Изискванията на Европа са, да бъдат използвани екобрикети с биомаса, но те са много по-скъпи от добре познатите ни въглища, което ще доведе до фалит хиляди български семейства.

Според последните анализи, за отоплението на едно средностатистическо семейство с дърва и въглища, са необходими 1300 лв. за зимния сезон, а ако те бъдат заменени с биомаса, цената се увеличава до 2000 лв. или с 50% повече.

Освен че хората ще трябва да харчат повече за отопление или да стоят на студено, тази абсурдна директива ще доведе и до масов фалит на въгледобивните дружества, които така или иначе вече едва кретат. ТЕЦ-ове, големи промишлени предприятия, заводи за цимент и стъкла също ще фалират, защото те използват основно въглища, а новите брикети ще бъдат непосилни като цена, за тяхната работа.

Вместо да се ограничат вредните емисии от автомобили, самолети и други видове транспортни средства, отново се нанася шамар върху най-бедните, които трябва да мизерстват, заради простотията на ЕС.

А ние Ви питаме: Одобрявате ли подобна директива?

Материалът Ново 20: Забраняват на хората да се топлят с дърва и въглища – били вредни! е публикуван за пръв път на Опознай България.

На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”.

На 30 септември 1944 г. Министерски съвет гласува единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

Съдебна разправа в условия на съветска окупация

Наредбата-закон е приета с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.
На 6 октомври 1944 г. Наредбата е обнародвана и влиза в сила. Тя е представена от министър-председателя Кимон Георгиев като опит да се сложи край на кървавия терор, започнал непосредствено след 9 септември 1944 г., но на практика узаконява физическите чистки и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници.

Наредбата е приета и действа в условията на продължаваща окупация на България от част от войски на Трети украински фронт на Съветския съюз и срещу прилагането ѝ няма никаква съпротива. Всяко действие по организирането и реализирането на процесите е съгласувано със съветските представители в Съюзна контролна комисия.

При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред „народния” съд също са предприети мерки – изселени са над 11 000 души в различни краища на страна.

За протичането на съдебните процеси са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава. Първи върховен състав съди на бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – народните представители от 25-то Народно събрание (1940-1944).

Георги Димитров от Москва: Никой не трябва да бъде оправдан!

Директивите на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили съветският гражданин, който тогава съветската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти).

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“, са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, включително председателите на съдебните съставите – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, тоест от политически орган или от изпълнителната власт, като няма изискване за образователен ценз, включително и юридически. Обвинителите и главният обвинител са назначени от правителството.

Главният народен обвинител Георги Петров | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.

Обвинителният акт срещу главните подсъдими е изготвен на 5 декември 1944 г. Разпитът и следствието срещу тримата регенти принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и срещу няколко генерали от висшето ръководство на армията, е проведено от НКВД в Москва. Те са върнати в София малко преди началото на съдебния процес.

Най-масовото произнасяне на смъртни присъди в българската история

По-голямата част от главните съдебни процеси се провеждат в сградата на Съдебната палата в София, а Вторият върховен състав заседава в аулата на Софийския университет. Докато траят съдебните заседания подсъдимите народни представители се докарват под засилена охрана от Централния затвор. Властта взима мерки в университета да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, пред входа да скандират „Смърт на народните врагове”.

На 1 февруари 1945 г. се произнасят Първи и Втори върховни съдебни състава. На смърт са осъдени, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени веднага.
Началната страница от присъдата на Първи върховен съдебен състав от 1 февруари 1945 г. | Източник: Държавна агенция „Архиви”.

„Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията

В мемоарите си, издадени през 1964 г., Царица Йоанна Българска, която е принудена да напусне страната през 1946 г. със семейството си и да живее в изгнание, описва последните мигове на осъдените на смърт политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 г. така:

„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад.

Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

…Изглежда, че на всеки убит [проф. Александър] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…

Подсъдим по „народния съд” в Бургас конвоиран на път за затвора | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.

