4 медала за храброст от войната, изложени в музея в Девин. Внучката дарила на музея в Девин грамоти и медали на дядо си, връчени му от цар Борис III.

Източник: 24 часа

Мила ми е, мамо, драчка ми е – Златко Кафеджиев, Събора на Рожен

Материалът ГАЙДАР спасил от разстрел войници с РОДОПСКАТА песен…ВИДЕО! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Не става въпрос за български войници и Слава Богу! Колкото по-малко наши момчета биват изпращани на почти сигурна смърт, толкова по-добре. Но всеки човек и специално, всяка майка ще се впечатли от реакциите на тези американски войници, които за първи път виждат новородените си деца.

Те са толкова чисти, а бащите им се връщат от военни операции, където са били принудени да извършват какви ли не мръсотии продиктувани от висшестоящи режими и хора, които не търсят нищо друго освен личния си интерес. Сблъсъкът между тези две човешки същества – едното неопетнено, а другото затънало в нечистотията на войната е момент, който в общи линии може ясно да пресъздаде целият човешки живот в няколко минути. Гледайте това видео и изпитайте емоцията, която изпитахме и ние!

https://www.youtube.com/watch?v=HhnCY2zC6tY

Материалът Ще се РАЗТЪРСИТЕ, когато видите реакциите на тези ВОЙНИЦИ, КОИТО за първи път ВИЖДАТ НОВОРОДЕНИТЕ СИ ДЕЦА! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.