…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi [глас народен, бел. ред.] кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур.

Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях, и дали са още там, не се узна повече нищо.”

Отмяната на присъдите след краха на комунизма

През 1996 г. Върховният съд отменя по реда на надзора присъдите, издадени от Първи и Втори върховни състава на „народния съд” с мотива за редица процесуални нарушения. Отделно, с други решения по иск на различни наследници, са отменени множество присъди, издадени от други съдебни състави на „народния съд”.

През 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че „Народният” „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата […, а] е един извънреден съд с определени по време правомощия […]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“

През 2010 г. 41-то Народно събрание приема изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесено от депутата от СДС Лъчезар Тошев, с което са реабилитираха осъдените от Трети върховен състав на „народния съд” участници в комисиите за разследване на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от НКВД по заповед на Сталин през 1939 г.

Присъдите на „народния съд” са посочени като едно престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

Датата 1 февруари, на която през 1945 г. се извършва най-масовото изпълнение на смъртни присъди в българската история, е обявена Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г. Това стана с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов по предложение президентите Желю Желев (1990-1996) и Петър Стоянов (1997-2002). Идеята за това им е представена от политическия емигрант и филантроп Димитър Паница.

* В статията е използвана информация от книгата на Поля Мешкова и Диню Шарланов „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, изд. агенция „Демокрация”, 1994 г.

Източник: Pametbg

Материалът „Народният съд”: Обезглавяването на държавния, политическия и военен елит е публикуван за пръв път на Опознай България.

При подаване на заявление за прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство собственикът на превозното средство може да заяви запазване на табелите с регистрационния номер на превозното средство за регистрацията на друго превозно средство от същата категория, като заплати такса в размер:

1. за регистрационен номер за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с четири еднакви цифри в поредния номер – 300 лв.;

2. за регистрационен номер за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с комбинация от цифри: „аа-вв“; „ав-ва“; „ав-ав“, където „а“ и „в“ са различни числа от „0“ до „9“, и за табели с регистрационен номер с комбинация от четири цифри по желание – 200 лв.;

3. за регистрационен номер за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с комбинация от шест букви и/или цифри по желание – 1000 лв.;

4. за регистрационен номер за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили извън горните случаи- 100 лв.

В срок до един месец от подаване на заявлението заявителят има право да регистрира друго моторно превозно средство със запазените табели с регистрационен номер. Табелите с регистрационен номер се предават от собственика за съхранение в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Когато в срока не е регистрирано друго моторно превозно средство със запазения регистрационен номер, табелите с регистрационния номер се унищожават.

Регистрация на моторно превозно средство след изтичане на срока ,може да се извърши със запазения регистрационен номер, като се поставят нови табели.

Срокът за запазване на регистрационния номер е шест месеца от подаване на заявлението . След изтичането на този срок запазеният регистрационен номер не може да бъде използван.

Таксите за регистрационен номер по избор остават същите, а те са:

1. за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с четири еднакви цифри в поредния номер – 1500 лв.;

2. за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с комбинация от цифри: „аа-вв“; „ав-ва“; „ав-ав“, където „а“ и „в“ са различни числа от „0“ до „9“, и за табели с регистрационен номер с комбинация от четири цифри по желание – 300 лв.;

3. за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с комбинация от шест букви и/или цифри по желание – 7000 лв.

За България

Материалът Важно за всички шофьори: От 20-ви януари влезе в сила нов закон за вас е публикуван за пръв път на Опознай България.

От две години се знае, че всеки кладенец трябва да бъде регистриран в съответната Басейнова дирекция, но не всички са го направили. Мнозина собственици коментират, че никога не са чували за това. Санкциите обаче са сериозни, а до крайния срок остава малко повече от месец.

До 27 ноември всички частни дворове, в които има сондажи, кладенци, дренажи или други водовземни съоръжения, трябва да бъдат регистрирани в Министерството на околната среда и водите. Това задължение е разписано още преди две години, като регистрацията трябва да стане в една от четирите басейнови дирекции в страната, съобщи БиТиВи, цитирани и от sinor.bg.

Регистрацията е продължила цели две години, но от ековедомството изобщо не са направили медийна кампания, за да информират стопаните, в резултат на което мнозина от тях тази година могат да изгорят, ако до края на ноември не направят валидна регистрация.

Ще припомним, че за Югозападна България басейновата дирекция е “Западнобеломорски район” и се намира в Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ № 66, П.К. 441. За Североизточна България дирекцията е „Черноморски район“ във Варна, ул. „Ал. Дякович“ № 33. За Северозападна България – “Дунавски район” в Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, П.К.1237. За Югоизточна България Басейновата дирекция е “Източнобеломорски район” в Пловдив и се помещава на адрес ул.“Янко Сакъзов“ 35.

Всеки стопанин на имот трябва да изпрати до съответната дирекция попълнена и подписана бланка образец с номер РГ-2 , заедно с копие от нотариалния акт на имота и скица на имота – само ако има валидна такава. Документите се изпращат по куриер или пощата до съответната дирекция или се подават на място, вариант е да се изпратят и онлайн, но само ако са подписани с валиден електронен подпис.

След изпращането от дирекцията трябва да издадат на всеки удостоверение за регистрация на съответното вододейно съоражение.

От екоминистерството напомнят, че при установяване на незаконни съоръжения за водовземане от подземни води след 27 ноември те ще бъдат ликвидирани за сметка на собственика, който носи и наказателна отговорност за това престъпление.

Материалът Всеки с кладенец в двора трябва да го регистрира до 27 ноември. При установяване на незаконни съоръжения – ликвидиране за сметка на собственика е публикуван за пръв път на Опознай България.

Земите с неясна собственост ще бъдат отдавани под аренда за петгодишен период и до отпадне наемането на ниви. Това е записано в проект на Кодекс за поземлените отношения, по който работи Министерството на земеделието и храните. С въвеждането на кодекса трябва да се решат и въпроси като инвестициите за напояване и раздробената собственост. Проектът на земеделското министерство бе представен на среща на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) край Варна, съобщава „Монитор“.

Той трябва да обедини цялото законодателство за земеделските земи. Другата му цел е да гарантира стабилност на инвестициите, казва Свилен Костов, експерт по поземлени отношения, цитиран от БТА.

Според Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) не се знае дали този вариант за кодекса ще се приеме, защото това ще зависи от следващото редовно правителство. По думите му трябва да се решат проблемите със защита на интересите на собствените на земя и с кадастъра, където изчезват имоти. „Не са решени проблемите с договорите за аренда”, споделя той за „Монитор”. „Те могат да се развалят от собственика само през съда, а докато трае делото земята се ползва без да се плаща. От проекта не стават ясно какви ще са ангажиментите на държавата за комасацията”, пояснява Стайков.

Таня Дъбнишка, изп. директор на Асоциацията на земеделските производители смята, че не се знае дали има оценка на въздействието на всички предложения написани в проекта за кодекса. По думите й не е много удачно предложението за отпадане на наемането на земя. „Пренася се механично от чужд опит като се въвежда фигурата на особения представител на съсобствениците, които не са заявили имотите си. Трябва да се види другите страни в ЕС какви проблеми са имали при урегулиране на поземлените отношения. Не искаме въвеждането на нещо революционно, което не се знае как работи и да създава спънки в бъдеще”, разясни Дъбнишка за „Монитор” и допълни, че е по-добре първо да се махнат архаичните разпоредби в сегашните нормативни актове.

Според нея е логично и добро предложението, за увеличаване на минималния праг при делба за определяне на самостоятелните парцели като по този начин да се предотвратява нарояването на по-малки ниви. По думите й тепърва членовете на асоциацията ще обсъдят проекта за кодекс за поземлените отношения и ще излязат с конкретни предложения.

Материалът ВАЖНO за всеки, който има НИВА! До тук с наемите! Решават да… е публикуван за пръв път на Опознай България.